Спортното бъдеще пред употребата на сигнални белтъци

Спортното бъдеще пред употребата на сигнални белтъци

Какви са фактите и фантазиите за нашия контрол над мускулните клетки

В сферата на бодибилдинга от важност са неща като познаване на анатомията на мускули и стави, покачващо натоварване на мускулатурата с редовни тренировки, подбран хранителен режим, използване на добавки и разбира се - много воля! Дълбоко под всичко това се крие връзката с протеомиката, геномиката и клетъчната биология. Нима е възможно за трениращите да управляват своя микрокосмос?

Започне ли запалено да се занимава човек с нещо, той се опитва да намери всички начини, за да го прави най-качествено и най-ефективно.

Успоредно с развитието на технологичния свят, в който живеем, се подобряват и възможностите за изучаване на микросвета на човешкото тяло.

Откриват се нови функции на клетки и тъкани, наименоват се нови ензими и сигнални белтъци, та дори и такива, които имат ефект върху мускулите.

Информацията, нужна за да се синтезират тези молекули, се пази в ДНК. Намирането на начин да се контролират гените за белтъци, както и самите тях означава повлияване на мускулния растеж.

Протеомика на мускулната хипертрофия

Хипертрофията на скелетните мускули се дефинира като увеличение в мускулната маса, която идва като резултат от увеличението в масата, а не броя на клетките.

Освен градивните елементи – аминокиселини и енергия, има и още нещо важно, което става без наша намеса.

За да засвири симфонията на мускулния растеж, трябва да има диригент! Това са именно сигналните белтъци, които достигат до мускулните клетки и съответно усилват или намаляват хипертрофията.

Миостатин

Миостатин е сигнален белтък, който се сързва с мускулните клетки и води до потискане на диференцирането и растежа на мускулите.

Доказателства за този ефект са налице, както при животните, така и при хората.

Генът за миостатина бива открит благодарение на модерното животновъдство и по-специално селекцията на добитъка.

Съществува една особена порода добитък, наречен Белгийска синя. След насочено изследване се оказва, че при тези животни има мутации в гена за миостатин, които водят до нарушения в произвеждането му.

Добичетата могат спокойно да послужат за нагледен урок по анатомия, понеже мускулите им са завидно очертани.

Интересно в откритието е, че знанието, което носи, отваря и врати към лечението на болести, за които досега лечението е било много недостатъчно.

Един пример е мускулна дистрофия на Дюшен. При това заболяване прогресивно се намалява мускулната маса поради недостатъчно количество на белтъка дистрофин.

Освен това самите клетки се увреждат по-бързо от нормалните и се заместват от мастна и съединителна тъкан.

При специален вид мишки, които са модел за тази болест е направен опит с блокиране действието на миостатин.

След оценка на направеното било отчетено, че мускулите им са със значително подобрени качества, отколкото преди изследването.

Дори по-интересно е, че има и примери при хора за мутации в гена за миостатин.

В Германия  се ражда дете, което още при раждането изглежда много мускулесто и с намалено количество на мастната тъкан.

В хода на престоя му в болницата и след редица изследвания се доказва причината - двойна мутация в гена за миостатин.

Оказва се, че майката на "супербебето" е бивша професионална спринтьорка със сравнително добре развита мускулатура.

Нейният брат и други трима близки роднини от мъжки пол са много силни хора, като единият от тях е строителен работник, който може да разтоварва бордюрни камъни на ръка.

При майката едното копие на гена е нормално, а другото е с мутация, докато и двете копия на сина й са с увреждане.

Второто най-вероятно е дошло от баща му. Момчето сега е здраво, но докторите се притесняват, че в бъдеще ще страда от сърдечни или други проблеми.

В последните няколко години учените виждат голям потенциал в откриването на средства за блокиране действието на този сигнален белтък.

В интернет започват да се срещат примамващи добавки, които обещават именно този ефект. Засега мнението на лекарите е, че това са безполезни и вероятно опасни продукти.

Други учени пък правят опити да изключат гена на миостатина при пилета, за да се получава повече месо от всяка птица.

При някои добичета, както казах по-горе, има естествени вариации на въпросния ген и правилното чифтосване им осигурява повече мускули и по-малко мазнини от други породи.

За този сигнален протеин обаче се правят и ще продължават да се правят проучвания, защото има предположения, че с блокирането му ще се намалява мастната тъкан и би могло да се предотвратява появата на диабет тип 2.

Подтискане на Атрогин-1 и МуРФ1

Друга интересна перспектива за повлияване на мускулите е използването на хром.

Може би сте чували за някои ефекти на този йон върху тялото, но американски изследвания се фокусират на повлияването на масата при дълго обездвижване.

Използвали са мишки, при които е била увеличена молекула (Атрогин-1), която подтиска мускулната хипертрофия.

Понижаване на концентрацията е отчетено след суплементиране със съединения на хрома.

Ползата за мишките била, че имали по здрави мускули и по-добра чувствителност към глюкоза.

Инсулиноподобен растежен фактор-1 (ИРФ-1) също има отношение към целия процес. Сам по себе си той е достатъчен, за да предизвика хипертрофия.

В течение на последните няколко години започват да се определят и конкретните сигнални пътища в клетките, както и конкретните молекули, които взимат участие.

В резултат се отбелязва способността на ИРФ-1 да блокира действието на фактори, които водят до мускулна атрофия. Такива са Атрогин-1 и МуРФ1.

Противоположност на трупането на мускулна маса е кахексията – измършавяване. От това страдат често хора с различни заболявания.

Причина е освен белтъчния глад, в който се намират, и високата концентрация на кахектичните фактори - Атрогин-1 и МуРФ1.

В играта обаче не са само фактори, които подтискат мускулите. МиоД например е в ролята на стимулатор.

Той показва своето действие, когато става въпрос за регенериране на самите мускули.

С гена, който този протеин кодира, учени са провели следния опит: те кръстосали няколко вида мишки и като резултат тяхното поколение било с мутация именно за МиоД.

Резултатът бил, че мишките много бързо отслабнали на мускулно тегло и не могли да оцелеят.

Навярно първата мисъл на читателя, прочел дотук е дали има някакъв начин да накара всички тези сигнални белтъци и пътища да заработят в негова полза?

Навярно. Бъдещето е пред нас, а академичните среди няма да ни разочароват с липсата си на желание да откриват нови и нови хоризонти.

Преди няколко месеца е проведено проучване с гладуващи мишки, чиито мускулни клетки са били заразени с изкуствено обработен вирус.

Ефектът е понижаване в нивата на Атрогин-1 и миостатин и увеличаване концентрацията на МиоД.

Накратко – налице са условия за мускулна хипертрофия и борба с атрофията.

Динамично развиващият се свят предоставя поглед към микросвета, а освен това и възможност за неговото направляване.

Доколко това е възможно и доколко ще има полза оставяме наукатада реши.

Заключение от научния редактор

Прочитайки просторното научно проучване, което Георги Бургазлиев ни предостави, се опитах да си представя бъдещето на железния спорт и изобщо на спортуването, в случай че открием технология за контрол над хипертрофията под форма на инжекция, хапче... прах...

Представете си мускули, които растат благодарение на ваксина. Без съмнение това навява противоречиви чувства.

Няма ли това да ни лиши от красотата да тренираме сами със себе си, да очакваме резултати от собствения си труд, познания и дисциплина?

Ще ни направи ли още по-лениви и безотговорни към телата си? Навярно.

Перспективите и ползите за света на спорта обаче са тясно насочени към все по-високи постижения.

За това са и всичките скандали около допинг контрола и все по-належащ става въпросът къде е границата между спорта и спортно-фармацевтичната индустрия.

Извън професионалния спорт, разбира се, нещата не опират до реализация, а до собственото възприятие.

Във връзка с това ни интересува вашата позиция по следните въпроси:

  • Бихте ли вземали сигнални белтъци, за да получите повече мускулна маса при по-малко подкожни мазнини, с по-малко/никакви тренировки?
  • Защо?

В статията са използвани източници - виж списъка.

Хареса ли ти?

Сподели с приятели в:

back-arrowbb-hexcalendarcheckoutfacebook-iconforumgoogle+instagramlinkedinlogo-smallmailmessagesmy-bbprofileprogressreadingsearchseparator-carrotseparator-dumbbellseparator-shoeservicestoresubmit-arrowtop-arrowtwitteryoutube1 read-later1