Лептин и грелин

Тялото и неговата хомеостаза

Нашите тела имат функията да регулират и поддържат хомеостаза във вътрешната си среда – стабилно и постоянно състояние за дълъг период от време.

Когато става дума за телесното тегло, тялото има набор от хормонални механизми, които влияят на апетита и енергийния баланс, така че да ги поддържат в едни относително постоянни граници.

Съществуват хора, които с течение на години поддържат еднакво телесно тегло. Това означава, че приетата и усвоена енергия е равна на изразходваната.

За да качим или свалим тегло, трябва съответно да увеличим или намалим енергийния прием.

Това обаче оказва влияние в хормоналните нива, и ако качим или свалим рязко теглото си (със свръхвисоки темпове, в кратък период от време), това ще накара тялото да реагира с компенсаторни механизми и може да доведе до резки колебания в хормоналните нива, често нежелателни.

Основните хормони, които играят важна роля в регулацията на приема на храна и телесното тегло, са два.

Това са лептин и грелин.

Лептин, грелин и хипоталамус

Лептинът и грелинът са хормони, които се секретират в различни части на тялото, но комуникират с мозъка чрез хипоталамуса.

Хормоните са малка част от ендокринната система – голямата мрежа, която обединява отделни жлези в цялото тяло. Всяка от жлезите е свързана с останалите, а всички заедно – с мозъка, нервната и имунната система.

Хипоталамусът е жлеза от тази система, в която се осъществяват важни връзки и взаимодействия на хормоните, и орган на мозъка, който обработва информацията и предоставя данни за вътрешното състояние на организма.

Рецепторите в хипоталамуса за лептин и грелин предоставят на мозъка нужните знания за настоящия енергиен баланс в тялото.

Лептинът и грелинът имат противоположно действие: лептинът намалява глада (т.е. дава сигнали на мозъка, че сме сити), а грелинът увеличава чувството за глад.

Лептин

От къде се секретира?

Лептинът се освобождава от мастната тъкан в циркулиращата система. Така поема пътя си до хипоталамуса, за да може мозъкът да получи сигнали за състоянието на енергийните запаси, и за ситост.

По какъв начин стига до мозъка?

Накратко, процесът е следният: лептинът се освобождава от мастната тъкан в кръвния поток. Преминава през кръвно-мозъчната бариера и се свързва с лептиновите рецептори на хипоталамуса. Там дава нужната информация за състоянието на енергийните запаси в тялото.

Как влияе върху енергийния баланс и приема на храна?

Чрез рецепторите в хипоталамуса лептинът влияе върху активността на различни хипоталамусни неврони, и съответно – проявяването на орексигенни или анорексигенни невропептиди. Това са невротрансмитери, които участват в регулирането на апетита – орексигенните повишават апетита, а анорексигенните го намаляват.

Този хормон има влияние върху различни биологични механизми, включително размножаването, имунния и възбудителен отговор, хемопоеза (процес на образуване на кръвни клетки), ангиогенеза (формиране на нови кръвоносни съдове), формиране на кости, заздравяване на рани.

Кои са факторите, които влияят върху нивата на лептина?

Ниски нива на лептин водят до огладняване. Хора с по-нисък процент мазнини имат съответно по-ниски лептинови нива. Колкото повече мазнини има даден индивид, толкова по-високи са нивата на лептина.

Лептинова резистентност

Има изследвания, които предполагат, че затлъстяването има връзка с лептина – хората със силно наднормено тегло може би имат лептинова резистентност.

Те имат голям процент подкожни мазнини и съответно – високи лептинови нива.

Това, за съжаление, не означава, че щом спрат да ядат, ще отслабнат (понеже вече имат високи нива на лептин, а оттам – сигнали до мозъка, че има достатъчно енергийни запаси). Напротив, това може да доведе до лептинова резистентност.

Смята се, че тя е резултат от системно и дълго преяждане.

• Приемате прекалено много калории и трупате телесни мазнини.
• Повече телесни мазнини – повече лептин в мастните клетки.
• Хипоталамусът е изложен на прекалено високи лептинови нива, което може да наруши сигналите до мозъка. Той става по-малко чувствителен към лептина.
• Мозъкът мисли, че гладувате и кара тялото да огладнява, за да допринесе за повишаване на енергийния прием.
• Ставате все по-дебели и все по-гладни.

Грелин

От къде се секретира?

Грелинът основно се секретира от стомаха, но грелиновият протеин е бил идентифициран и в други периферни тъкани като стомашно-чревния тракт, панкреаса, яйчниците, надбъбречната кора.

Секрецията на грелин зависи от хранителния статус – когато стомахът е празен и настъпва чувство за глад.

По какъв начин стига до мозъка?

Има предположения за три различни пътища, по които грелинът предава сигнали до мозъка, че е настъпил глад, и съответно предизвиква апетит.

• След освобождаването от стомаха в кръвния поток грелинът може да премине кръвно-мозъчната бариера и да се свърже със съответните рецептори в хипоталамуса.
• Грелинът може да достигне до мозъка чрез вагусовия нерв и терминалното ядро на продълговатия мозък.
• Грелинът се произвежда локално в хипоталамуса, където директно влияе на различни центрове в жлезата.

Как влияе върху енергийния баланс и приема на храна?

Грелинът е краткосрочен регулатор на телесното тегло – когато нивата са високи, ние сме гладни, а това се случва точно преди храненето.
Когато се нахраним, нивата му се понижават.

Ако целта ви е понижаване на теглото, то значи ви трябват по-ниски нива на грелин (тоест, да не огладнявате). Ако искате да качвате теглото си, грелинът трябва да е достатъчен, за да имате апетит и да искате да ядете повече.

Кои са факторите, които влияят върху нивата на грелина?

Можем ли да влияем на лептиновите и грелиновите нива чрез хранителния режим?

Приемът на храна има значителни ефекти върху циркулиращите нива на лептин и грелин.

Храненето увеличава лептиновия израз (ние сме сити) при здрави хора.

От друга страна гладуването предизвиква почти двойно увеличение на нивата на плазмения грелин непосредствено преди всяко хранене.

Не само размерът и честотата на храненията имат ефект върху циркулиращите нива на лептина и грелина, но и техният състав.

И  лептинът, и грелинът играят главни роли в контролиращата енергийния баланс система. Лептинът е включен в дългосрочната регулация, а грелинът – в краткосрочната.

За разлика от лептина, грелинът не изглежда да е критичен за нормалния апетит и растеж.

Въпреки че системите на двата хормона действат самостоятелно, тяхното функциониране при поддържане на енергийна хомеостаза включва няколко припокриващи се пътеки.

Има изследвания, които показват, че хормоналните механизми, контролиращи апетита, могат да бъдат различни при мъжете и жените. Тази разлика идва от разликата в хормоналната среда.

>Грелинът се влияе от отделянето на хормон на растежа, но това е различно при мъжете и жените. Лептинът влияе при репродуктивните възможности на жените, което има връзка с нивата телесни мазнини. Жените са по-чувствителни към лептина, отколкото са мъжете.

Съществуват доста въпроси, а на някои от тях все още не са дадени отговори. Нужни са още изследвания за това как си взаимодействат хормоните при различни фактори, защото те кореспондират помежду си чрез сложна система.

Със сигурност обаче краткосрочните и резки диети не водят до успех в дългосрочен план.

Ето защо е хубаво, когато умишлено искаме да променим телесната хомеостаза, да го правим с бавни темпове, за да не се получава йо-йо ефект, когато отслабваме рязко (имаме голяма калорийна рестрикция, лептинът праща сигнали на мозъка, че имаме нужда от повече енергия; метаболизмът се забавя; гладуващият не издържа на непрекъснатия глад и прекалява с храната); или да не предизвикваме стрес на рецепторите, когато преяждаме системно.

Какво още можем да направим, освен внимание в диетата, за да поддържаме нормални нива на лептин и грелин?

Смята се, че за подобрението на лептиновите и грелиновите нива значение имат приемът на рибено масло (омега-3) и редовният сън.

• Омега-3 мастни киселини се свързват с понижаване на глада.
• Липсата на сън води до по-високи нива на грелин (тоест – гладни сме) и по-ниски нива на лептин (тоест – не сме сити), а освен това и нарушения в глюкозната обмяна и инсулина.
• Не забравяйте и редовната физическа активност, съобразена с вашите цели и индивидуални възможности.