Има ли спортът запазено място в живота ви?

Навярно заветната "мечта" на близо половината население е да свали някакви три или тридесет излишни килограма. Търговците отдавна са разбрали за това желание и успешно го експлоатират. В зависимост от структурата на тялото и от структурата на мисленето си, както и от мотивацията, някои хора успяват да регулират и контролират добре теглото си... поне за известен период от време.

Защо сте тук?

Какво ви кара да четете този текст, на този сайт, в момента?

Обикновено една диета или треньор може да ви обещае отлични резултати, които ще бъдат постигнати за месец, два, три или година, в зависимост това колко точно сте способни на търпение. Така или иначе, нека си го признаем: всеки иска бързи резултати.

Потиснати от непоносимостта към собствените си тела, хората най-често посягат към добавка, хранителен режим или спортен уред с тайната надежда, че пълната промяна ще се случи максимално бързо.

Не упреквам никого за това, не ме разбирайте погрешно: тези неща съвсем не са ми чужди, иначе едва ли бих разсъждавала над тях тук. След толкова много прочетени и изпробвани методи за отслабване и постигане на прекрасно тяло, онова, което научих с абсолютна сигурност за себе си, е че аз всъщност не искам да отслабна. Или нека се поправя: не искам само това и не го искам веднага.

Бях много слаба през първите 25 години от живота си. По онова време обаче никак не мислех, че е така, и все ми се струваше, че съм на крачка от идеалната според мен фигура. Но макар и средно доволна от външния си вид, добре съзнавах, че ръцете ми не са никак силни, за разлика от краката, и се ядосвах, че не мога да направя и едно набиране, а лицевите опори бяха мъка за мен.

После нещата взеха неприятен обрат и постепенно тялото ми се промени по начин, който никак не ми допадаше. Ограничаването на порциите и избягването на определени храни в определени часове помагаше много и все още е добър инструмент за контрол, когато стрес, заболяване и други фактори наклонят везните в нежеланата посока.

Но какво от това, че знам как мога да сваля няколко килограма, лесно качени покрай празници или в период на слаба физическа активност? Та нали въпросът не е да знаеш как да ги свалиш, а... да знаеш как да не ги качваш!

Винаги съм знаела какво точно ми липсва. Искам не просто да отслабна, да се изфукам доволна с отново тънката си талия и пружинираща походка и после пак да кача килограми. И тук не става дума за обикновения йо-йо ефект след бърза диета, а за един порочен кръг, в който мнозина се въртят през целия си живот - качване, сваляне, качване, сваляне, обичам се, мразя се, обичам се, мразя се... кой съм аз?

Имам предвид това, че за повечето хора "отслабването" е нещо като крайна спирка и почти никой не мисли за пътя след нея. А релсите продължават. И онова, което искам да нося със себе си по този път, е нещото, към което се стремя.

Искам да разбера как мога да превърна спорта в главна част от живота си. Неразделна, основна част от него, такава, каквато е работата ми. Дори когато сме болни, най-често не изоставяме служебните си задължения. Искам спортът да бъде приоритет, но и естествен елемент във всеки мой ден, така, както не пропускам да се храня, да дишам, да спя. Даже и да излезем в болнични, все пак продължаваме да правим тези неща. А къде в тази картинка е мястото на движението?

Да НЕ спортуваш изглежда толкова по-лесно като избор. Но всъщност е късата клечка.

Искам да се науча да тренирам и да превърна тренировките в навик за цял живот. И много, много се надявам рано или късно да успея, да намеря начин да добавя това парченце от пъзела към списъка с неща, които "трябва" да правя непрекъснато. Най-голямата ми мечта е да направя в живота си място за спорт. Запазено място.

Лично за мен това е важна цел, много по-важна от външния вид в момента. Защото когато спортът и движението станат задължителен елемент от ежедневието на един човек, той вече не си поставя крайната цел да "отслабне", а знае, че може и ще се чувства добре през по-голямата част от времето. Защото външният вид е резултат от процесите, които се случват вътре в нас. А след десет-петнадесет часа, прекарани в седене пред монитора, никой не се чувства добре.

В периоди на сериозна физическа активност винаги съм се чувствала по-жива, повече себе си. Това ми говори достатъчно, за да знам защо се стремя да изпитвам същото усещане по-често. Тялото е по-важно от стола, върху който седим, но истината е, че се учим да се грижим по-добре за вещите си, отколкото за телата си.

Има късметлии, които са израснали в среда, където това знание е било основополагащо. Може би родителите им са били активни хора или професионални спортисти, може би нещо друго ги е тласнало към общуването с хора, чийто личен пример им е помогнал да осъзнаят важността на този урок.

За мен това не е така. Изминах пътя си досега без сериозна подкрепа и рядко някой от близките или приятелите ми е споделял стремежите ми към спорт на практика. Разбира се, на думи и теория всички са силни. Освен това, нали живеем в България, а това е мястото, където всеки знае всичко, при това много по-добре от теб.

С когото и да съм говорила, всеки признава, че спортът е важен, но повечето хора не го смятат за достатъчно важен за самите себе си и не го превръщат във важна част от живота си. Е, освен когато го гледат. Уви, както гласи старата приказка, ако с гледане се учеше занаят, всяко куче щеше да е месар.

Спортът Е нещо като занаят, само че нуждата от него изисква по-сложно осъзнаване. Той е умение, умението да живееш, да поддържаш машината, която са ти поверили за няколко десетилетия (ако имаш късмет). Трудно е, когато осъзнаваш нуждата и дефицита си, но въпреки това още не си намерил начина да ги покриеш, не си разбрал как.

И все пак - макар че не всеки се ражда в семейство на механици, аз мисля, че всеки, който наистина иска и осъзнава това желание, може би има добри шансове да се научи как да използва спорта в своя полза. А че спортът е и трябва да бъде преди всичко игра и забавление, потвърждавам и съм го казвала неведнъж.

Дано, защото всеки, който вярва в нещо, има нужда от малко подкрепа. Съгласни ли сте с мен?