За вегетарианството от вегетарианец

И все пак, какво е вегетарианството?

Вече казахме, че вегетарианството е култура на хранене, изповядваща изключване на животинско производни храни поради различни причини.

Проблемът с точната дефиниция се появява от различнията в тълкуването. Оказва се че мултиколоритната култура на кулинарията и диететиката познава доста видове "вегетарианство".

Дефиницията има две страни - мотивите за изключване от една страна и присъстващи животински храни в менюто на вегетарианеца от друга.

Като цяло храните, които се изключват, биват нарочвани поради морални, емоционални, религиозни или здравословни причини.

Най-популярните типове вегетарианство според присъстващите животински храни

Това са няколко различни, масово прилагани хранителни режима:

• лъжливите вегетарианци (консумиращи риба или морски продукти или пиле);
• полувегетарианците (консумиращи яйца, мляко и производните им);
• същинските вегетарианци (не консумиращи нищо от животински произход или с присъствие на животински продукти);
• крайните вегетарианци - вегани, суровоядци (форма на същинските вегетарианци, консумиращи храната само и единствено сурова);

Накратко за популярните мотиви, водещи до избор на култура и режим от вегетарианското семейство

Така нареченият еко-морален комплекс:

"Обичам животните, не мога да си представя как страдат и да ги ям, чувствам се ужасно!"

Този мотив е широко разпространен сред нежната половина на човечеството. Обикновено се касае за "гнусливост" или за искрено съчуствие.

Хората, при които преобладава съчувствието обикновено избягват всичко получено вследствие на смърт на животни.

Био-хигиенисткият морален комплекс:

"При смъртта си животните отделят токсини и те остават в месото, ето защо не ям месо! Вредно е."

Това е мотив, основаващ се на известна научна достоверност, но има много антитези. Хората, обясняващи избора си така, обикновено консумират вторични животински продукти - мляко и яйца.

Обикновено изборът е и емоционално обвързан - хората "вярват" в мотива си, без да се стараят да го разбират.

Прагматичният мотив:

"Основната причина да не консумирам месо е технологията на отглеждане на животните в наше време и световното замърсяване. Животните се хранят с костно брашно, дават им се сериозни дози хормони с храната. Рибата и рибните продукти пък са замърсени с тежки метали, натрупващи се от основата към върха на хранителната пирамида, така че рибите с най-вкусно и ценно по състав месо съдържат и най-много тежки метали."

Този мотив е доста разпространен и се явява по-добре научно обоснована форма на био-хигиенисткия морален комплекс. Доводите са логични, но могат да се избегнат чрез еко храни.

Обикновено в по-голямата част от времето си хората с подобен мотив консумират вторични животински продукти - мляко и яйца.

Те обикновено не са стриктни вегетарианци, което ще рече, че рядко им се случва да консумират и преки животински продукти.

Хората, избрали за себе си такова хранене, разсъждават задълбочено и прагматично, за тях не е важно каква е храната, а колко "безопасна" и "пълноценна" е тя.

Краен вариант на био-хигиенисткия морален комплекс:

"Всичко, идващо от животните е вредно за човека. Хората са пригодени само и единствено за консумация на растителни продукти."

Това е популярна и абсолютно научно необоснована теза. Хората, изповядващи тази философия често страдат от наднормено тегло поради същественото си неразбиране на естеството на хранителния баланс.

Крайният вегански подход:

"Единствената годна за човека храна е храната, даваща му живот. Живата необработена растителна храна е единствено подходяща за хората." 

Най-крайният подход на хранене продължава да намира съмишленици в цял свят. Макар и крайно обоснован, той може да бъде доста здравословен. Въпреки това той търпи доста критики от диетолозите.

Основните проблеми пред вегетарианеца

Независимо от мотивите, всички спортуващи вегетарианци изпитват трудност в набавянето на "качествен белтък" в храната си навън или на работното си място. 

Менюто на готовата храна е ограничено поради пълното несъответствие между комерсиално ориентираното предлагане на храни за всеядни и малкия набор готови за консумация храни със състав, достоен за внимание.

По един или друг начин всеки спортуващ и активно работещ вегетарианец се ориентира към удобството на протеиновите шейкове.

"Чиста" храна или богата на белтъци храна?

Това, изглежда, е новият "вечен въпрос" пред спортуващия, милеещ за здравето си вегетарианец, защото богатите на протеин храни са набеждавани за най-замърсени от дейността на човека.

Основните проблеми пред богатите на белтък храни се изразяват в чисто икономически фактори, поради принципно високата им цена на производство.

Обикновено производителите се опитват да постигнат евтина крайна продукция с "високо" качество, прибягвайки до "опасни" технологии, в резултат на които продуктите често имат критикувани от биотехнолози и еколози характеристики.

През последните години в Европа се наблюдават постоянни опити за затягане на екологичния контрол в  добива на животински продукти, избор и прилагане на технологии по отглеждане и изхранване на животните. 

Задълбочен е и контролът в сферата на вторичната обработка на храната, пакетирането и съхраняването й. По какъв начин тези промени влияят на вегетарианците?

Има тенденция, при която избралите прагматичното вегетарианство спортисти започват да се завръщат към някои слабо обработени преки животински храни, за да покрият част от дневната си протеинова нужда.

Еко пазарът на здравословни храни в България

Еко земеделието, еко животновъдството и производството на готови храни, носещи марка "Екологично чисто" или "Биологичен продукт" в страната ни са още в своето начало.

В големите и средни градове все по-често можем да видм надписа "Здравословни храни". Най-често това са малки фамилни магазини за хранителни стоки, продаващи един и същ набор стоки.

Упоритият вегетарианец може да открие там соеви продукти от различни класове - мляко, сирене, протеинови изолати, кълнове и ядки.

Умереният вегетарианец може да закупи обезмаслени сирена и млека, суроватъчни или яйчни изолати, както и някои редки видове морски храни.

За жалост пазарът е доста беден откъм продукти, което силно ограничава кръга на възможностите при съставяне на пълноценно вегетарианско меню.

Цените обикновено са двойно по-високи от тези на комерсиалните храни, като с това се доближават до тези на продукти от клас "лукс".

Най-обезкуражаващ за вегетарианците, както и за всеядните обаче е слабият контрол в областа на земеделието и животновъдството, което води до слаба надеждност на "еко" продукцията.

Според докладите на Европейския съюз България изостава в актуализиране на своето селско стопансто, като за критерий "екологичност" трудно може да се говори.

Пред вегетарианеца спортист остават няколко възможности, а именно - да купува вносна продукция, да разчита на българското въпреки всичко или да купува нераглементирана, но видимо качествена храна от позабравеното вече българско село и да чака положително развитие.