Коензимни форми на витамин В-комплекс

На широката публика са познати популярните наименования на витамини – витамин А, витамин D, Витамин B-1, Витамин B-

и т.н. Рядко се случва обикновеният потребител да вникне в имената, които често стоят в скоби след наименованието на витамина, но които могат да има значение за качествата на продукта.

Ролята на В-комплекс

В-витамините се срещат в редица храни и са едни от най-лесно набавящите се от природата. Те участват в не един важен процес, като в рамките на модерния живот, който е изпълнен с постоянно натоварване и стрес, тяхното значение става все по-голямо. Много често поради неправилно хранене и начин на живот някой от тези витамини става дефицитен и това води до здравословни проблеми.

Една част от витамините от В-групата играят важна роля като кофактори в множеството ензимни реакции и позволяват ензимите да изпълняват функцията си в стотици метаболитни процеси. Тези витамини се наричат коензимни и заслужават внимание заради безспорните си предимства пред синтетичните форми.

Синтетични и коензимни форми

На пръв поглед В-витамините са сравнителни евтини и достъпни и се предлагат в големи дозировки в таблетка. Ако погледнем съдържанието на етикета върху кутията, най- вероятно е да видим в скобите тиамин хидрохлорид (ThiamineHCl), ниацин (Niacin), пиридоксин-хидрохлорид (PirodyxineHCl) и цианокобаламин (Cyanocobalamin). Обикновеният потребител обаче не знае, че това са евтини синтетични форми. Синтетични означава, че са добити по химичен път, синтезирани от други вещества. Трябва да се прави разлика между извличането по химичен път на натурални съставки от техните първоизточници или от бактерии.

Необходимите метаболитни стъпки

Синтетичните витамини, създадени в лабораторна среда са във форми, неестествени за човешкия организъм. За да ги синтезира тялото са нужни няколко метаболитни процеса, които да превърнат синтетичния витамин в коензимен такъв. За тази цел тялото изразходва метаболитна енергия, има нужда от допълнителни микроелементи като други коензими и кофактори (ключови минерали) и отнема повече време, за да получи биоактивно съединение. През целия процес голяма част от първоначалния синтетичен витамин се изхабява.

Най-важния процес при трансформирането на синтетичните витамини в коензимни е фосфорилизирането. При тази конверсия витаминът се съединява с молекула фосфор. Целият процес на фосфорилизация е зависим от ензимните кофактори, като най-важните такива са минералите цинк и магнезий. Фосфорилизането има нужда от метаболитна енергия и молекула фосфор, като тялото използва и в двата случая аденозин-трифосфат (АТФ), основната единица енергия за клетките. Разходът на АТФ при един млад и здрав индивид не би представлявал проблем, но с възрастта метаболитните процеси се забавят, както и производството на АТФ.

Ролята на цинка и магнезия е двупосочна. От една страна това са едни от най-важните минерали за тялото, като участват в над 300 ензимни реакции. От друга страна те са едни от най-трудноусвоимите и дефицитът им е редовен при съвременния начин на хранене.

Конверсията на синтетични витамини към коензимни е свързан с цинка и магнезия поради това, че зависи от наличието на тези два минерала и техният дефицит би се отразил негативно на процеса на фосфорилизиране. От друга страна, давайки на тялото синтетични витамини, създаваме на по-голям разход на тези два минерала, от които често имаме голяма нужда, предвид трудния им прием и усвояемост.

От своя страна, за да се превърнат в коензимни, някои от синтетичните витамини преминават през процеса на окисляване. Много често този процес е зависим от други коензими като витамин B-2. Дефицитът на B-2 би възпрепятствал окисляването и би снижил конверсията със значителен процент. Излишно е да се споменава, че самият рибофлавин зависи отново от минерала магнезий, за да изпълнява функциите си.

Възможните проблеми с усвояването

Основният проблем, който стои пред коензимните форми е тяхната възможност да се усвоят през храносмилателния тракт, ако се приемат орално. Критиците на коензимните витамини използват два основни аргумента.

Първо стои твърдението, че синтетичните витамини са достатъчни стабилни съединения както в нормална среда (стайна температура и нормална влажност на въздуха), така и при преминаването им през храносмилателния тракт. Тези факти, съчетани с ниската им цена и високите дозировки, които често надхвърлят 1000% от препоръчителния дневен прием, правят синтетичните В-витамини идеален избор за обикновения потребител.

На второ място се критикува възможността на коензимните витамини (приемани в чистия им изолиран вид) да преминават успешно през храносмилателния тракт. Основните твърдения са, че често по-голямата част от тези витамини се унищожават в стомаха или тънките черва. Пример за това е унижощаването на фосфатната молекула (налична при някои витамини) във висококиселинната среда на стомаха.

Разбира се, коензимните витамини са обект на достатъчно научни изследвания, които могат да ни отговорят на въпроса дали са достатъчно усвоими в тялото. Така например резултатите от изследванията върху усвояемостта на формите на витамин B-12 – цианокобаламин, метилкобаламин и аденозилкобаламин (от които последните две са коензимни) показват, че усвояемостта през интестиналния тракт не е много различна, като циано- и метилкобаламин имат еднаква усвоемост, малко по-висока от тази на аденозилкобаламинът (35%), но двете коензимни форми демонстрират по-голямо количество на кобаламин, синтезиран в чернодробните тъкани, както и по-дълготрайно задържане в тъканите след усвояването, в сравнение с цианокобаламина.

Подобно е положението и с коензимните форми на витамините, които са съединени с фосфатна молекула като пиридоксал-5-фосфат, тиамин-дифосфат, никотинамид-дифосфат и рибофлавин-5-фосфат. Основната критика е, че под въздействието на алакалин фосфатаза в стомаха и червата, част от фосфатната молекула че се унищожава. Въпреки че не съществуват достатъчно сравнителни изследвания, дори да се приеме това за вярно, отново разполагаме с форми, които по-лесно се фосфорилизират и не изискват толкова метаболитна енергия. Така ако при прием на пиридоксал-5-фосфат фосфатната молекула бъде унищожена и остане само пиридоксалът, той изисква по-малко синтетична енергия за конверсията в сравнение с пиридоксина.

Съществуват и изследвания, които показват липсата на разлика между усвояемостта и функциите на синтетична и коензимна форма на витамините, например тиамин хидрохлорид и тиамин пирофосфат, които освен че се усовяват в еднаква степен, се запазват в тъканите след приема им в еднакви съотношения.

Плюс за коензимните витамини са достатъчното изследвания относно положителните им ефекти при профилактика на редица болестни състояния. Това е доказателство за безспорните им качества, което, разбира се, не потвърждава по-никакъв начин по-добрата им усвояемост от синтетичните форми, но доказва, че работят.

Високите дози и медицинското използване

Недостатък на синтетичните форми на В-витамините са високите дози, в които се предлагат на пазара. Често ще видим на етикети дози, които като процент от дневната препоръчителна доза са в границите между 1000% и 5000%, а понякога и 10000%.

На въпроса дали са ни нужни толкова високи дози, може да се отговори относително според обстоятелствата. Високата доза зависи от нуждите на тялото, дневния стрес и физическо натоварване и наличието на дефицит и болестни състояния.

Също относителни са отговорите на въпросите дали подобни високи дози могат да се усвоят в тялото и дали имат странични ефекти. За някои отговорът е положителен, докато за други не. Резултатите от клиничните изследвания върху тиамин-хидрохлорид показват, че при дози от 100, 500 и 1500 мг той се усвоява добре в тялото и не показва странични ефекти. При други витамини обаче могат да се отбележат странични ефекти при прием на свръхдози, като невропатия и увреждане на зародиша (пиридоксин хидрохлорид), зачервявания и дразнене по кожата, аритмия, до хепатит и затруднения с въглехидратния метаболизъм (ниацин), влошаване на анемия и нервните увреждания при дефицит на витамин B-12, както и увреждане на новородените (фолиева киселина). Особено трябва да се отбележат множеството странични ефекти на ниацин при дългосрочен прием на повече от 1000 мг дневно.

От своя страна коензимните форми нямат нужда от прием във високи дози, поради което се намалява драстично възможността от поява на същите странични ефекти. Така висок прием на пиридоксал-5-фосфат не води до невропатия, коензимната форма на ниацин – ниацинамид не причинява зачервяванията по-кожата, а никотинамид-аденозим-динуклетоидът е нужен само в малки дози, които могат да избегнат многото нежелани качества на ниацина.

На въпроса кои форми са по-добри за медицински нужни може да се отговори според формата. Така някои от коензимните форми са по-подходящи за медицински нужди поради липсата на странични ефекти. Положителна страна е нуждата от по-малки дози и това би било плюс, ако потребителят не иска да приема голямо количество таблетки.

Най-накрая може да отбележим, че за конкретни медицински състояния някои от коензимните форми бележат по-добри резултати от синтетичните им аналози. Това потвърждават изследваниятa на коензимните форми на витамин B-12, които показват превъзходството на метилкобаламина и аденозилкобаламина при лечение на анемия, високи нива на хомоцистеин, производството на енергия, аутизъм и подобряване на съня и множество неврологични заболявания, както и по-добрите качества на пиридоксал-5-фосфат при лечението на аутизъм. Може да се отбележи като минус липсата на сравнителни изследвания между формите на В-комплекса, които могат да дадат повече яснота относно техните качества.

Списъкът на коензимни В-витамини включва:

• B-1 под формата на тиамин-дифосфат (пирофосфат);
• B-2 под формата на рибофлавин -5-фосфат;
• В-3 като ниацинамид (частично коензимна форма), никотинамид-дифосфат (NAD), никотинамид-дифосфат-хидрат (NADH);
• B-5 под формата на пантетин;
• B-6 като пиридоксал-5-фосфат (P-5-P);
• B-9 като фолинова киселина и метилтетрахидрофолат;
• B-12 под формата на метилкобаламин и аденозилкобаламин.

За млад и здрав индивид надали би имало някаков значение дали ще приема допълнително към храната синтетични или коензимни форми на В-витамините.  Ефективността и превъзходството на коензимните витамини са неоспорими. Природно извлечените витамини превъзхождат като биоактивност, разход на метаболитна енергия, странични ефекти и редица други фактори синтетичните им аналози. Това, което е по-специфично за тях е категоричният им ефект към конкретни здравословни състояния и благоприятните ползи, които носят за тялото.

В свят, където сме заобиколени от синтетични продукти и все повече рафинирана храна, приемът на натурални коензимни витамини е едно от малкото неща, които може да направите за тялото си, като надали то ще ви се разсърди.