Илекс (Ilex vomitoria)

Той се среща в крайбрежните зони, в добре изцедените песъчливи почви, морските гори, солените блата, пясъчните дюни, добре изсушените борови гори и др. Естествени находища на джел у нас има в Странджа, Средна гора, Родопите и Беласица. Животът му е дълъг, достига до 300 години, но расте много бавно.

За съжаление илексът е голяма рядкост, тъй като много трудно се възпроизвежда. Дървесината му е много ценна, защото е твърда, белезникава на цвят и може лесно да приема оцветяване. Боядисана в черно не се отличава от скъпата дървесина на абаносовото дърво.

Характеристики

Растението представлява дърво с височина 5-9 метра, с гладка и светлосива кора и тънки и космати стръкчета. Листата на илекса са разновидни - от яйцевидни до елипсовидни, със заоблен или назъбен връх, достигащи дължина 1-4,5 см и ширина 1-2 см. Те са лъскави и тъмнозелени на цвят отгоре и малко по-бледи отдолу. Цветът на джела е бял и четирилистен, с диаметър 5-5,5 мм. Плодът му е малък, овален и червен (а понякога и жълт) на цвят, с костилка с диаметър 4-6 мм.

Отглеждане на илекс

На илекса му е нужна достатъчно влага. Предпочита сенчести места, близо до склапа на гората. Почвата трябва да е богата на хранителни вещества, но с лек механичен състав. Студоустойчив е, затова към топлината не появява особени капризи. Размножава се чрез семена и вегетативно, но и двата начина създават трудности. Семената покълват изключително бавно. Необходимо е да се подготвят в почвена смес, която се навлажнява редовно. При тези условия те ще покълнат едва след 2-3 години. Резниците също се вкореняват бавно, но за един сезон се получават млади растения. В саксия илексът нараства много бавно и е подходящ за отглеждане в саксии. Не страда от зимните студове, може да остане на открито през цялата година. През лятото трябва да е на сенчесто място. Основната грижа е да се полива редовно.

Илексът като храна

Плодовете на илекса са важна храна за голяма част от птиците, които се срещат в Северна Америка като флоридската патица, американската черна патица, странстващият гълъб, яребицата, пъдпъдъка, дивата пуйка и др. Срещат се и бозайници, които прибягват до илекса, като такива са деветопоясният броненосец, американската черна мечка, сивата лисица, миещата мечка и скунксът. Белоопашатият елен пък се храни с листата и клонките на джела.

Внимание! Плодовете и листата на растението могат да бъдат отровни за хората, по-специално за децата, в случай че се консумират в големи количества. Всичко обаче е строго индивидуално при всеки и зависи от фактори като възраст, тегло, физическо състояние и чувствителност. Особено трябва да се внимава с децата заради тяхното любопитство към малките неща. Токсичността на илекса варира в зависимост от сезона и етапа на растеж. Отровата може да се повиши вследствие на нанасяне на токсични химични съединения като хербицидите и пестицидите, както и да се замърси от водата, въздуха и почвата.

Американците използват листата и стъблата на илекса, за да варят чай, наречен "asi" (черна напитка) поради свойството му на пречистване на организма. Той се е използвал още преди много години от местните индианци по време на ритуали, включващи повръщане. Заради последното европейците са смятали погрешно, че то е било предизвиквано именно от чая. Всъщност активната съставка на илекса е кофеинът, а впоследствие е било доказано, че повръщането е настъпвало заради големите количества погълната течност в комбинация с гладуване. Мнозина сравняват черния чай от илекс с този от Йерба Мате поради сходните им свойства.

Състав

Вече стана дума по-горе, че основната съставка на илекса е кофеинът. В състава на джела присъстват и другите два алкалоида от пуриновата група - теобромин и теофилин. Поради наличието им се счита, че чаят от илекс тонизира и стимулира централната нервна система.

Съдържанието на кофеина, теобромина и теофилина в листата на илекса е:

Илексът като декоративно растение

Най-популярното приложение на илекса по света е под формата на декоративно растение. Зададат ли се коледните празници, по традиция улиците и домовете на Британските острови се покриват с клонките на джела. Заради красивия си вид е много подходящо украшение за балкони, тераси и веранди в празничните дни. Около Коледа саксиите с илекс са добре дошли за украса на празничната стая. За да се допълни ритуала, може да се окичи като жива елха, което е редовна практика в западните страни.

Растението е признато и почитано от някои народи като символ на възраждане на съвършенството и светлината в човешката душа. Джелът е може би най-празничното дърво в необятния дом на природата през зимата.