Слаклайн
Да живееш по ръба, но да не падаш
Да живееш по ръба, но да не падаш
От 07.05.2012, чете се за 1 мин.
Слаклайнът е вид ходене по въже, различаващ се с това, че при него въжето не е здраво опънато между двете крепящи основи – въжето е по-скоро отпуснато, разтегливо и динамично. Тази подвижност на въжето позволява да се изпълняват различни трикове, което превръща слаклайна в един от новите екстремни спортове.
Въжето за слаклайн се състои от три компонента: дълга част (в повечето случай между 10 и 30 метра), която е здраво захваната в двата си края за две по-къси въжета (между 2 и 4 метра). Те се прикрепят за двете опорни греди. Широчината на въжето варира, но най-често е 2,5 сантиметра.
Класическото ходене по въже е познато на човечествето от хиляди години. За първоначалници на съвременния слаклайн се считат скалните катерачи от Калифорния Адам Гросовски и Джеф Елингтън. В началото на 80-те години на XX век двамата започнали да се опитват да ходят по свободно пуснати вериги и кабели.
През 1983 г. Гросовски и Елингтън опънали 17-метров кабел над скалния стълб Lost Arrow Spire (долината Йосемити, Калифорния) на височина 880 метра. Нито един от двамата планинари не успял да премине. На следващата година Скот Балкъм и Дарин Картър повторили изпълнението, но този път използвали въже вместо кабел.
През 1985 Скот Балкъм успял да премине разстоянието. Години по-късно, през 1993 г., Дарин Картър станал вторият човек с успешен опит. През 2007 г. Либи Соутър се превърнала в първата жена, която го направила.
Триклайнът е най-разпространеният вид слаклайн, защото може да бъде проведен абсолютно навсякъде. Въжето се опъва много ниско над земята. Новостта на спорта позволява пълна импровизация и често се раждат нови трикове.
Известни трикове до момента са: лунна походка, игра на фризби с някой на твърда земя, вървене наобратно, индийски седеж и т.н. По-напредналите изпълнители се справят и с предни и задни салта, лицеви опори на една ръка и един крак и други.
Аквалайнът е слаклайн над вода. Практикува се от по-малко опитните слаклайнъри – над езера, басейни, реки. По-опитните го правят и между движещи се лодки.
Хайлайнът е слаклайн на голяма височина и се счита за висшия пилотаж в спорта. За собствена сигурност слаклайнърите носят подсигурителни въжета, но има и такива, които се справят без допълнително оборудване.
Този стил пренася позите от йога върху въжето. Смята се за особено зрелищен и сложен за изпълнение.
При свободния стил, познат още като родео, въжето е доста отпуснато и целта на изпълнителя е да балансира, седейки статично или движейки се.
Градският слаклайн обединява всички останали видове. Практикува се в паркове или по улиците на града.
Занимаващите се със слаклайн подобряват баланса и стойката на тялото си. Ефектът върху тяхната концентрация също е положителен. Установено е, че подобреният баланс намалява риска от контузии и повишава цялостното здраве на тялото.
В България спортът става все по-популярен и бързо набира скорост. Вие също може да опитате!
Вземи здравето си в свои ръце. Ето как:
Научи повече