Да се доверим ли на инстинкта?

Подсказва ли ни тялото ни само от каква храна се нуждае?

Всеки ден трябва да се храним и всеки ден огладняваме. Има ли значение към какво ще посегнев и как ще направим своя избор на храна? Някои учени са на мнение, че тялото ни ясно дава сигнал от какво се нуждае в момента, докато други отричат, че това изобщо е възможно. 

Да се доверим ли на инстинкта?

Какво е инстинктивно хранене?

Вие сте гладни и отваряте хладилника. Какво си взимате?

Това, което ви е най-вкусно, това което е най-добро за фитнес диетата ви, или излизате и си купувате онова, което ви се яде от две седмици насам, защото отдавна не сте го яли? 

В първия вариант вие сте обикновен чревоугодник, във втория сте сериозен, педантичен билдър в диета, което е хубаво стига да ви помага, а в третия - просто следвате вътрешните си инстинкти.

Какво представлява инстинктивният глад и как да го разпознаваме?

Всички знаем за основния еволюционен принцип "само най-силният оцелява". Милиони години телата на организмите са се усъвършенствали, резултатът – Homo sapiens.

Къде обаче се получава разминаването, какво ни липсва осезателно? Цивилизацията ни е отнела нещо толкова лично и древно, а именно инстинктите.

Най-древният от всички познати механизми е инстинктивната саморегулация. Способността на организмите да се развиват и растат без излишна загуба на енергия и без трупане на задръстващи излишъци от вещества.

Но как го прави, откъде такъв съвършен интелект у една амеба? Това е така заради телесния биохимичен алгоритъм, наречен "жажда за живот", закодиран в древната спирала на знанието ДНК.

Много вода има да изтече, докато се схване изцяло скритият смисъл на алгоритъма, но дотогава да не губим време, нека го използваме, защото той действа.

Вярвам, че тялото запомня химичния състав на всяка храна, която е смляло, и я търси всеки път, когато има дефицит на определени химични елементи.

Как? По най-простия и ефикасен познат му начин. Мозъкът ви намира образ, мирис или вкус на желаното и ви го изпраща често и настойчиво, което в превод значи "Търси"!

Грешка е обаче да залъгвате инстинктивния си апетит с първата попаднала пред погледа ви вкусотия. Тя няма да ви даде така жадуваната, дефицитна съставка, само ненужно ще запълни и без друго изтормозения ви стомах.

След време усещате душевен и физически дискомфорт – напълнели сте, косата ви постоянно е мазна и на клечки, или напротив, суха е и на всичкото отгоре цъфти, появява се пърхутът.

А как сте с кожата? Мазна, суха и нацепена, пъпки? Дано поне нямате бели петна под ноктите си. Това са малка част от сигналите за дефицит, трябва ли да им обърнете внимание? да, защото пренебрегвайки тях, пренебрегвате себе си!

Примерни диети няма!

Действително е точно така -както няма два абсолютно еднакви индивида с еднакви всекидневия и хранене. Затова тук ще говорим за индивидуален хранителен режим.

Той зависи само от собствените ви телесни потребности. Установява се опитно.

Пример: цяла сутрин ядете плодове и спирате към 12.00 ч. В 13.00 – 14.00 часа си насрочвате обяд с предварително определената от вас храна.

Нахранвате се (без да преяждате) и следите как ви понася. Идеалната за вас храна ще бъде смляна за максимум 4 часа, без съпътствието на каквито и да било храносмилателни проблеми (киселини, тежест, стомашен дискомфорт, непрекъснати оригвания, сънливост и/или отделяне на газове до 8 часа след това).

Ако тази храна ви понася, вече ще знаете, че консумирана в същия вид тя не би ви донесла проблеми. А ако не, има три варианта:

  • Първият – храната е била подложена на влошаваща (понякога дори унищожаваща) хранителния й състав, но подобряваща вкусовите й качества топлинна обработка.
  • Във втория вариант храната е консумирана заедно със съвсем неподходяща друга храна (при такава комбинация и най-качествените храни се обезценяват значително).
  • Вариант три - тялото ви крещи: "Никога повече не яжте от това!"

Научно обосновано ли е инстинктивното хранене?

На този въпрос е трудно да дадем един отговор, поради множеството научни разделения, появили се в последните години.

Мнозина учени са убедени, че на храносмилателната ни система й е абсолютно все едно какво й се подава. Това твърдение се защитава от голяма част от западните университети по медицина.

Колкото до инстинктивния апетит, най-често срещаният аргумент е, че все още знаем твърде малко, за да може да се твърди, че това е нещо повече от нормален апетит.

Според тях няма достатъчно ясни факти, на които да се осланяме, изследвайки подобни твърдения, понеже не можем да твърдим със сигурност кое е апетит и кое инстинктивен апетит.

Западната медицина се нуждае от силна причинно-следствена връзка, за да обяви нещо за факт. Засега има само мнения за вероятното съществуване на феномена инстинктивен апетит.

В източната и новата руска медицина нещата се разглеждат под друг ъгъл. Според китайската медицина синхронът и балансът на веществата в тялото е от най-голямо значение за здравето.

За разлика от западните си колеги, източните медици не търсят причинно-следствените връзки, а се стремят да запазят състоянието на здраве и хармония. Ето защо теорията за съществуването на инстинктивен апетит е широко застъпвана в оздравителните им трактати и разглеждана като даденост.

Новата руска и американска медицина, изградени въз основата на холистиката, отдават все по-голямо значение на диагностиката и правилния подход към индивидуалното. Специалистите по холистика имат за цел не да лекуват, а да помогнат на пациента и тялото му да се лекуват сами.

Клетъчният интелект е основен постулат на тази смесица между изтока и запада. Новата теория за инстинктивното хранене е формулирана и намира най-много привърженици именно в САЩ, където в последните години индивидуалността се превръща в култ.

Като последен аргумент, изтъкван от поддръжниците на терорията, се привеждат все още неизяснените функции на огромната невронна мрежа, формираща "стомашния мозък" в коремната кухина и слабото познание за невронните взаимодействия между централната и периферната нервна система.

Така или иначе, ако искате да се чувствате истински здрави, правилното всекидневно хранене и доброто храносмилане са ключът към постигането на добри резултати.

И ако не се чувствате сигурни в инстинктивното хранене, опитайте поне да правите разлика между реалното чувство на глад и нуждата от запълване на емоционалния си глад с утешителна храна...

Хареса ли ти?

Сподели с приятели в:

Препоръчани продукти
back-arrowbb-hexcalendarcheckoutfacebook-iconforumgoogle+instagramlinkedinlogo-smallmailmessagesmy-bbprofileprogressreadingsearchseparator-carrotseparator-dumbbellseparator-shoeservicestoresubmit-arrowtop-arrowtwitteryoutube1 read-later1