Връзка мозък-мускул

Доктори и лечители са забелязали връзката между нашето физическо и ментално здраве още преди хилядолетия. До XIXв. повечето хора са били убедени, че емоциите са в пряка връзка със заболяванията и хората са били съветвани да посещават санаториуми и крайморски центрове, където да лекуват едновременно тялото и съзнанието си. Постепенно емоциите започнали да отстъпват мястото си като причинители на заболявания на бактериите и токсините, а новооткритите антибиотици лекували болест след болест. През последните десетилетия, учените дори стигат дотам, че се опитват да припишат биологични основи на поведенчески дисбаланси като аутизъм и други. Паралелно с това обаче започва да се преоткрива връзката между стрес, емоции и здраве. 

Всички имаме взаимовръзката мозък-тяло и това е застъпено в редица древни медицински и философски системи. Телата ни реагират физически на начина ни на мислене, и това не е отнесено учение от далечния изток, а доказан научен факт.

Имаме и обратната връзка: тяло – мозък. Типичен пример за това е предменструалния синдром при жените, когато измененията в хормоналния фон води до определени промени в поведението. На същия принцип човек обикновено се чувства психически некомфортно в деня преди да го заболи гърлото, запуши носа и т.н.

Има и още една връзка, която обхваща тялото и мозъка, и това е храната. Всички сме чували максимата „човек е това, което яде”. Това означава, че всяка троха или капка, която преминава бариерата на устата ни, оказва даден ефект (позитивен или негативен) върху здравето ни и това как се чувстваме.

Засега ще се спрем на връзката мозък-тяло, и по-точно, как бихме могли да я използваме за да оптимизираме физическите си занимания чрез нея.

Мозък-мускул

Всички сме чували във фитнес залата „мисли за мускула, докато го тренираш”. Какво значение има това и какъв е ефектът от „мисленето” или „немисленето” по време на тренировка?

Който от вас е попадал в час по йога, вероятно е забелязал, че почти през цялото време се повтаря за това „да свържем“ съзнанието с тялото и да „осъзнаем“ практиката. Това на практика е същото, както в тренировките: насочената мисъл, мозъчният импулс е това, което ни кара да извършим движенията по определен начин.

Съществува, разбира се и друго мнение по въпроса, че ако изпълняваме движението с правилна форма и техника, не е необходимо (а според някои, дори е невъзможно) да задействаме съзнателно мускулната работа.

И така – колко е важен съзнателния контрол върху мускулите в тренировките? Ако комбинираме древните знания за йога с най-новите спортни изследвания, ще открием, че съзнанието може да направи много за тренировките ни. Насочването на мисълта и целенасоченото активиране на определени мускули повишава работата на съответната мускулна група, върху която се концентрира вниманието.

В неотдавнашен експеримент, са взети упражнения, в които можем да пренесем фокуса върху една или друга мускулна група, например:

• клек с фокус върху квадрицепса, или с фокус върху седалищната мускулатура;
• румънска тяга с фокус върху седалището или върху задното бедро;
• набирания с фокус върху мишниците или върху широкия гръбен мускул;
• лицева опора с фокус върху трицепса или върху гръдните мускули и други.

Резултатите показват значителна разлика в ефективността на мускулите според това дали са активирани съзнателно или не. С най-голяма разлика в резултатите се отличават движенията обхващащи долната част на тялото. Единствено изместването на фокуса при набиранията не отчита особена разлика в работата на мускулните групи, но това проличава при варианта с хоризонталните набирания.

Изследването показва ясно, че йогите (а и бодибилдърите) са били прави векове наред  и тялото и съзнанието работят в синхрон, и това доказва феномена на невромускулната динамика по време на силова тренировка.

Фактори, които възпрепятстват осъзнатото активиране на мускулите

• През последните няколко години враг №1 на тренировките се оказват телефоните. Можете да видите всеки трети трениращ да говори по телефона, да пише смс-и или да си обновява статуса в някоя социална мрежа. Ако искате да постигнете висока ефективност на тренировката си, оставете телефона настрана. Той отвлича вниманието ви от тренировката и не ви позволява да се концентрирате върху движенията, които извършвате.
• Разговорите. Колкото и да са приятни и образователни понякога, разговорите с „колеги-трениращи“ също отвличат вниманието от основната ви дейност във фитнеса.
• Не мислете за това какво ще ядете за вечеря или какво имате да свършите през деня. Отделете времето в залата или на йога постелката единствено и само за вас. От всичко концентрацията изисква най-големи усилия и най-много практика. Полагайте ежедневни усилия. За да я подобрите, насочете вниманието си върху дишането и опитайте да го синхронизирате с движението си. По този начин насищате и клетките си с кислород и всички мускули започват да работят по-ефективно. Друга практика, която можете да приложите е, когато ходите, отброявайте крачките си – това е доказан метод за подобряване на способността за концентрация.
• Разучете добре механиката на движенията, които ще извършвате в залата. Когато не познавате упражненията и не знаете кои мускулни групи по какъв начин участват, вие просто имитирате упражнението, без да извлечете реална полза от него.

В днешно време все повече се прави връзката между мозъка, тялото и храненето. Учени и психолози все по-настойчиво ни убеждават да се отнасяме с внимание към здравето на мозъка си, тъй като от него зависи цялостното ни благосъстояние.

За това кои фактори увреждат мозъка и кои спортове са полезни за него, очаквайте следващия материал от поредицата.