Интервю с Андроника Мартонова (kozunak)
"...всеки трябва да предприеме мерки за създаването на навици, традиция, постоянство, ритъм."
"...всеки трябва да предприеме мерки за създаването на навици, традиция, постоянство, ритъм."
От 08.07.2008, чете се за 8 мин.
Здравейте! Преди да започна, бих искала да благодаря на любезния екип на BB-Тeam за вниманието към мен и към всички хора, които са ми помагали с постовете си и съветите си (къде пряко, къде индиректно) и на тези, които ще отделят време да изчетат съответното интервю. И не на последно място – на треньора ми – Димитър Киров (mitaka 101) за ценните съвети, интелигентния подход и широкото отваряне на очите за правилния фитнес.
Ами да започваме... казвам се Андроника Мартонова и съм половин българка / половин унгарка. Иначе – от София. На 34 години съм, зодия Овен, което значи упоритост, инат и проклетия понякога. По професия съм киновед, което няма нищо общо с кинолог. Завършила съм НАТФИЗ, специалност кинознание и Софийския университет – Източноазиатска културология с профил корейски език. Доктор съм по кинознание и работя като научен сътрудник в БАН, като специалист по азиатско кино. Същевременно преподавам и в НАТФИЗ, както и се съм редактор в бизнес списание.
Флиртът ми с фитнеса започна отдавна – още когато бях втори курс студентка. Това ще рече май 1997- 1998 г. Тогава нищо не знаех. Просто реших, че задължително трябва да спортувам. Тялото и душата ми крещяха за това. Причините са много – първо, часове наред прекарвах или наведена над книгите или в кинозалата, или пред компютъра. Второ – винаги съм обичала спорта. Яд ме е ужасно, че като дете тъкмо бях започнала да тренирам акробатика и да ходя на джаз танци – в къщи се намесиха и някак движението отиде на страни. А с акробатиката напредвах добре и също няма да забравя треньора си , който от 20 и кусур години не знам къде е и как е. Но му помня името – Стоил Данаилов, който се е занимавал и с цирка. Никога няма да забравя часовете в залата на Герена, неговото търпение и благост, както и способността му да ме мотивира да науча нещо адски сложно. Но да се върнем към фитнеса.
Млада и зелена, чула – недочула за какво иде реч – реших да пробвам да видя какво е това фитнес. Нямах много време и познати, които да се занимават с това за щателно разузнаване и се набутах наслуки на първата попаднала ми фитнес зала в близкия периметър около филмовата академия. Малък дамски фитнес салон зад площад Славейков, в който преди да отидеш си записваш час, който стриктно спазваш. Прекрасно място за абсолютно, ама абсолютно начинаещи. Инструкторката и собственичката (Стефи, благодаря ти!) ми направи програма, следеше ме зорко и така три години. В началото бе страшен зор. Задъхвах се като куче на царски лов след 3 минути на велоергометъра, а розовките гирички от кило и половина ми тежаха, колкото на Атлас земното кълбо. Но лека – полека напреднах, научих основните упражнения и уреди. После нещо с времето и заетостта го закъсах и ми бе невъзможно да спазвам точните часове на посещение. Един приятел, който си тренираше здравата, ме заведе в неговата зала – някъде из училищата на Люлин и тогава видях как могат да изглеждат и по-друг начин фитнес салоните. И тук научих разни неща, на които тъпо се съпротивлявах, защото си знаех повелите от дамския фитнес..
С хранителния режим бях пълна нула, както и с образоваността по темата. Постигнатите резултати в тези години могат да се обобщят така: кашкавалените ръце изчезнаха, силовите постижения се увеличиха, издържливостта също. Стойката ми се оправи, тонусът и въобще усещането бе страхотно. Негативи – натрупване на мускулна маса паралелно с мазнина. Никаква кардио култура, никаква систематичност, никакви ясно дефинирани цели. След прекъсване поради писане на дипломна, докторска дисертация и какво ли още не се отпуснах. Миналата година реших, че всичко това не може така да продължава, подходих доста по-научно и интелигентно по въпроса с цел да въдворя ред в хаоса и отново тръгнах на фитнес. След четене, ровене, питане започваш да получаваш отговорите в съзнанието си. След това – в тялото си. Фитнесът се оказа моят спорт. Друг приятел – супер готин художник - ми каза за хубава, голяма зала в центъра и почнах да ходя редовно там. Ако трябва да определя смисълът на тренировъчните си заниманията с няколко думи, то биха били: здраве, тонус, баланс, хармония, усещане за теб самия, самопознание, вяра, самовглъбение.
Със сигурност не мога да кажа , че съм намерила най-добрия хранителен режим. Но – НВД-ВМ прекрасно ми се отразява. Сега пробвам с въглехидратна ротация – трудно ми е, но като че ли ще се получи. Все още не съм стигнала до това, което искам – да седна на спокойствие и най-сетне да си изчисля калориите, въглехидратите, белтъците, мазнините, които приемам на всяко хранене. Нещата се движат малко на око. Иначе си купих кантарче и меря. Научих се да си слушам тялото. За щастие съм от хората, които не обичат сладко. Така че това не ме изкушава. Проблем ми е баницата – много я обичам. И въобще тестени солени неща.
Димитър Киров, който срещнах благодарение на вас, ме уцели право в десятката. Принципът – високоинтензивна тренировка с цел релеф, сваляне на мазнини и същевременно подобряване и преформулиране на цялостната визия. Обичам да тренирам тежко горната част на тялото, която бързо върви напред. Страшно мразя да се занимавам с краката и ханша, но те са ми проблемна зона, затова се налага да впрегна цялата си воля, хъс и желание, както и да понеса тежките, страшно интензивни тренировки за долната половина. Никога не оставям краката да почиват. Дори и да нямам много време в залата – поне едни напъди, клекове, тяга и кардио ще направя. Тренирам 4 пъти в седмицата, като въртя два варианта на тренировки. В краен случай – 3 пъти. Резултатът не закъсня, но има още какво да се работи по въпроса.
Добавките са важни според мен. Имам по-специално отношение към тях, защото въпреки професионалната си хуманитарна ориентираност, съм завършила химико-биологичен гимназиален профил, прекарала съм часове в микробиологията и бях приета медицина. Е, отказах се, както е ясно, но винаги кое, как, на какво действа, от какво е съставено ме вълнува. Приемам стандартни неща – рибено и ленено мясло, витамини. Понякога правя цикъл с магнезий и калий, защото често правя крампи. Иначе винаги течен л-карнитин, гуарана, цитросепт. Понякога протеинов шейк, аминокиселини, глюкозамин. Все пак не съм в първа младост и ставите се обаждат. И отново – слушам тялото си и според това как се чувствам, как се храня и как тренирам в сезона приемам добавки. Общо взето редувам. Така се чувствам най-добре.
Да – адски трудно, с много воля се справям с алкохола. Преди време добре се представях особено с концентратите. При високо ниво на стрес просто рева за едно голямо уиски с лед. С цигарите съм на танго – изчистих ги за няколко месеца, като стане напечено, запалвам. Наблюдението обаче е следното – колкото повече тренирам, толкова по-добре. Сега си позволявам рядко да пия и то супер малко в празнични дни. Стриктна ли съм в залата – нито ми се пие, нито ми се пуши. Мързелът е друг порок – понякога се изнасилвам да отида в залата, направо се завлачвам до там и хич, ама хич не ми си тренира. След загрявката и 15 минути фитнес ми идва прилив на енергия и се чудя как е могло да не ми се ходи.
Огледайте се на улицата и си направете извода сами. Или ако отидете на море, вижте хората по бански. Толкова дебели и безформени деца има, млади жени като преждевременно остарели лелички, мъже на по 30-40 години с бирени шкембета, трениращи вдигане на чаша и лъжица. Масово българите измираме от рак, инфаркт, диабет, високо кръвно и холестерол... Всичко това ми напомня преди години шокът ми от Канада – супер фитнес зали и армия от безформени лоени топки по улицата, които си приличат като две капки мазнина. Направо откачих от припознавания. Индустрията може да си е окей у нас, но не е влязла в съзнанието като идея, че движението въобще (ерго фитнесът) са нещо много важно. Българите сме егоисти, консервативни, единаци и не се водим – нека тази енергия я впрегнем в позитивния вектор на собственото здраве.
Не съм съгласна хубавите, майсторски изпипани фитнес зали с уреди последен крясък на технологиите да са хипер скъпи и средище на псевдо-хайлайфа и елита ни. Всеки има право да тренира във все по-цивилизовани условия, нали? Без това да го докара до фалит, а не след опит да подкара велоергометъра със счупените педали, да се тъпче като сърдели в съблекалните и да пръска с хлор мухъла в баните, преди да си вземе душ. Културата на движението принципно е супер занемарена у нас. Да не говорим за качеството на храната, липсата на вело алеи, екологията, сигурността в парковете, хигиената (ужас). Въобще – както държавата, така и всеки индивидуално трябва да предприеме мерки за създаването на навици, традиция, постоянство, ритъм. Една от причините да се заема отново с фитнеса не съм само аз самата – реших да дам пример на „по-добрата” половинка. Уви, засега не се справям много удачно, но упорствам.
Може да се каже така. Иначе като ме прихванат лудите, захвърлям всичко наоколо, хващам бои, четки, шаря стъклата, чашите в къщи, правя си разни декоративни предмети, гледам все нещо да майсторя с ръцете си. Друго хоби ми е ученето на чужди езици – но вече не ми остава време и за това. Нещо, което съчетава хобито със задъжението, е готвенето – обожавам да го правя и не ми тежи.
Ще ми се да е различен отговорът за индустрията в посока на положителни тенденции спрямо създаване на култура. И нещо по-лично - да има един малък човек, който водя да речем в някаква зала за бойни изкуства за деца, а след години с мамчето във фитнеса. Така де – като имам претенции за възпитаване в движение, правилно отношение към тялото, храната, дисциплина – нали първа трябва да дам пример.
Сайтът ви е прекрасен! Браво на вас! Доколкото си спомням, приятели ми го бяха казали. Можете да се развивате в различни посоки на бранда и този сайт да се превърне в нещо повече от място за обмен на информация. Вярвам, че ще придобиете институционален характер. Мисля, че по ваша инициатива и желания, можете да инициирате различни кампании и да бъдете един прекрасен клуб не само във виртуалното пространство, но и с по-широка обществена значимост. И колкото повече знаят за bb-team толкова по-добре.
За тези, които за първи път кликват върху сайта ми се ще да бъда по-стимулираща. Затова ще цитирам любима моя реплика на Робърт де Ниро в „Шофьор на такси” – „Трябва да си организирам организацията”. Така че, действайте! Можете! На всички потребители - успех, много здраве. И постигане на поставените тренировъчни цели с разум, сърцe и хъс.
Основател и идеолог на BB-Team. Имайки предвид, че прави това, откакто е на 13 години, разбираме, че буквално израства в така наречената фитнес индустрия. Занимавал се е с почти всички разновидности на тежестите - фитнес, бодибилдинг, кросфит, функционални и нефункционални тренирания (последното е шега). Активно търси практичното в необятната сфера на здравословното хранене и трениране, като подкрепя наученото и чрез обучения от Precision Nutrition (Канада), NSCA (САЩ), CPPS Academy (САЩ) и други.
Вземи здравето си в свои ръце. Ето как:
Научи повече