Интервю с Калоян Янкулов

Представи се на читателите ни?

Здравейте! Казвам се Калоян Янкулов, на 16 години съм. Уча в 164 испанска езикова гимназия в София, понастоящем в 11 клас.

От колко време се занимаваш с фитнес и до каква степен темата е част от ежедневието ти?

Започнах преди около 3 години, когато бях съвсем малък и "зелен" (повече и от сега). Никой не ме е запалил, просто реших да пробвам нещо ново. Типичните за начинаещия периоди на затишие и отсъствие от залата не са нещо необичайно в хронологията на тренировките ми. Активният ми тренировъчен стаж е около една година. Първо фитнесът беше мания – следене на сайтове и други медии, не особено редовни тренировки, следвани от периоди на претрениране. Впоследствие почнах да прилагам информацията и да я интегрирам в ежедневието ми, докато фитнесът стана начин на живот, но не във фанатичния смисъл...просто свикнах.

Ще опишеш ли накратко принципите, които спазваш в храненето? Има ли определени режими, на които симпатизираш?

Да, верен привърженик съм на натуралното хранене. Старая се да намеря оптимално добра комбинация между няколко типа хранителен режим: палео (диета, симулираща тази на ловците през старокаменната епоха), диета според кръвната група, аюрведа и други. Знам, че сега ви звуча странно. Всъщност, няма нищо странно в начина ми на хранене. Казано по по-прост начин хранителният ми режим е съобразен с няколко броени минималистични правила. Ограничавам рафинираните (преработени) доколкото е възможно и тези храни, които организмът ми не понася, адресирам хранителните недостатъци, съобразявам се с храносмилателната ми система и не на последно място фитнес целите ми. Лично мое мнение е, че всяка една хронична болест, включително проблемите с поднормено и наднормено тегло са в следствие на небалансиран начин на живот, слаб (или неправилен) хранителен избор, неправилен начин на приготовление и консумиране на храната и несъобразяване с генетика и ДНК.

Много хора не успяват да отслабнат или да натрупат мускулна маса, колкото и строг режим да следват. Причина за това е, че хващайки някой хранителен режим от известна книга за отслабване или културистично списание, те не се съобразяват с нещата по-горе. Предпочитам да разглеждам организма като едно цяло, за да е в пълен баланс всеки малък елемент от него трябва да е в изправност. Затова златни хапчета за отслабване и трупане на маса не мисля, че има, а подготвянето на хранителен план, съобразяващ се само с макросъставките (протеин, въглехидрати, мазнини) смятам, че е много ограничено приложение на човешкото хранително знание. Ако искате да постигнете оптимални резултати, разглеждайте собствения си организъм като индивидуален и цялостен и се възползвайте от постиженията на човечеството в областта на здравословното хранене, от които фитнес диетите са само част.

А как стоят нещата при тренировъчните принципи?

Тренирам 3-4 пъти седмично за около час или по-малко. Стигнах до заключения, че по-кратките тренировки са по-добри за мен и подкрепям мнението на един известен фитнес треньор, че по-малките (физически) трениращи се нуждаят от по-кратки тренировки. Не правя повече от 6 упражнения на тренировка, като ги разпределям според мускулните групи, които тренирам. Ако тренирам 2 мускулни групи (голяма и по-малка) правя по 3 упражнения за всяка, ако са 3 мускулни групи – по 2 упражнения. Повторенията са между 6 и 25 според това, дали тренирам мускул с повече бели или червени мускулни влакна. Старая се да увеличавам тежестта на всяка тренировка или поне на тренировъчен период. Не виждам смисъл да се посещава залата, ако не гоним и силови постижения, освен хипертрофия.

Все още съм твърде начинаещ в тренировките, за да кажа смело, че са ми отлични или дори близо до отлично. Със сигурност изпробвам нови методики, тъй че на този въпрос мога да отговоря със съвсем различен тренировъчен протокол след година-две или дори месеци.

Употребяваш ли хранителни добавки и какво е мнението ти за тяхната употреба по принцип? До каква степен играят роля за успеха на спортуващия?

Ако живеехме в един перфектен свят щях да отговоря „не, не ползвам хранителни добавки, защото нужда от тях няма.” Не смятам, че това е съвсем така...поне ако не сте прекарали по-голямата част от живота си сред природата и не сте се хранели пълноценно в истинския смисъл на думата. Защо? В 21 век, начинът, по който се приготвят храните, мисля, че е голямо предизвикателство за човешкия организъм. По-голямата част от храните, които употребяваме, са минали не през един или два процеса, които са ги направили по-проблемни за храносмилателната ни система и са ги лишили от много от полезните им съставки.

Типичен пример виждаме в рафинираното бяло брашно. „Хидрогенизирани”,  „изпържени” , „преработени”  и други са обичайни епитети, следващи много от храните ни.  Без употребата на някои добавки е спорно да твърдим, че хранителният ни режим е пълноценен. Проблемът е там, че сред огромния комерсиален пазар на добавки е голям броят на такива, които са подсладени или съдържат други съставки, които иначе не бихме искали да приемаме. Друг проблем е в разбирането на хората за начинът, по който се приемат добавки.

Повечето хора смятат, че те трябва да се приемат всеки ден и че щом малка доза върши добра работа, значи по-голяма ще е по-добрият вариант. Това рядко е така – прекалено много протеин на прах и ще си имате проблеми, прекалено много витамини и пак ще си имате проблеми. Аз лично предпочитам да си давам 2-3 дни почивка/седмично, в които не приемам никакви добавки – дори безобидият витамин C.  Стандартни културистични добавки не ползвам, защото финансите ми на ученик не позволяват това. Старая се да догоня хранителните си фитнес нужди чрез цели храни.

Не може да не засегнем пороците. Имаш ли такива и ако да, то какви са те?

Безпорочният отдавна не е сред нас. Аз лично седя до късно пред компютър - твърде рано замених книжните четива с интернет и e-books, което го намирам за голяма грешка. Държа болезнено много на исканията си и не спирам, докато не ги постигна, което много често се отразява негативно.

Какво е мнението ти за фитнес индустрията и здравословния начин на живот у нас? Възприема ли се положително, има ли развитие или всичко е твърде в началото, за да може да се направи оценка.

Фитнес индустирята у нас безспорно се развива – нарастващият брой български шампиони по фитнес съзстезания говори достатъчно ясно за това.  Дали здравословният начин на живот става все по-популярен, мисля, че е трудно да кажа от общи наблюдения. Здравословно за един може да е не е чак толкова за втори и дори отровно за трети. Все пак проблемен е факта, че на все повече хора им се налага да посещават лекар и да дават пари за скъпоструващи хапчета.

Фитнесът е твоето свободно време или то е ангажирано с други хобита?

Ангажирам се с доста други хобита, но фитнесът безспорно заема едно от първите места. Обичам да играя баскетбол, може да ме видите в някое от софийските игрища.  Обичам да чета книги на всякакви теми, но повече технически такива, отколкото художествени. Обичам да сърфирам и да правя сайтове. Имам и едно друго хоби, но то е твърде непопулярно на наша територия, тъй че ще го запазя за себе си.

Представи си, че водим този разговор след 5 години. Кой от дадените отговори би бил драстично различен?

Както вече спомемах, много вероятно тренировъчният протокол. Искрено ми се иска това да бъде и отговорът с проблемния брой на хора, посещаваши все по-често поликлиниката.

По какъв начин се запозна с нашето издание, какво ти допадна, какво би могло да се подобри?

Големият “G” ни запозна. Като човек, разгледал доста сайтове по темата, смея да твърдя, че се справяте много професионално и определено сте в помощ на трениращите и хора, желаещи да променят начинът си на живот. Не бих желал да споделям информация за подобрение, защото в момента сайта прогресивно върви напред, а както беше казано в едно предишно интервю "нещо като работи, не трябва да се поправя". Тъй че следвайте същите тенденции и ще продължавате да ни радват.

Би ли искал да споделиш или пожелаеш нещо на (другите) наши читатели?

Искам да им пожелая да продължават да се грижат за тялото си, а на читателите, които все още обмислят дали тази нелека задача си заслужава (има ли въобще такива?) ще им отговоря, че ако те самите не уважават тялото си, няма кой друг да го стори.