Масаж и мануална терапия - открийте разликите! (част втора)
Дълбок тъканен и дълбок мускулен масаж и мио-фасциална терапия
Дълбок тъканен и дълбок мускулен масаж и мио-фасциална терапия
От 14.01.2011, чете се за 2 мин.
В предишния материал се запознахме с различни видове техники, практикувани от масажисти. В този материал ще се спрем на няколко масажни техники, практикуването на които изисква дълбоки познания на специалист по мануална терапия.
мануална терапия" border="0" height="199" src="https://bbteamcdn.com/content/originals/1395_300.jpg" title="Масаж и мануална терапия" width="300" />
Това е масажна техника, създадена от Дърси Пфриман. Основният фокус на тази техника са мускулите, които се манипулират в дълбочина с помощта на специални движения, изпълнявани от терапевта.
Приложима е върху всички мускулни групи в тялото, които по някаква причина страдат от слаб приток на кръв и лимфа. Заниженият кръвоопоток към мускулите е често срещан при фитнес спортуващи, целящи покачване на тегло.
Това се случва няколко часа след изпълнение на обемни сплит програми, натоварващи една-две мускулни групи без провеждане на кардио сет в края на тренировката.
Тази техника на масаж има и лечебни свойства, идващи от способността й да влияе върху клетъчното хранене на мускулите.
Често се използва при профилактика на хронично главоболие, болкови синдроми в мускулите, мускулни травми, породени от удар и др.
Този тип масажна терапия е създадена за фокусиране въздействието на масажа към строго специфична област, която може да включва няколко вида тъкани.
Пътят на дланите на терапевта по кожната повърхност обикновено е ограничен в малка зона на въздействие, затова при този масаж се използва съвсем малко лубрикантен крем. Процедурата се използва за манипулация на стави, мускули и области, където се свързват две и повече мускулни групи.
Масажът се характеризира с плавен преход в упражняване на натиск и постепенно навлизане в дълбочина на тъканите. Това облекчава масажираните, които имат различна търпимост на натиск, като дава възможност на терапевта да намери индивидуален подход към пациента.
Ако натискът се приложи твърде силно и бързо, механорецепторите в тъканите ще свият мускулите с цел да предпазят областта от нараняване.
В такива случаи има известен риск от поява на схващания и микротравми. Важно е да се спомене, че практикуването на този тип мануална терапия изисква специализирано образование и доста опит.
Най-често използваните техники по време на дълбокотъканна терапия са:
Това е техника на масаж, спадаща към мануалната терапия за разтягане. Основната й цел е отпускането на фасцията и тъканите между нея, костите и мускулите, включително дермата.
Това се постига чрез манипулация на т.нар. спусъкови точки на болката, наричани още "ключови точки".
Техниката включва продължително пресиране на точките и разтягане на фасцията и тъканите.
Фасцията се намира между мускули и кости и между мускули и дерма (група покривни тъкани вкл. кожата). Тя представлява мрежа от свързващи тъкани, които свързват мускули, органи и кости.
През нея минават кръвоносни съдове, нерви и лимфни канали. Мускулите и фасцията създават обща структура - мио-фасция.
Ако в определена част на фасцията настъпят временни проблеми, които ограничават пропускливостта й и тонуса й, това може да предизвика промени в дручи части на фасцията в близки зони на тялотоя подобно на дърпане на нишка в паяжина.
Такива изменения на фасцията настъпват най-често след:
Тук влиза в действие мио-фасциалният релаксивен масаж. Неговата цел е да възстанови тъканното равновесие, като подобри кръвопотока и разсее напрежението във фасцията и околните тъкани.
Терапията е създадена от Д-р. Джанет Травел през 40-те години на миналия век в САЩ. През годините е получила различни имена:
Има две основни подразделения на мио-фасциалната релаксивна терапия и те са индиректна и директна терапия. На тях обаче ще се спрем в следващ специализиран материал.
Вземи здравето си в свои ръце. Ето как:
Научи повече