Таурин (Taurine)

В началото смятан за една обикновена и безвредна аминокиселина, без особен принос за човешкото здраве, през последните годините тауринът придоби съвсем друга репутация.

От неесенциална аминокиселина, днес тауринът се смята за условно-есенциален и се изследва за лечението и превенцията на редица сериозни заболявания, обхванали голяма част от днешното население.

Какво представлява тауринът?

Таурин е сяро-съдържаща бета-аминокиселина и е най-изобилната вътреклетъчна аминокиселина в човешкото тяло.

За разлика от повечето други аминокиселини, тауринът не е структурен компонент и не участва в изграждането на протеини.

Първоначално тауринът е бил извлечен от жлъчката на Окс (Ox, Bos taurus, познато като вол в други страни) през 1827 година от Leopold Gmelin и Friedrich Tiedemann и е бил наречен Гален-аспарагин (Gallen-Asparagin).

Терминът "таурин" се появява в литературата през 1838 и вероятният му произход е от латинското наименование на волска жлъчка/жлъчка от бик - Fel tauri, гръцката дума за бик – tauros или самият род окс – Bos taurus.

Като вещество тауринът е безцветен и много добре разтворим във вода (100 g/l).

Как си набавяме таурин?

Таурин си набавяме по два начина – чрез храната или чрез биосинтез.

Основният ни източник на таурин е именно храната, а най-богатите на аминокиселината са продуктите с животински произход - месо, яйца, морски храни. В много по-малка степен и млечните.

Растителните храни или не съдържат от аминокиселината, или съдържанието е незначително.

Биоситнезът на таурин се случва основно в мозъка и черния дроб чрез редица химични реакции, изискващи три основни компонента – аминокиселините метионин и цистеин и витамин B6.

Максималният синтез на таурин все още е неизвестен, но средното количество, което здрав възрастен човек синтезира е между 50 и 125 мг на ден.

Таурин също се предлага като хранителна добавка и се включва в състава на повечето енергийни напитки на пазара.

Усвояване и метаболизъм

Орално приетият таурин преминава лесно през стомаха и стомашната киселина не води до промени в структурата или количеството.

Тауринът се усвоява сравнително добре и пик на концентрацията в кръвта се наблюдава около час и половина след приема. Осем часа след приема концентрацията в кръвта се връща до нормални стойности.

Постъпилият от храната таурин и биосинтезираният такъв се разпределя, като таурин може да се срещне в почти всички, ако не и във всички тъкани в тялото.

Най-високи концентрации на бета-аминокиселината се срещат в сърцето, белите дробове, мускулите, ретината, далака, мозъка, тромбоцитите и белите кръвни клетки. Основно тъкани, които са силно възбудими и произвеждат повече свободни радикали.

Нивата на таурин в организма се контролират основно от бъбреците, чрез механизма на обратно усвояване. При излишък, тауринът се изхвърля чрез урината, а при недостатък се връща обратно в кръвта.

Физиологични функции

Съединение с жлъчния сок

Една от добре познатите функции и свойства на таурина е свързването му с жлъчния сок в червата.

Това е изключително важно за здравето, тъй като съединиението подобрява движението на жлъчен сок и предпазва от холестаза (запушване на жлъчните пътища), подобрява и самата секреция на жлъчен сок, а също така предпазва и от токсичния ефект на жлъчните киселини върху черния дроб при тяхното секретиране.

Сърдечна функция

Тауринът играе съществена роля и в работата на сърцето. Поне половината от концентрацията на аминокиселини в сърцето е съставена от таурин и многократно е доказвано колко важно е наличието на таурин за сърдечно-съдовата система.

Основните механизми са поддържането на хомеостазата на калций в сърцето, поддържане на водния баланс чрез стимулиране на натриуреза и диуреза в бъбреците, активиране на ангиогенезата (формиране на нови кръвоносни съдове) и отслабването на хормона angiotensin II.

Зрителна функция

Освен в сърцето, тауринът е най-изобилната аминокиселина и в ретината. Той е жизненонеобходим за зрението и редица експерименти върху животни, включително и примати, показват дегенерация на ретината и настъпване на слепота при дефицит на таурин.

Мускулна функция

Тауринът е от съществено значение и за работата на мускулите. Това бива доказано при мишки с генетичен дефицит на таурин. Почти пълната липса на таурин в мускулите води до 80% по-ниска производителност по време на физическо натоварване в сравнение с контролна група.

Електролитен баланс

Сред останалите по-отличими физиологични функции на таурина е и електролитният баланс. Наличието на таурин в клетките е от значение за поддържането на баланса на калий, натрий, калций и магнезий във вътреклетъчното и извънклетъчното пространство.

Защита срещу свободните радикали

Не на последно място по важност, тауринът е и много добър антиоксидант. Интересното е, че той не е типичен антиоксидант, тъй като неговият механизъм на действие е по-скоро непряк.

Чрез умишлено намаляване на нивата на таурин в клетките се разкрива и основният му механизъм за борба със свободните радикали.

Липсата на таурин пречи на изграждането на специфични митохондриални протеини, които от своя страна нарушават работата на определени електрон-транспортни комплекси. Това води до акумулирането на големи количества оксиданти.

Дефицит на таурин

При здрави хора биосинтезът на таурин би трябвало да е достатъчен, за да предотврати здравословни заболявания, при условие че се набавят достатъчно метионин, цистеин и витамин B6.

Но в случай, че има определен проблем с биосинтеза или приемът на таурин чрез храната е недостатъчен, е възможно да се стигне до дефицит и това да доведе до сериозни последици.

Има няколко групи хора, при които рискът от дефицит е голям и суплементацията с таурин може да бъде от полза, разбира се след консултация с лекар.

Преждевременно новородените имат ограничени ензимни способности и ограничен биосинтез на таурин.

Хора нуждаещи се от дългосрочно парентерално хранене също са рискова група, тъй като немалка част от перентералните разтвори не съдържат таурин и/или имат недостатъчно цистеин.

При хора с нарушена чернодробна и/или бъбречна функция също често се наблюдава дефицит на таурин. И в двата случая често проблемът е в нарушени ензимни реакции, които зависят именно от тези органи и са необходими за синстеза на таурин.

Веганите също трябва да внимават. Макар при тях биосинтезът да е достатъчен в повечето случаи, тъй като не е проблем да си набавят необходимите метионин, цистеин и витамин B6 чрез растителни храни, то не трябва да се забравя, че изключването на животинските храни изключва прекия приток на таурин от храната.

Прием на таурин като хранителна добавка

Със здравословна цел

Приемът на допълнително таурин на този етап се изследва в най-различни области на човешкото здраве, като може би основната насока е метаболитният синдром.

На този етап проучванията върху хора са прекалено малко, но заедно с изследванията върху животни и ин-витро показват сериозен потенциал на аминокиселината.

Наблюдават се положителни резултати във всички аспекти, върху които се гради метаболитният синдром, но има още много за изследване в тази посока.

Тъй като е важна част от електролитната регулация, тауринът често се оказва от помощ при наличието на крампи или нервни тикове.

Със спортна цел

Към днешна дата има само 2 изследвания за връзката между приема на чист таурин и подобряване на спортните резултати. И двете са свързани с продължително аеробно натоварване (колоездачи и бегачи), но и двете не откриват подобрения при прием на около 1,5 грама таурин 1-2 часа преди натоварването.

Дозировка и възможни странични ефекти

Тауринът като хранителна добавка е безопасен в изследваните до момента дози.

Дози от порядъка на 3 грама като допълнение към храната могат да се приемат целогодишно, без опасност от възникване на здравословни проблеми и странични ефекти.

В голяма част от научните изследвания се използват и по-високи дози достигащи до 6 грама, при които също не се наблюдават странични ефекти. При тях обаче няма данни за безопасността при прием по-дълъг от няколко месеца.