Агматин (Agmatine)

Какво е Агматин (Agmatine)?

Зад агматин стоят различни определения. Може да се срещне и под молекулярното му наименование 4-(aminobutyl)guanidine.

Той е добре познато на организма ни вещество, тъй като се среща натурално в различни части на тялото ни, дори в някои хранителни продукти.

Представлява биогенен амин – органично съединение, което най-често се получава при декарбоксилацията на определени аминокиселини.

В случая на агматина, той се получава при декарбоксилацията на аминокиселината Л-Аргинин.

Агматинът също така се смята за невротрансмитер и невромодулатор, тъй като се съхранява в невроните и се отпуска при тяхното активиране.

Изследвания върху плъхове показват, че агматинът е най-силно концентриран в стомаха, тънкото черво, щитовидната жлезна и някои части на мозъка.

Агматин също така се съдържа и в някои храни, като тези с най-забележима концентрация са вино (бяло и червено), бира, саке, инстантно кафе, местни продукти, риба.

Преди да се затичате към магазина и да си закупите много от въпросните продукти ще уточним, че макар тези храни да са най-богати на агматин, то концентрацията в тях е прекалено ниска, за да има практическо значение.

Каква роля играе и какъв е механизмът му на действие?

Тук настъпва и основният проблем с агматина. Тъй като на тази молекула започва да се обръща внимание едва от 1994 година насам и най-вече през последните няколко години, неговото значение за човешкия организъм и неговите механизми на действие не са добре изучени.

Научните изследвания до момента са провеждани най-вече върху животни (плъхове и мишки) и инвитро. Изследванията с хора са единици.

Въпреки това, се открояват няколко механизма на действие.

Единият е чрез блокирането на NMDA рецепторите и активирането на имидазолиновите. Оказва влияние и върху серотониновите рецептори. 1,2,3

Агматинът има способността да блокира NOS (nitric oxide synthase) ензимите, което регулира нивата на азотен оксид в кръвта. 4

Доказани и потенциални ползи

Споменатите механизми на действие, както и някои други по-слабо изследвани, правят агматина потенциално важен в различни области на човешкия организъм и човешкото здраве.

Регулиране и намаляване на кръвното налягане

Агматинът има способността да се свързва с имидазолиновите рецептори.

Тези рецептори са три типа, всеки с отличителни задачи:

• I(1) – посредничат при действията, нужни за намаляването на кръвното налягане
• I(2) – важни за действието и свързването на ензима моноамин оксидаза (MAO)
• I(3) – регулират секрецията на инсулин от бета клетките на панкреаса

Това, че е агонист на тези рецептори, го прави важен за регулирането и намаляването на кръвното налягане. 5,6,7

Способността на агматина да увеличава нивата на азотен оксид допринася за разширяването и отпускането на кръвоносните съдове, отново подпомагащо намаляването на кръвното налягане и кръвообращението. 8,9

На този етап намаляването на кръвното налягане е доказано чрез инжектиране на агматин на плъхове с високо кръвно налягане. 10,11,12

Намаляване на усещането за болка

Агматинът има и добър аналгетичен ефект при определени състояния, предизвикващи болка.

Тестове при невропатична болка и болка в следствие на възпаление при плъхове показват, че агматинът успешно намалява усещането за болка. 13,14

За аналгетичния ефект на агматина е проведено и едно изследване върху хора с радикулопатия на лумбалните дискове. 15

Проведеното изследване включва две групи:

• плацебо група от 48 човека
• група от 51 човека, които приемат 2,670 г агматин сулфат дневно в продължение на 14 дни.

Резултатите се определят според VAS скала, въпросникът на McGill и Oswestry disability index.

Подобрения са забелязани и при двете групи, но при групата приемаща агматин те са значително по-добри. Усещането за болка е подобрено с 26,7%, а качеството на живот с 70,80% (сравнени с 6% и 20% съответно при плацебо групата).

Резултатите биват запазени 60 дни след спирането на приема на агматин.

Агматинът също така има способността да увеличава значително продължителността на действие на различни опиати, използвани в медицината като аналгетици, като морфин и фентанил например.

Успява да намали и толеранса, който се развива към различните опиати при продължителна употреба. 16,17

Намаляване на стреса, безпокойството и депресията

Наблюдава се пряка връзка между нивата на агматин в мозъка и плазмата по време на стресови ситуации.

Наблюдава се значително увеличение на нивата на агматин, вероятно заради увеличаване на активността на ензима аргинин декарбоксилаза (arginine decarboxylase) – ензимът, чрез който се получава агматин от аминокиселината аргинин.

Понижаването на стреса и безпокойството е доказано при различни стресови тестове върху мишки – повишен плюс лабиринт (Elevated plus maze), социални и включващи светлинни сигнали. 18,19,20

Ефективността на агматина при тези изследвания е съпоставима с медикаментите имипрамин и диазепам.

Съпоставима ефективност на антидепресивни свойства с имипрамин се наблюдава и при тестове върху плъхове. 21,22,23

Агматинът действа синергично и с други антидепресанти – бупрорион и SSRIs.

Върху хора има проведено едно много малко изследване от 2013 година, включващо само три индивида, страдащи от депресия.

При прием на 2-3 грама агматин орално и при трите субекта се е констатирала ремисия на депресията. 24

Повишаване на апетита

Агматинът има способността да активира алфа-2-адренергичните рецептори. Тяхната стимулация от своя страна увеличава нивата на хормона neuropeptide Y – един от основните хормони, стимулиращи апетита.

Този ефект се наблюдава при 2 изследвания върху плъхове, като инжектирането на агматин в хипоталамуса увеличава количеството приета храна през следващите 24 часа с 40-50%. 25, 26

Намаляване нивата на глюкоза в кръвта

Изследване върху плъхове болни от диабет показва сериозен потенциал на агматина да понижава нивата на кръвна захар.

Според провеждащите изследването, това става чрез активирането на имидазолиновите рецептори и секрецията на бета-ендорфин. 27

По-интересното в случая е, че благодарение на бета-ендорфина, глюкозата бива складирана в мускулната тъкан, а не в мастната.

Препоръчителна доза и начин на прием

На този етап оптималната доза все още не е определена.

В едно от изследванията за намаляване на усещането на болката при хора са използвани ежедневни дози между 1,3 и 3,6 грама.

Възможни взаимодействия и странични ефекти

Не се наблюдават странични ефекти при изследваните дози до 3,6 грама, с иключение на няколко сигнала за стомашни неразположения при най-високите дози.

Не се знае доколко безопасни са дози над изследваните.

Не е препоръчителен успоредният прием на агматин с:

• Аргинин или цитрулин, поради блокиране на някои от благоприятните неврологични ефекти, като намаляване на усещането за болка или намаляване на толеранса към опиати;.

• Йохимбин и рауволсцин (rauwolscine), тъй като имат противоположен ефект;

• D-аспарагинова киселина (D-aspartic acid), поради намаляване на ефективността;

• Алкохол – едновременният прием може да увеличи риска от язва.

В заключение

Агматинът е една малка молекула с голям потенциал. За съжаление ще трябва да почакаме още известно време, докато бъдат проведени повече изследвания, най-вече върху хора.

На този етап не се знае нищо със сигурност и дори наличната информация се нуждае от допълнително изследване.

Което ни води и до следващия въпрос – заслужава ли си агматинът като хранителна добавка?

По-скоро не. Не се подлъгвайте по твърденията на производителите. Те се основават именно на гореспоменатите изследвания върху плъхове.

Да, агматинът притежава сериозен потенциал, но за момента неговата ефективност при спортуващи и неспортуващи хора е под голям въпрос.