Интервю с Мартин Митренцев (Intolerante)

"Не е нужно да побеждавате всички. Победете себе си, това е най-важно. Това ще е и най-голямата ви победа."

Марто е сред най-активните момчета, занимаващи се с кросфит. Прочетете повече за него, спорта и интересите му.

Представи се на читателите?

Казвам се Мартин Митренцев, на 20 години съм. Роден съм в София и през целия си живот съм живял в този град.

С какво се занимаваш и как съчетаваш спорта с ежедневието си?

В момента съм студент втори курс в СУ, но спортът винаги е бил приоритет за мен и често пропускам лекции или упражнения заради тренировка. Както за повечето хора, нещата като ходене на работа и прекарване на време със семейството са нещо ежедневно, което не подлежи на поставяне под въпрос, така са и за мен тренировките.

И така е било винаги, още когато бях дете обикалях залите и спортните площадки и молех по-големите да ме пускат да играя с тях. Гледах ги и се учех, докато връстниците ми си играеха зад блока.

Това продължи и в училище, всеки ден след часовете съучениците ми се прибираха, за да си учат уроците, а аз отивах на другия край на града, за да тренирам. Просто това е в кръвта ми, такъв съм и такъв ще бъда. Затова когато някой ме попита "Как намираш време за тренировки?", аз отговарям "Както ти намираш време да ядеш."

Сподели накратко какви са тренировъчните и хранителните ти принципи?

Аз съм класически ектоморф, покачвам килограми изключително трудно. Не знам дали това е причината, но е факт, че съм доста краен в тренировъчните и хранителните си принципи. Общо взето, не само че не се лишавам от нищо, но често ми се налага и да се тъпча насила, за да кача килограми. Обикновено приемам повече от 5000 калории на ден, за да поддържам тегло, сами можете да си представите колко е ангажиращо това и колко е неблагоприятно финансово.

С тренировките нещата стоят горе-долу по същия начин. Винаги целя да давам всичко от себе си на тренировките, в границите на разумното, разбира се. Просто не мога да си представя да отида да тренирам, за да отбия номера или да направя някоя "мързелива тренировка". Правил съм всякакви извращения с тялото си и смея да твърдя, че много малко неща могат да ме изтощят психически. През последната година тренирам по сплит 1+1, защото тренировките наистина са зверски, но вече се адаптирах.

Кога започна с кросфит и какво те накара да започнеш да тренираш?

С кросфит започнах преди малко по-малко от година. Винаги съм твърдял, че силата и силовата издръжливост трябва да вървят ръка за ръка. След като цяла зима наблягах на силата, реших да пробвам един комплекс, просто за да си сверя нивото. Буквално останах потресен. Един смешен комплекс ме размаза, както се казва, излязох на четири крака от залата. Но както споменах по-горе, винаги съм бил краен в тренировките си, така че това някак си ми… хареса.

С течение на времето започнах да пробвам все повече комплекси и винаги оставах победен. Аз не гледам на тези неща както повечето хора, просто мозъкът ми работи по друг начин. Не можех да се примиря, че някакви смешни комплекси ще ме мачкат, постоянно мислех за това. Може да се каже,че кросфит ме завладя невероятно бързо. Само няколко дни след като пробвах първия си комплекс и вече бях обсебен. Започнах да тренирам двуразово и не след дълго намерих съмишленици благодарение на форума.

Каква според теб е основната разлика в подготовката за игрите на кросфитърите у нас и отвъд океана?

Малко е странно да правя такова сравнение, предвид че хората, които се готвят за игрите в България се броят на пръстите на ръката, а тези отвъд океана са хиляди. Просто кросфит все още не е добил такава популярност в България, което е нормално.

Но все пак да отговоря на въпроса  - доста индивидуално е, зависи по каква тренировъчна методика се готвиш. Прави ми впечатление обаче, че в САЩ и като цяло в чужбина наблягат доста повече на уменията – силови на халки, дабъл ъндъри, катерене на въже и т.н.

Като цяло в чужбина гледат по съвсем друг начин на функционалното трениране.Тук едва ли не ти се присмиват, като разберат, че не тренираш бицепс и трицепс.

Какво е предимството на кросфита и какво те кара да го предпочетеш повече от другите методи на трениране с тежести?

Интервю с Мартин Митренцев - Intolerante

Предимствата на кросфит са много. Може би най-голямото от тях и това, което привлича повече хора, е разнообразието. Има изключително много комплекси, спокойно можеш да си позволиш да тренираш със седмици, без дори да ти се налага да повтаряш някои упражнения.

За разлика от други тренировъчни методики, като трибоя и бодибилдинга например, кросфитът развива много и различни качества – сила, силова и сърдечно-съдова издръжливост, експлозивност, гъвкавост, координация, скорост, ловкост и т.н.

За мен няма никакво значение как изглеждаш, ако не можеш да избягаш 2 км или да направиш 50 лицеви опори в серия, примерно. Просто си един манекен, който има някакъв капацитет от сила, но се задъхва докато качва стълбите, да речем. Ако някой това го удовлетворява – добре. Няма правилни или грешни тренировки. Има желание, има принципи, има знания. За жалост масата от трениращи го прави само и единствено заради външен вид.

Просто с течение на времето, поради една или друга причина повечето хора са изградили предразсъдъци към някои методи на трениране и кросфит е един от тях.

За трибойците кросфитърите са слаби и правят "маймунджулъци". За бодибилдърите всяко упражнение трябва да е за отделна мускулна група, а в кросфит няма изолиращи упражнения.

Когато хората си махнат капаците от очите и разберат, че не винаги всичко е само черно или само бяло и започнат да  уважават различните тренировъчни методики, тогава ще има и по-голямо уважение между хората. А от това само можем да спечелим. Защото както има кросфитъри с по 300 тяга и 250 клек, така има и трибойци, които не са абсолютни "дърва", така има и билдъри, които не се интересуват само и единствено от външния си вид.

Ти си висок, според теб високият ръст е плюс или минус в кросфит?

Интервю с Мартин Митренцев - Intolerante 

Определено височината обира повече негативи. По-тежък съм, имам по-малко абсолютна сила в сравнение с човек на моите килограми, но с по-нисък ръст. Имам по-дълги крайници, които ме задължават да изпълнявам почти всички упражнения с по-голяма амплитуда.

Със сигурност минусите са повече, но има и положителни страни. В бягането например – имам дълги крака и правя голям разкрач, което ми позволява да свалям от времената, но за жалост на квалификациите няма комплекси с тичане.

Коя е мускулната група (ако има такава), която генетично не ти е заложено да върви?

При мен въпросът трябва да е дали има такава, която ми е заложено да върви. Аз покачвам мускулна маса изключително трудно, въпреки че храната и възстановяването ми са перфектни, но никога не съм се оплаквал. Виждал съм многократно хора, които тренират по същите програми като мен, хранят се и възстановяват в пъти по-зле, но покачват повече мускул.

Нека хората казват, че генът няма значение - да, естествено, че няма - като го имаш… Но както вече казах, външният вид изобщо не е приоритет за мен, така че това не ме притеснява.Та все пак да отговоря на вече перифразирания от мен въпрос - ако има мускулна група, която ми върви – това са краката и в частност прасците. Всички останали до толкова не вървят, че чак не мога да избера една от тях.

Смяташ ли,че записването ти за квалификациите за Кросфит игрите идва навреме?

Реално погледнато, освен таксата за участие, друго няма какво да загубя от участието си в квалификациите. Не мисля, че съм избързал със записването си, проведох 9-месечна специализирана подготовка с 3 различни програми. Положих доста усилия, хвърлих доста време и пари и мога да натрупам само опит от това начинание, а дали е имало смисъл и дали имам шансове – Божа работа, времето ще покаже.

Не се пускам просто за идеята. Едно от другите неща, които ме привлякоха към кросфита е именно това – възможността да се състезавам, независимо на какво ниво съм. Ако не стане тази година, следващата ще работя два пъти по-усилено, ако не стане и следващата, то тогава по-следващата ще работя 5 пъти по-усилено, каквото и да ми коства това.

Има ли според теб разминаване в самата идея на кросфит методиката и начина на подготовка за Кросфит игрите?

Според мен кросфит е дотолкова комерсиализиран, че просто няма как да има такова разминаване. Това е една много бързо разрастваща се марка, с огромен конгломерат зад себе си, който диктува всичко. Да поясня, че говоря конкретно за самите квалификации, регионални и игри.

Относно подготовката – там нещата са доста индивидуални. Всеки може да се готви по различна схема, но общо взето няма как да избяга от основните движения в кросфита. Мога само да гадая как се готвят останалите състезатели, но ако има някакво разминаване в моята подготовка и кросфит методиката, то е, че не правя почти никакви комплекси, а по-скоро кондиции, наблягам на слаби страни и т.н. Аа,и не нося рийбок.

Суплементите – каква роля имат за теб? Задължителни ли са, кога и защо?

Изпил съм доста и различни видове добавки и спокойно мога да твърдя, че повечето от тези пари са хвърлени на вятъра. Освен плацебо или мотивация за по-сериозни тренировки, друг плюс от 90% от добавките, които съм пил, не съм усетил. С течение на времето отсях нещата, които действат най-добре за мен.

Не бих казал, че имат кой знае каква роля, все пак от името им се разбира, че са просто второстепенно нещо след храната, но при тежки тренировки тялото си иска своето.

Интервю с Мартин Митренцев - Intolerante

За мен това са витамини, минерали и аминокиселини. Не бих казал, че са задължителни, защото преди съм тренирал тежко и без тях, значи и сега мога, но докато имам възможност, ще си ги купувам.

Как обикновено минава денят ти?

Обикновено ставам към 8-9 часа и отивам да тренирам. От половин година тренирам сутрин на гладно и правя по-добри тренировки в сравнение с преди. След това отивам в университета, ако имам лекции, или както по-често напоследък се случва – прибирам се вкъщи.

Гледам да излизам колкото мога повече,защото когато съм в нас, стоя пред компютъра и чета глупости – невероятно гаден навик. Вечерта най-често прекарвам в четене на книги, гледане на филми и приготовления за следващия ден.

Спортът скъпо хоби ли е? Какви са ти разходите за спорт и възстановяване на месец?

Интересен въпрос. От спорт до спорт има голяма разлика, така че да поясня, че следващите ми разсъждения по темата не се отнасят за спортове като ски, тенис на корт или голф.

Ако говорим за кросфит, вдигане на тежести, трибой и т.н., мисля, че отговорът на въпроса го има в условието. Ако ти е хоби, едва ли ще е толкова скъпо. Все пак хобито е нещо, което правиш за удоволствие в свободното си време. Но за мен спортът е всичко друго,но не и хоби.

Хоби за мен е да играя шах, да гледам филми, да чета книги и т.н. Но не си лягам и не ставам с мисълта за филма, който ще гледам, а с мисълта за спорта.

В тази връзка – да, лично за мен е доста скъпо, просто защото спортът не ми е хоби, а начин на живот. Не съм изчислявал разходите, но като направя груба сметка – около 600 лв. на месец.

Занимавал ли си се с друг спорт преди да влезеш в залата? Какво би искал да опиташ?

Да, занимавал съм се, и то доста. Осем години тренирах баскетбол, имах 2 републикански титли с отбора на Лукойл Академик. Еднообразието и видимото налагане на деца с влиятелни родители обаче ми втръсна и взех решение да спра със спорта, с който бях прекарал стотици часове. И до ден днешен не знам дали взех правилното решение, навярно и никога няма да разбера.

Има и още една причина, поради която спрях с баскетбола. Реших да започна да тренирам лека атлетика, в частност спринтове – 60, 100, 200 м. Бях отишъл само веднъж на тренировка, още когато тренирах баскетбол, но веднага ми хареса и така реших да се "преквалифицирам".

Тренировките по лека атлетика бяха изключително тежки. След първите няколко имах такива мускулни трески, които няма да забравя до края на живота си. Не можех да спя от тях, а ходенето беше истинско изпитание.

Когато започнах, бях доста слаб, около 65 кг на 185 височина тогава. Още от първата тренировка започнах да клякам. От лоста стигнах до 110 кг за серии за 1 месец и качих 6-7 кг, което беше нереално много за мен. И така в продължение на една година тренирах за републиканското състезание на открито.

За съжаление се контузих месец преди това и бягах контузен, давайки някакво абсурдно време. Все още бях доста слаб за ръста си и сравнявайки се с другите момчета на пистата. Тогава реших за първи път да влезна в зала – беше лятото на 2008 г. Тренирах 2 месеца по една програма, после не помня какво стана, но спрях. Есента на 2009-та започнах да тренирам по-сериозно, но след 6 месеца се контузих лошо – 2 дискови хернии и протрузия. Наложи се да не тренирам известно време, но от 2 години не съм спирал сериозни тренировки.

Смея да кажа, че съм опитал почти всичко, което искам. Единствено гребане искам да пробвам, невероятен спорт според мен. Също така бих искал и да отида на поне още едно състезание по лека атлетика.

Да поговорим за средата около теб – колко от приятелите ти спортуват редовно?

Интервю с Мартин Митренцев - Intolerante

Иска ми се да кажа повечето, но няма да бъда много честен. Ако въпросът ми беше зададен преди няколко години, отговорът щеше да е "почти всички". Но за съжаление сега хората, които спортуват редовно, а не 2-3 пъти в седмицата за здраве са все по-малко и по-малко. Повечето спортове нямат никакво бъдеще в България, затова и се отказах от леката атлетика. Имаше момчета, които бягаха 10,5 на 100 м и спираха просто поради липса на всякаква финансова подкрепа от държавата.

Технологиите навлизат все повече и повече. Едно време като бяхме деца, се събирахме по 20-30 души и играехме мачове по цял ден. В днешно време площадките са празни, почти всяко дете стои пред компютъра или в кафенетата. С всеки изминал ден се губят таланти, ставаме все по- антиспортна нация.

Да не говорим, че навсякъде се насажда мнението, че едва ли не ако спортуваш повече от 3 пъти седмично и имаш по-големи амбиции от тези да изглеждаш нормално в дрехи, ти си някакъв изпаднал тип, без живот и образование. Има още много причини за това, проблемът е комплексен. Няма бази за подготовка, няма пари от държавата. Затова след някой друг олимпийски цикъл ще се радваме и на един бронзов медал.

Успяваш ли да мотивираш хората около теб да тренират и как?

Опитвам се да мотивирам все повече хора, но народът е казал "Насила хубост не става". Няма ли желание, няма как аз да създам такова, не съм магьосник, не мога да съживявам и мъртви души.

Децата трябва да имат примери за подражание, хора, на които да се уповават. И тези хора трябва да са спортисти, а не фолк певици.

Гледайки в по-общ план, какво е мнението ти за фитнес индустрията и здравословния начин на живот у нас?

Определено има още какво да се желае относно информацията и рекламата. Повечето посетители на фитнес залите не са чували за различни тренировъчни методологии освен бодибилдинг сплит. Навярно повечето и не биха тренирали по друг начин, все пак така е най-лесно да направиш бицепс и плочки, а какво друго ти трябва?

Това, че всеки втори, който има приличен външен вид и има някакви силови постижения е "инструктор","треньор" и "фитнес съветник" изобщо няма да го коментирам.

Относно здравословния начин на живот мисля, че нещата се преекспонират прекалено много. Не искам да ставам отегчителен с дълги разсъждения по тази тема, само ще кажа, че за мен здравословен начин на живот в града звучи смешно.

Какви съвети би дал на начинаещите във фитнеса?

Да са търпеливи, да започнат само с базови упражнения, да тренират и почиват разумно и да изпълняват упражненията само с килограми, които им позволяват да ги изпълнят с перфектна техника. Много хора се стремят да се изявяват в залата като силачи и най-често така се стига до контузии и най-често от начинаещи. Уверявам ви, абсолютно никой не го интересува колко вдигате, освен вас самите!

По какъв начин стана част от BB-Team обществото? Какво ти допадна, какво би могло да се подобри?

С BB-Team се запознах от интернет, още когато търсех програми, по които да започна да тренирам. Допаднаха ми множеството полезни статии и програми, както и отзивчивите потребители на форума. Разделът с дневниците винаги ми е бил любим и затова веднага си направих дневник.

Какво би могло да се подобри – не казвам, че абсолютно всичко е перфектно, но наистина не мога да се сетя… може би не съм толкова креативен.

Какво ще пожелаеш на аудиторията на BB-Team?

Бъдете здрави и преследвайте целите и мечтите си с всички сили. Не е нужно да побеждавате всички. Победете себе си, това е най-важно. Това ще е и най-голямата ви победа.

Хареса ли ти?

Сподели с приятели в:

Имейл абонамент

Седмичен бюлетин от BB-Team

100% ново и практично знание. 0% спам.

Абонирай се
back-arrowbb-hexcalendarcheckoutfacebook-iconforumgoogle+instagramlinkedinlogo-smallmailmessagesmy-bbprofileprogressreadingsearchseparator-carrotseparator-dumbbellseparator-shoeservicestoresubmit-arrowtop-arrowtwitteryoutube1 read-later1