Научни изследвания – за какво да внимаваме, когато ги четем?

Научни изследвания – за какво да внимаваме, когато ги четем?

Ако ни следите от достатъчно дълго време, вероятно знаете, че се стараем това, което пишем, говорим и правим, да бъде добре научно подкрепено.

Макар този подход да е предпочитаният вариант пред празните приказки, то и науката има своите недостатъци.

И често тези недостатъци не биват взимани под внимание от хората, които не умеят да тълкуват добре научните изследвания и по този начин объркват най-малко себе си, а често и другите около тях.

Продължавайте да четете, за да научите за някои от подводните камъни на научната литература - за какво да внимавате, когато тълкувате научни изследвания или пък четете интерпретацията на някой друг.

Какво ще научиш?

Научните данни са за общия случай, но не и за частния

Едно от най-важните неща, които трябва да имате наум при тълкуването на резултатите от научните изследвания е, че най-често те се отнасят за група от хора.

Макар дадено изследване да показва, че нещо е възможно при голяма част от хората, то това не се отнася за абсолютно всички.

В научните изследвания хипотезите се тестват върху група или групи от хора и се взима средната стойност от резултатите им.

Това е важно, защото ако вземем за пример хипотетичен експеримент, в който 10 човека са подложени на определен хранителен режим с цел намаляване на телесното тегло в продължение на 12 седмици, в заключението на научната публикация може да е отбелязано, че този начин на хранене е довел до отслабване със средно 5 кг.

Някои хора биха си направили извода, че това е общовалиден резултат и ако те се подложат на същото хранене, също ще отслабнат с 5 кг. Да, ама не. :)

5 кг е средната стойност от резултатите на всички в изследваната група, но реално сваленото тегло за всеки един от 10-те участника може да бъде различно.

Ако се загледаме в индивидуалните резултати на хората (ако са налични като информация), то те биха могли да изгледат така:

-8 кг, -7 кг, -8 кг, -6 кг, -5 кг, -7 кг, -9 кг, -2 кг, +2 кг, 0 кг

Ако приемем, че съвсем хипотетично, това са резултатите на всеки един от участниците, както може да видите, един човек е отслабнал с 8 кг, друг с 6 кг, трети само с 2 кг. Един от тях не е отслабнал въобще, а друг пък дори е покачил теглото си с 2 кг.

Средната стойност е -5 кг, но резултатите са много различни между отделните хора.

Това се отнася за всички научни изследвания, в които участват група хора, независимо дали експериментът е целял отслабване, покачване на мускулната маса, определяне на риска от дадено заболяване или друго.

Науката ни дава концепции, не строго дефинирани протоколи

С някои малки изключения, научните изследвания ни помагат с развитието на концепцията за нещо, но не е задължитено, а понякога дори е лоша идея, да използваме същата методология и същия протокол, избран от авторите на изследването.

Например, дадено изследване може да показва, че тренирането на мускулна група в седмичен обем от 10 серии х 15 повторения с интензивност 70% 1RM води до по-ефективно покачване на мускулната маса в сравнение със седмичен обем от 4 серии х 5 повторения с интензивност 80% 1RM.

Някои хора биха изтълкували подобни данни погрешно и да решат, че за да покачват мускулната си маса, трябва да изпълняват сериите си в 15 повторения, което съвсем не е така.

Подобни данни подкрепят концепцията за връзката между тренировъчен обем и мускулна хипертрофия, а именно, че по-високият тренировъчен обем води до по-голяма хипертрофия, но реално този обем не е задължително да се натрупа със серии по 15 повторения. (1)

Колкото и да ни се иска, едва ли някога ще срещнем научно изследване, което да ни каже в прав текст "Ако искаш да постигнеш това, прави това, това и това."

Всъщност, почти всички, ако не и всички научни изследвания, някъде в заключението си включват думите: "Наличните данни са недостатъчни за направата на твърдо заключение. Необходими са още научни трудове и работа в тази посока..."

Всички научни изследвания имат методологични недостатъци

Както други неща в живота, научните публикации също могат да се различават по своето качество.

Няма перфектно научно изследване. Някои включват само нетрениращи хора, други пък само трениращи. При някои участниците са с наднормено тегло, при други не са. При някои тренировъчната програма е много лошо структурирана, при други е пропуснато да се наблюдават важни детайли.

Причините за недостатъците не са толкова важни за нас. По-важното е да умеем да ги разпознаваме, да знаем какви са тези недостатъци и как влияят върху тълкуването на резултатите от изследването. Понякога недостатъците са такива, че правят резултатите почти безполезни.

За да разберем обаче за методологичните недостатъци, е нужно да прочетем целия труд, което ни води и до следващата точка.

Тълкуването на научните публикации не е лесна задача

Всеки може да прочете резюмето от няколко реда на дадено научно изследване, но това рядко е достатъчно, за да може да се изтълкува правилно.

Анализирането на всичките графични, таблични, статистически и куп други типове данни определено изисква висока степен на образование именно в тази сфера. Понякога на пръв поглед резултатите и методологията на провеждане на експеримента са супер, но ако човек не разполага със знания по статистика, може да му убягне това, че е използван неправилен статистически анализ и това прави резултатите от изследването съмнителни и ненадеждни.

Една птичка пролет не прави

Освен наличните знания за анализирането на дадено изследване, тълкуващият трябва да разполага и със знания и за всички или поне повечето останали проведени научни изследвания в тази посока.

Както се казва, една птичка пролет не прави. Тълкуването на резултатите на едно изследване може да се влияе значително от резултатите на други изследвания. Например, по дадена тема може да има 10 изследвания и 9 от тях да показват положителни резултати, а 1 от тях - отрицателни. Ако попаднете точно на това от тях с отрицателните резултати и не знаете, че има много други, които показват обратното, може да си извадите и погрешни изводи.

Как подхождаме в нашия екип

Обичаме да се ровим в научната литература, но четенето и тълкуването на научни трудове е много времеемка и трудоемка задача. И макар да го правим от години, не бихме казали, че винаги се справяме достатъчно добре.

Затова и сме абонирани за множество журнали, които се пишат от експерти. Те врят и кипят в научната литература и дори участват пряко в провеждането на много научни експерименти. Ежемесечно преглеждат стотици научни материали и извеждат само най-важните и интересните от тях. И те не са безгрешни, но със сигурност са далеч над нашето ниво, затова и сме избрали да ги следим и да се учим от тях.

За съжаление, именно заради тяхната висока експертиза, често дори и опростеното тяхно обяснение на дадено научно изследване може да е трудно за разбиране или скучно за обикновения любител на здравословния начин на живот.

Тук се включваме ние, които имаме за задача да опростим още повече цялата информация и когато в процеса на работа с клиентите ни се наложи, да можем да им обясним нещата на разбираем език - кратко, точно и ясно.

Затова, ако решите да работите с нас, може да сте сигурни, че думите ни не са просто ала-бала, а зад тях стоят много наш и чужд опит и знания.

Ако попаднеш на проучване за нещо, свързано с хранене и тренировки, твърде вероятно е Тишо вече да го познава подробно. Той е изследователят в екипа. Обожава да се рови и да намира най-новото, най-интересното и най-най-онова, което може да приложим в работата с клиентите ни, както и в писането на статии.
Още съдържание по темата
Как-да-запазиш-мускулна-маса-и-сила-когато-не-тренираш
Как да запазиш мускулна маса и сила, когато не тренираш
7-начина-да-направим-тренировките-си-по-кратки
7 начина да направим тренировките си по-кратки

Направете тренировките си по-кратки, но също толкова ефективни чрез следните 7 промени.

Как-да-направим-първото-си-набиране
Как да направим първото си набиране?
Как-да-прогресирате-във-фитнеса-без-да-увеличавате-тежестите
Как да прогресирате във фитнеса, без да увеличавате тежестите
top-arrow