Какво да направим за по-добро храносмилане?

Без наличието на ензими в роля на посредници, катализатори на химични реакции, съществуването на живата материя едва ли би било възможно. Ензимите са белтъци, познати в света на биохимията като ускорители на химични реакции. Те правят нещата да се случват бързо.

храносмилане?" border="0" height="286" src="https://bbteamcdn.com/content/originals/1010.jpg" title="Какво да направим за по-добро храносмилане?" width="287" />

Какви видове ензими има? 

Ензимите имат специфичното им свойство да реагират лесно с молекулите на различни вещества, наричани субстрати, като увеличават реактивноста на тези вещества в десетки, стотици и дори хиляди пъти.

Класификация на ензимите може да се извърши на база множество параметри, например: принцип на действие, класове, функции и пр. Най-общо обаче те се делят на два вида, смилащи и метаболитни.

Какви видове храносмилателни ензими има?

• смилащи белтъци - /протеази, протеолитични/
• смилащи въглехидрати - /амилази, амилолитични/
• смилащи мазнини - /липази, липолитични/
• смилащи ДНК и РНК - /нуклеази, нуклеолитични/ *

Каква е ролята на храносмилателните ензими?

Те смилат макрокомпонените на храната - мазнини, белтъци и въглехидрати, до най-простите им структурни единици - мастни киселини и глицерол, аминокиселини, захари.

Малкият размер на молекулите на горезиброените мономери им позволява да навлязат през мембраните на клетките в храносмилателната система и да се включат в кръвния поток.

Без ензими разглобяването на макромолекулите - белтъци, мазнини и въглехидрати не е възможно при така ниската температура от 37 градуса по Целзий.

Кой ензим къде в храносмилателната система работи (какво разгражда)?

В устната кухина:

• алфа-амилаза (сложни въглехидрати)
• малтаза (малтоза)

В стомаха:

• пепсиноген (белтъци)
• липаза (триглицериди)

В дванадесетопръстника:

• трипсиноген (белтъци)
• химотрипсиногени (белтъци)
• рибонуклеаза (РНК)
• еластаза (протеини)
• дезоксирибонуклеаза (ДНК)
• естераза (холестерол)
• липаза (триглицериди)
• алфа-амилаза (сложни въглехидрати)
• лактаза (лактоза)
• захараза (захароза)

В тънките черва:

• аминопептидази (късоверижни белтъци)
• дипептидази (двойни молекули от аминокиселини)
• липаза (триглицериди)
• малтаза (малтоза)
• лактаза (лактоза)
• захараза (захароза)

Произвеждат ли телата ни достатъчно ензими?

Това е въпрос, който няма еднозначен отговор, защото и до ден-днешен се спори какъв е лимитът в производството на ензими за час в храносмилателната система.

След участието си в химична реакция на смилане, ензимите не се разрушават, т.е. това не е причина броят им да намалява. Причината количеството смилателни ензими да намалява с времето на смилане, е отмиване на ензимите от хранителната каша от едно звено на храносмилателната система в друго.

Ензимите имат оптимален лимит на работа, силно зависеща от pH баланса на обграждащата ги среда. С излизане от оптимума активността им намалява.

За да предпази собствените си тъкани от смилане, тялото има множество механизми за дезактивиране на ензимите, но тук няма да се спираме на това.

Факт обаче е постоянната загуба на ензими при всяко хранене, с преминаването на хранителната каша в посока към дебелото черво. Това налага клетките, произвеждащи ензими да работят извънредно.

Последните тенденции в спортното хранене лансират идеята, че човек може да смели между 30 и 55 грама белтък в рамките на 1 прием за 3-5 часа. Точна формула обаче няма.  

Моето мнение за оптимален прием на белтък е изразено в простата формула:

Количество смилаем белтък в доза ( в гр.) / 3 часа = (общо тегло на скелетна мускулатура в гр. / 1000) х  1,12 **

За 90-килограмов мъж с количество мускулна маса 40 кг (атлет) и с 15% подкожна мазнина, това прави 44,8 гр протеин.

Можем ли да подобрим храносмилането си, като вземаме ензими?

Моят отговор е "Твърдо да!"  

Аргументи:

• По-бързото храносмилане води до по-бързо преминаване на хранителната каша през стомаха, дванадесетопръстника и тънките черва, а това от своя страна ускорява усвояването на смляната храна.
• При превишаване дозата на възможното за смилане в дадения момент общо количество белтък в храносмилателния тракт ензимите могат да предотвратят гниене на несмляния белтък.
• При превишаване дозата на възможното за смилане в дадения момент общо количество мазнини в храносмилателния тракт ензимите могат да предотвратят настъпването на диария.
• При превишаване дозата на възможното за смилане в дадения момент общо количество захари в храносмилателния тракт ензимите могат да предотвратят настъпване на ферментация.

Тези аргументи ме навеждат на заключението, че взимането на ензими като добавка е един вид гаранция за добро храносмилане и усвояване на храната.

Забележки:
* Някои автори поставят нуклеазите в групата на протеолитичните ензими
** Държа да отбележа, че до формулата по-горе съм достигнал, базирайки се на личен и професионален опит. Не претендирам за научна точност.