Здравословните съдове за готвене

Здравословното хранене е актуална тема и докато всички се фокусират върху самата храна, доста често забравяме, че средствата, които използваме, за да я приготвим, са не по-малко важни.

В тази категория влизат ножове, дъски за рязане, тенджери и тигани за готвене, съдове за съхранение и много други, но днес ще обърнем по-специално внимание на материалите, от които са направени най-добрите според мен от здравословна гледна точка тенджери, тигани и тави за готвене и ще разгледаме техните плюсове и минуси.

Неръждаема стомана

За да се направи съд от неръждаема стомана се смесват стомана с хром и никел (18/8 неръждаема стомана е 18% хром и 8% никел, а 18/10 има 10% никел). За така получената смес се твърди, че е устойчива на корозия и лесна за почистване.

Съдове за готвене от неръждаема стомана се смятат за един от най-добрите и безопасни избори в съдовете за готвене и затова неслучайно се използват основно в професионалните кухни и ресторанти.

За да са съдовете ви от неръждаема стомана максимално здравословни:

Избягвайте използването на абразивни материали при почистването им.

Съдовете за готвене от неръждаема стомана могат да се превърнат в проблем, ако се използва често абразивен материал, за да ги почистите, защото по този начин освобождават малки количества хром и никел.

Никелът не е отровен в малки количества, но това може да предизвика алергична реакция и хората с алергия към никел трябва да избягват готвенето с такива съдове.

Чугун или желязо?

Чистият чугун е дебел и плътен съд за готвене с несравним топлинен капацитет. Благодарение на дебелината си той се нагрява изключително равномерно, но това изисква доста повече време и енергия в сравнение с останалите съдове за готвене.

Готвенето с чугун влиза в графата здравословно и заради съдържанието на желязо в него, защото храните, приготвени в загрят чугун съдържат два или повече пъти желязо, отколкото по принцип. 

Желязото е много важен микроелемент, който е съществен за производството на хемоглобин и миоглобин и за снабдяването на клетките с кислород. Доста често е в недостиг при младите момичета, които заради това страдат от анемия.

Проблемът при жените е, че ние изхвърляме желязо по време на месечния си цикъл и при дамите с по-обилен такъв може да се получи недостиг на желязо.

Мъжете пък от друга страна нямат начин, по който да изхвърлят излишъка на желязо от организма си и при тях може да се получи една много рядко срещана генетическа предразположеност да задържат твърде много желязо, наречена хемохроматозис. При подобно заболяване единственият начин е преливане на кръв, за да се отстрани излишъка на желязо от организма.

Друг проблем с недостига на желязо е, че понякога дори и при достатъчен прием на желязо организмът ни не успява да го усвои напълно заради прекаления прием на кофеин, кола, шоколад и честата употреба на антибиотици.

Симптоматиката за анемия, или недостиг на желязо е липсата на енергия, умора и невъзможност за концентрация. При децата хиперактивността, липсата на внимание (тоест те самите не внимават и са твърде разсеяни) и бавното развитие понякога са причинени от недостиг на желязо.

За да са съдовете ви от чугун максимално здравословни:

Внимавайте за ръжда. За да се предотврати ръждата, е добре да ги накисвате от време на време в неосолено олио.

Използвайте почистващите препарати пестеливо - не трябва да се измиват със силни почистващи препарати и е добре да се подсушават веднага след изплакване.

Глинени съдове, тенджери и теракота

Те се считат за безопасни за готвене, освен ако в процеса на емайлиране на глинения съд не е използвано олово. Проблемът с оловото е, че във времената, в които живеем сме изложени по принцип на твърде много олово, което идва от замърсената градска среда, батериите от олово, бои и оцветители в старите сгради, тръбите за вода, цигарения дим и др. 

Токсичността от олово може да доведе до високо кръвно, запек, хиперактивност, безплодие и анемия. Симптоматиката включва металически вкус в устата, объркване, треперене на ръцете, припадъци, загуба на апетит, раздразнителност и т.н.

За да се избегне токсичността от олово се препоръчва по-голяма консумация на храни, богати на калций, защото калцият и оловото се абсорбират по еднакъв начин, но ако има избор, организмът ни предпочита калция и изхвърля оловото. Храни, богати на калций са зеленолистните, сусамът, соята, киселото мляко и др.

Като общо правило глинените съдове за готвене без съдържание на олово в емайла са много добър избор за готвене, като в момента на пазара има два вида такива.

Едните са изцяло от глина, а другите са с незалепващо керамично покритие. Глинените са доста тежки, разпределят равномерно топлината и обикновено храната залепва по тях.

Тези с керамично покритие са леки за ползване, но имат допълнителен незалепващ слой върху керамиката, който се износва с течение на времето.

Емайлирано покритие

Понякога при емайлирането освен олово се използва и кадмий, чиято цел е да боядиса съда в червено, жълто или оранжево. В днешно време не се използва вече, но ако имате стари глинени съдове с емайл в подобен цвят е най-добре да не ги използвате.

Кадмият се акумулира бавно в организма и идва (както оловото) най-вече от замърсената околна среда.

Кадмият измества в организма ни цинка и затова при недостиг на цинк в организма обикновено е виновна токсичността с кадмий. Симптомите са високо кръвно, косопад, болки в ставите и притъпено чувство за мирис.

Каменно покритие

Каменните съдове за готвене имитират готвенето върху камък, изключително здрави са и не залепват, което позволява да се готви без мазнина.

Понеже напоследък много се говори за ползите и вредите от растителните мазнини по време на нагряване, най-добрият вариант е просто да не ги нагряваме, а да ги добавяме към яститието след като то е приготвено.

Другият вариант е да използваме качествени животински мазнини. При термична обработка, особено когато готвим месо, добри варианти са масло и сланина.

Камъкът също така разпределя много равномерно топлината, което помага ястието да е по-вкусно и добре изпечено. За разлика от чугунените съдове, каменните загряват доста по-бързо и не изискват толкова време за готвене.

Каменното покритие е нещо като завръщане към природата, така както здравословното хранене е завръщане към натуралното готвене с естествени продукти и съставки, без излишна химия. Едни от най-древните начини за приготвяне на храна са били върху нагрят камък, с дърва или със заравяне в пясъка под горящия огън.

Малко позната древна техника за готвене всъщност е варенето с топли камъни. Камъните се нагряват в горящия огън, след това се прихващат и местят в съда, в който е храната, която трябва да се свари.

Обикновено съдът е бил каменен, дървен или глинен. Използвал се е, когато хората са искали да приготвят супи или ястия, които не могат да се сложат директно върху огъня, тоест зеленчуци, билки и др. 

Покрития

Добре е също да правим разлика между съдове, направени изцяло от някакъв материал и покритието им. Покрития се слагат обикновено когато самата суровина е прекалено скъпа или твърде тежка, за да се използва сама по себе си, като керамиката и камъка.

В тези случаи е добре да се информираме за качеството на самото покритие и колко години живот, съответно броя надрасквания има то. В базовия случай покритието издържа до 25 000 измивания, но качествените такива имат живот около 50 000 - 100 000 измивания, или 25 години.