Имам ли си личен лекар?

"Лекарят на бъдещето няма да дава лекарства на своите пациенти, а ще ги напътства в грижа за човешкото тяло, за правилната диета, както и за причините и предпазването от заболявания." - Томас Едисон, 1903. Едисон е един от най-великите изобретатели и мислители на XX и XXI век. За мен времето, което той има в предвид, е дошло и лекарят на бъдещето вече практикува, просто не съм го открил...

Познавате ли личния си лекар?

Познавате го значи. А как е малкото му име (в случай, че не ви е роднина)? Хванах ви - не знаете! Ходили сте при него, но отдавна. Не помните кога. Шансът да греша в предположението си според статистиката пред мен е нищожен, та затова съм така настъпателен. Ясно е, че не го познавате, но и той не ви познава.

Личен и училищен лекар

Да започнем с това, че няма такава медицинска специалност "личен лекар", нито пък "училищен лекар". Има общопрактикуващи лекари (ОП или на английски GP - general practician), които модерно наричаме "джипита" и педиатри, лекуващи децата. В Европейския съюз, за да работиш като джипи или училищен педиатър, се искат специализации, които костват време и пари. У нас още не така, но затова ще споменем по-долу.

Час при личен лекар

Цитатите по-долу са регламентирани в Раздел II на Закона за здравето, в сила от 01.01.2005г.:Какви са задълженията на личният ви лекар?

Чл. 92. (1) Лекуващият лекар е длъжен да информира пациента относно:
1. здравословното му състояние и необходимостта от лечение;
2. заболяването, по повод на което е потърсил здравна помощ, и неговата прогноза;
3. планираните профилактични, диагностични, лечебни и рехабилитационни дейности, както и рисковете, свързани с тях;
4. диагностичните и терапевтичните алтернативи;
5. името, длъжността и специалността на лицата, които участват в диагностично-лечебния процес.
(2) Достъпът на пациента до здравната информация по ал. 1, т. 2 и 3 може да бъде ограничен при писмен отказ от негова страна.
(3) Решението по ал. 2 се отразява писмено в медицинската документация на пациента.

Въпроси за размисъл:

• При положение, че един човек доброволно не е ходил на профилактични прегледи от години, следва ли държавата да му отпуска безплатно лечение на заболяване, което би могло да бъде предотвратено при навременно лекуване? На запад отговорът е "не".
• Скоро да сте получавали имейл, телефонно обаждане или поне писмо от личния си лекар за предстояща профилактика, преглед, имунизация или друго?

Какви са правата ви на пациенти?

Чл. 86. (1) Като пациент всеки има право на:
1. зачитане на гражданските, политическите, икономическите, социалните, културните и религиозните му права;
2. грижи от общността, в която живее;
3. достъпна и качествена здравна помощ;
4. повече от едно медицинско становище относно диагнозата, лечението и прогнозата на заболяването;
5. защита на данните, отнасящи се до неговото здравословно състояние;
6. възнаграждение за работата, която извършва, еднакво с това, което получава, ако не е болен;
7. запознаване на достъпен език с неговите права и задължения;
8. ясна и достъпна информация за здравословното му състояние и методите за евентуалното му лечение.
(2) При хоспитализация пациентът има право:
1. да бъде посещаван от личния си лекар и от специалиста, издал направлението за хоспитализация;
2. да приема или да отказва посетители;
3. да ползва услугите на психотерапевт, юрист и свещенослужител;
4. на образование и достъп до занимания, отговарящи на неговите социални, религиозни и културни потребности;
5. да получи информация за цената на всяка една медицинска услуга, манипулация, лечение и лекарствените препарати в доболничната и болничната помощ.
(3) Правата на пациента се упражняват при спазване на правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на лечебното заведение.

Въпроси за размисъл:

• Ако на лекуващия ви лекар му се наложи да ви посети по спешност у дома, да навести баба Ви, хоспитализирана в заведение "А" и другата ви баба, хоспитализирана в заведение "В" в рамките на денонощие и така пет дни в седмицата заради съседите ви и техните баби, колко време ще му остане за консултации и амбулаторни прегледи?
  
• Нарушил ли е правата ми лекуващият ми лекар, понеже не е дошъл за спешна консултация, тъй като просто не е спал от 2 дни? Да го съдя ли, ако дойде и е неадекватен?

Какви са задълженията ви като пациенти?

Чл. 94. Пациентът е длъжен:
1. да се грижи за собственото си здраве;
2. да не уврежда здравето на другите;
3. да съдейства на изпълнителите на медицинска помощ при осъществяване на дейностите, свързани с подобряване и възстановяване на здравето му;
4. да спазва установения ред в лечебните и здравните заведения.

Въпроси за размисъл:

• Смятате ли, че се грижите достатъчно добре за здравето си и това на околните?
• Да пушите на обществени места например, нарушава ли здравето на околните?

Законът и отношенията общопрактикуващ лекар - пациент

Законът само очертава границите и лекари и пациенти имат да изминат дълъг път към взаимно сближаване. Преди да ви опиша правилните отношения обаче, ще ви разкажа за ситуацията сега, както и защо всички са недоволни от нея, без да взимам страна. Розовото оставям за завършек, за да не остане у вас едно неприятно чувство, което съзнателно избягвам да назова.

Какво от лекаря на бъдещето най-често липсва на българския лекар?

• Усмивката: Ще се съгласите, че ако не усмивка, то поне позитивният подход може да допринесе за чувството на удовлетвореност от срещата с въпросният специалист.
• Търпението и вниманието: Случвало ли ви се е с вас в кабинета да влезе поне още един пациент. Усещането е все едно да се редите за банички, плащате, получавате и със здраве.
• Да му пука: Ако лекарят ви не знае малкото ви име, ще е трудно да му пука. Чувството към вас да се обръщат като към случай е доста подтискащо.
• Креативност и иновация: Постоянната работа по клиширани клинични пътеки, с времето намалява способностите на лекарите да мислят иновативно и съзидателно. Получава се лек автоматичен уклон, сякаш всеки случай е еднакъв с предходния.
• Правилна професионална квалификация: Малцина са общопрактикуващите лекари у нас, които притежават специалност по обща медицина, а още по-малко от тях, знаят как да боравят с асистиращ софтуер (диагностични анализиращи програми).

Какво у пациента и здравната система отнема качества от българския лекар?

• Усмиквата: България е страна със застаряващо население. Средният пенсионер у нас е уморен, раздразнен и тъжен човек, но е и най-честият пациент на общопрактикуващия лекар. Ще ви припомня една поговорка подходяща за случая: "Когато се оглеждаш в бездната и бездната се оглежда в теб..."
• Търпението и вниманието: Средно един лекар приема по 40-50 пациента във времето отделено за консултации. Това означава, че за да приеме всички, той трябва да им отдели средно по 5-6 минути. Желаното време от пациента обаче, е поне 15 минути. От една страна пациентът има нужда от внимание, но от друга, отвън чакат и други. От друга страна, лекарят получава възнаграждение по сложна схема ангажираща броя на клиничните пътеки и броя на пациентите му. За него всеки нов пациент е потенциален финансов стимул. В един момент обаче, парите губят своето значение. Лекари са ми споделяли, че отдавна не става дума за пари. Просто държавата има нужда наличните общопрактикуващи лекари да работят по 24 часа, а това не е възможно.
• Да му пука: Когато си се превърнал в работохолик, който е притискан от времето и знаеш, че заради това не можеш да дадеш най-доброто от себе си, когато даваш най-доброто от себе си, но не срещаш разбиране (пациентът не обича негативния изход, дори и сам да е виновен), когато те държат длъжен за чужди грешки е трудно да ти пука и да запазиш разсъдък. Освен другото се иска и да държиш ниво на професионален стандарт.
• Креативност и иновация: Трудно е за един общопрактикуващ лекар да е креативен и иновативен в рамките на 5-6 минути. По-скоро неговата работа е да раздава машинално направления. Уви това е факт.
• Правилната професионална квалификация: У нас лекарите учат шест години, за да им се разреши да практикуват като лекари към медицински заведения. Добиването на допълнителна специализация по обща медицина, която е задължителна в развитите държави за всеки общопрактикуващ лекари, отнема на младите учени още три години. Това са девет години сериозно и задълбочено учене, през които почти не може да се работи в условия на пълна конкурентоспособност и това възпрепятства генерирането на капитал, за личен кабинет, собствено жилище, обезпечаване на семейство. Болшинството млади лекари с ниска или средна финансова стабилност, предпочитат да специализират едва, когато заделят пари за собствена практика и си осигурят стабилен поток от пациенти.

Статистиките, с които разполагам за страната към този момент, показват, че броят на общопрактикуващите лекари, притежаващи правилна специализация е 20% от всички 5000, които пък са едва 17% от всички лекари в страната. За всеки GP се падат по около 1500 човека, за които специалистът трябва да се грижи. Освен че трябва да са на разположение денонощно, 80% от общопрактикуващите лекари трябва да вземат специалност "Обща медицина" до 2009 г., защото след това договорът им със здравната каса изтича и те няма да имат право да практикуват.

В заключение за личния лекар

Оказва се, че и да познавате общопрактикуващия си лекар, имате шанс 1:4 да го загубите като консултант в рамките на 2009 година. Какво ще се случи след това? Не губете надежда! Частичната либерализация на пазара на медицински услуги отваря врата за нов тип публични огранизации - здравните фондове, частни медицински заведения и дружества, предлагащи здравни консултации от нов тип. Остава да се надяваме, че ситуацията няма да се развие негативно, като в историята от филма на Майкъл Мур "Sicko", а ще ни донесе един нов тип цялостна (холистична) медицина.