Neural charge тренировки

За плюсовете и минусите на невронния заряд като методика

Неведнъж от страниците на изданието съм обръщал внимание, че тренировката, работата на мускулите, силата им и ред други характеристики са много по-малко процес, зависим от физическите характеристики на мускулите, и в много по-голяма степен зависят от нервната система. Този факт, осъзнат от мен лично покрай силови тренировки по трибой като любител в младите години всъщност все по-осъзнато се пренася върху тренировките изобщо. Тук ще поговорим за една такава тренировъчна методика – невронният заряд, или в оригинал – neural charge. Ще го разгледаме не толкова като включени упражнения, които са различни за различните препоръчващи го, а по-скоро като подход.

Какво наричаме тренировъчен метод Neural charge?

Кристиан Тибодьо (Christian Thibaudeau) я описва като повишена честота на работа, която е основен компонент за максимизиране на ползите. Казано с други думи, колкото повече, толкова повече.

Методиката акцентира върху атака и стрес преди всичко върху нервната система с цел увеличаване на резултатите, а като вторичен резултат рефлексия идва и върху мускулите. Тренировката можете да откриете и в t-nation.

Това обаче не е всичко. Ние всички познаваме претоварването и то също е функция именно на нервната система. Тренировка с прекомерно изцеждане води до спад в силата, демотивация и удължено време на възстановяване. Следователно не можем да си позволим просто да заявим тренировка за невронен заряд, трябва внимателно да я планираме, защото тя ще е устойчив баланс, но на ръба.

Най-общо казано, предложената от Тибодьо методика залага на интензификация на тренировката. Той разглежда тренировките си като изграждащи едновременно ефективна и ефектна на вид мускулна маса, и залага не толкова на характера на самите упражнения (често прилага и такива без тежести), но на две неща: интензификация и обем, като идеята му е да се увеличат и двете, до 18 тренировки седмично.

Очевидно подобна цел е трудно да се постигне без стимуланти, като самият автор препоръчва някои добавки. Но това не е всичко и е ясно, че начинаещият в тази тренировка трябва да увеличава обема плавно и естествено, а не ударно.

Верният подход в случая е да увеличавате постепенно тренировките. Ако например тренирате 5 пъти седмично по час, идеята е да разбиете тренировките си на 8 пъти седмично по 40 минути, като увеличите интензивността. После лесно ще добавяте 5 минути към една или друга тренировка, и когато всички се увеличат, можете пак да ги намалите, добавяйки още една.

Това не е чуждо на професионалния спорт. Макар и със стимуланти, всички знаем, че щангистите, борците, а и редица други спортисти със световен успех от България от не толкова далечното минало тренираха интензивно дву– и триразови тренировки.

Прилагането на този тип тренировка е чудесен начин за подобряване на междумускулната и влакномускулната координация, увеличаване на максималните прагове на моторни единици (силов капацитет), увеличаване на скорост на работа, и в допълнение сила и обем на мускула.

За този вид упражнения са по-подходящи комплексно натоварващи движения, които включват повече мускули, като това може да са и упражнения с топка, скокове и други, а не непременно обвързани с щанга движения.

Бърмгарднер препоръчва да се стартира с 5-6 упражнения в тренировки и да ги изпълняваме експлозивно - колкото е възможно, и по схема. Достатъчен брой повторения са три до 5.

Подобна тренировка може да се увеличава максимум до триразово трениране дневно, като обаче не трябва да се забравя, че мускулите и невроните имат период на възстановяване.

Чести грешки при прилагане на Neural charge методиката

Крайно непрепоръчително е да следвате готови тренировки по интернет – те са си "техни", за изискванията на конкретния спортист (макар и често да ги препоръчват като общи за определени групи).

 

Ако не почивате достатъчно между тренировките, всъщност ще им убиете ефекта и дългосрочно няма да постигнете целите си. Затова основното правило е, че вие трябва да зададете темпото и обема на тренировката, като търсите обаче допустимите минимални прагове на почивка за вас.

Neural charge

На горната графика виждате съкращението на уморен и неуморен мускул, като по хоризонтала е времето, по височина – работата.

Неумореният мускул се съкращава относително правилно и скоро след възбуждението.

Умореният има забавена реакция, несиметрична работа, пикът в работата му е по-късен, работата му е с по-малък капацитет и доста бавно и несигурно се връща в състояние на покой. Това означава, че ако с подобна тренировка докарате мускулите си до преумора, те физиологически ще редуцират постиженията ви.

Иначе казано, трябва да намерите онази тънка граница, при която неумореният мускул е готов пак за работа и да го натоварите плътно, спирайки работа в момента, в който започне да се претоварва. А индикациите за претоварване ги имате по-горе - намалена работоспособност, по-трудна реакция, по-дълго време за възстановяване.

Научната основа зад Neural charge методиката

Интересно е да се отбележи обаче, че резултатността на подобни действия за отслабването е по-скоро от мотивиращата им функция, отколкото физиологичната. Например Раткевикус докладва в изследване (на ограничен кръг хора), че увеличаването на натоварването и умората влияят към увеличаване на потреблението на кислород, но доказва, че това не е точно с цитираните параметри – увеличено разграждане на мазнини, температура и прочие. Напротив, основният ефект от атаката на прага на умората се оказва разграждане на структурни белтъци, което не е добра новина.

Заключението е в синхрон с изследване на Казузо, което пък изследва състоянието на организма при интензивни тренировки и заключава, че състоянието активира катаболни хормони като глюкокортикоидите.

Така че докато ефектът на подобен подход върху силата при добре балансирана почивка е неоспорим, при мускулната маса и форма може би говорим за комбиниран плацебо + хранителен ефект (или от други добавки), но определено не и оптимално въздействие на тренировката, по-скоро все пак някакво. Разбира се, това много ще зависи от точните използвани стимуланти, защото някои от тях могат да подобряват възстановяването и скъсяват графиката на умората.

Ако постигнете това равновесие, поради своите уникални взривни методи за товарене и въздействие върху всички нива на невромускулната функция, тренировката ще ви даде доста изненадващи резултати в силата и ефективността и също така ще стимулира отделяне на анаболни хормони в тялото.

Комбинираните ефекти на това стресово състояние стимулира освобождаването на катехоламини и понижава инсулина, като помага активирането на липолизните ензими. Този тип тренировка повишава чувствителността към инсулин, насърчавайки едновременно увеличен мускулен и силов растеж с намалени мазнини.

В крайна сметка подходът е препоръчителен като идея за напреднали, които търсят функционална мускулна маса или искат да го приложат модифициран за подобряване на мускулните си постижения. Но не бива да се абсолютизира, защото игра с възстановяването на прага на преумората на първо място не е за човек, който все още не познава тялото си,  а освен това е рискова игра.

В статията са използвани източници - виж списъка.

Хареса ли ти?

Сподели с приятели в:

Имейл абонамент

Седмичен бюлетин от BB-Team

100% ново и практично знание. 0% спам.

Абонирай се
back-arrowbb-hexcalendarcheckoutfacebook-iconforumgoogle+instagramlinkedinlogo-smallmailmessagesmy-bbprofileprogressreadingsearchseparator-carrotseparator-dumbbellseparator-shoeservicestoresubmit-arrowtop-arrowtwitteryoutube1 read-later1