Наркотиците - колко опасни са всъщност?

В тази борба някои хора са открили лесен метод. Това са наркотиците. Твърде спорно е доколко те укрепват духа и дали са безопасни за тялото в дългосрочен план, ясна е и зависимостта към тях, но те се превръщат в лесен метод да "избягаш" за кратко от света, да се чувстваш щастлив, дори и без причина в един измислен свят. Докато рушиш създаденото в реалния.

Какво е наркотик?

Понятието "наркотик" произлиза от елински. За пръв път се смята, че е използвано от древния лекар Хипократ във формата "ναρκωσις" (narcozis - наркоза) за обозначаване на вещества с паралитично действие. Днес понятието обхваща голям брой вещества и агенти, обединени от едно: въздействат върху нервната система. Действието им може да е блокиращо или парализиращо - като например болкоуспокояващите; може да е стимулиращо, обострящо сетивата, като на кофеина или някои допинги, а и могат да предизвикват илюзии и халюцинации.

Подтискащи нервната система са обикновенно наркотиците - аналгетици, болкоуспокояващи медикаменти - широкоупотребяваният в медицината морфин, опиум, сънотворни и други. Изострящи нервната система агенти са често употребявани поради митът за известната им безопасност и краткосрочните ползи. Такива са кофеин, кокаин, амфетамини, никотин и други, водещи до временно изостряне на сетивата. Халюциногените пък вещества, въздействащи централно на нервната система и предизвикващи халюцинации, миражи. В това число се включват широкоразпространени наркотици, като LSD, Mescaline и други.

Често производството на наркотични вещества е сложна верига от преходи и синтез от един към друг наркотик, като в началото често стоят и лекарствени средства. Така например от опиумът се извлича морфин, а морфинът се дообогатява и става хероин. Познатият в спорта ефедрин пък е забранен като прекурсор на амфетамините.

Българското законодателство ограничава използването на наркотици посредством Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите. Свободната употреба, внос и износ на тези вещества са забранени, допустима е употребата им за медицински цели. Това се контролира от редица органи - специализирани национални и общински центрове, Министерство на здравеопазването, МВР и други.

Проблемът с наркотиците не би бил така сложен, ако те не създаваха зависимост. Наистина, не всички видове правят потребителя зависим, други пък бавно работят в тази насока. Това е характерно обаче точно най - силните и опасни вещества.

Наркотици и зависимост

Зависимостта бива два вида - физическа и психическа. За да е налице зависимост, трябва да има осъзнато търсене, желание за наркотика. Именно за това има ли зависимост, тя винаги е психическа. Наркотикът заема място в желанията на наркомана, стремежът става неконтролируем, дори "заразеният" е склонен да пречупи всякакви бариери и да направи много компромиси, които иначе не би направил, за да се сдобие с обекта на желанието си. Тази зависимост е със сложен механизъм, трудно податлива на лечение. Вероятно има връзка с еуфорията и щастието, които наркотикът предизвиква и индивидуалният начин, по който всеки приемащ преживява това състояние.

Физическата зависимост обикновенно настъпва по - късно или не присъства. При нея тялото на наркомана е до такава степен привикнало с наркотика, че приема за неестествена липсата му. Организмът проявява симптоми на неблагоразположение, болест, пристъпи при отсъствието на наркотика; лишението може дори да застраши живота на наркомана. В този случай говорим за пристъпи на абстиненция. Макар да се приема, че това е в основата си физиологичен процес, не малък дял за силата на пристъпа и начинът на проявлението му има и психическата зависимост, които болният си е отработил към съответното вещество. Психическата зависимост усилва пристъпа, добавя към него фактори като паника, агресия, които много усложняват заболяването.

И всичко не свършва до тук. Освен всичко друго организмът на наркомана започва да се нагажда към действието на наркотика и той да му действа по-слабо във времето, както се случва с твърде дълъг прием на някои лекарства. В следствие на това въздействието на наркотика върху организма намалява, намалява еуфорията и "търсените" въздействия. За съжаление това никак не повлиява психическата зависимост, напротив. За наркомана изживяването вече не е така пълноценно, у него расте чувство на неудовлетвореност. Така той стига до логичното за него увеличаване на дозата, с което всички рискове и зависимости се увеличават многократно.

Допълнителен проблем е, че с времето организмът започва да се "нагажда" по - бързо към дозата. Често организмът на ползващите упойващи вещества бързо привиква и се стига до състоянието на т.нар. тахифилакция, която води до бързо увеличаване на дозите.

Налице е една порочна спирала. От психическа зависимост наркоманът започва да се стреми към по - пълно удовлетворение и увеличава дозата. Създава се и физическа зависимост, с която организмът се бори, като си изработва толерантност към наркотика. Това обаче е в разрез с психичната зависимост и търсенето на удовлетворение от страна на наркомана и той отново увеличава дозата... И така докато наркотикът застраши живота му(свръхдоза) или докато по един или друг начин цялата процедура не премине в състояние на контрол, който за съжаление най - често е външно наложен контрол против който поразеният се съпротивлява, а не самоконтрол на наркомана.

Според световната здравна организация наркотиците се класифицират по следният начин (последните три в таблицата са добавени от автора):

Много видове наркотици, като ефедрин и кодеин, се използват в спорта. Тяхното приложение е като стимуланти, допинг, обезболяващи препарати, съставки в препарати за апетит и напълняване или за подтискане на апетита при диети. За съжаление употребата им е крайно нежелателна и те често допринасят или дори са причина за смъртните случаи при професионалистите. Причината е физическо свръхнатоварване, пренатоварване на сърдечния мускул, крайно обезводняване, отслабване на имунната система на организма и други. Действието на тези вещества често е по - опасно за организма на спортуващия, отколкото действието на стероидите. При това обезболяващи като кодеина лесно водят до пристрастяване и привикване към дозата.

Както ясно виждаме, наркотиците са сериозен и подценен проблем в съвременния свят. Колкото и да ни се струва невероятно, почти цялото население на Европа е пробвало поне по един наркотик, много хора по няколко, а доста са пристрастени. Социалната цена е неизчислима, но е винаги със знак минус.

За нас е важно да знаем какви са истинските ефекти на тези вещества. Вече е почти невъзможно да се предпазим от контакт със засегнати групи - ако някога наркоманите се различаваха, считаше се, че рискова група са пънкарите, младежите - юпита, деца без родители или пък деца на твърде богати родители, то днес почти всеки е влизал в досег с един или друг наркотик и даже и т.нар. "безрисково поведение" не е застраховка.

Това, което ни остава като оръжие, е знанието, ефективният самоконтрол и добронамереното повлияване на приятели, които явно "залитат" по този път. Обикновено започване на приема на някакъв наркотик е вид подражание, израз на неудовлетвореност - от живота или от липсата на достатъчно емоционални преживявания, интерес, комбиниран с незнание и ниска степен на отговорност. Борбата с този проблем вече не е на институциите, а на всички нас.

За съжаление за момента я губим. Влиянието на наркотиците се засилва, особено в Европа.