Бяла върба (Salix alba)

Китайските лекари прилагат бялата върба (известна още като Salix alba или White willow) от хиляди години.

Европейската медицинска наука потвърждава лечебните й свойства много по-късно.

През I век Диоскоридес потвърждава тези ефекти. Един век по-късно Гален също я проучва.

Модерната наука признава действието на върбата като противовъзпалително и кръвоспиращо средство.

Какво представлява бялата върба

Salix alba е вид върба, който се среща в Европа, Западна и централна Азия. Името й произлиза от светлобелезникавата до почти бяла окраска на листата.

Растението е дърво с тъмносива, дълбоко напукана кора, високо до 25-30 м. Мла­дите клонки на върха са със сребристи власинки, по-късно голи.

Листата са ланцетни, последователни, заострени, дълги 5-12 см, широки 1-3 см, по ръба ситно назъбени, покрити от двете страни или само отдолу със сребристи власинки.

Цветовете са събрани в цилиндрични реси. Бялата върба се среща във влажни райони, особено по речните брегове, до 1 000 м надморска височина.

Гъвкавите млади клонки често са и материал за плетени огради, мебели и кошници.

Използвани части на Salix alba

В съвременната медицина се използва върбовата кора (дрога Cortex Salicis), която се събира рано напролет, по време на усиленото сокодвижение в растението.

Отделя се кората от млади клонки от дървета на възраст от 2 до 5 години. Кората се нарязва на парченца или се смачква, за да се използва в отвари. От нея се правят таблетки и капсули, често в комбинация с други противовъзпалителни растения.

Състав на бялата върба

Корите на Salix alba съдържат от 5 до 7% гликозида салицин, който се разпада в организма под влияние на ензима саликаза на салигенин, който по-нататък се окислява до салицилова киселина.

Срещат се още флавоноиди и 5 до 10% проантоцианидини (кондензирани танини), които са известни със заздравяващите си и кръвоспиращи свойства.

Действие и приложение на бялата върба

Кората от бяла върба помага при простудни, трескави състояния, висока температура, плеврит, ревматизъм, подагра, главоболие, възпаление на пикочния мехур.

По-рядко се прилага при чревни разстройства, обилна менструация, кожни обриви, гнойни рани, против потене на краката.

Японски учени доказват в изследване от 2002 г., че салициловата киселина (образувана от преработката на салицина в червата) понижава температурата, без да уврежда стомаха.

Кората е известна с антисептичното си действие и се прилага външно върху рани и язви. Тя се употребява при диария и чревни инфекции.

В експеримент от 2001 г. немски учени установяват, че препарат от върба има умерено болкоуспокояващо действие при експеримент с група хора, страдащи от остеоартрит.

• Тинктура (Salix alba tincture) - В V век пр.н.е. Хипократ описва горчив прах, екстрахиран от върбова кора, който успокоява болката и понижава температурата при треска. Подобни текстове са достигнали до нас и от Древен Египет, Шумер и Асирия. Кората се накисва в етанол за получаване на тинктура.
  
  Активният екстракт от кората е салицин - от лат. "Salix", изолиран в кристалната му форма през 1828 г. Салицинът, както и аспиринът, е химичен дериват на салициловата киселина.
  
  Салициловата киселина се синтезира от салицила в организма, но страничните действия на аспирина, които са добре познати, не се проявяват при използване на кората от бяла върба.
  
  Знаем, че аспиринът, взет във високи дози, уврежда гастроинтестиналния тракт (може да предизвика гадене, разстройство, кръвоизлив от стомашна или дуоденална язва).
  
  Може да доведе до алергични реакции, отслабване или намаляване на слуха, дори до респираторна недостатъчност.

Изследванията потвърждават, че нестероидните противовъзпалителни лекарства (NSAIDS) като аспирина намаляват синтеза на някои простагландини (Pg), които имат важна роля в регулацията на работата на имунната система.

Съставките, които възпрепятстват простагландиновата синтеза, могат да засилят имунния отговор и да имат противовъзпалителен ефект.

Действието на салицина, намиращ се в кората на бялата върба, е селективно - подобно на това на аспирина.

Според изследванията салицинът блокира по-слабо Pg в гастроинтестиналния тракт, така че при неговата употреба много рядко се наблюдават странични действия, а ако ги има, са с по-слаб интензитет.

Минавайки през стомаха и червата, полезните ефекти на салицина се проявяват в черния дроб.

Начин на употреба

Използва се извлек от 1 чаена лъжичка ситно нарязана кора, която кисне 8 часа в 1/2 л студена вода. След прецеждане течността се изпива за 1 ден.

Външно се използва по-концентрирана отвара от кората. За лечение на язви и рани се прилага компрес - парче памучен плат се накисва в отвара и се налага 2-3 пъти дневно.

Може да се използва профилактично като билков чай или добавка към храната.

Внимание! Понякога върбата в големи количества може да предизвика странични ефекти като гадене, стомашно-чревен дискомфорт, световъртеж и обрив.

Кората не се препоръчва на бременни жени или кърмачки, както и на хора, страдащи от астма, стомашна язва, диабет или бъбречни и чернодробни заболявания.

Не приемайте растението при алергия към аспирин или салицил. Не го комбинирайте с диуретици, медикаменти, понижаващи кръвното налягане, противосъсирващи препарати, както и с нестероидни противовъзпалителни лекарства.

Прекомерната употреба на отварата може да доведе до появата на афти в устата. Пациенти, вземащи антикоагуланти, не трябва да приемат продукти, съдържащи витамин К, освен под лекарски контрол.

Щом природата може да ни лекува, защо да не се оставим в ръцете й? Salix alba е едно чудесно допълнение към домашната ни аптека.