Гиревой спорт

Гиревой спорт може да бъде преведен като спорт с гири, т.е. с пудовки (в превод от руски думата ‘гиря’ означава пудовка). Единственият уред в този спорт е пудовката, която наподобява гюле с дръжка, изработено от метал. Гиревой спорт може да се практикува практически навсякъде - в зала, в дома, сред природата.

История на дисциплината

Модерната история на тази сравнително млада дисциплина започва в Източна Европа през далечната 1948 година, когато най-силните мъже от всички 15 държави в СССР се срещат на състезание в Москва.

Атлетите били разделени в 4 категории: 60 кг, 70 кг, 80 кг и над 80 кг. Те изпълнявали изхвърляния с една ръка и изтласкване от позиция "на гърди" (rack position) с две пудовки. Стриктни правила, уви, не е имало.

Изпълнявали преси и пуш-преси, но за някои упражнения са използвали и щанги. Идеята на това състезание била да привлече млади и талантливи атлети за отбора по вдигане на щанги и като крайна цел били заложени успехи на олимпийските игри.

Този замисъл не се оказал рационален, защото въпреки сходството в основните движения (изхвърляне и изтласкване), в щангите се изисква по-тясна специализация и друг тип тренировки.

Докато щангистите са били удостоявани със званието "майстор на спорта", то гиревиците не са имали тази чест, а това карало силните младежи да се отправят към щангите.

През 50-те години в СССР тренировките с пудовки продължават да добиват популярност предимно сред провинциалната младеж, селскостопански работници, рибари и войници в съветската армия и флот.

Състезанията се провеждали под формата на съвременните състезания "Strongman", без точни правила и стандарти за класиране на участниците.

От 1989 година и до днес правилото в биатлона (биатлонът с пудовки) е, че гиревикът престоява на подуима 10 минути, изпълнявайки характерните движения.

По-рано времето не е било ограничено и атлетите се борели с пудовките дори повече от половин час, до изнемогване (till puke J), но това превръщало събитието в доста скучен спорт и посетитлите често напускали отегчени.

Въпреки това навремето всеки професионален гиревик е трябвало да издържа на това значително удължено време, ако е искал да се похвали с призово място.

Лесно можете да си представите какво изпитание е да изпълняваш изхвърляния или изтласквания за толкова дълъг период от време, като сами пробвате да направите и само 10-20-30 броя без да спирате.

Така през 1988 година на първия руски шампионат Мошеников направил 180 изтласквания за 29 минути, поставяйки рекорд за времето.

Още по-трудно е било през 1969 г., когато официалните състезания са се провеждали под формата на триатлон, вместо сегашния биатлон – първо е трябвало да се правят изтласквания (jerk) с едната ръка, после изхвърляния (snatch) с другата и накрая да се правят изтласквания и с двете ръце.

Така 10-минутното правило е въведено през 1989 година. Първото световно по гиревой спорт под формата на биатлон се провежда през 1993 г., а първото европейско – 1992 г.

Едва през 2001 година жени се състезават в Шампионата на Русия, като най-доброто постижение в категория 60 килограма било 213 изхвърляния (snatch).

Сергей Мишин е името на първия майстор на спорта на СССР. Последното световно първенство се проведе в Чикаго 2011 г.

Настоящият световен шампион се казва Иван Денисов, а за основоположник на съвременния гиревой спорт се счита Валери Федоренко.

Състезателната гира при мъжете е 32 кг за професионалистите и 28 за аматьорите, а при жените е съответно 24 кг и 16 кг.

Специфики на гиревой спорт

Гиревой спорт безспорно е едно от най-тежките, динамични и натоварващи спортни съревнования, но също така е и сред активностите, с които захващайки се, можем да извлечем най-голяма полза що се отнася до нашето физическо и психическо благосъстояние.

Впрочем може да се каже, че един от основните аргументи на школата по гиревой спорт е именно подобряване на здравословното състояние на спортуващите.

Ефект от тренировките е постигане на мускулна еластичност, повишаване на издръжливостта, експлозивността, заздравяване на сухожилията, подобряване на координацията и общофизическото състояние.

Тъй като този метод е и кардио ориентиран, укрепва се и кардиоваскуларната система, а също така спомага и за по-бърза загуба на мазнини.

Гиревой спорт изисква и изтисква от трениращия равни части сила, издръжливост и воля. Посредством гиревой спорт успешно се кондиционират и състезатели от други спортове (борба, MMA, бокс и т.н.).

Този метод се различава от фитнес и кросфит тренировките по това, че сериите се изпълняват със сравнително по-скромна тежест и по-голяма продължителност (до 10 минути), както и по основните технически похвати на метода – изтласкване (jerk), изхвърляне (snatch), дълъг цикъл (long cycle).

Една серия продължава 10 минути и състезателят е изправен пред предизвикателството да направи колкото може повече повторения за това време.

Гирата не трябва да докосва земята, докосне ли я, опитът завършва.

Гиревой спорт като спорт групира и класира атлетите на основата на теглото на използваната пудовка и броя повторения, при изпълнение в една от двете дисциплини:

• Биатлон – общ брой от изтласквания, направени за 10 минути + общ брой изхвърляния за 10 минути = на постигнатия резултат;
• Голям цикъл – общ брой повторения обръщане и изтласкване (clean & jerk) за 10 минути.

Ето подробно описание на движенията:

• Изтласкване (jerk) – може да се изпълни с 1 или 2 гири. Пудовките се обръщат до позиция "на гърди" (rack position). Тялото леко се изнася назад, така че лактите да лежат на корема или на колана. С колената леко се прикляка (няколко сантиметра) и експлозивно се изправят, отлепвайки пети от пода и заставайки за миг на пръсти. След даването на началния тласък (т.е. коленете вече са изправени), започва също така експлозивно издигането на пудовките над главата. След като лактите се заключат, коленете отново се свиват, петите рязко стъпват на пода и движението завършва с изправяне на коленете. Т.е., веднага след първото приклякане следва ново, второ такова – тогава (на второто) ръцете се изправят. В горно положение пудовките се задържат около 1 секунда.
  Оттук надолу до положение "на гърди" има 2 варианта за спускане на пудовките:
  1) когато пудовките докоснат гърдите, с цел омекотяване може да се приклекне, или
  2) спускането да започне чрез повдигане на пръсти (така тялото се доближава до пудовките) и отново с леко приклякане след като пудовките докоснат гърдите. Техниката на дишане е да се издишва, издигайки пудовките нагоре, а надолу да се вдишва.
• Изхвърляне (snatch) – отново може с 1 или 2 гири. Пудовката се държи между краката, като палецът сочи напред, а кутрето гледа назад; с лек суинг (и леко приклякайки), експлозивно се изпъват краката и гърбът, докато същевременно пудовката (под тласъка на суинга) се придвижва с изпъната ръка до нивото на погледа. Тук идва тънкостта – с цел да не се стоварва пудовката под влияние на инерцията върху китката, когато тя достигне нивото на главата, рязко се придърпва към гърдите и това позволява ръката да се "шмугне" под нея. Прецизирането на движението ще доведе до изключително приятни тренировки, в противен случай е същински ад. Тук издишането е по време на изхвърлянето, а вдишването "по пътя надолу".
• Голям цикъл обръщане и изтласкване (long cycle clean & jerk) – тук доста енергия хабят крака, рамене и ръце. Пудовката/ите се изтласкват до позиция "на гърди" (rack position) посредством залюляване (swing), след което следва движението изтласкване (jerk).
  Гирите се спускат първо до гърди, после се захожда към суинг и всичко се повтаря в продължение на 3, 5 или 10 минути.