Антропометрични измервания

Калоян Георгиев 23.07.2005

Издание Печат 3 коментара

Антропометричните измервания се извършват по едно и също време - най-добре сутрин след ставане. Измерванията са важни - те най-точно ще измерят вашият напредък, но все пак те не могат да дадат пълна представа за вашата фигура - огледалото също е важен критерии. По-големият бицепс невинаги означава по-красив бицепс. Освен на размери трябва да се залага и на качество. Освен измерванията е добре към вашият дневник да добавите и фотографии, които ще дадат по-пълна представа за начина, по който сте изглеждали в конкретен момент. Антропометричните мерки се делят на два вида: соматометрични (обиколки, ръст, дължина на частите на тялото) и физиометрични (мускулна сила, кожни гънки)

• Височина (от стоеж) - мери се сутрин след ставане (обикновено ръста измерен сутрин е по-голям от този измерен следобяд или вечер). Мери се както с ръстомер така и с предварително разграфена стена. Нормално е да има разлика около сантиметър при измерване сутрин или вечер.
• Височина (от седеж) - дава информация за дължината на туловището.
• Гръден кош - мери се от стоеж, ръцете са леко отворени встрани. Сантиметъра минава през зърната (при мъжете) и под тях (при жените). Мери се в три състояния - в състояние на покой, при максимално вдишване и при максимално издишване.
• Шия - отзад метъра минава през седмият шиен прешлен, а отпред под адамовата ябълка. Мери се в стегнато и отпуснато положение.
• Мишница (бицепс) - мери се при максимална контракция (ръката е максимално сгъната в лакътната става, ъгъла между ръката и тялото е 90 градуса) на най-широкото място. При отпуснато положение ръцете са отведени встрани до тялото и са разгънати в лакътните стави. Отново се мери на най-голямото място.
• Предмишница - измерва се в спокойно и в контрахирано положение. И в двата случая на най-широкото място.
• Китка - мери се в свободно положение. Метъра минава през мястото в което се сгъва китката.
• Талия - от стоеж, ръцете са отведени встрани. Мускулите са в покой. Мери се на най-тясното място. Мери се при дихателна пауза (без вдишване или издишване).
• Корем - измерва се от стоеж, ръцете са леко отведени встрани. Метъра минава на нивото на пъпа. Мери се при дихателна пауза в отпуснато полижение.
• Бедро - от стоеж, краката са разтворени на нивото на раменете. Метъра минава непосредствено под седалищната гънка. Мери се в стегнато и отпуснато положение.
• Прасец - мери се на най-широкото място. В отпуснато и в контрахирано положение.

• Ханш - мери се от стоеж, ръцете са леко отведени встрани. Мери се на най-голямото място. Метъра е хоризонтално разположен спрямо пода. Мери се в спокойно и стегнато положение.
• Глезени - от стоеж краката са разтворени на нивото на раменете. Мери се на най-тънкото място.
• Измерване на подкожните мазнини - най-точно мазнините се измерват с уред който пропуска токови импулси през цялтото тяло и на базата на различните съпротивления на мускулната и мастната тъкан се определя количеството подкожни мазнини.
• Дължина на горния крайник - от стоеж, ръката е в позиция с длан към тялото. Мери се разстоянието от израстъка на лопатката - акромиона до дисталната фаланга на средният пръст на ръката.
• Дължина на мишницата - от стоеж, ръката е прибрана към тялото с длан към него. Мери се разстоянието от акромиона до проксималната част на лъчевата кост в близост до лакътната става.
• Дължина на предмишницата - от стоеж, ръката е прибрана към тялото с длан към него. Мери се разстоянието от началото на лъчевата кост до шиловидният израстък на лъчевата кост.
• Дължина на ръката - разстоянието между шиловидният израстък на лъчевата кост до дисталната фаланга на средния пръст.
• Дължина на бедрото - от стоеж - разстоянието от предно горно хълбочно бодило до дисталния край на бедрената кост.
• Дължина на прасеца - от стоеж - разстоянието от капачката до латералният палеоп.
• Дължина на стъпалото - разстоянието от дисталната фаланга на първият пръст (палеца) до най-изпъкналата част на коста на петата.
  

Индекс на Брока - показва идеалното тегло спрямо ръста: Идеално тегло = Ръста - 100 (за нетрениращи мъже). При трениращи този показател има следните стойности: Идеално тегло = Ръста - 90 (минимално тегло); Идеално тегло = Ръста - 80 (оптимално тегло); Идеално тегло = Ръста - 70 (максимално тегло);

Индеск на Монуврие - показва пропорционалноста на развитие на тялото. Изразява в проценти отношението на долните крайници към трупа:

(РЪСТ ПРАВ - РЪСТ СЕДНАЛ) / РЪСТ СЕДНАЛ

Под 87% - хора с къси крайници.
Между 87% и 92% - хора със средно дълги долни крайници.
Над 92% - хора с дълги долни крайници.

Индекс за определяне пропорционалноста на ръцете спрямо ръста на тялото - измерва се размахът на ръцете - разстоянието от дисталните фаланги на средните пръсти на двете ръце.

При ръст равен на размаха - имате нормално дълги горни крайници.
При ръст по-малък от размаха - имате дълги горни крайници.
При ръст по-голям от размаха - имате къси горни крайници.

Формули за определяне на идеалните пропорции спрямо данните на Стив Риивс и Арнолд Шварценегер (валидна за професионални културисти) :

1. Тегло / 2 = обиколка на мишницата, шията и прасеца.
2. Обиколка на мишницата (отпусната) + 20 = обиколка на бедрото.
3. Обиколка на мишницата (отпусната) + 90 = обиколка на гръдният кош.
4. Обиколка на мишницата + 30 = обиколка на талията.
5. Обиколка на мишницата - 10 = обиколка на предмишницата.

Правило за определяне пропорционалноста на главата: Главата трябва да се нанася осем пъти върху ръста. Ако се нанася по-малко от осем пъти - то тя е непропорционално голяма спрямо него. Ако се нанася повече от осем пъти - то тя е непропорционално малка спрямо него.

Ресурси

По материали от Интернет.