Разчитане на графики в изследвания и реклами
Научете се как лесно да откривате подвеждащи графики в научни и ненаучни материали
Чете се за 4 мин.
Когато фитнес любителите разлистват списания или разглеждат сайтове в интернет, често засичат реклама на определен продукт. Има сравнителна графика и нейната цел е да ви увери колко "научно издържана" е рекламата и как недвусмислено доказва, че продуктът Х увеличава силата с 63% повече от конкурентните продукти.
Какво ще научиш?
- Какви може да са основните проблеми?
- Заблуда #1 - гледане само на процентната промяна
- Заблуда #2 - промени в нормалните/физиологичните граници
- Заблуда #3 - графики без информация за отклоненията
- Заблуда #4 - проблеми с търсенето само на статистическа значимост
- Заблуда #5 - неотчитане грешки в измерването
- Заблуда #6 - липса на скалиране
Методът на BB-Team е модерният начин да изградиш здравословни навици, трайни резултати, увереност и контрол над здравето си с лична подкрепа и отчетност.
Дотук всичко е добре, но с тази статия ще разясним, че една графика не трябва да се взема извън контекста, и без пълните данни тя не струва нищо. Същото важи и за легитимни научни изследвания. Често някой ви препраща графика от Pubmed, която много очевидно "доказва" как едно нещо превъзхожда друго в еди-какъв-си мащаб.
Какви може да са основните проблеми?
Ето къде най-често може да се заблудите:
- Гледане само на процентната промяна;
- Промени в нормалните/физиологичните граници;
- Графики без информация за отклоненията;
- Проблеми с търсенето само на статистическа значимост;
- Неотчитане грешки в измерването;
- Липса на скалиране (това може единствено в реклами да се види).
Нека разгледаме всеки от проблемите с конкретен пример за повече яснота.
Заблуда #1 - гледане само на процентната промяна
Тази промяна зависи от стойността, спрямо която реферирате. Иначе казано - спрямо коя стойност сравнявате изменението. Може две еднакви абсолютни промени да резултират в различна процентна такава и това да заблуди. Ето пример:
От графиката разбирате, че в Група 1 има 10% промяна, а в група 2 промяната е само 5%. Звучи сякаш в първия случай резултатите са по-добри? Не. Докато нямате пълната информация, не може да правите заключения.
Ето пълната информация:
Група 1 е покачила лежанката си от 50 на 60 кг.
Група 2 е покачила лежанката си от 100 на 110 кг.
В по-долната графика виждате, че и двете групи са повишили силата си с 10 кг, но тези 10 кг в първия случай са 20% от първоначалната тежест, а във втория - само 10%.
Кое е по-впечатляващо? Определено по-малкото (десетте процента) е "повече" в случая.
Ето още един пример:
Ако разгледаме изследване където две групи правят сгъване за бицепс с щанга и имаме следното нещо:
Група 1 започва с 15 кг и стига до 25 кг. Това са 66% увеличение и 10 кг нагоре.
Група 2 започва с 30 кг и стига до 45 кг. Това са 50% увеличение и 15 кг нагоре.
Очевидно резултатите във втората група са завидно по-добри, въпреки че ако гледаме само процентното увеличение, ще се заблудим, защото при първата група силата се е повишила с 66% спрямо 50%.
Заблуда #2 - промени в нормалните/физиологичните граници
Тук се искат малко познания по физиология или просто използване на интернет търсачка. Подобен проблем най-често се среща когато се обсъждат връзки между суплемент/храна и определен хормон. Например между трибулус терестрис и тестостерон или между захар и инсулин.
Дори да се отчита промяна, то тя трябва да е в определен мащаб, за да има практически ефект. Например, ако определен продукт успее да ви повиши тестостерона от 400 ng/dL на 450 ng/dL, то той е успешен и резултати ще има, нали така? Звучи добре, но на практика не е издържано. И двете стойности влизат в нормалните, физиологични граници. Подобна промяна няма да окаже практически резултат. Понякога процентите трябва да са в трицифрената гама, за да се радваме на промяна в постиженията.
Заблуда #3 - графики без информация за отклоненията
Погледнете долната графика:
Тук се забелязва разлика от 17 единици между първата и втората група. Това съответства на цели 340%. Изглежда впечатляващо. Никъде обаче не са отчетени отклоненията. Ето същата графика, но с изобразени отлонения:
Тук се вижда, че при първата група резултатите при всички участници са сравнително еднакви. Във втората група разликите в резултатите на определени индивиди са огромни. Средната стойност е сметната, но стойностите са толкова разнообразни, че подобни резултати не трябва да водят до генерализиран извод.
Заблуда #4 - проблеми с търсенето само на статистическа значимост
Това, че в определено изследване пише, че е намерена статистическа значимост, не значи непременно, че резултатите са ясни като бял ден. Ако тестваме 995 души и при всички измерим измислената стойност от 1.0 и добавим към тях още 5, при които да е отчетена стойност 0.1, то тяхното отклонение ще има статистическа значимост, защото се отдалечава много от средните стойности.
Но ако оставим статистическата значимост настрана и си зададем въпроса "Ако при 995 души имаме стойност 1.0 и само при 5 души стойност 0.1, то нима може да кажем, че значимостта е важна?", в случая това ще е просто един сметнат параметър, който извън контекста на всички данни може да доведе до голяма заблуда.
Заблуда #5 - неотчитане грешки в измерването
Това най-често се среща в изследвания на процента телесни мазнини. Нека сравним два хранителни режима. И двата траят по 2 седмици. В изследването участват индивиди, като всички са с 15% телесни мазнини. След 2 седмици група 1 е отново с 15%, а група 2 е с 14,5%. Логично е да заключим, че диетата на втората група е по-ефективна. Проблемът е, че не е отчетен мащабът, в който измервателният уред може да греши. Ако мерим мазнините с калипер и при него е известно, че той дава резултати с ±2% отклонение (примерна цифра), то нямаме право да правим твърдение за втората диета, тъй като резултатите й влизат в областта на грешка на измерващия уред. Ако разликите бяха например 3%, то можеше да заключим, че промяна има.
Заблуда #6 - липса на скалиране
Такъв вид графики може да видите само в рекламите, тъй като основната им цел е да заблудят.
Тук не става дума за грешка или недоглеждане, а за умисъл. Подобно нищо никога няма да бъде допуснато в научна работа, но затова пък има голяма вероятност да го срещнете в интернет. Погледнете долната графика:
На пръв поглед разликата между двете групи е много сериозна и очевидна. Да, ама не. Проблемът е, че липсва скала. Ето долу същото нещо, но с попълнена ордината.
Абсолютната стойност при едната група е 80, а при другата 83. Разликата е само 3 единици. Практически никаква. Ето и отново същата графика, но със стойности, започващи от нула.
Тук вече е очевидно, че разликата в двете групи е незначителна. Но ако имахте на разположение само първата, то нямаше как да знаете.
Може да се намерят и други случаи, които водят до заблуди, но вече ще се навлезе в статистическия анализ, което не е тема нито на статията, нито на изданието.
Надявам се следващия път, като видите реклама с гръмка графика или просто ви пратят някакво изследване, вече ще знаете за какво бързо да погледнете, за да откриете грешки, ако има такива.
Използвани източници
- Презентация на Jeremy P. Loenneke, Ph.D., University of Oklahoma