Лактоферин

Лактоферинът представлява желязопренасящ натурален глюкопротеин, играещ важна роля в неспецифичната защита на организма. Мощен широкоспектърен антибиотик, който за разлика от фармацевтичните такива се бори успешно с множество вируси (херпес симплекс, вирус на хепатит С, аденовируси, цитомегаловирус), а освен това е ефективен и срещу бактерии, гъбички и протозои. Лактоферинът, като силен антиоксидант, значително редуцира вредните ефекти от свободните радикали. Предпазва организма от увреждане, тъй като има свойството да модулира възпалителния процес, повишавайки съпротивителните сили на организма. Среща се под две форми в организма: хололактоферин (свързан с желязо) и аполактоферин (без желязо).

Какво знаем за лактоферина?

Лактоферинът е мултифункционален екстрацелуларен глюкопротеин, изпълняващ функцията на основен елемент на вродения имунитет при бозайници. Той принадлежи към основните серумни транспортни протеини и отговаря за имунната защита на лигавиците на дихателната, храносмилателната и пикочо-половата система, но може да бъде открит и в различни телесни течности и секрети (сълзи, слюнка,  бронхиален секрет, жлъчка, панкреатичен сок, чревни и полови секрети), които са богати на антимикробни пептиди с противовъзпалително действие. Например, всяка молекула от протеина лактоферин може да се свърже с два Fe³⁺ йона. Известно е, че голяма част от патогенните бактерии се нуждаят от желязо за своя растеж и проявяват афинитет към него. Което означава, че тяхната вирулентност е в пряка зависимост от наличието на желязо в средата, в която се развиват. Здравият организъм се характеризира с ниски концентрации на елемента в лигавичните секрети, но при наличието на патология концентрацията на желязото се повишава, което благоприятства процеса на развитие на бактерии. Лактоферинът, като основна съставка на тези секрети е в своята апо-форма. Той се свързва чрез здрави връзки с желязото и по този начин "лишава" бактериите от него. Наличието на аполактоферин в извънклетъчното пространство поддържа ниски нива на желязо и успешно възпрепятства бактериалния растеж. Учени доказват, че по този начин лактоферинът има възможността да инхибира развитието на множество бактериални видове.

Кой е основният източник на протеина?

За първи път лактоферин е изолиран от млечна секреция, в концентрации около 7 мг/мл, но по-късно се установява, че се синтезира предимно от покривните епителни клетки и се секретира в лигавичните секрети в концентрации 2 мг/мл. Най-богат източник на лактоферин е коластрата, за която е известно, че тя е първото мляко, с което майките-бозайници захранват рожбите си. Производството му продължава от 48 до 72 ч. преди появата на обичайната кърма. Коластрата съдържа висока концентрация жизненоважни растежни и модулиращи развитието и съзряването на имунната система фактори, които са от решаващо значение за нормалното изхранване и развитие на всички тъкани и органи в човешкото тяло. Образуването й е много по-сложно от обикновеното мляко и съставките й не се срещат в толкова големи концентрации другаде в природата. За промишлени цели се използва лактоферин, добит от коластра от крави, защото тя е идеален източник на естествени антитела, фактори на рестежа, имунни фактори и други, особено хранителни вещества. Освен това, коластрата от крави е напълно безопасна, пълноценна и естествена храна, която може да се консумира неограничено и няма абсолютно никакви нива на токсичност. А в последните години чрез методите на генното инженерство се произвежда "човешки" лактоферин.

Основни функции на лактоферина

• Антибактериално активност - дължи се на свързването на лактоферина с желязото, а от друга страна той се свързва и с витамин В₁₂, като по този начин ги прави недостъпни за бактериите, което значително ограничава тяхното размножаване. Неотдавна е доказана и протеолитичната активност на желязопренасящия протеин, която е насочена към някои бактериални вирулентни фактори и намалява патогенността на микроорганизмите. Лактоферинът е от особено значение за бебетата и за хора с отслабнали съпротивителни сили. Ефективен е срещу E. coli, Salmonella, Staphylococcus, Listeria, Candida.
• Антимикотично и антипаразитно действие - свързано с абсорбцията на лактоферина върху клетъчната повърхност на патогенния микроорганизъм.
• Антивирусно действие - протеинът възпрепятства прикрепването на вирусите към клетъчните стени и проникването им в клетките. Това означава, че той е ключова молекула за имунната система. Например, установено е, че при пациенти, заразени с вируса на СПИН, нивата на лактоферин в устната кухина са силно намалени, което ги прави особено податливи към различни инфекции.
• Противовъзпалително действие - лактоферинът има способността да се свързва с полизахариди, отделени от микроорганизмите, като така той активира различни имунни клетки.
• Пробиотично действие - лактоферинът потиска развитието на вредни бактерии в червата и подпомага развитието на бифидобактериите, допринасящи за нормалната микрофлора. Той повлиява благоприятно лечението на различни алергични и инфекциозни заболявания, свързани с червата, ако се приема редовно и в задоволителни количества.
• Противораково действие - направени са достатъчно in vivo и in vitro опити, доказващи антиканцерогенните свойства на глюкопротеина. Факт е и мощното потискащо действие на лактоферина специално върху рака на панкреаса, като той е важна част от оздравителната терапия.
• Антиоксидантно действие - свързвайки се със свободното желязо в кръвта, аполактоферинът намалява образуването на свободни радикали и предпазва липидите от окисляване, а клетките от разрушаване. От друга страна холо-лактоферинът пренася необходимото за клетките желязо, което води забавяне на процесите на стареене и понижава податливостта на организма към различни дегенеративни и ракови заболявания.

Вирусите, които непрекъснато мутират в токсичната среда около нас, както и нарастващата резистентност на бактериите към антибиотиците, които вече не са "чудотворният лек", правят лактоферина незаменимо средство в борбата срещу тях.