Особености на човешкото ходило

Плоскостъпие, свлечен свод на стъпалото, изменения в глезените - днес почти всеки има някой от тези проблеми

Знаете ли, че в течение на един средно продължителен човешки живот всеки крак влиза в контакт със земята повече от 10 милиона пъти? А от общо 206 кости, изграждащи човешкия скелет, 52 са разположени само в ходилата. И въпреки тяхната изключително важна роля, приблизително 20% от населението на земята страда от плоскостъпие - деформация, която засяга и деца, и възрастни, и в известна степен затруднява движението.

В дългите и прави крака на човека, допринасящи за почти половината от общата височина на тялото, се намират най-големите кости и най-силните мускули.

От анатомична гледна точка конструкцията на долните крайници значително се различава от тази на горните, защото те са тези, които трябва да поемат цялата тежест на тялото.

За разлика от дланта, ходилото в най-голяма степен носи тежестта на тялото и структурата му отговаря напълно на тази роля. За да бъде равномерно разпределена тази тежест, костите на ходилото оформят свод, поддържащ се както от формата на костите, осигуряваща плътен контакт между тях, така и от мускулите и връзките на ходилото.

Конструкция, осигуряваща еластичност и поемаща сътресението при резки промени в натоварването, например при елементарни движения, каквито са ходенето, тичането и скачането.

Анатомията на човешкото стъпало

Човешкото ходило е съставено от 26 свързани помежду си в сложен комплекс кости. Поради по-голямата функционална натовареност, костите на ходилото са сравнително по-масивни от тези на ръката.

Обособени са в три основни групи:

  • Задноходилни кости (7): разположени са в два реда - заден (проксимален) и преден (дистален). Задният ред се състои от две сравнително големи кости: скочна кост и разположена под нея петна кост. Предният ред от своя страна се дели на медиален и латерален дял. Вътрешният дял се състои от ладиевидна и три клиновидни кости, а страничният - само от кубовидна кост.
  • Предноходилни (5): къси, тръбести кости, на които ясно различими са основа, тяло и главичка. Предходилните кости лежат една до друга, разделени помежду си чрез междукостни пространства.
  • Фаланги на пръстите (14):отличават се от костите на пръстите на ръката с по-малките си размери. Пръстите на крака имат по три фаланги - основна, средна и нокътна, с изключение на първия пръст, който има две фаланги - основна и нокътна.

Разглеждайки малко по-задълбочено устройството на ходилото, става ясно, че т. нар. скочна кост (talus) се състои от тяло, глава и свързваща главата и тялото по-тясна част, наречена шийка.

Петната кост (calcaneus) представлява най-голямата от костите на ходилото, намира се в най-големия опорен пункт на ходилото, поради което има сравнително по-големи размери и по-голяма здравина. По форма наподобява четиристенна призма и се разполага под и назад от скочната кост.

Ладиевидната кост (os naviculare) пък от своя страна е разположена пред главата на скочната кост, докато странично от нея се намира кубовидната кост. Пред ладиевидната кост се разполагат от големия към малкия пръст трите клиновидни кости.

Ходилата и пръстите на краката се движат от мускули в подбедриците, залавящи се за тях с помощта на сухожилия, както и от по-малки мускули, разположени в самите ходила. Мускулите и връзките в ходилото, които поддържат сводовете, разпределят теглото на тялото и осигуряват гъвкавост, са четири пъти повече от костите.

Ходилата на по-голяма част от хората имат издигнат свод по вътрешния ръб на стъпалото между петата и основата на палеца. Този свод обикновено се развива във възрастта между три и десет години, но какво ще се случи, ако това не стане?

Отговорът е лесен: наблюдава се състояние, познато като плоскостъпие или по-често употребявания израз - дюстабан. Плоскостъпието е сравнително често срещано явление в детството, но добрата новина е, че обикновено се израства.

Правилно поставената диагноза още в ранна детска възраст, съпроводена от подходяща терапия и двигателен режим разкрива големи възможности проблемът успешно да бъде повлиян.

Плоскостъпие при децата

Халтавото плоско стъпало е най-често срещаният вид плоскостъпие в ранна детска възраст. Характерна особеност при него е видимият свод, когато ходилото е повдигнато, но изчезва при стъпване.

Нерядко обаче ненатовареното ходило изглежда нормално, без деформации. Едва при натоварването му настъпват видими промени, а именно изчезване на надлъжния свод, отвесната ос на петата, гледана отзад, сключва различно голям ъгъл с отвесната ос на подбедрицата.

Халтавото плоско стъпало обикновено е резултат от хлабави ставни връзки, тъй като при малките деца те са по-нестабилни от възрастните. Което означава, че този вид плоскостъпие лесно отзвучава с обтягането на връзките при процеса на израстване.

В повечето случаи не е необходимо специализирано лечение, препоръчително е обаче носенето на обувки със стелки, поддържащи сводовете, до пълната корекция на деформацията.

При деца с халтави плоски стъпала не се налагат ограничения по отношение на спорт или физически занимания.

По-рядко срещано явление в ранна детска възраст е т. нар. статично плоско стъпало, при което сводът се задържа плосък независимо от положението на ходилото. Това състояние обикновено е породено от аномалии на ставите на ходилото и скъсяване на мускулите около тях.

В някои случаи може да бъде резултат от нарушение в развитието на ходилата по време на вътреутробния живот. Подходяща терапия се оказва носенето на специални обувки, които могат да коригират аномалиите, а в по-тежките случаи се прибягва и до хирургична интервенция.

Съществуват няколко сигурни превантивни мерки, които да предпазят детето от развитие на плоскостъпие. На първо място е изборът на подходящи обукви, който започва още при неговите първи стъпки.

Обувките трябва да бъдат достатъчно високи, за да обхванат глезена и да го поддържат стабилен. Подметката трябва да бъде еластична, а обувките от естествени материали, които не позволяват изпотяването на крачето и по този начин намаляват риска от развитие на гъбички.

Не е препоръчително носенето на чужди обувки, които могат да деформират детския крак, тъй като вече са приели формата на своя предшественик.

Неправилната походка също предразполага към деформация на стъпалото още от най-ранна детска възраст. Важно е детето да държи в изправено положение главата и торса и да не разтваря широко крачетата си при ходене.

Плоски стъпала при възрастните

Възможно е понякога халтавите плоски стъпала да се задържат до пълнолетие, а дори и след това, обикновено поради естествената плоска форма на ходилото.

Възрастните с халтави плоски стъпала често имат и по-хлабави връзки на други стави в тялото. Нерядко патологичното състояние се развива в по-късните години от техния жизнен цикъл, в резултат на скъсване на мускулно сухожилие или травма на ходилото.

Плоскостъпието може да се дължи и на остеоартрит, засягащ определени стави на ходилото. От медицинска гледна точка той представлява постепенно изтъняване на защитния хрущялен слой, покриващ костните краища в големите стави.

Той е болезнено и инвалидизиращо заболяване, и въпреки това съществуват много възможности за облекчаване на болките и увеличаване на гъвкавостта на ставите.

До този момент не са напълно изяснени причините, водещи до остеоартрит с последващите го патологични състояния, но се счита, че някои видове спорт, свързани с продължителни натоварвания на ставите (футбол, ръгби), определени професии, различни травми, затлъстяването, половите хормони и дори полът на индивида, както и процесите на стареене и генетичните фактори могат да потенцират заболяването.

Плоскостъпието при възрастните води до свръхпронация - прекомерно завъртане на ходилото навътре при ходене или бягане. Процес, увеличаващ натоварването на ходилата и прасците, като с времето може да доведе до множество други проблеми на опорно-двигателния апарат.

Много характерен симптом на свръхпронацията е изтриването предимно на вътрешните ръбове на подметките.

Свлечен свод на ходилото

Друг също толкова неприятен процес, свързан основно с начина на живот, който водим, е спадането на напречния свод на ходилото, което най-често се наблюдава при дамите и се свързва с носенето на обувки с висок ток. 

Обикновено води до появата на хиперкератоза в областта на кожата върху главите на определени кости, под формата на обширни мазоли. Това е реакция на кожата спрямо повишеното натоварване в този участък, поради изчезването на естественото сводообразно разположение на главите на тези кости.

Ходилото става по-широко в предната си част, което затруднява носенето на обичайните обувки. Тази деформация на ходилото при голяма част от пациентите се свързва с болки в ходилото или с такива с неясна локализация. Понякога те могат да бъдат изключително силни, с неврологичен характер.

Най-добрата превантивна мярка и съответно лечение в този случай (особено при подрастващи) са активните гимнастически упражнения, трениращи мускулите и взимащи участие е поддържането на сводовете.

Ходене бос, ходене на пръсти, ходене на пети, хватателни упражнения за пръстите на ходилата са изключително подходящи за коригиране на състоянието.

Не по-малко важна се оказва и профилактиката с ортопедични подложки и специални обувки при професии, свързани с продължителнно стоене прав (стоматолози, фризьори, продавачи и т. н.).

Важно е да откриете "своите" обувки, които да бъдат по мярка, да поддържат сводовете на ходилата ви и да поглъщат сътресението.

 "Килване" на стъпалото

Вид плоскостъпие, получено в резултат на отделяне на недостатъчно внимание от страна на пострадалия.

В този случай причината се крие в загуба на  мускулен тонус у мускулите, поддържащи свода, при което се наблюдава пренасяне на тежестта към вътрешния, вместо към правилния външен контур на ходилото.

Налице са деформации на ходилото като валгусно килване на петата, изключително характерни за този вид плоскостъпие.

Изменения в глезените

Глезенът се състои от две главни стави:

  • Истинска глезенна става - образува се, там където големият и малкият пищял контактуват с таранната кост, позволява движенията на ходилото нагоре и надолу.
  • Субталарна става - образува се между таранната кост и голямата петна мост, позволява завъртането и усукването на ходилото.

В глезена, както и в лактите, коленете и дланите се намират най-големите шарнирни синовиални стави, докато в пръстите на ръцете и на краката има същите стави, но там са по-малки.

Когато ходилото се усуче повече, отколкото позволяват ставните връзки в глезена, се получават навяхвания. Най-често засегнати са връзките по външната страна на глезена.

Измененията в глезените в повечето случаи са в резултат от ставно увреждане при травма или инфекция. Друга, не по-маловажна причина е редовното претоварване на ставата, например по време на бягане.

Основните симптоми, генерирани вследствие на изменението са:

  • силна болка;
  • скованост;
  • ограничени движения.

В заключение можем да обобщим, че най-добрата превантивна мярка и съответно лечение в подобни случаи е регулярната двигателна активност, съчетана с богат прием на витамини, минерали (витамин D, калций и магнезий) и омега-3-мастни киселини.

Защото костите, мускулите и ставите са активна, жива тъкан, която през целия жизнен цикъл непрекъснато се обновява и възстановява, за да бъде тялото ни силно и енергично.

В статията са използвани източници - виж списъка.

Хареса ли ти?

Сподели с приятели в:

Имейл абонамент

Седмичен бюлетин от BB-Team

100% ново и практично знание. 0% спам.

Абонирай се
back-arrowbb-hexcalendarcheckoutfacebook-iconforumgoogle+instagramlinkedinlogo-smallmailmessagesmy-bbprofileprogressreadingsearchseparator-carrotseparator-dumbbellseparator-shoeservicestoresubmit-arrowtop-arrowtwitteryoutube1 read-later1