Глюкозамин (Гликозамин)

Глюкозаминът е вещество, често използвано от активно спортуващите с цел превенция на артрити. Ако спортувате отскоро, а сте в зряла възраст, ако спортувате интензивно, а все още растете, или ако просто искате да се погрижите за ставите си - запознайте се с това вещество!

Какво е глюкозамин?

Глюкозаминът е амино-монозахарид, който се среща в хитина и гликозамингликаните като хиалуронова киселина и хепаран сулфат. Под формата на ацетилиран дериват-N-ацетил-глюкозамин, той се включва в състава на по-сложни въглехидрати като гликопротеини, които са съставна част на съединителната тъкан. Глюкозаминът е градивният елемент на кератина и хиалуроновата киселина.

Глюкозаминът е естествено вещества за човешкото тяло и неговите най-високи концентрации са съсредоточени в хрущялите и ставите.

Макар и по-трудно, глюкозаминът може да се набавя от хранителни източници. Повечето природни източници са животински. Глюкозамин се съдържа в някои морски дарове, като най-високи са концентрациите в черупките на ракообразните, но това е и най-честият източник на алергични реакции при прием на глюкозамин. Високи концентрации на глюкозамин се октриват още в животинските кокали, а най-богатият неживотински източник са някои гъби, сред които е и Aspergillus Niger.

Видове глюкозамин

На пазара се предлагат основно два вида глюкозамин - сулфат и хидрохлорид.

Глюкозамин сулфат може да се добие по лабораторен път, чрез използването на захариди и глутамин, или се извлича от натурални източници, като черупките на ракообразни. Именно за това препоръчваме на алергични от ракообразни морски дарове да следят внимателно етикетите на продуктите и източници на глюкозамин в тях.

Глюкозамин хидрохлорид (HCL) е алтернативна форма на глюкозамин сулфат и изследванията върху нея на този етап са прекалено малко. Добитият по-химичен път глюкозамин хидрхлорид разполага с по-лоши показатели на усвоимост и концентрация в тъканите, сравнено със сулфатната форма.

В последните години, на пазара се появи растителен глюкозамин, което на практика е глюкозамин хидрохлорид, но добит по естествен път. Основният източник на растителен глюкозамин е гъбата Aspergillus niger, която е популярна и със съдържанието си на противовъзпалителни протеолетични ензими. Някои изследвания показават определени ползи от употребата на растителен глюкозамин при третирането на остероартрит и потискането на болката, но са нужни по-задълбочени анализи.

Растителният глюкозамин е чудесен избор за алергични към морски дарове, които са възпрепятствани да използват терапия с глюкозамин сулфат.

По какъв начин глюкозаминът се усвоява от организма?

Усвоява се в тънкото черво, след което се пренася в черния дроб и в ставите.

Изследване, направено през 2001 г. в Италия показва, че след прием на 314 мг кристален глюкозамин сулфат, маркиран и следен с йонно-обменна хроматография, кръвна картина и анализ на фекалната маса, усвояемостта му е не по-малка от 88.7% от първоначалната доза. Учените  достигат до заключението, че високата усвоимост  се дължи на присъствието на бифидобактериите, които ускоряват метаболизма на глюкозамина в тънките черва.

Счита се, че формите глюкозамин сулфат и глюкозамин хидрохлорид са с по-висока усвоимост, като най-високи са стойностите на глюкозамин сулфат, които достигат не по-малко от 88.7% усвоимост. В сравнение с него, чистият глюкозамин се усвоява едва до 26%. Освен това, глюкозамин сулфат разполага с по-дълъг полуживот и по-високи концентрации в тъканите и циркулиращи нива.

Какво е основното му физиологично въздействие?

Използва се за забавяне на щетите, причинени от артрит, но може да помогне на спортуващите, които имат болки в ставите.

Какви са оптималните дози?

Препоръчителната доза глюкозамин е 300-500 мг, разделена на три приема. Приеман по този начин, глюкозаминът е безопасен за здравето.

Част от положителните свойства на глюкозамина са зависими от дозата, като в някои изследвания се ползват до 2000-3000 мг дневно, което не е препоръчително за прием без лекарски надзор.

Поради свойствата на глюкозамина да дразни стомаха се препоръчва задължителен прием с храна.

Възможни вредни/странични въздействия при приема на глюкозамин

Възможно е някои хора да са алергични към глюкозамина. Алергичната реакция се изразява в подуване на ставите и болки в тях.

Усетите ли нещо подобно, значи сте алергичен и не трябва да употребявате хранителни добавки на основата на глюкозамин. Основната причина за възможна алергична реакция е използването на глюкозамин от морски източници, най-често ракообразни. В действителност алергията към ракообразни е масово разпространена. В такива случай се препоръчва използването на глюкозамин хидрохлорид, който се извлича най-често от растителни източници.

Не се препоръчва прием на глюкозамин при чувствителен стомах или при наличието на гастрит и язва.

Американските и европейските учени са постигнали консенсус за пълната безопасност и липса на странични ефекти и токсичност на глюкозамин, при употребряване на препоръчителните дози до 1500 мг. Изследванията не установяват и странични ефекти при използването на 2000 мг на ден.

Установено е, че интравенозното използване на глюкозамин може да влоши инсулиновата чувствителност и не се препоръчва подобна употреба при диабетици или в преддиабетично състояние.

Кои хранителни добавки са основен източник на глюкозамин?

Предлага се в три форми - глюкозамин хидрохлорид, глюкозамин сулфат и Н-ацетил-гликозамин, като Н-ацетил глюкозамин почти не се среща, а и повечето специалисти в областта не го считат за източник на глюкозамин.

Съдържащите го хранителни добавки ускоряват възстановяването на ставите и имунната система. Те могат да бъдат както самостоятелни (съдържащи само глюкозамин), така и комплексни, които могат да съдържат още хондроитин - вещество със сходно действие,или метилсулфонилметан, който е вид органична сяра. Подобен продукт е NOW Foods Glucosamine Chondroitin & MSM.

Все по-популярни стават сложните комплекси от вещества, които освен традиционните съставки за стави, включват още омега-3 мастни киселини, витамини, минерали и билки с противовъзпалителен ефект. Един от най-популярните продукти за стави и хрущяли от високия клас е Universal Animal Flex.

Добавките се продават най-често на таблетки, като съдържанието на глюкозамин в тях е от 500 до 2000 мг. Вече все по-често се октриват варианти на прах и течни формули.

Самостоятелните продукти обикновено могат да се намерят с името Glucosamine Sulfate и Glucosamine HCL, като се предлагат продукти с концентрация от 500 и 1000 мг в една капсула. Подобни можете да намерите в центровете за спортни и диетични храни в страната, в някои фитнес-зали и аптеки или да си ги поръчате по интернет.

С какво да комбинираме глюкозамин?

На този етап има достатъчно широка научна база, която открива потенциални ползи в комбинирането на глюкозамин със сходни по ефект вещества.

Една от най-популярните комбинации е глюкозамин с хондроитин. На този етап, ин-витро изследванията потвърждават синергичния ефект между двете вещества, докато преките изследвания върху хора са с по-умерени резултати. Самият хондроитин допълва ефекта на глюкозамина, като регулира подуванията във възпалените зони.

Друго популярно вещество, с което се комбинира глюкозаминът е метилсулфонилметан (МСМ). Въпреки, че е доказано, че в комбинация двете вещества не регулират болката и не потискат възпалението в по-голяма степен от прием по отделно, съчетаването на глюкозамин и МСМ регулира подуванията в проблемните зони и подобрява моторната дейност на болни от остеоартрит пациенти.

В дългосрочен план, комбинирането на глюкозамин с рибено масло демонстрира по-мощен ефект в сравнение с употребата единствено на глюкозамин. За да се усети значителна разлика, обаче е нужна дългосрочна терапия, която да продължава поне 6 месеца и да осигурява поне 600 мг EPA и DHA дневно.

Едно от най-успешните синергични съчетания на глюкозамин е с аюрведическата билка босвелия серата. Доказано е, че прием на 125 мг / кг тегло от двете вещества притежават еквивалентен ефект на 100 мг ибупрофен при третирането на артрит.

Грешно е разбирането, че глюкозаминът е натурален заместител на нестероидните противовъзпалителни средства. При съчетаването на глюкозамин с ибупрофен се демонстрира по-силно потискане на болката, в сравнение със самостоятелен прием на ибупрофен. В действителност глюкозаминът подсилва действието на някои противовъзпалителни медикаменти.

Какви са допълнителните физиологични въздействия на глюкозамина?

Доказани твърдения:

• глюкозаминът подпомага зарастването на раните по кожата;
• забавя загубата на покривната хрущялна тъкан на ставните повърхности - ефектът е наблюдаван в редица изследвания и сега-засега им се доверявам. Не е доказан пътят на въздействие, дали е чрез подтискане активността на сигнални молекули с възпалителен ефект (IL-1beta), чрез подтискане на химичния превод на катаболните гени в ДНК-веригите на хондроцитите (и така се намалява тяхната катаболна, а евентуално се увеличава анаболната им активност) или чрез биосинтез на матрична хрущялна тъкан;
• употребата на дози до 3000 мг глюкозамин дневно демонстрира понижаване на биомаркерите за колагенова деградация;
• на този етап има стабилни доказателства, че глюкозаминът спомага за редуцирането на болката и подобряването на мобилността при болест на Кашин-Бек, която има сходна патология с остероартрита;
• намалява болката при силови тренировки в състояние на остеоартрит, но ефектът му по-слаб от ибупрофен. Оказва слабо влияние върху мощността и силовите показатели;
• намалява болката в ставите при остеоартрити. Интересен факт е, че се отбелязва по-значителен ефект при субекти с по-силна болка и симптоми;
• служи и като градивен материал на хрущялната тъкан;
• ефектът от глюкозамина е по-голям, ако се приеме чрез инжекция (венозно или мускулно).

Недоказани теории и предположения:

• забавя развитието на остеоартрити, ако се приема в началната фаза на развитие;
• стимулира производството на синовиална /смазваща/ течност в ставните капсули и осигурява гладкото движение на ставите;
• подпомага изграждането на нова хрущялна тъкан - силно критикувано твърдение, необходими са дългогодишни изследвания за потвърждение. На този етап, обещаващи резултати дават ин-витро тестовете и инжекционната употреба на глюкозамин, но оралния прием не се счита за ефективен, поради ниските количества на глюкозамин, които достигат до кръвтта;
• потенциални свойства за редуцирането на болката и подобряването на функционалността при остеоартрит на челюста, но на този етап няма достатъчно доказателства, които да потвърждават подобен ефект.

Защо да приемаме глюкозамин?

С напредване на възрастта концентрацията в тялото му намалява, поради което необходимата доза от него расте. Най-популярното съединение на глюкозамина е глюкозамин-сулфат. Обикновено именно то се включва в състава на добавките.

Най-правилният начин за приемане на глюкозамина е консултация и преглед с лекар с ортопед/ендокринолог, провеждане на изследвания и анализ на рисковите фактори и евентуално назначаване на поддържаща и превантивна системна употреба на глюкозамин.

Според OARSI (Международно остеоартритно общество за научни проучвания) глюкозаминът все още е второто най-ефективно средство за борба с напреднали остеоартрити.

Европейска лига против ревматизма пък признава глюкозамин сулфата за максимално доказано средство в борбата с остеоартрит на коленете, давайки му оценки за доказателства "1А" и за препоръки "А".

Критика върху глюкозамина

Светът на науката не е на едно мнение по въпроса дали глюкозаминът действа както се очаква и за каквото е предписван от ортопедите.

Докато някои изследвания показват, че той не носи реална полза в борбата с остеоартритите, други потвърждават способността му да намалява болката и да забавя прогресията на тези заболявания.

Международните институции също не са на едно мнение. Докато глюкозаминът се препоръчва от Международно остеоартритно общество за научни проучвания (OARSI) и Европейската лига срещу ревматизъм (EULAR), то други организации като Националния институт за здраве и клинични постижения на Обединеното Кралство и Американския колеж по ревматология считат употребата му за неефективна.

Докато преди години на глюкозамина се гледаше (и рекламираше) като на средство за подпомагане възстановяването на хрущялите, то сега за него се говори като за средство за превенция и ранна форма на лечение. Бъдещето му ще е още по-ясно в следващите 10 години.