Проприоцепция и проприоцептивни упражнения
Какво се крие зад тези сложни термини?
Какво се крие зад тези сложни термини?
От 03.04.2012, чете се за 7 мин.
"Про… - Какво?!” Думите наподобяват скоропоговорка и на пръв поглед изглеждат като сложна и непозната материя. Тези от вас, които се сблъскват за пръв път с тях, може би ще бъдат изненадани от факта, че това е нещо, което всички притежаваме.
Проприоцепцията представлява вътрешното усещане за местоположението на отделните части на тялото, както и приложената им сила, за да се приведат в движение.
С други думи – ако сте със завързани очи, проприоцепцията ще ви помогне да узнаете, че сте вдигнали ръката си над главата или сте я изпънали хоризонтално напред.
Същността на усещането била официално описана през 1557 г. от Джулиъс Сизър Скалиджър (Julius Caesar Scaliger) като "чувство за движение".
Доста по-късно, през 1906г., Чарлс Скот Шерингтън (Charles Scott Sherrington) публикувал труд, в който представил термините "проприоцепция", "интероцепция" (дава информация за вътрешните органи) и "екстероцепция" (очи, уши, уста, кожа – органите, които ни дават информация за нещата извън тялото).
Проприоцепцията е съзнанието за движението, което произлиза благодарение на мускули, стави и сухожилия.
Проприоцептивното чувство е образувано от информацията, подадена от сетивните неврони във вътрешното ухо и рецепторите в мускулите и ставните сухожилия.
Вътрешното ухо се намира дълбоко в слепоочната кост. При бозайниците се състои от костен лабиринт и има две основни части: ушен охлюв, отнасящ се до чуването и вестибуларна система, отнасяща се до пазенето на равновесие/баланс.
Рецепторите (проприоцепторите) се намират в нервите на мускули, стави и сухожилия, както и във вътрешното ухо. Те са чувствителни и специализирани да долавят неуловими промени в движението, позицията, съкращаването и приложената сила вътре в тялото.
Включват:
Често терминът "проприоцепция" се заменя с "кинестезия", но всъщност кинестезията се отнася повече до движението и има няколко различия между тях.
Най-ясен пример може да се даде с инфектиране на вътрешното ухо при даден човек. Ще се понижи способността му да пази баланс, проприоцепцията ще бъде нарушена. Инфекцията обаче няма да засегне чувството за кинестезия и индивидът ще може да ходи, но само ако използва зрението си. Това е невъзможно при затворени очи.
Кинестезията е ключов компонент в мускулната памет и координацията око-ръка.
Мускулната памет помага дадено движение да бъде изпълнено без осъзнати усилия, когато то е било повтаряно многократно – например каране на колело. Ако сме прекратили тренировки за известно време, мускулната памет ще ни помогне да възвърнем силата си и това, което сме били постигнали като резултати.
Координацията око-ръка се заражда, когато бебетата започнат да проследяват движещи се обекти и се опитват да ги докоснат.
Чрез проприоцепцията можем да локализираме мястото на определена част от тялото в пространството, но за това не е необходимо зрение.
Проприоцепцията е сетивото, чрез което знаем къде се намира определена част от тялото ни в пространството. Трудно е да се добие обща представа за процеса, защото проприоцепцията до голяма степен се случва на подсъзнателно ниво. Можем да го оценим, когато го загубим.
Проприоцепцията ни предпазва от нараняване чрез информацията, която осигурява. Според движенията и позицията на нашите тяло, глава, ръце и крака, рецепторите могат да активират правилните защитни рефлекси.
За пример може да се даде рефлексът на разтягане – задейства се, когато проприорецепторните сетива изпращат информация за прекалено разтягане или насилие върху мускул/сухожилие. Това може да доведе до скъсването им, а функцията на рефлекса е да съкрати разтегнатия мускул и предотврати нежеланите последици.
Дори в положението на гръбначния стълб има проприоцептивни компоненти, които ни подсказват дали стоим/седим неправилно. Добрата стойка се свързва с перфектен баланс на гръбначния стълб.
Проприоцептивните способности не са константа – те могат да бъдат намалени или загубени при ставни наранявания. Да вземем едно изкълчване на глезена – проприоцепцията се губи, а на нейно място се появяват усещане за нестабилност и загуба на баланс.
Някои от факторите, които водят до ниска проприоцептивност (или временна загуба/нарушение на рецепторите) са:
Това са примери, при които имаме различна степен на нарушение в проприоцептивната чувствителност. За щастие тя може както да бъде загубена, така и да бъде изострена и подобрена с помощта на проприоцептивните упражнения.
Качественатата подсъзнателна проприоцепция и умението да се пази баланс са изключително важни за живота, а по-специално – спорта.
Проприoцептивните упражнения са създадени да подобрят целия процес на себеусещане, който може да бъде разгледан като кръг с обратна връзка.
Мозъкът изпраща сигнали за контрахиране или отпускане на мускулите. Отговорът от движението чрез ставите се улавя от сетивната нервна система и се връща обратно до мозъка, за да може да процеса да се повтори като се добавят евентуални подобрения.
Подходящите упражнения и практикуването им биха довели до съвършена проприоцепция.
Проприоцептивното трениране се използва широко при рехабилитацията на пострадали атлети, но също така може лесно да се прилага, за да се предотвратят тези наранявания.
Защото дори един здрав и силен глезен може да се изкълчи при бягане. Тук силата, гъвкавостта и издръжливостта нямат толкова голямо значение, колкото балансът и проприоцепцията.
Нервно-мускулната система трябва да бъде тренирана да реагира адектватно и подходящо – ако има отклонения на терена, трябва да има и поправки в баланса, за да се избегне изкълчването.
Има стотици разновидности на упражнения за подобряване на проприоцепцията и баланса. Зависят от вида на нараняването и засегнатото място – рамо, лакът, коляно, тазобедрена става, глезен, гръбнак и т.н.
Добре е изпълнението им да бъде следено от физиотерапевт, за да не се получи обратен ефект – ако въвеждането на по-напреднало упражнение стане по-рано от необходимото, или като цяло – ако не бъдат изпълнявани правилно.
Естествено тези примери не изчерпват разнообразието от проприоцептивните упражнения. Те могат да бъдат както със собствено тегло, така и с различни уреди. Усложняват се постепенно, особено ако се лекува травма.
Нямате травми, но искате да тествате проприорецепторите си? Чудесно! Опитайте везна със завързани очи, пробвайте да клекнете на един крак.
Страйте се да развивате умения, свързани с проприорецепцията.
Проприоцепцията е съвършен процес, често неосъзнат, но без който бихме се затруднили в ежедневието. Себепознанието на подсъзнателно ниво ни предпазва от по-сериозни травми. Упражненията, свързани с подобряване на сетивните рецептори могат да подобрят физическото състояние значително.
Рони е много яка. Буквално. Занимава се с любителски бодибилдинг от няколко години. Освен това много я бива в готвенето и рисуването. Отговаря за ежедневния диалог с аудиторията ни, както във форума, така и в социалните ни канали (линкове в края на тази страница), както и стриктно следи, дали клиентите ни стават по-добри. Как става това тя научи и чрез образователната програма на Precision Nutrition.
Вземи здравето си в свои ръце. Ето как:
Научи повече