Какво представлява умората

Един по-задълбочен поглед върху физиологичните механизми, предизвикващи умора

от четиво за 7 минути

Чувствате се отпаднали. Единственото, което бихте искали да направите, е да хапнете нещо вкусно и да се наспите добре. Нямате сили и мотивация дори да отидете на работа, а кратък крос в близкия парк или тренировка в залата ви се струват повече от непосилни. Ясно е, вие сте уморени! Какво обаче представлява умората и кои са физиологичните механизми, които я причиняват?

УмораУмората е физиологично състояние на организма, резултат от физическо и нервно-психическо претоварване, външен израз на което е понижаването или временната загуба на работоспособност.

Умората е защитна реакция на организма, предпазваща го от превъзбуждане и изразходване на запасите от енергия и хранителни вещества с евентуален фатален изход.

Теории за произхода на умората

Еднозначно обяснение на физиологичните предпоставки, водещи до настъпването на умора, все още липсва.

В миналото няколко теории правят опит да обяснят този физиологичен феномен, но нито една от тях не изглежда напълно достоверна:

  • Теория на изтощението – според нея умората е резултат основно от изразходването на енергийните запаси на организма, без които той не е способен да поддържа работоспособността си.
  • Теория на задръстването – според тази теория първопричина за настъпване на умора е нарупването в организма на отпадъчни продукти от обмяната на веществата.
  • Теория на задушаването – на преден план се изтъква невъзможността на организма да отговори на повишените кислородни нужди на работещите мускули.

В наши дни е добре известно, че умората е комплексен процес, предизвикан от едновременни функционални изменения както в работещите органи и системи, така и в централната нервна система.

Доказателство за това са характерните изменения, настъпващи в тях:

  • Измененения в централната нервна система.
    Най-често при настъпване на умора се наблюдава нарушена координация на движенията, намаляват се тяхната точност и прецизност, бързината и силата им в повечето случаи не отговарят на планираните.
  • Изменения в сетивните системи.
    Най-ясно изразено е засягането на зрителната и на вестибуларната система. При настъпване на умора тяхната чувствителност силно се понижава, като е възможно да се стигне до временна загуба на пълна функционалност.
  • Изменение в мускулите.
    Причинените от умората промени в мускулната тъкан са резултат едновременно от изчерпване на  енергийните им запаси и от нарушаване на тяхната нервна регулация. В повечето случаи се наблюдава понижаване силата на мускулните съкращения, както и на мускулната възбудимост.

Възникването на умората, степента на нейната изразеност, измененията, които предизвиква в отделните органи и в централната нервна система, както и времето, необходимо за възстановяване, зависят от редица фактори.

Такива са полът и възрастта, здравословното състояние, нивото на тренираност, видът и обемът на физическото натоварване.

Причини за възникването на умора

Както вече беше споменато, умората най-вероятно е следствие от едновременното настъпване на голям брой изменения в почти всички органи и системи на човешкия организъм.

Ето и някои от основните причини, свързани с нейното настъпване:

Изчерпване на запасите от аденозин трифосфат (АТФ) и креатинфосфат (КФ)

Натрупаният в мускулите АТФ е непосредствен източник на енергия за тяхното съкращаване при краткотрайни физически натоварвания с голяма мощност. Поддържането на такъв тип мускулна работа зависи от скоростта на използване и скоростта на синтезиране на АТФ. При упражнения като вдигането на тежести например, които са подчертано анаеробни, ресинтезът на АТФ е единствено за сметка на наличния КФ.

Съдържанието на АТФ и КФ в мускулите обаче е изключително ниско и може да осигури енергия за мускулна работа с продължителност до около 10 секунди. Установено е, че при изометрични натоварвания и при такива с надмаксимална мощност настъпването на умора съвпада с изчерпването на запасите от креатин фосфат.

Изчерпване на запасите от мускулен и чернодборобен гликоген

Гликогенът е субстрат с изключително важно значение за енергийното осигуряване на организма при занимания с физическа активност. Скоростта, с която той се изразходва при физически натоварвания, е в пряка зависимост от тяхната интензивност. Колкото по-висока е интензивността, толкова по-бързо се изразходва гликогенът.

Човешкият организъм може да натрупа около 2 000 ккал енергия под формата на гликоген. Това означава, че при продължителни физически натоварвания неговото количество може драстично да намалее и да предизвика умора, граничеща с невъзможност за осъществяване на каквито и да било движения.

Понижаване нивото на кръвната захар

При краткотрайни физически натоварвания с голяма интензивност се наблюдава първоначално покачване нивата на кръвна захар (хипергликемия) поради освобождаването на глюкоза от чернодробния гликоген. При продължителни физически усилия обаче той се изразходва и поддържането на нивата на кръвната захар зависи основно от производството на глюкоза от невъглехидратни източници (глюконеогенеза).

Вследствие на това нивата на кръвна захар се понижават, притокът на глюкоза към мозъка и към работещите мускули намалява и работоспособността се понижава. При ненавременно "вслушване" в сигналите на тялото и прекратяване на тренировката нивата на кръвна захар може да паднат критично и да се стигне до нежелани хипогликемични реакции.

Натрупване на млечна киселина (лактат)

Млечната киселина е продукт на анаеробната гликолиза (разграждането на въглехидрати при отсъствие на кислород), която обезпечава с енергия физическите натоварвания с продължителност до около 60 секунди. Млечната киселина е силно кисела (има ниско pH) и води до цялостно подкисляване на организма.

Това възпрепятства нормалното осъществяване на мускулните съкращения, може да активира някои болкови рецептори и дори да предизвика дразнене на рецептори в главния мозък и впоследствие реакции като дезориентация, гадене и повръщане. Високите количества лактат в кръвта потискат липолизата и пречат на използването на мазнините като енергиен източник.

Натрупване на калций в митохондриите

При продължителни физически натоварвания част от освободения при мускулните съкращения калций се натрупва в митохондриите. Това затруднява тяхното нормално функциониране и намалява ефективността им при производството на АТФ.

Нарушение в хомеостазата

Дълготрайните физически натоварвания може да предизвикат сериозни изменения в постоянството на вътрешната среда на организма (хомеостазата) като: значителна загуба на течности, повишаване на телесната температура, промяна в свойствата на кръвта и др., които значително да затруднят нормалното функциониране на органите и системите и да доведат до настъпване на умора.

Промени във функциите на ЦНС 

Въпреки че конкретните промени, настъпващи в ЦНС и предизвикващи развитието на умора, не са съвсем точно изяснени, счита се, че физическото претоварване предизвиква постепенно потискане на нейната дейност, поради което започва преобладаване на задръжните процеси. Вероятно основна роля за това потискане имат изброените по-горе промени във вътрешната среда на организма, в неговите органи и системи.

От всичко казано дотук би могло да се заключи, че умората определено не е отрицателно явление, а е важен сигнал на организма, целящ предпазването му от възникване на потенциални животозастрашаващи явления.

Затова когато нямате сили да направите каквото и да било, недейте да се чувствате задължени непременно да отидете в залата, за да не загубите форма.

Напротив, вслушайте се в знаците на вашето тяло, нахранете се добре, отделете достатъчно време за възстановяване и сън и си починете.

Това ще ви доближи още повече до желаната перфектна форма и ще ви гарантира по-добро здраве.

В статията са използвани източници - виж списъка.

  • Гачева Е, Джарова Т. Биохимия: Издателство "Наука и изкуство"; 1992
  • Гаврийски В, Стефанова Д, Киселнова Е, Бичев К. Физиология на човека с физиология на спорта - част II. София: Издателство "Нови знания"; 1998
Хареса ли ти статията?
Статията написа Цветан Стефанов
Цветан е магистър по "хранене и обмяна на веществата". Интересите му са насочени към метаболитните заболявания и към значението на физическата активност и храненето в етиологията на затлъстяването, метаболитния синдром и захарния диабет тип 2. В момента разработва докторска дисертация за влиянието на редовните занимания с физическа активност върху различни компоненти на метаболитния синдром.
Мнения по темата
Kennel
1
3 май 2012 14:58

Интересна статия, която по мое мнение би могла да бъде подобрена чрез добавяне на допълнителни материали като практическите причини, предизвикващи умората, и съответно полезни съвети за избягването й, като се изтъкне ролята на съня, храненето и тренировката. Освен това може да се разиска въздействието на тонизиращите напитки и различните хранителни добавки.

Владимир Недков
2
3 май 2012 15:36

Kennel, да замислили сме поредица в продължение.  :) Ще се появяват с времето.

Antoniya Krasteva
3
20 юни 2013 17:06

На мене много ми хареса статията, поздравления ;) Бих искала на дълго и на широко да разбера както бе обяснено всичко в статията) за последствията на нередовния сън и депресивните състояния :) Надявам се да има продължение от подобни публикации :)

Сподели своя коментар

Влез със своя акаунт, преди да коментираш. Ако нямаш акаунт, може да се регистрираш за минута.