Лептин и грелин
Какво представляват тези хормони, каква е връзката им с регулирането на енергийния прием и можем ли да им влияем?
Какво представляват тези хормони, каква е връзката им с регулирането на енергийния прием и можем ли да им влияем?
От 20.10.2014, чете се за 8 мин.
Често, когато решим да спазваме конкретна диета, не мислим за това как тя ще се отрази на хормоните ни. Много хора избират бързото сваляне на килограми, но това може да им изиграе лоша шега. Тялото не обича резки промени и се стреми да поддържа относително постоянна среда. Роля за това имат редица механизми, част от които са хормоните лептин и грелин. Дали и по какъв начин можем да им въздействаме?
Нашите тела имат функията да регулират и поддържат хомеостаза във вътрешната си среда – стабилно и постоянно състояние за дълъг период от време.
Когато става дума за телесното тегло, тялото има набор от хормонални механизми, които влияят на апетита и енергийния баланс, така че да ги поддържат в едни относително постоянни граници.
Съществуват хора, които с течение на години поддържат еднакво телесно тегло. Това означава, че приетата и усвоена енергия е равна на изразходваната.
За да качим или свалим тегло, трябва съответно да увеличим или намалим енергийния прием.
Това обаче оказва влияние в хормоналните нива, и ако качим или свалим рязко теглото си (със свръхвисоки темпове, в кратък период от време), това ще накара тялото да реагира с компенсаторни механизми и може да доведе до резки колебания в хормоналните нива, често нежелателни.
Основните хормони, които играят важна роля в регулацията на приема на храна и телесното тегло, са два.
Това са лептин и грелин.
Лептинът и грелинът са хормони, които се секретират в различни части на тялото, но комуникират с мозъка чрез хипоталамуса.
Хормоните са малка част от ендокринната система – голямата мрежа, която обединява отделни жлези в цялото тяло. Всяка от жлезите е свързана с останалите, а всички заедно – с мозъка, нервната и имунната система.
Хипоталамусът е жлеза от тази система, в която се осъществяват важни връзки и взаимодействия на хормоните, и орган на мозъка, който обработва информацията и предоставя данни за вътрешното състояние на организма.
Рецепторите в хипоталамуса за лептин и грелин предоставят на мозъка нужните знания за настоящия енергиен баланс в тялото.
Лептинът и грелинът имат противоположно действие: лептинът намалява глада (т.е. дава сигнали на мозъка, че сме сити), а грелинът увеличава чувството за глад.
Лептинът се освобождава от мастната тъкан в циркулиращата система. Така поема пътя си до хипоталамуса, за да може мозъкът да получи сигнали за състоянието на енергийните запаси, и за ситост.
Накратко, процесът е следният: лептинът се освобождава от мастната тъкан в кръвния поток. Преминава през кръвно-мозъчната бариера и се свързва с лептиновите рецептори на хипоталамуса. Там дава нужната информация за състоянието на енергийните запаси в тялото.
Чрез рецепторите в хипоталамуса лептинът влияе върху активността на различни хипоталамусни неврони, и съответно – проявяването на орексигенни или анорексигенни невропептиди. Това са невротрансмитери, които участват в регулирането на апетита – орексигенните повишават апетита, а анорексигенните го намаляват.
Този хормон има влияние върху различни биологични механизми, включително размножаването, имунния и възбудителен отговор, хемопоеза (процес на образуване на кръвни клетки), ангиогенеза (формиране на нови кръвоносни съдове), формиране на кости, заздравяване на рани.
Фактори |
Ефект върху нивата на циркулиращия лептин (НЦЛ) |
Енергийни запаси |
НЦЛ се увеличават с увеличение на индекса на телесната маса (BMI) и процента мазнини |
Прием на храна |
НЦЛ се увеличават |
Пол |
НЦЛ са по-високи при жени, отколкото при мъже |
Възраст |
НЦЛ намаляват с напредване на възрастта |
Упражнения |
НЦЛ намаляват при наличието на физическа активност |
Прием на глюкоза |
НЦЛ се увеличават. |
Ниски нива на лептин водят до огладняване. Хора с по-нисък процент мазнини имат съответно по-ниски лептинови нива. Колкото повече мазнини има даден индивид, толкова по-високи са нивата на лептина.
Има изследвания, които предполагат, че затлъстяването има връзка с лептина – хората със силно наднормено тегло може би имат лептинова резистентност.
Те имат голям процент подкожни мазнини и съответно – високи лептинови нива.
Това, за съжаление, не означава, че щом спрат да ядат, ще отслабнат (понеже вече имат високи нива на лептин, а оттам – сигнали до мозъка, че има достатъчно енергийни запаси). Напротив, това може да доведе до лептинова резистентност.
Смята се, че тя е резултат от системно и дълго преяждане.
Грелинът основно се секретира от стомаха, но грелиновият протеин е бил идентифициран и в други периферни тъкани като стомашно-чревния тракт, панкреаса, яйчниците, надбъбречната кора.
Секрецията на грелин зависи от хранителния статус – когато стомахът е празен и настъпва чувство за глад.
Има предположения за три различни пътища, по които грелинът предава сигнали до мозъка, че е настъпил глад, и съответно предизвиква апетит.
Грелинът е краткосрочен регулатор на телесното тегло – когато нивата са високи, ние сме гладни, а това се случва точно преди храненето.
Когато се нахраним, нивата му се понижават.
Ако целта ви е понижаване на теглото, то значи ви трябват по-ниски нива на грелин (тоест, да не огладнявате). Ако искате да качвате теглото си, грелинът трябва да е достатъчен, за да имате апетит и да искате да ядете повече.
Фактори |
Ефект върху нивата на циркулиращия грелин (НЦГ) |
Прием на храна |
НЦГ намаляват |
Възраст |
НЦГ намаляват с напредване на възрастта |
Пол |
НЦГ са по-високи при жените, сравнено с мъжете |
Индекс телесна маса (BMI) |
НЦГ намаляват с увеличаване на BMI |
Растежен хормон |
НЦГ намаляват |
Глюкоза |
НЦГ намаляват с прием на глюкоза |
Инсулин |
НЦГ намаляват |
Приемът на храна има значителни ефекти върху циркулиращите нива на лептин и грелин.
Храненето увеличава лептиновия израз (ние сме сити) при здрави хора.
От друга страна гладуването предизвиква почти двойно увеличение на нивата на плазмения грелин непосредствено преди всяко хранене.
Не само размерът и честотата на храненията имат ефект върху циркулиращите нива на лептина и грелина, но и техният състав.
Тип хранене |
Ефект върху циркулиращия лептин |
Ефект върху циркулиращия грелин |
Високомазнинно хранене |
24-часовите циркулиращи лептинови нива намаляват, което се отнася и до високовъглехидратно хранене. |
Намалява |
Високовъглехидратно хранене |
Намалява с по-големи темпове, сравнено с високомазнинно хранене |
|
Нискомазнинно/високовъглехидратно хранене |
Увеличава се (с по-големи темпове, сравнено с високомазнинно/нисковъглехидратно хранене) |
Не се увеличават |
Високомазнинно/нисковъглехидратно хранене |
Увеличава се |
|
Протеин |
Без ефект |
Конфликтни резултати |
И лептинът, и грелинът играят главни роли в контролиращата енергийния баланс система. Лептинът е включен в дългосрочната регулация, а грелинът – в краткосрочната.
За разлика от лептина, грелинът не изглежда да е критичен за нормалния апетит и растеж.
Въпреки че системите на двата хормона действат самостоятелно, тяхното функциониране при поддържане на енергийна хомеостаза включва няколко припокриващи се пътеки.
Има изследвания, които показват, че хормоналните механизми, контролиращи апетита, могат да бъдат различни при мъжете и жените. Тази разлика идва от разликата в хормоналната среда.
>Грелинът се влияе от отделянето на хормон на растежа, но това е различно при мъжете и жените. Лептинът влияе при репродуктивните възможности на жените, което има връзка с нивата телесни мазнини. Жените са по-чувствителни към лептина, отколкото са мъжете.
Съществуват доста въпроси, а на някои от тях все още не са дадени отговори. Нужни са още изследвания за това как си взаимодействат хормоните при различни фактори, защото те кореспондират помежду си чрез сложна система.
Със сигурност обаче краткосрочните и резки диети не водят до успех в дългосрочен план.
Ето защо е хубаво, когато умишлено искаме да променим телесната хомеостаза, да го правим с бавни темпове, за да не се получава йо-йо ефект, когато отслабваме рязко (имаме голяма калорийна рестрикция, лептинът праща сигнали на мозъка, че имаме нужда от повече енергия; метаболизмът се забавя; гладуващият не издържа на непрекъснатия глад и прекалява с храната); или да не предизвикваме стрес на рецепторите, когато преяждаме системно.
Смята се, че за подобрението на лептиновите и грелиновите нива значение имат приемът на рибено масло (омега-3) и редовният сън.
Рони е много яка. Буквално. Занимава се с любителски бодибилдинг от няколко години. Освен това много я бива в готвенето и рисуването. Отговаря за ежедневния диалог с аудиторията ни, както във форума, така и в социалните ни канали (линкове в края на тази страница), както и стриктно следи, дали клиентите ни стават по-добри. Как става това тя научи и чрез образователната програма на Precision Nutrition.
Вземи здравето си в свои ръце. Ето как:
Научи повече