Ендорфин
"Хормонът на щастието" или най-силното натурално "лекарство" в човешкото тяло
"Хормонът на щастието" или най-силното натурално "лекарство" в човешкото тяло
От 10.03.2013, чете се за 3 мин.
Човешкото тяло, макар и не перфектно, е със сигурност едно от най-успешните произведения на майката природа. Човешкият мозък пък е най-удивителният му орган, който управлява всички наши жизнени функции. Вроденото човешко чувство за самосъхранение идва точно от него. Едно от нещата, спомагащи да се съхраним, да живеем добре и продължително, е производството на ендорфини или така популярния сред хората "хормон на щастието".
Ендорфините са ендогенни, опиоидни и полипептидни съединения, или невротрансмитери. Те се произвеждат от хипофизната жлеза и хипоталамуса при гръбначните животни по време на изморителни упражнения, възбуда или оргазъм.
Също така ендорфините предизвикват аналгезия (липса на чувство за болка) и допринасят за здравословното състояние на човека. Хормоните на щастието работят като естествено лекарство против настинка и всякакви други заболявания.
Терминът "ендорфин" сам по себе си предполага фармакологична дейност (аналогична на дейността на биохимикалите от кортикостероидната категория). Той произлиза от две отделни частици - "ендо" и "орфин". Това са кратките форми на думите "ендоген" и "морфин", които събрани заедно значат "морфиноподобно вещество, образувано вътре в тялото".
Бета-ендорфинът се освобождава в кръвта от хипофизната жлеза, както и в гръбначния мозък от хипоталамичните неврони. Този, който се намира в кръвта, не може да нахлуе в големи количества в мозъка поради наличието на т.нар. кръвно-мозъчна бариера (защита на мозъка от прекален приток на вредни химични вещества или микроскопични организми).
Бета-ендорфинът има най-голямо влечение към μ1-опиоидните рецептори, по-малко към μ2- и δ-опиоидните, и най-малко към κ1-опиоидните (мю, делта и капа опиоидните са трите основни вида рецептори, намиращи се в централната нервна система на човешкото тяло).
Класическите μ-опиоидни рецептори са пресинаптичните, които потискат освободените невротрансмитери. Чрез този механизъм те задържат освободения вече невротрансмитер ГАБА (γ-aminobutyric acid или гама-аминобутирска киселина) и пропускат по пътя допамин.
Ако този процес бъде възпрян, то екзогенните опиоиди могат да причинят нежелано освобождаване на допамин, което от своя страна да доведе до отклонение от нормалния път на целия процес, а оттам да се стигне до пристрастяване.
Опиоидните рецептори имат много други по-важни роли в мозъка и неговата периферия като модулиране на болката, сърдечни, съдови и стомашни функции.
Учените по света спорят дали определени дейности отделят измерими нива на ендорфини. Голяма част от данните за него идват от животински модели, които не могат да бъдат съответни за хората.
Изследванията на хора пък често показват плазмени нива на ендорфина, което не е задължително да съответства на нивата в централната нервна система. В други проучвания се използва одеяло с опиоидни антагонисти (вид лекарство с действие, противоположно на определени физиологични функции в организма или на други лекарства), най-често налоксон, за индиректно измерване на освобождаването на ендорфини.
Както виждате, наличието на ендорфини не е задължително свързано с приятно чувство. Въпреки това дори тогава, когато се набавят дали вследствие на страх или остра болка и неразположение, те се отделят от мозъка именно, за да ги притъпят и да нормализират нашето състояние.
Накратко - колкото повече ендорфини произвеждаме, толкова по-добре ще се чувстваме.
Вземи здравето си в свои ръце. Ето как:
Научи повече