Лактоферин

Какво знаем за лактоферина?

Лактоферинът е мултифункционален екстрацелуларен глюкопротеин, изпълняващ функцията на основен елемент на вродения имунитет при бозайници. Той принадлежи към основните серумни транспортни протеини и отговаря за имунната защита на лигавиците на дихателната, храносмилателната и пикочо-половата система, но може да бъде открит и в различни телесни течности и секрети (сълзи, слюнка,  бронхиален секрет, жлъчка, панкреатичен сок, чревни и полови секрети), които са богати на антимикробни пептиди с противовъзпалително действие. Например, всяка молекула от протеина лактоферин може да се свърже с два Fe³⁺ йона. Известно е, че голяма част от патогенните бактерии се нуждаят от желязо за своя растеж и проявяват афинитет към него. Което означава, че тяхната вирулентност е в пряка зависимост от наличието на желязо в средата, в която се развиват. Здравият организъм се характеризира с ниски концентрации на елемента в лигавичните секрети, но при наличието на патология концентрацията на желязото се повишава, което благоприятства процеса на развитие на бактерии. Лактоферинът, като основна съставка на тези секрети е в своята апо-форма. Той се свързва чрез здрави връзки с желязото и по този начин "лишава" бактериите от него. Наличието на аполактоферин в извънклетъчното пространство поддържа ниски нива на желязо и успешно възпрепятства бактериалния растеж. Учени доказват, че по този начин лактоферинът има възможността да инхибира развитието на множество бактериални видове.

Кой е основният източник на протеина?

За първи път лактоферин е изолиран от млечна секреция, в концентрации около 7 мг/мл, но по-късно се установява, че се синтезира предимно от покривните епителни клетки и се секретира в лигавичните секрети в концентрации 2 мг/мл. Най-богат източник на лактоферин е коластрата, за която е известно, че тя е първото мляко, с което майките-бозайници захранват рожбите си. Производството му продължава от 48 до 72 ч. преди появата на обичайната кърма. Коластрата съдържа висока концентрация жизненоважни растежни и модулиращи развитието и съзряването на имунната система фактори, които са от решаващо значение за нормалното изхранване и развитие на всички тъкани и органи в човешкото тяло. Образуването й е много по-сложно от обикновеното мляко и съставките й не се срещат в толкова големи концентрации другаде в природата. За промишлени цели се използва лактоферин, добит от коластра от крави, защото тя е идеален източник на естествени антитела, фактори на рестежа, имунни фактори и други, особено хранителни вещества. Освен това, коластрата от крави е напълно безопасна, пълноценна и естествена храна, която може да се консумира неограничено и няма абсолютно никакви нива на токсичност. А в последните години чрез методите на генното инженерство се произвежда "човешки" лактоферин.

Основни функции на лактоферина

• Антибактериално активност - дължи се на свързването на лактоферина с желязото, а от друга страна той се свързва и с витамин В₁₂, като по този начин ги прави недостъпни за бактериите, което значително ограничава тяхното размножаване. Неотдавна е доказана и протеолитичната активност на желязопренасящия протеин, която е насочена към някои бактериални вирулентни фактори и намалява патогенността на микроорганизмите. Лактоферинът е от особено значение за бебетата и за хора с отслабнали съпротивителни сили. Ефективен е срещу E. coli, Salmonella, Staphylococcus, Listeria, Candida.
• Антимикотично и антипаразитно действие - свързано с абсорбцията на лактоферина върху клетъчната повърхност на патогенния микроорганизъм.
• Антивирусно действие - протеинът възпрепятства прикрепването на вирусите към клетъчните стени и проникването им в клетките. Това означава, че той е ключова молекула за имунната система. Например, установено е, че при пациенти, заразени с вируса на СПИН, нивата на лактоферин в устната кухина са силно намалени, което ги прави особено податливи към различни инфекции.
• Противовъзпалително действие - лактоферинът има способността да се свързва с полизахариди, отделени от микроорганизмите, като така той активира различни имунни клетки.
• Пробиотично действие - лактоферинът потиска развитието на вредни бактерии в червата и подпомага развитието на бифидобактериите, допринасящи за нормалната микрофлора. Той повлиява благоприятно лечението на различни алергични и инфекциозни заболявания, свързани с червата, ако се приема редовно и в задоволителни количества.
• Противораково действие - направени са достатъчно in vivo и in vitro опити, доказващи антиканцерогенните свойства на глюкопротеина. Факт е и мощното потискащо действие на лактоферина специално върху рака на панкреаса, като той е важна част от оздравителната терапия.
• Антиоксидантно действие - свързвайки се със свободното желязо в кръвта, аполактоферинът намалява образуването на свободни радикали и предпазва липидите от окисляване, а клетките от разрушаване. От друга страна холо-лактоферинът пренася необходимото за клетките желязо, което води забавяне на процесите на стареене и понижава податливостта на организма към различни дегенеративни и ракови заболявания.

Вирусите, които непрекъснато мутират в токсичната среда около нас, както и нарастващата резистентност на бактериите към антибиотиците, които вече не са "чудотворният лек", правят лактоферина незаменимо средство в борбата срещу тях.