7 открития за болката, които трябва да знаете


Чете се за 3 мин.
Няма нищо друго едновременно толкова полезно и неприятно като болката. В много отношения тя е най-добрият ни учител. Учи ни да избягваме горещи повърхности, остри предмети и много други неща, които биха могли да ни причинят вреда.
Болката ни алармира за наранявания и болести. Но в същото време е неприятно усещане, което в зависимост от силата и продължителността си, може да има драстично влияние върху качеството на живот.
В търсене на отговор на въпроси като “Защо ни боли?” и “Какво можем да направим, за да спре да ни боли?” осъзнах, че болката е нещо много по - сложно отколкото съм си представял, но това не означава, че сме безпомощни. Вместо да се чувстваме като жертви можем да вземем нещата в наши ръце.
Както при почти всяко заболяване, правилно дозирано движение, комбинирано с разбиране на проблема е първата стъпка към намаляване на болката.
Ако не ми вярвате, се замислете: какво правите като ударите палеца на крака си в онзи досаден стърчащ ъгъл на дивана? Раздвижвате го!
Но стига съм разтягал локуми. Кои са тези толкова важни открития за болката, които всеки трябва да знае?
Какво ще научиш?
- Откритие № 1: Болката винаги е истинска, без значение какво я причинява
- Откритие № 2: Болката е зависима от контекста
- Откритие № 3: Болката е основен защитен механизъм
- Откритие № 4: Болката и състоянието на тъканите ни са слабо свързани
- Откритие № 5: Колкото по-дълго изпитваме болка, толкова по-лесно става за тялото ни да създава болка
- Откритие № 6: Движението е най-добрият лек за болка
- Откритие № 7: Най-добрият начин да се преборим с болката е да я разберем
- Какъв е изводът от всички тези открития?
Откритие № 1: Болката винаги е истинска, без значение какво я причинява
Изследване, публикувано в Британския медицински журнал описва случая на строител, който скочил върху 18 сантиметров пирон, който пронизъл ботуша му точно на нивото на пръстите. Мъжът изпитвал толкова силна болка, че са му били дадени интравенозни болкоуспокояващи в спешното отделение.
Когато обувката била отрязана и свалена, се оказало, че пиронът напълно е пропуснал стъпалото му и всъщност е преминал между пръстите на краката. Мъжът, наистина е изпитвал болка, но тя не била причинена от физическа травма, а от представата му за потенциално нараняване.
Друго изследване описва експеримент, в който доброволци слагат главата си в устройство представено им като „стимулатор за болка“. Участниците в експеримента имали, за задача да оценят изпитваната от тях болка по време на експеримента. Всеки един от тях съобщава за увеличаване на изпитваната болка, когато учените „увеличават“ интензивността на уреда чрез демонстравитно завъртане на усилвателя. Това, което участниците не знаят, е че устройството разположено върху главата им не прави нищо. То било просто декор.
Откритие № 2: Болката е зависима от контекста
Изследване проведено от Moseley и Arntz доказва това откритие чрез следния експеримент - Участниците били подложени на болезнен стимул – изстуден метален предмет (-20°C) допрян върху ръката им, след което са били инструктирани да оценят болката си. Експериментът се провежда два пъти, единият в които на участниците била показана червена светлина, а вторият – синя. Почти всички съобщават за по-високи нива на болката при червена светлина.
Откритие № 3: Болката е основен защитен механизъм
-
всичко, което трябва да бъде защитавано увеличава болката ни;
-
всичко, което не се нуждае от защитa я намалява;
Смята се, че при цигуларите пръстите на лявата ръка са по-чувствителни на болка от пръстите на дясната ръка. Това е така, защото пръстите на лявата ръка са от много по-голямо значение (извършват финни и координирани движения върху струните) от тези на дясната (извършва по-груби движения, които не зависят толкова от пръстите).
Откритие № 4: Болката и състоянието на тъканите ни са слабо свързани
Можеш да изпитваш силна болка без никакво нараняване. Може да си претърпял огромна травма без да изпитваш каквато и да е болка.
Систематичен преглед на изследвания отчитащи разпространението на находките от изображения направени чрез ядрено магнитен резонанс при асимптоматични лица показва, че много хора живеят с дегенеративни изменения в тъканите на гръбначния си стълб без да изпитват болка.
Откритие № 5: Колкото по-дълго изпитваме болка, толкова по-лесно става за тялото ни да създава болка
Болката служи като защитен механизъм, който не ни позволява да достигнем до потенциално опасни натоварвания, които ще тестват истинския капацитет на тъканите ни. Ако болката продължава за дълъг период от време, тялото ни се адаптира и става все по – добро в опазването на тъканите ни (става все по – добро в създаването на болка).
Откритие № 6: Движението е най-добрият лек за болка
Какво движение?
Кратък отговор - движете се толкова, колкото ви позволява моментното състояние без да увеличавате болката си.
Дълъг отговор - движението трябва да бъде:
-
Специфично за целите ви (пример: ако искате да можете да изкачвате стъпалата до втория етаж без болка, правете движения, които наподобяват изкачване на стъпала, но са достатъчно улеснени, за да не увеличават болката ви);
-
Прогресивно увеличаващо се по натоварване – след като свикнете с дадено движение, направете го по – трудно;
-
Променящо се във времето – променяйте редовно движенията, които правите. Новите движения трябва да приличат, но в същото време да са различни от старите;
-
Подходящо за вас – изберете движения, които чувствате подходящи за тялото си;
Откритие № 7: Най-добрият начин да се преборим с болката е да я разберем
Вместо да лекувате симптома (болката), запознайте се с какво наистина означава той. Следващата снимка е извадка от изследване, което сравнява третирането на хронични болки по два подхода:
- Група "1" бива третирана по познатия на всички подход, който включва директна работа върху тъканите и използването на медикаменти;
- Група "2" преминава през обстойно "запознаване" с какво наистина представлява болката;
*Вертикално е отбелязано субективното усещане за болка на участниците, а хоризонтално времето;
Какъв е изводът от всички тези открития?
Болката винаги е истинска, но не винаги е свързана с изменения в тъканите. Вместо да разчитаме, че с времето сама ще изчезне, е препоръчително да сме проактивни и да започнем да включваме двигателна активност в ежедневието си.
Използвани източници
- Fisher JP, Hassan DT, O’Connor N. Minerva. BMJ. 1995; 310:70.
- Bayer, T. L., Coverdale, J. H., Chiang, E., & Bangs, M. (1998). The role of prior pain experience and expectancy in psychologically and physically induced pain. Pain, 74(2), 327–331. doi:10.1016/s0304-3959(97)00196-6
- Moseley, L. G., & Arntz, A. (2007). The context of a noxious stimulus affects the pain it evokes. Pain, 133(1), 64–71. doi:10.1016/j.pain.2007.03.002
- Brinjikji, W., Luetmer, P. H., Comstock, B., Bresnahan, B. W., Chen, L. E., Deyo, R. A., … Jarvik, J. G. (2014). Systematic Literature Review of Imaging Features of Spinal Degeneration in Asymptomatic Populations. American Journal of Neuroradiology, 36(4), 811–816. doi:10.3174/ajnr.a4173