Живата храна
Какви са предимствата на покълналата храна?
Какви са предимствата на покълналата храна?
От 04.01.2015, чете се за 3 мин.
Някои ги наричат суперхрана, други твърдят, че „представляват чудото на раждането”, но в крайна сметка покълналата храна остава най-евтиният източник на алкална, богата на аминокиселини и микронутриенти храна, без дори да се налага да ходим до магазина. Повечето от нас разполагат в килера си с много на вид семена, зърнени и бобови култури, които са само на два-три дни от превръщането си в много по-усъвършенстван и пълноценен вариант на това, което са.
Кълновете съвсем не са нова мода в суровоядството, те всъщност са познати на хората от древни времена. Китайската медицина ги използва за лекуването на редица болестни състояния още от преди 5 000 години. Те са били част от диетата на Ориента и на Америка преди Колумб.
Европейците се запознават с тази храна едва през XVIII в., когато капитан Джеймс Кук започва да захранва моряците си с лимони и кълнове от различни растения, за да се бори със скорбута.
Въпреки че са отдавна позната на човечеството храна, за кълновете в днешно време се знае изключително малко. Покълналата храна не представлява бизнес интерес за почти никого, и по тази причина не се извършват изследвания върху нея.
В своята същност кълнът е междинен етап между семето и зрялото растение – нещо като ранната детска възраст при хората. Това е времето, в което растенията са пълни с енергия, хранителни вещества и ензими.
Всички сме чували, че макар да се храним с богата на микронутриенти храна, тялото ни все пак може да изпитва глад на клетъчно ниво. Това се дължи на факта, че в някои от храните, които консумираме, се съдържат т. нар. антинутриенти. Това са вещества, които потискат ензимната дейност и затрудняват или дори блокират усвояването на определени хранителни вещества.
Съществуват различни способи за третиране на храната, които елиминират антинутриентите и правят хранителните вещества по-достъпни. Още веднъж ще споменем най-основните - накисването, ферментирането и покълването.
При някои храни работи и комбиниран подход. Тъй като в момента предмет на нашия интерес е покълването, ще се спрем само на неговите предимства. Това е метод, който улеснява усвояването на желязото, цинка и калция от храните. При някои храни може също така да намали фенолите и танините.
Кълновете имат различен състав, в зависимост от културата, от която се добиват, но като общи характеристики можем да споменем тяхното по-високо протеиново съдържание в сравнение със зрелите им растения (20-35%), добри стойности на витамините А, С и такива от В група, минералите желязо, магнезий, калций, цинк, а също така и хлорофил.
Можете да консумирате повечето покълнали култури сурови, но в някои случаи топлинната им обработка би подобрила усвояемостта на веществата – това важи с особена сила за зърнените култури.
За съжаление, не от всички семена може да се получи пълноценна храна. Много от ядките не подлежат на покълване, но накисването им е добра идея.
Ето как можете да си покълнете вкъщи семена, без да използвате специализирано оборудване.
Необходими материали:
След като измиете добре семената (или културата, която ще покълвате), поставете ги в буркана, покрийте го с марлята и поставете ластика на отвора, за да си улесните по-късно отцеждането. Напълнете буркана с вода, така че обемът й да е около пет пъти колкото семената. Оставете буркана на тъмно за едно денонощие.
След 24 часа извадете буркана, излейте водата, изплакнете семената със свежа вода и я отцедете добре през марлята. Оставете съда с отцедените семена на светло място, но не на пряка слънчева светлина и изплаквайте по два-три пъти на ден, или поне сутрин и вечер.
Не оставяйте семената да изсъхват. Консумирайте, когато кълновете прорастнат до пет-шест милиметра. В зависимост от културата ще имате готови за консумация кълнове след 48-96 часа след накисването им.
Имайте предвид, че през най-горещите летни месеци някои от културите (особено бобовите) биха могли да вкиснат, преди да покълнат.
Вземи здравето си в свои ръце. Ето как:
Научи повече