Болести, предавани по полов път
Малко повече информираност винаги е от полза
Чете се за 6 мин.
През последните години възрастовата граница при започването на сексуални контакти драстично спадна, обратнопропорционално на информираността относно последиците от воденето на безразборен полов живот. Според тийнейджърите днес е нормално да си на 14 години и да имаш интимни отношения със своя партньор, независимо от това дали той е постоянен или просто е надделяло любопитството ти.
Какво ще научиш?
Методът на BB-Team е модерният начин да изградиш здравословни навици, трайни резултати, увереност и контрол над здравето си с лична подкрепа и отчетност.
Като родители, не училището, а ние сме тези, които трябва да се опитваме да ги предпазим от последствията на един неразумен сексуален живот. Несъмнено най-лесното, което можем да направим, е поне да ги научим да използват предпазни средства.
Какво е усещането да бъдеш майка на 11 и при това да имаш "привилегията" да бъдеш първата в страната си? Или пък да бъдеш носител на една от най-страшните болести на своето съвремие - СПИН, и да си само на 16? Или да носиш полова болест, за която знаеш, че след време ще увреди до неузнаваемост иначе младото ти и красиво тяло, а ти си само на 18? Можем ли да дадем еднозначен отговор на всички подобни въпроси?
Едва ли бихме могли дори да предположим какво изпитват нашите деца, попаднали в подобна ситуация - чувство за неизживяно детство, загубени мечти или един провален живот...
Полово предаваните болести са сред тези с голямо социално значение. Те могат да увредят гениталния апарат както на мъжа, така и на жената, като повлияват на сексуалния живот и много често могат да предизвикат безплодие, което силно се отразява на бъдещите отношения между мъжа и жената. Значителна част от тях увреждат плода и новороденото, увеличавайки по този начин детската смъртност. Освен че са многобройни, болестите на половите органи често нямат никакви начални симптоми. Нелекувани навреме, те носят своите последствия!
Генитален херпес (Herpes genitalis)
Обикновеният генитален херпес представлява остро или хронично рецидивиращо заболяване, което най-често се предава по полов път. Причинителят е Herpes simplex, ДНК-вирус, който причинява остра (първична) и рецидивна (вторична) инфекция. Според данни на Световната Здравна Организация (СЗО) около 95-99% от вирусните заболявания на гениталиите се дължат именно на този вирус. "Входна врата" за инфекцията са кожата, полулигавиците и лигавиците. Проникването се благоприятства от нарушената цялост на гениталиите, както и от вродените и придобити имунодефицитни състояния, в това число и СПИН.
Провокиращи фактори на гениталния херпес са: болести, придружени от висока температура, хронични травми, силно нервно-психично напрежение, хормонални прпблеми, слънчево облъчване или отравяне с въглероден окис. И тъй като гениталният херпес е вирусно състояние, не съществува ефективно средство за неговото унищожаване. Към най-честите оплаквания спада херпесният обрив, който се появява като сърбящо или леко парещо червеникаво петно, върху което след няколко часа се образуват множество малки мехурчета. Първоначално са изпълнени с бистра течност, като след няколко дни тя потъмнява и на мястото им се образува коричка, която след време пада. Гениталният херпес е добра предпоставка за редица усложнения: локални вторични бактериални инфекции, антисептичен менингит, ретенция на урината и др.
Кандидоза (Candidosis, влагалищни гъбички)
За най-често срещаните заболавания на влагалището се приемат възпалителните. Почти всяка втора жена, която се обръща за консултация към гинеколог е с възпаление на влагалището, причинено от гъбички. Кандидозата е инфекциозно заболяване, което се причинява от условно патогенни дрождоподобни гъбички, които често атакуват и урогениталната система. Счита се, че дрождоподобните гъбички от рода Candida са условно патогенни. Инфектирането се осъществява по два начина: чрез преминаване на гъбички от ануса към влагалището или чрез пренасяне от сексуалния партньор. Трябва да се има предвид, че мъжете могат да бъдат потенциален източник на кандиди, независимо че при тях в повечето случаи заболяването протича асимптоматично.
Много важно е да се отбележи, че при един здрав организъм с добри защитни сили, дори и гъбичките да проникнат във влагалището, биват унищожавани и не възниква заболяване. Но при отслабнали защитни сили, вследствие нарушена вагинална флора, която е с изразени защитни функции, безсимптомното носителство се превръща в активна инфекция. Най-честите оплаквания при кандидоза са: сърбеж, зачервяване на вулвата, вагината или ануса, парене при уриниране, белезникаво вагинално течение, съпроводено с неприятна миризма, а най-вече неприятен и болезнен полов контакт.
Бактериална вагиноза
Принадлежи към вяло протичащите заболявания на половите органи и е най-разпространеното женско заболяване. Състояние, което изглежда абсолютно безобидно, но впоследствие нанася сериозни вреди на организма, поразявайки детеродната система, като може да се превърне в причина за неизносването на плода по време на бременност, да доведе до вътреутробно инфектиране, родилни и следродилни усложнения. Вагинозата невинаги се диагностицира лесно, може да се развива в организма без почти никакви симптоми и внезапно да се прояви. Което от своя страна доказва необходимостта от периодични гинекологични прегледи. Отново основната причина за появата й е имунната система.
За разлика от другите вагинални инфекции, бактериалната вагиноза се провокира от увеличената концентрация на някои бактерии, които нормално присъстват във влагалищната микрофлора. Най-честите оплаквания, свързани със заболяването, са: сивкаво воднисто течение с остър мирис на риба, особено след полов контакт, много често придружени с болки, сърбеж и парене.
Сифилис (Syphilis)
Сифилисът представлява инфекциозно заболяване с хронично, циклично, активно и латентно протичане, което се причинява от Spirochaeta pallida, като заразяването се осъществява предимно по полов път (придобит сифилис) и по-рядко извънполово (директно, индиректно - като това представлява заразяване от болната майка към плода чрез плацентата, т. нар. вроден сифилис и конгенитално). Сифилисът е една от най-тежките и опасни венерически болести, предавани по полов път, протичаща с коварни последици - сравнително леките начални симптоми с нищо не предвещават тежките късни последици за самия болен и за потомството му. Безразборната смяна на половите партньори, където връзката е винаги краткотрайна, най-често еднократна, без чувство за каквато и да е отговорност, е особено важен фактор в разпространението на т. нар. придобит сифилис.
Безразборният сексуален живот води до равнодушие и емоционално обедняване на личността. Повечето венеролози твърдят, че именно той е значително по-силно проявен при наркомани, алкохолици, хора, подложени на ежедневен стрес, както и при хомосексуалисти. Последните са и един от основните фактори в разпространението на сифилис и СПИН. Особено голям риск за разпространението на тези болести крият бисексуалистите, които предават инфекцията и на двата пола. Като вторични причини, благоприятстващи венерическото заболяване се приемат: урбанизация, индустриализация, акселерация, както и масовата употреба на все по-нови и по-ефективни противозачатъчни средства, които предразполагат към безразборни полови връзки.
Гонорея (трипер, Gonococcia)
Една от най-честите инфекциозни и силно заразни болести, предавани по полов път. Източници на инфекцията са болни от гонорея, по-често жени с хроничен трипер, който протича без наличие на никакви симптоми. Инфекцията може да се предаде при хетеросексуален или хомосексуален полов контакт, както и чрез замърсени пръсти. Що се отнася до извънполовото заразяване - то се осъществява непряко, чрез различни предмети: бельо, прибори за хранене, столове, изтривалки. Което от своя страна означава, че дори малки деца могат да бъдат заразени с неприятната болест. Условията и начинът на заразяване са в тясна връзка с имунната система на организма.
Като типична полово предавана болест с неустойчив в околната среда причинител, предразполагащите условия за развитие на трипер са: менструален цикъл, употреба на алкохол (който особено изостря болестния процес), по-темпераменти полови отношения, удължен или повторен сексуален контакт (счита се, че при единичен контакт се заразяват около 25% от контактните лица, при повторен обаче процентът нараства на 75!).
Важно е да се отбележи, че спрямо причинителя на трипер човек няма нито вроден, нито придобит имунитет. И ако заразата не се предава допълнително при всеки контакт с болен пациент, то това се дължи на особеностите на организма.
- Най-честите симптоми при жената са: необичайно влагалищно течение с жълтозеленикав цвят; леко парене при уриниране, с тежест в долната част на корема и белезникаво течение от влагалището. Нерядко възпалението засяга и лигавицата на шийката на матката, вследствие на което настъпват усложнения, като възпаление на разположените около гениталиите жлези, на лигавицата на пикочния мехур и на матката, на маточните тръби и на яйчниците. Често жените не проявяват никакви признаци на зараза. От десет жени само две имат описаните оплаквания.
- При мъжете болестта се проявява с болки или парене при уриниране; жълто-зеленикава течност от пениса; понякога дразнене или течение от ануса. Процентът на мъжете, които проявяват симптоми, е доста по висок - девет на всеки десет.
СПИН (AIDS)
Синдромът на придобитата имунна недостатъчност е тежко вирусно заболяване с увреждане предимно на имунната система, в резултат на което се развиват опортюнистични инфекции. Причинител на вируса е човешкияг имунодефицитен вирус (HIV), който принадлежи към семейството на ретровирусите. Източник на инфекции са лица, заразени с човешки имунодефицитен вирус (болни или здрави вирусоносители). Вирусът е изолиран от сперма, влагалищен секрет и кърма, а при болни със засягане на централната нервна система - и от ликвор и мозъчна тъкан.
Пътищата за пренасяне на инфекцията са: полов, кръвен и трансплацентарен. Биологичните рискови фактори за хетеросексуално предаване на HIV-инфекцията са следните: секс с партньор, заразен с HIV; сексуална болест, свързана с наличие на язвички по кожата и лигавиците (сифилис, херпес симплекс, както и други венерически заболявания); гонорея; травма по гениталиите по време на полов акт; употреба на тампони при жените.
Най-засегнати групи от населението са: хомо- и бисексуални мъже, венозни наркомани, реципиенти на кръв и кръвни продукти, пребиваване в райони с висока заболеваемост. Особено голяма роля за разпространението на инфекцията имат безсимптомните вирусоносители. СПИН поразява почти всички органи и системи: бели дробове, стомашно-чревен тракт, кожа и видими лигавици, очи и централна нервна система.
Коя е най-добрата превантивна мярка срещу болестите, предавани по полов път?
Презервативите, въпреки че не са 100% надеждни, са евтини и лесно достъпни. Те предпазват не само от болести на половата система, но и от нежелана бременност. А ако почувствате дискомфорт и се появят определени симптоми, необходима е незабавна консултация с гинеколог, както и прекратяване на половите контакти с партньора. Всъщност не е необходимо много - само да бъдем разумни и отговорни към себе си и своите партньори!
Използвани източници
- "Сексуално предавани болести" - Н. Златков, А. Бонев, З. Пенев, Г. Спиров, К. Димитров; Любимекс, София 1994