Интервю с Цветан Василев (ts.vassilev) - I част

"Прави повече от това, което работи, по-малко от това, което не работи и прави нещо различно"

Знаем, че отдавна очаквате точно това интервю. Затова веднага след празниците ви даваме възможност да прочетете какво мисли по обичайните теми, които вълнуват BB-Team един от обичаните от вас членове на нашия форум - Цветан Василев (ts.vassilev). Тъй като въпросите бяха доста и интервюто се получи по-дълго от обичайното, представяме ви го в две части.

Представи се на читателите?

Казвам се Цветан Василев и съм роден преди четвърт век на север от столицата.

Разкажи ни за страстта ти към фитнеса - къде, кога и защо се зароди любопитството ти към тренировките и човешкото тяло като силово-функционална машина?

Започнах да се занимавам с бойни изкуства в гимназията, примерно 10-ти клас, заради интереса ми към самураите и философията. Интересите ми се промениха с времето, но любопитството ми – не.

С какво се занимаваш и как съчетаваш спорта с ежедневието си?

В момента приоритет ми е образованието - студент съм, специалност рехабилитация. Прекарвам доста време в интернет, чета основно материали, свързани с университета и спорта, понякога се занимавам с някой "счупен" в залата или на стадиона, имам нормалните ангажименти към семейството си, и като цяло имам възможност да тренирам 2-3 пъти седмично вечер.

За разлика от времето, когато по цял ден бях в залата, сега не мога да кажа, че активният спорт заема голяма част от ежедневието ми.

Защо се отказа да ставаш инженер?

Просто си дадох сметка, че не това е моето призвание – не учех с удоволствие и най-вече не си представях какво и как ще работя след това.

Откъде идва прякорът Джихада/Джихадчо?

О, просто един ден се опитвах да си регистрирам имейл и понеже не се сещах за нищо подходящо, написах някаква глупост. Оказа се, че тя така си и остана.

Какви са ти целите и какво си постигнал досега?

Една от основните ми цели е да съм здрав и да не ме болят много неща. За момента ги постигам. От известно време съм се отказал да си поставям цели, базирани на резултат.

Вместо това си поставям цели, базирани на действия. Примерно: вместо "да клекна с 200" си поставям за цел "през януари да направя 10 тренировки."

Разкажи за опита си в силовия трибой?

Класирането в силовия трибой никога не е било водещ мотив за мен, не съм се стремил към медали и грамоти. Бих казал, че тренировките и състезанията са неповторимата тръпка, и всеки, който е спортувал професионално, знае и го е усетил.

А на тези, които не са се състезавали, препоръчвам да опитат. Състезавайте се, независимо в каква дисциплина.

Важни са атмосферата и усещането да си в залата, резултатите и класирането са допълнителен плюс към емоцията.

Занимавал ли си се с друг вид спорт, преди да влезеш в залата? Какво би искал да опиташ?

Занимавал съм се с бойни изкуства и вероятно натам ще се върна. Не се сещам за нещо, което не съм опитвал и ще ми е интересно да опитам, но се сещам много неща, които съм опитвал и бих искал да опитам отново.

Такива са син и цюан (бокс на петте елемента, в превод от китайски), чуо дзяо (бокс на пронизващото стъпало) и пи гуа цюан (бокс на закачането и разсичането).

Усещането, което се получава от китайските бойни изкуства, качеството на движението и цялостната система на прогресиране е нещо, което бих искал да ревизирам.

С какви бойни спортове/изкуства си се занимавал? Колко време и доколко "задълба" в тях?

Най-различни, къде в по-голяма дълбочина, къде в по-малка. Най-дълго съм тренирал китайски бойни изкуства, ако ги класифицираме по народност, но най-дълго съм тренирал айкидо, ако ги класифицираме по стил.

Сподели накратко какви са тренировъчните и хранителните ти принципи?

Хранителните ми принципи са доста простички – пий си следтренировъчния шейк, яж месо, въглехидратите предимно вечер.

Бих казал, че няма универсални правила за хранене, които всички да следваме, и от които всички да се чувстват здрави и жизнени във всеки един момент.

Всеки би се чувствал по-добре, ако се доверява по-малко на авторитети и мнения и повече на вътрешното си усещане.

С времето съм свикнал да чувам тялото си и да разчитам сигналите му, което може да не е достъпно до начинаещия, а се развива като умение.

Тренировъчните принципи са също доста прости – редувам натоварване и почивка. Специално за тренировките имам повече принципи, или е по-редно да ги наречем методи, и отново съм научил чрез проби и грешки какво се опитва да ми каже тялото ми.

Когато усетя нужда от почивка – почивам, независимо дали по план би трябвало да тренирам.

Използваш ли добавки? Какво мислиш за спортните храни и добавки?

Да, ползвам. Редовно си пия креатина и следтренировъчния шейк (3:2:1 протеин, сухо мляко и малтодекстрин, въпреки че пропорцията варира).

Храненето и хранителните добавки не са ми страст, при последните се придържам към разумен минимум.

Наскоро във форума се разрази дискусия относно зърнените храни. Имат ли те място в нашата диета, и ако да, как трябва да се приготвят, за да бъдат от полза?

Интересите и фокусът ми са далеч от храненето, с риск да разочаровам някои от читателите на форума.

Относно зърнените храни - може би някой, който се интересува живо от темата, ще даде по-категорично мнение и обосновка. Аз лично често употребявам, защото не смятам, че за мен в момента това е от решаващо значение.

Ако бих имал време и енергия и за това, то бих следвал принципите на д-р Уестън Прайс, който акцентира върху естествената храна и натуралните съставки.

Какво е мнението ти за глутена?

Трудно ми е да отговоря еднозначно. Възможно е да е вреден. Както и тютюневият дим, мръсният въздух, металният тръбопровод и изкуственото осветление.

Според мен трябва да се работи на индивидуална база – за някои хора ще е полезно да го спрат, за други не.

Не бива здравето на тялото да е за сметка на здравето на ума. И ако спирането на глутена би навредило повече, отколкото би помогнало, то не бих го премахнал от диетата.

Какво мислиш за хранителните добавки, най-вече спортните като изолати, креатин, азотни буустери и стимулатори на ЦНС?

От креатина съм доволен, защото по времето, когато първоначално приемах, имах добри резултати, които обаче не можем да определим дали са само благодарение на него.

Протеин на прах – приличен вариант, когато се опитваш да вкараш повече, отколкото можеш, т.е. добър течен източник на протеин.

Всичко друго ми е ала-бала. Нека химиците да се занимават с това. Аз съм физик.

Категоричното ти мнение за употребата на забранени медикаменти в сериозния спорт?

Много сериозен етически и научен въпрос. Първо да започнем от там, че забранените медикаменти далеч не се изчерпват със "стероидите".

Има куп други препарати, някои от които с доста по-тежки ефекти. Но предвид естеството на изданието и това, че "анаболите" са най-често на прицел, ще дам сдържаното си мнение.

Най-голямото ми притеснение е, че не знаем какъв е ефектът от тях. Ама били вредни за черния дроб анаболите! Като ми каже някой с медицинско образование нещо подобно и ми става много тъжно.

Това значи, че човекът няма абсолютно никаква представа защо оралните, а и някои инжекционни стероиди са хепатотоксични. Ама намаляват холестерола! И как разбрахме? Чрез петкратни дози за 3 пъти по-дълго време... върху ХИВ-позитивни пациенти.

Въз основа на съществуващата литература и циркулиращото по залите знание мога да кажа, че нямаме никаква идея как точно действат стероидите, в какви количества действат и какви странични ефекти имат.

Въпреки че голяма част от негативните ефекти, с които се парадира, са измислени, аз смятам, че имат сериозни странични ефекти, за които не знаем, или за които предполагаме, но не сме проучили достатъчно добре.

Най-вече не знаем много за ефектите им върху изразяването на гените, невротрансмитерите и нервната система като цяло. Въобще вътрешната химия на човека има още да се проучва, а без да се употребяват и да се следят ефектите от тях, няма как да стане.

Етичната страна е не по-малко мъглява. Това е като да си сложиш изкуствени гърди. Не те прави лош човек, че искаш да промениш начина, по който изглеждаш или се представяш.

Къде е балансът между здравето на ума и здравето на тялото? Кой определя дали е морално или не? Ако работата ти е да си полицай, то е морално да имаш по-добро оръжие и по-добра защита от другите, а ако си спортист, не е редно да имаш по-голям шанс да можеш да издържаш семейството си?

А ако се възстановяваш от контузия на работното място, било то бюро, кола или футболен терен?

Възможно ли е да си призьор и да стигнеш там по светлия път на прецизните тренировки и възстановяване, без да се докоснеш до тъмната страна на спортната медицина?

Да си призьор на какво? Тук ми се струва релевантно да дам един пример, който чух от Дан Джон за първи път. Мисля, че на състезание по шорттрек едно момче било трето и точно преди финала първият паднал и всички останали с него.

Този от третото място станал първи, без да можем да кажем категорично дали треньорът му или медикаментите са му помогнали точно за това.

В този контекст смятам, че за някои спортове помагат повече, отколкото за други. Щангист – абсурдно е да станеш шампион без това. Колективни спортове? Тук вече нещата не са толкова ясни.

Опиши накратко един свой ден?

Ставам, отивам в университета на лекции или в някоя болница на практика, старая се да присъствам максимално на занятия.

Заел съм да помагам на хората да се чувстват по-добре и да живеят живот с по-малко болка, не е етично да подлагам нечие здраве на риск.

Висшето образование в България много взема, но и много дава, несъмнено. Като цяло университетът ми заема работните дни от 8 до 17 ч.

Чета доста неща на компютъра, всъщност повечето ми свободно време преминава така. Намирам време да тренирам, не всеки ден, естествено.

Обикновено вечерите прекарвам у дома и споделям времето си с половинката, виждаме се с приятели, ходим на кино, кръчми, посрещаме или ходим на гости - такива неща.

Точно в момента съм в период с повече напрежение – сесия е, изпити за сертифициране за FMS и SFMA, гледам доста лекции на имена от световен мащаб.

Събота и неделя обикновено гледам да си отспя, да почета някой друг чуждестранен или български автор и ако остане време, да поиграя малко в мрежа.

Коя е мускулната група (ако има такава), която генетично не ти е заложено да върви?

За генетично най-силно обусловени се смятат прасците и предмишниците. Аз лично имам тънки китки.

Кои според теб са най-важните неща за пълноценно възстановяване след тежки тренировки (освен храна и сън)?

Следтренировъчният шейк, отпускането на мускулите и ненатоварващата физическа активност (активна почивка).

Кои са трите личности в спортно отношение, които са те впечатлили най-много (независимо дали родни или не; независимо дали треньори или атлети)?

Много интересен въпрос - аз лесно се впечатлявам и има много хора, които са ми повлияли през годините. Ето топ 3:

  • Gray Cook – има невероятен, цялостен поглед върху спорта, движението и живота. Впечатли ме едновременната цялостност и детайлност на теориите му и нещата, за които говори.
  • Michael Boyle – въпреки че не съм съгласен с всяка негова дума, има един епизод в Functional Strength Coach (серия ДВД-та) където той казва "не ме интересува какво се е правило, а какво трябва да се прави." Желанието му да прави най-доброто, на което е способен, ме впечатли.
  • Pavel Tsatsouline – ах, добрият стар Павел! Тук най-много ме впечатли разликата между комерсиалния му образ (който е гледал ДВД-та или книги, ще се сети) и "реалния" му образ. Въпреки че не го познавам на живо, начинът, по който говори (много е премерен) и нещата, за които говори (извън 3х5 странична преса и набиране), ме карат да искам някой ден да се запозная с него.

Има много други имена, които са ме впечатлили, но ще трябва цял роман да напиша за тях.

Кои са най-ценните 3 книги на тема спортна подготовка, които си чел?

  • "Starting strength" by Mark Rippetoe – най-простото и едновременно най-всеобхватно описание на основните движения – клек, лег, тяга и техните спомагателни.
  • "Practical programing for strength training" by Mark Rippetoe – най-достъпно написаната и едновременно изчерпателна книга за периодизирането на тренировките и прогреса.
  • "The Poliquin principles" by Charles Poliquin – най-детайлното обяснение на "детайлите" около тренировката от рода на обем, темпо, повторения в серия, почивки.

Кой е любимият ти треньор и коя е любимата ти книга на бодибилдинг тематика?

С този въпрос ме хванахте на тясно – далеч съм от бодибилдинга... Автор, който уважавам и чета, писал книга, която донякъде има общо с бодибилдинга, е Поликуин. "Принципите на Поликуин" е отговорът на този въпрос.

Какво ти е мнението за периодизацията в тренировките? Трябва ли според теб във всяка тренировка да влагаш 100% от себе си?

Много малко са тези, които могат всяка тренировка да са на 100% и да постигат прогрес. Обикновено това са начинаещи, били те и доста силни начинаещи.

Рипето има класификация къде се намираш спрямо другите според тежестите си. Но той има и друга – в момента, в който не можеш всяка тренировка да поставяш нов личен рекорд, ти вече си "intermediate". Те могат да поставят рекорди всяка седмица.

Напредналите атлети поставят всеки месец, а елитните поставят всяка година. В зависимост от генетиката ти, това може да е нов личен или световен рекорд.

Нужда от периодизация има, въпрос на лично предпочитание е каква да е тя. Някои харесват Уестсайд (Луи Симънс). Аз също ги харесвам, но знам как да модифицирам техните тренировки към себе си, запазвайки основните принципи.

Други харесват ундулиращата периодизация (Поликуин). На мен също ми допада. Трети харесват тексаския метод (освен Рипето, руснаците имат подобни схеми). Работят. Четвърти харесват руските цикли (Смолов, Шейко, Фалеев, Верхошански). Коренно различни са! Виждал съм невероятни резултати с тях. Блоковата периодизация (Верхошански) може би също работи.

ВСИЧКО работи, но до време. Затова и ползвам максимата "прави повече от това, което работи, по-малко от това, което не работи и прави нещо различно".

Practical programing for strength training е най-добрият наръчник, който съм чел. Дава някои много прости принципи, които да следваме при периодизацията. Останалото е въпрос на лично предпочитание. 

Миналата година се пусна на състезанието на Джони Спорт. Тренираш ли все още, мислиш ли да участваш и на други състезания?

Да, тренирам. Ако през 2012 година има отново турнир обаче, няма да участвам. Мисля, че ще съм по-полезен около организацията и логистиката.

Възможно е да се състезавам след време, но в момента не е сред приоритетите ми.

Имаш обем на знания и информация, рядко срещани сред трениращите, включително треньори - на пръв поглед това е плюс, но лично за теб до каква степен свръхинформацията е допринесла за развитието ти, спортно и професионално?

Свръхинформацията е относително понятие. За някои е достатъчно да знаят как да клякат, за други има нужда от схема за тренировка, за трети е нужна прогресия и периодизация. На мен лично ми отнема повече време и повече информация, за да разбера и вникна истински в материята.

Също така кога разбираш кога да спреш да четеш? По Дискавъри гледах филмче за Айнщайн. В последните си години бил болен на легло и пишел формули по чаршафите си. Един ден казал на сестрата "Е, не го разбирам!", а тя му казала "Господин Айнщайн... ако такъв умен човек като вас не го разбира, то значи никой няма да го разбере." Той се усмихнал и отговорил "Аз не съм умен, аз съм просто любопитен."

Едно време тренирах бойни изкуства и там всичко беше до техника и прецизност на движението. Този крак там, тази ръка така, погледът насам. После преминах към щангите. Максимум за едно повторение клек, скок на дължина, паланк за време. Сега вече се занимавам с движение. Този или онзи двигателен модел.

Какво следва? Примитивни рефлекси, невродинамика, моторно заучаване и вестибуларни тренировки? Ще ви кажа, като стигна.

Всеки има нужда от основа, но основите ни са различни.

(Прочетете и втора част на интервюто)

Хареса ли ти?

Сподели с приятели в:

Имейл абонамент

Седмичен бюлетин от BB-Team

100% ново и практично знание. 0% спам.

Абонирай се
back-arrowbb-hexcalendarcheckoutfacebook-iconforumgoogle+instagramlinkedinlogo-smallmailmessagesmy-bbprofileprogressreadingsearchseparator-carrotseparator-dumbbellseparator-shoeservicestoresubmit-arrowtop-arrowtwitteryoutube1 read-later1