Българи в чужбина: Стоян Гълъбов

Какво ви отведе в чужбина?

В Солт Лейк Сити, Юта, САЩ ме отведе стажантска програма, даваща право на работа в компания за 18 месеца.

От колко време сте там и лесно ли се адаптирахте?

Прекарах година и половина в САЩ. Върнах се преди около 2 месеца. Адаптирах се трудно поради особеностите на щата. Той е столица на особена религиозна група – мормоните. Начинът на живот е далеч от това, на което бях свикнал и още повече от това, което очаквах.

Спортувахте ли преди това, какво?

Да, спортувах активно бокс, като освен тренировките по спорта добавях и всякакви методики за ОФП.

Спортува ли активно местното население? Какви условия има?

Ако говорим за класически фитнес и бодибилдинг, Солт Лейк Сити е почти рай. Местното население спортува изключително активно. Има известно разделение, предимно по социален статус. Спортува се от ранна детска възраст, още в училище, а най-възрастните мъже, с които се запознах във фитнеса, бяха по на 76 г. Условията са  отлични, поне за най-популярните спортове.

Кросфит – твърде непопулярен, в сравнение с класическия фитнес. Видях няколко зали, може би не зле оборудвани, но освен няколко едрички жени, нищо друго не видях да тренира там. Бяха и доста скъпички – 100$ месечно и нагоре даже.

Уличен фитнес – май бях единственият, който ползваше малкото лостове и успоредки. За 18 месеца съм се засичал може би с още един или двама души, при положение че съм обиколил целия град, за да си търся къде да тренирам.

Бойни спортове – "Грамофон свири, майка плаче", както казва проф. Вучков. Освен бокс и борба в училищата, друго почти нямаше. Имаше някакви школи по ММА и по разни мистични стилове, ама всичко беше толкова мистично, че все едно не съществуваше. Единствено боксът се крепи на раменете на хилядите мексикански емигранти, за които е религия. Тренират от невръстни и поддържат форма докато могат.

Организират се редовни състезания и в тях има място за всички. Всякакви категории, всякакви боксьори, мъже, жени, деца. Бил съм на състезания с по над 30 мача. Имаше няколко добри школи и много хора, трениращи по гаражи и мазета. За методологията при подготовката в бокса мога много да напиша, но казано накратко, там на физически упражнения не се разчиташе много. Общо взето бягане и спаринги.

Разбира се, не мога да не спомена училищните спортове – бейзбол, американски футбол, сокър, лека атлетика, волейбол и някои други, включително и борба. Там не мога да спра да ги хваля. Имат страхотни бази – басейни, игрища, писти, зали и т.н. Всичките ми колеги бяха тренирали нещо в училище. Постоянно си правят състезания на училищно ниво, а пък университетските отбори събират по над 50 000 души на мачовете си. В университета разполагаха с безплатен фитнес и голям плувен басейн.

Обръща ли се внимание на здравословното хранене от страна на жителите? А на държавата?

В САЩ култът към захарта е по-силен от култа към здравословното хранене. Независимо от нивото си на тренираност, дори и активните състезатели употребяваха захарни изделия и безалкохолни напитки в големи количества. Няма нужда и да казвам, че основното място за хранене бяха ресторантите, предлагащи храни, твърде далеч от разбирането ми за правилно хранене.

Тук искам да отбележа нещо важно за населението на Юта - поне 85% от него са мормони, а останалите са предимно бедни мексикански емигранти. Мормоните не могат да пушат, да пият кафе, алкохол и т.н., от което автоматично отпадат и от буйния нощен живот и недоспиването. Но просто се размазват от захар. Никога не съм виждал хора да поглъщат толкова много захарни изделия. Поне по 4 пъти на ден си хапват нещо сладичко, отделно са напитките – по около 2 литра газирано.

Въпреки това поради ниския стрес и липсата на други пороци не им се отразява твърде зле. Мексиканците пък са бедни, и освен че ядат боклуци, пият, пушат и на всичкото отгоре нямат пари да си позволят и качествени здравни грижи.

Да направим месечен план - колко струва и какво време отнема да спортуваме активно и да се храним добре в (дадената страна)?

Картата за фитнеса беше 28$ месечно при сключване на двугодишен договор, като не си ограничен от броя посещения в най-известната верига от фитнеси в САЩ. Залите работят всеки ден поне по 12 часа, дори и в почивни дни и празници. Става дума за фитнес, в който има всичко възможно: плувни басейни, асансьори за инвалиди, хубави бани и тоалетни, огромен асортимент от уреди, тежести, машини, някои дори имат кардио отделение с киносалон. Картата важи за всички фитнес зали от веригата на територията на страната. Таксите за боксовите зали бяха от 40$ за 3 месеца, до 85$ за месец.

Всичко е с климатици, перфектно проветрено и почистено. Но инструкторите са пълна трагедия. Повечето от тях е трудно да кажеш, че някога са тренирали нещо. Най-много мязат да са играли на въже в махалата. Гледал съм как тренират хора, какви методи и упражнения използват и се отчаях. Имам страхотни примери, като например 74-годишен старец, каран да описва осмица между краката си с пудовка. Или 130 кг жена да прави планк, при положение че тялото й не може да виси във въздуха заради обема си. Цената с инструктор е 100$ на месец.

Имаше такива по ММА или друг боен спорт, които бяха по 150$ месечно. Всичко зависи дали са на самоиздръжка или имат спонсори. Яйцата бяха по около 2$ за дузина, пилешкото месо - около 6-8$ килограм. С груба сметка мога да кажа, че месечно посещенията ми в боксовата зала, заедно тези във фитнеса и храненето ми струваха около 400$.

Бързо ли свикнахте към условията за спорт там? Какво ви направи най-голямо впечатление?

Условията за спорт там са отлични и не представляваше трудност да се адаптирам. Единствено ме мъчеха големите разстояния, които понякога трябваше да изминавам, за да стигна до определено място или зала.

Интересно е разделението и по спортове. Белите и по-заможни граждани на щата предимно бягат. Бягането за тях е короната и върхът на спортовете. Води се едва ли не изтънчено занимание. Тук-там някои от по-зрелите възрастово и финансово играят голф. На почит сред тях е и катеренето по планини и лагеруването. Всички "хамалски" спортове, както и професионалният спорт са оставени на малцинствата и по-бедните хора. Малко расистки взех да звуча, ама си е истина.

На боксовите състезания от 50-60 участника бели бяхме най-много 5 човека. Отборите по американски футбол са предимно от хавайци – генетично много грамадни хора. Сокърът си е територия на латиносите. Общо взето високият клас хора там предимно бягат и ходят на фитнес.

А, сетих се и друго. Солт Лейк е прекрасен за каране на велосипед. Широки улици, слабо движение, културни шофьори, велоалеи и паркове. Доста се практикува и планинското колоездене. Сигурно изпускам нещо, ама то от много спорт, не остана свободна памет...

Ако и вие желаете да споделите с нас своите впечатления и опит в едно кратко интервю, вижте как може да стане това. Пишете ни, като поясните за кой град и страна желаете да разкажете.