Здравословна храна - разпознаваме ли я в България?

(Продължение на материал  "Здравословна храна - разпознаваме ли я?") 

Какво е "биологична храна" според Българска национална асоциация на потребителите?

"Биологичната храна е продукт на биологично земеделие, който е отгледан и/или преработен без употребата на синтетични (технологични) вещества при отглеждането като синтетични торове, пестициди, антибиотици, хормони, регулатори на растежа, както и хранителни добавки (консерванти, оцветители, изкуствени подсладители) и помощни вещества при преработка.

При биологичната храна е забранено използването на генетично модифицирани организми и техните производни.

Производството на биологичния продукт се извършва съгласно изискванията на специфични стандарти и е обект на контрол от независими сертифициращи органи."

И едно важно уточнение: органичното/биологичното (синоними са) земеделие винаги е екологично.

Екологичното земеделие обаче не винаги е органично. Екoземеделието е земеделие в екологично чист район.

Това съвсем не пречи да се използват синтетични торове. Същото важи и за животновъдството.

Вече ви е ясно, че видът на земеделието/животновъдството определя вида на храната.

Затова търсете знак за органично земеделие/животновъдство върху всеки "еко" продукт.

Има ли почва за еко и биологично земеделие у нас?

Биологичното земеделие винаги е имало почва в България. Всъщност това е новото име на земеделието, изхранвало бабите на нашите бащи и дядовци, че даже и родителите ни в по-близко време. Защо?

Ами в България вече практически няма сериозно производство, което да замърсява.

В страната има няколко района с умерена степен на замърсяване (в сравнение с промишлена Европа) и това са околностите около Кремиковци, ТЕЦ-овете и един-два военни полигона за унищожаване на оръжие.

Да, истина ви казвам! В България 80% от земеделските площи са годни за биологично земеделие.

В момента като обособени площи за органично земеделие са сертифицирани повече от 13 000 хектара.

Това включва огромни построени оранжерии, земеделски земи, а отделно следва да прибавим и животновъдни ферми и хиляди пчелни кошери.

За жалост обаче, макар това да е най-бързо развиващият се сектор в земеделието и животновъдството по света, у нас биологичното производство едва достига 2,5 % от цялото производство на храни в страната.

По-тъжното е, че 90% от него бива изнасяно за ЕС. Оказва се, че в България няма пазар за подобен тип продукти. 

Кой продукт у нас е "БИО" според закона и как следва да се етикетира?

Всеки продукт, съдържащ повече от 98% в теглова част хранителни съставки със сертифициран био произход може да носи знак за БИО продукт.

Ако повече от 2% от тегловите съставки не са сертифицирани като органични, то името на продукта следва да е написано така: "Х% от съставките са произведени по биологичен път".

Храни, съдържащи диворастящи растения могат да носят думата "натурални" на етикета си.

Aко продукт съдържа натурални и био съставки, следва да се етикетира като "Произведен с биологични съставки".

Какво друго трябва да съдържа етикета на един "БИО" продукт?

• Съдържание на всяка съставка в низходящ ред според тегловите пропорции на влагане в продукта;
• Означение за начина на земеделско/животновъдско/млекодобивно производство;
• Данни за производство или внос на продукта от страна, спазваща международните норми за биологично производство;
• Свидетелство за контрол от редовния контролен орган за производство или внос на био продукти.

Кой контролира производството на органични храни в България?

• Държавните органи - във всяка страна членка на ЕС има сертифициращи органи, които имат контролна функция и следят целия процес на подготвяне на един органичен продукт. Те могат да бъдат частни, държавни или обществени.
• Асоциациите на производителите - голяма част от производителите, преработвателите и дистрибуторите на органични храни членуват в организации, които имат вътрешно приети правила за контрол над продукцията, както и собствени норми за чистота. В редица страни организациите от този тип имат по-взискателни норми. 
• Производителите - самоконтролът на производството е най-добрия начин да се запази доброто име на един продукт. Все пак говорим за пазарен дял, зависещ от доверието на потребителите към дадена компания и едва след това към продуктите й. Производителите са наясно, че доверите не се възвръща, затова често имат най-строгите норми по цялата верига.
• Потребителите - ние, тези, които купуваме даден продукт, сме последната брънка във веригата, затова мнението ни има най-висока тежест. Организации като Българска национална асоциация на потребителите се грижат мнението ни да се чува от всички - държавни органи, асоциации на производители и самите производители.

В заключение

Вече знаем, че в България има производство на органични храни.

Единственият вариант да има повече биологични продукти в магазините е да ги търсим и купуваме.

Нормално е при наличие на търсене да започне предлагане на въпросните храни.

Причина тези храни да са по-скъпи сега е в слабо развития пазар, позволяващ спекула.

С времето цените на био храните в страната ще достигнат до нормалните за развитите западни икономики, което означава между 110 до 130% от цената на конвенционален продукт.

Ако искаме децата ни да консумират храна, носеща им здраве, се налага да помислим къде да харчим парите си. Все пак ние финансираме и развиваме браншовете земеделие и животновъдство.

Вече няма държавен регулатор, който да казва: "Ще се произвежда това!"

Новите производители са търговци, наблюдаващи какво търсят хората. Целта на всеки един от тях е фирмата му да е първата, която ще го предложи на широко приемлива цена.