Имам ли си личен лекар?
За смисъла на активната връзка между лекар и пациент
За смисъла на активната връзка между лекар и пациент
От 16.09.2008, чете се за 6 мин.
"Лекарят на бъдещето няма да дава лекарства на своите пациенти, а ще ги напътства в грижа за човешкото тяло, за правилната диета, както и за причините и предпазването от заболявания." - Томас Едисон, 1903. Едисон е един от най-великите изобретатели и мислители на XX и XXI век. За мен времето, което той има в предвид, е дошло и лекарят на бъдещето вече практикува, просто не съм го открил...
Познавате го значи. А как е малкото му име (в случай, че не ви е роднина)? Хванах ви - не знаете! Ходили сте при него, но отдавна. Не помните кога. Шансът да греша в предположението си според статистиката пред мен е нищожен, та затова съм така настъпателен. Ясно е, че не го познавате, но и той не ви познава.
Да започнем с това, че няма такава медицинска специалност "личен лекар", нито пък "училищен лекар". Има общопрактикуващи лекари (ОП или на английски GP - general practician), които модерно наричаме "джипита" и педиатри, лекуващи децата. В Европейския съюз, за да работиш като джипи или училищен педиатър, се искат специализации, които костват време и пари. У нас още не така, но затова ще споменем по-долу.
Цитатите по-долу са регламентирани в Раздел II на Закона за здравето, в сила от 01.01.2005г.:Какви са задълженията на личният ви лекар?
Чл. 92. (1) Лекуващият лекар е длъжен да информира пациента относно:
1. здравословното му състояние и необходимостта от лечение;
2. заболяването, по повод на което е потърсил здравна помощ, и неговата прогноза;
3. планираните профилактични, диагностични, лечебни и рехабилитационни дейности, както и рисковете, свързани с тях;
4. диагностичните и терапевтичните алтернативи;
5. името, длъжността и специалността на лицата, които участват в диагностично-лечебния процес.
(2) Достъпът на пациента до здравната информация по ал. 1, т. 2 и 3 може да бъде ограничен при писмен отказ от негова страна.
(3) Решението по ал. 2 се отразява писмено в медицинската документация на пациента.
Въпроси за размисъл:
Чл. 86. (1) Като пациент всеки има право на:
1. зачитане на гражданските, политическите, икономическите, социалните, културните и религиозните му права;
2. грижи от общността, в която живее;
3. достъпна и качествена здравна помощ;
4. повече от едно медицинско становище относно диагнозата, лечението и прогнозата на заболяването;
5. защита на данните, отнасящи се до неговото здравословно състояние;
6. възнаграждение за работата, която извършва, еднакво с това, което получава, ако не е болен;
7. запознаване на достъпен език с неговите права и задължения;
8. ясна и достъпна информация за здравословното му състояние и методите за евентуалното му лечение.
(2) При хоспитализация пациентът има право:
1. да бъде посещаван от личния си лекар и от специалиста, издал направлението за хоспитализация;
2. да приема или да отказва посетители;
3. да ползва услугите на психотерапевт, юрист и свещенослужител;
4. на образование и достъп до занимания, отговарящи на неговите социални, религиозни и културни потребности;
5. да получи информация за цената на всяка една медицинска услуга, манипулация, лечение и лекарствените препарати в доболничната и болничната помощ.
(3) Правата на пациента се упражняват при спазване на правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на лечебното заведение.
Въпроси за размисъл:
Чл. 94. Пациентът е длъжен:
1. да се грижи за собственото си здраве;
2. да не уврежда здравето на другите;
3. да съдейства на изпълнителите на медицинска помощ при осъществяване на дейностите, свързани с подобряване и възстановяване на здравето му;
4. да спазва установения ред в лечебните и здравните заведения.
Въпроси за размисъл:
Законът само очертава границите и лекари и пациенти имат да изминат дълъг път към взаимно сближаване. Преди да ви опиша правилните отношения обаче, ще ви разкажа за ситуацията сега, както и защо всички са недоволни от нея, без да взимам страна. Розовото оставям за завършек, за да не остане у вас едно неприятно чувство, което съзнателно избягвам да назова.
Статистиките, с които разполагам за страната към този момент, показват, че броят на общопрактикуващите лекари, притежаващи правилна специализация е 20% от всички 5000, които пък са едва 17% от всички лекари в страната. За всеки GP се падат по около 1500 човека, за които специалистът трябва да се грижи. Освен че трябва да са на разположение денонощно, 80% от общопрактикуващите лекари трябва да вземат специалност "Обща медицина" до 2009 г., защото след това договорът им със здравната каса изтича и те няма да имат право да практикуват.
Оказва се, че и да познавате общопрактикуващия си лекар, имате шанс 1:4 да го загубите като консултант в рамките на 2009 година. Какво ще се случи след това? Не губете надежда! Частичната либерализация на пазара на медицински услуги отваря врата за нов тип публични огранизации - здравните фондове, частни медицински заведения и дружества, предлагащи здравни консултации от нов тип. Остава да се надяваме, че ситуацията няма да се развие негативно, като в историята от филма на Майкъл Мур "Sicko", а ще ни донесе един нов тип цялостна (холистична) медицина.
Вземи здравето си в свои ръце. Ето как:
Научи повече