Опасната целувка

С целувките си ние даряваме любов, но и... опасни вируси!

Съвременният човек, поставен в центъра на забързаното ежедневие, рядко се сеща да обърне внимание на своето здраве. Тъй като прекарва достатъчно дълго време в офиса и приема нездравословна храна, защитата на имунната система отслабва и той се превръща в лесна плячка за различни вируси и бактерии. Дори един невинен жест на внимание, какъвто е целувката, може да доведе до сериозни последствия. Инфекциозните болести заемат водещо място в човешката патология. Известни са над 3000 причинителя на заразни болести – вируси, бактерии, рикетсии, гъби, протозоа и др. Инфекцията представлява състояние на заразеност, което възниква в резултат на взаимодействието между микро- и макроорганизма в условията на околната среда.

Опасната целувка

Какво представлява инфекциозната мононуклеоза?

Инфекциозната мононуклеоза или т. нар. Пфайерова жлезна треска, е често срещано грипоподобно вирусно заболяване, което протича с висока температура, главоболие, отпадналост, възпаление на гърлото, увеличени лимфни възли, хрема, загуба на апетит. Наименованието "мононуклеоза" произлиза от характерните изменения в кръвната картина на пациентите, изразяващи се в увеличаване на белите кръвни клетки (моноцити, лимфоцити) спрямо останалите кръвни клетки, под влияние на вирусната инфекция. Болестта много често е наричана "жлезна треска", тъй като при нея се наблюдава подуване на лимфните възли по цялото тяло, придружено от висока температура. Възпалението на гърлото обаче е най-честото оплакване и обикновено протича като ангина с налепи по сливиците.

Инфекциозната мононуклеоза е известна още като "болест на целувката", защото болестотворните микроорганизми се предават чрез слюнката и секрети от устата. Вирусът се разпространява и по въздушно-капков път, особено ако в близост има кихащи и кашлящи хора (при вдишване или поглъщане на инфектирани микроскопични капчици слуз или слюнка, отделени от дихателните пътища на болния), а също така и при употреба на едни и същи съдове за хранене и пиене с преносител на вируса. Носители на вируса могат да бъдат и кръвни продукти, т. е. при кръвопреливане не е изключена възможността човек да бъде заразен. Но успокояващ е фактът, че инфекциозната мононуклеоза е болест, която не е толкова силно заразна, колкото например грип и морбили. Тя поразява най-често юноши и млади хора, като интервалът е от 15- до 35-годишна възраст.

Заболяването се среща и при деца, но при тях инфекциозната мононуклеоза протича по-леко и със симптоми, които много напомнят  чести заболявания, характерни за възрастта, което от своя страна прави диагностицирането по-трудно. По принцип даден човек боледува само веднъж от инфекциозна мононуклеоза, т. е. организмът изгражда естествен имунитет срещу този вирус.

Кой е причинителят на заболяването?

В 90% от случаите инфекциозната мононуклеоза се причинява от вируса Epstein-Bar (EBV), който принадлежи към семейство Herpesviridae и се нарича още Human herpes virus 4 (HHV - 4). Представлява ДНК-вирус, който притежава редица антигени – ранен антиген (ЕА), вирусен капсиден антиген (VCA), нуклеарен антиген (NA). EBV не е устойчив в околната среда, което означава, че е необходим директен и по-продължителен контакт при заразяването. EBV прониква през епитела на фаринкса и се размножава в лимфоидната тъкан. Вирусът се залавя чрез специфичен рецептор за В-лимфоцитите и предизвиква пролиферативна трансформация на тези лимфоцити. Срещу трансформираните В-лимфоцити реагират Т-лимфоцити, които потискат пролиферацията на В-клетките и така се получава самоограничаване на болестта. Малка остатъчна популация от оцелели В-лимфоцити може да се превърне в причина пациентът да бъде вирусоносител през целия си живот.

Други вируси, като например цитомегаловирус, също причиняват състояния, определени като мононуклеоза с подобни оплаквания и подобна промяна в кръвната картина.

Характерни симптоми на инфекциозната мононуклеоза

Инфекциозната мононуклеоза е заразно заболяване, което се характеризира с остро начало, втрисане и повишена температура. Именно температурата е първият кардинален признак - тя се покачва до 38-39ºС и този температурен период продължава 1–2 седмици, а понякога стига и до 1 месец. Успоредно с този стадий или скоро след него започват да се увеличават лимфните възли, най–често подчелюстните и шийните, а по–късно и по цялото тяло.  Наблюдава се отслабване на апетита, обща отпадналост и слабост. Вторият кардинален признак е ангината. Тя се наблюдава при повече от 90% от пациентите. В началото сливиците са зачервени и увеличени, а след 3–5 ден по тях се появяват белезникави налепи. Оттокът на лигавицата на носоглътката, фаринкса и тонзилите води до затруднено дишане, преглъщане, гъгнив носов говор, като болните спят с отворена уста. Друг характерен симптом за инфекциозната мононуклеоза е увеличаването на черния дроб и далака, което се наблюдава при 90–95% от случаите и може да бъде установено след 3–4 ден от заболяването.

Функционалните чернодробни проби са с по–леки отклонения, а алкалната фосфатаза е понижена (тя се намира в цитоплазмата на гранулоцитите, а те са намалени). Увеличаването на черния дроб се задържа до няколко месеца. При ¼ от болните се установява и обрив по кожата (скарлатиноформен), по–често морбилиформен и по–рядко уртикариален. Друг кардинален признак са хематологичните промени. В периферната кръв се установява левкоцитоза, понякога с доста завишени стойности. Най–важната характеристика е появата на атипични клетки – лимфоидни, лимфомоноцити, вироцити. Заболяването протича средно за 3–4 седмици, но в известен малък процент то може да продължи 1–1 ½ месеца и по–дълго.

До какви усложнения може да доведе мононуклеозата?

Сред най-сериозните проблеми, които води след себе си инфекциозната мононуклеоза, е увеличаването на далака. В много тежки случаи може да се стигне до спукването му, което е придружено с много остра и силна болка, тя се чувства в горната лява част на корема. Повечето болни имат и възпаление на черния дроб, което може да доведе до иктерично оцветяване на кожата и в много случаи се бърка с хепатит. Рядко възникващи усложнения вследствие на мононуклеоза са: хемолитична анемия, миокардит, преикардит, бронхопневмония, менингит, енцефалит.

Как се диагностицира заболяването?

Диагностицирането се базира на кардиналните клинични прояви и типичните промени в кръвната картина. Потвърждава се от серологични тестове, които обаче не дават 100% точност на диагнозата: реакция на Paul Bunel, модифицирана от Davidson, която се позитивира първата седмица.  Чрез серологичните тестове се откриват антитела към нуклеарния антиген (NA), към ранните антигени (ЕА) и към вирусния капсиден антиген (VCA). А освен това е необходима пълна кръвна картина и кръвна натривка,а също и биохимични изследвания, които могат да покажат увреждане на черния дроб. Понякога се взема материал за микроскопично изследване от налепите на сливиците – с цел да се отхвърли стрептококова ангина.

Лечение на инфекциозната мононуклеаза

Важно е да се отбележи, че не съществува специфично лечение на инфекциозната мононуклеоза. При леки форми лечението е симптоматично, включва антипиретици, витамини и др. Докато при некротичните ангинозни форми се приемат антибиотици (еритран, цефалоспорин), но не се препоръчват ампицилин, амопен и сулфонамиди, защото много често водят до автоимунни реакции. Не бива да се прекалява с медикаментите, съдържащи парацетамол, за да не се натоварва допълнително черния дроб на болния. На децата под 16 год. не е препоръчително да се дава аспирин, защото това може да предизвика сериозни усложнения при тях. Силни противовъзпалителни лекарства като кортикостероиди се прилагат само за кратко време и в ниски дози, дори при случаи с изразено възпаление и подуване на лимфните възли. Друг важен етап от лечението на мононуклеозата е прекратяването на посещенията във фитнес залата, както и ограничаване на всякакъв вид физическа дейност и резки движения, защото съществува реална опасност от спукване на далака.

И не на последно място – приемът на пълноценна храна и обилно количество течности (вода, чай, прясно изцедени плодови сокове), биха оказали благоприятен ефект при лечението на инфекциозната мононуклеоза.

В статията са използвани източници - виж списъка.

Хареса ли ти?

Сподели с приятели в:

Имейл абонамент

Седмичен бюлетин от BB-Team

100% ново и практично знание. 0% спам.

Абонирай се
back-arrowbb-hexcalendarcheckoutfacebook-iconforumgoogle+instagramlinkedinlogo-smallmailmessagesmy-bbprofileprogressreadingsearchseparator-carrotseparator-dumbbellseparator-shoeservicestoresubmit-arrowtop-arrowtwitteryoutube1 read-later1