Акне
От малка червена точица до голяма, изпълнена с гной киста...
От малка червена точица до голяма, изпълнена с гной киста...
От 14.01.2011, чете се за 4 мин.
Акнето е сред най-разпространените кожни "страдания" и е сериозен медицински проблем както на тийнейджърите, така и на редица възрастни. Причинява се единствено от бактерии на самия носител, т.е. не е заразно заболяване.
Акнето възниква най-вече на местата, където има най-голям брой мастни жлези: лицето, раменете, гърба и гърдите.
Около 80% от всички хора на възраст между 11 и 30 г. имат една или друга проява на акне.
Дори на 40-50 г. акнето продължава да е проблем при някои хора.
Точната причина не е ясна, но вероятните са няколко:
Широко разпространена е заблудата, че акнето е стафилококова инфекция. То се причинява от анаеробни бактерии от вид Propionibacterium acnes, а стафилококите могат да се насложат само като вторична инфекция.
Много важно е пъпките да не се насилват и чоплят, защото по този начин бактериите се разсейват и по здравите участъци на кожата.
Мастните жлези отделят мастна субстанция - себум, която се излива в порите на космените фоликули. Точно през пубертета се засилва продукцията на себум, който от своя страна е хранителна субстанция за пропионовите бактерии.
Когато пората е блокирана, анаеробните бактерии започват да преобладават и да се "свръхразмножават", при което секретират химични вещества, разширяващи стената на пората.
При това се отваря входна врата за други бактерии, като Staphylococcus aureus, формира се лезия.
Propnibacterium acnes е относително бавнорастяща, аеротолерантна, грам-положителна бактерия, която освен с етиологията на акнето, е свързана още с хроничния блефарит (възпаление на клепачите) и ендофталмит (на обвивките на очната ябълка).
Микроорганизмът продуцира ензими за разграждане на кожата и протеини с имуногенна активност. Той присъства по кожата на повечето хора, живеейки за сметка на мастните киселини, които са съставна част от себума на порите.
Може да бъде намерен и в гастро-интестиналния тракт. Името му произлиза от способността му да продуцира пропионова киселина, при което се получава химично дразнене и възпалението се засилва.
Главна роля в процеса имат хормоните и по-точно тестостеронът, който се синтезира и в женския организъм. Когато нивата му са завишени, това е предразполагащ фактор за поява на акне.
От малка червена точица до голяма, изпълнена с гной киста, акнето има много форми, които могат да преминават от една в друга или да са напълно независими по произхода си.
Акнето се развива, когато косменият фоликул се "запуши" от свръхпродукция на себум и мъртви клетки и впоследствие се инфектира от бактерии. Това води до подуване, зачервяване и болка в засегнатото място.
Акнето в различните му форми се класифицира по големина и по това дали е "възпалително" или "невъзпалително".
Началото на акнето е малка, микроскопична лезийка - микрокомедон. В зависимост от нейния растеж може да се развие отворен комедон - "черна точка" или затворен комедон - "бяла точка".
Пустулите и възелчетата са по-сериозното усложнение на акнето - пустулите са жълтеникави, изпълнени с гной подутини, а възлите - по-големи и плътни образувания под кожата.
Има и средна форма на акнето - само със зачервяване и без сформиране на гной.
Гнойните кисти са най-болезнената и тежка форма на заболяването и засяга дълбоките слоеве на кожата, като има свойството да се разпространява около първичното място на инфекцията.
P. acnes загива при излагане на ултравиолетова светлина. Радиация от 320 J/cm^2 инактивира бактерията in vitro. Този факт се използва във фототерапията на акнето.
Фотосензитивността на микроорганизма може да бъде увеличена чрез претретиране с аминолевуланова киселина, въпреки че се наблюдават и някои странични ефекти.
P. acnes е чувствителен на бензоилов пероксид, тетрациклини и други антибиотици, както и на редица антибактериални препарати. Тетрациклин-резистентните P. acnes обаче вече са факт. Често се използва и клиндамицин.
Нови изслезвания показват, че P.acnes е чувствителен на някои макролиди като азитромицин, който има широк спектър на действие.
Някои антибактериални кремове могат да се използват по време на терапията с добър ефект.
Групата на 4-хинолоните ( ципрофлоксацин, офлоксацин, левофлоксацин) също намира приложение.
С добро действие са ексфолиантите - препарати, които излющват горния мъртъв слой кожни клетки, но след употребата им излагането на слънце е противопоказно за известен период от време.
Най-важните активни съставки на продуктите за терапия на акне обикновено са няколко:
И накрая, не забравяйте: в един природосъобразен и умерен начин на живот акнето просто няма място!
Вземи здравето си в свои ръце. Ето как:
Научи повече