Смехът

Най-ефикасният и лесен начин да тръшнем вратата на стреса и болестите

"Смехът е здраве", обичат да казват лекари и доктори. "Светът е оцелял, защото се е смял", пък гласи друга популярна максима. За този феномен могат да се кажат още много положителни неща. И все пак - знаем ли какво се случва в нас, когато се смеем? Какво предизвиква смехът у нас и с какво може да ни бъде полезен?

СмехътПо общоприета дефиниция смехът е звучно изразяване на веселие, радост, забава или вътрешно чувство на щастие и удоволствие, придружено от характерни изражения на лицето и дори гримаси. Често пъти при продължителен и "заразителен" смях се стига и до просълзяване и болки на определени групи мускули (на лицето, корема и др.).

Той може да се получи като психологична реакция от шеги, от физическо докосване, каквото е гъделичкането например. Вдишване на азотен оксид може да предизвика смях, а също така и някои наркотици като марихуаната.

Смехът е част от човешкото поведение и е регулиран от мозъка. Той помага на хората да изразят по-ясно своите мисли, чувства и намерения в социалното обкръжение. Смехът придава емоционален контекст на разговорите и служи за сигнал, че някой е част от групата, тоест сигнализира за приемане и позитивизъм към останалите.

Понякога е заразен - смехът на отделния човек може да провокира смях у останалите. Изучаването на смеха и на хумора и техните психологични и психични влияния върху човешкото тяло се нарича гелотология.

Кога започваме да се смеем?

Скорошни проучвания сочат, че още на 17 дни бебетата издават смехоподобни звуци или спонтанен смях. Това обаче противоречи на по-ранни изследвания, според които новородените обикновено започват да се смеят на възраст от около четири месеца. Според някои древни автори смехът се появява при хората на възраст от около 40 дни.

Робърт Р. Провайн, невролог и изследовател от Университета в Мериленд (САЩ) прекарва десетилетия в изучаването на смеха. В интервю за "УебМД" той казва: "Смехът е механизъм, който се намира у всеки от нас. Смехът е част от речника на всеки човек.

Има хиляди езици, стотици хиляди диалекти, но почти всеки "говори" езика на смеха по почти еднакъв начин". За потвърждение на думите си посочва, че бебетата се смеят много преди да са проговорили, а деца, които по рождение са глухи или слепи, са запазили способността си да се смеят. Провайн е противник на схващането, че "смехът е примитивно, несъзнателно издаване на звуци" и смята, че хората, които се смеят повече от останалите, носят тази черта в гените си.

В проучване на "Смеещите се близначки" две изключително весели близначки били отделени една от друга след раждането и се срещнали отново едва след 43 години. Провайн съобщава, че до повторната си среща, никоя от тези изключително духовити дами не познавала друг човек, който да се смее повече от самата нея. Те твърдят това, макар че и двете са осиновени от различни приемни семейства, които определят като "сдържани и строги".

Робърт Провайн смята, че в този случай близначките са унаследили някои аспекти от начина си на смеене, готовността за смях, и дори може би чувството си за хумор.

Причини за смеха

Съществуват различни теории за причините и същността на смеха. За Аристотел ние се смеем на по-грозните и низшестоящи от нас хора, защото сме доволни, че сме нещо повече от тях. По свидетелства на Платон, Сократ казва, че нелепото се характеризира с проявите на непознаването на себе си. Франсис Хъчисън, в своя труд "Мисли за смеха" (1725), изразява своето схващане, което после поставя основите на теорията на комичното, а именно, че смехът се ражда в отговор на възприятието за нелепост.

Артур Шопенхауер пише, че възприеманата нелепост е несъответствието между дадено абстрактно понятие и реалния обект, който го въплъщава. Почти същото разбиране споделя и Хегел. За Фройд смехът е "икономически феномен", чиято функция е да освободи "психическата енергия", която погрешно е мобилизирана от измамни очаквания.

Влиянието на смеха върху тялото

Мозъкът

Според модерната неврофизиология смехът е свързан с активирането на вентромедиалния префронтален кортекс в мозъчната кора, което води до отделяне на ендорфини. Проучвания показват, че части от лимбичната система са свързани със смеха. Тази система е примитивна част от мозъка, чиято дейност управлява емоциите и контролира основните дейности, нужни за оцеляването.

Елементите на тази верига (амигдала, хипокампус, таламус и хипоталамус) опосредстват и контролират моментното настроение и чувствата на приятелство, любов и влечение. Средната част от хипоталамуса е идентифицирана като центъра в мозъка, отговарящ за силния и безконтролен смях.

Сърцето

Изследвания показват, че смехът предпазва сърцето. Макар че не изясняват причината, те показват, че психологическият стрес води до разрушаване на ендотела, който представлява предпазен слой от клетки по вътрешните стени на кръвоносните и лимфните съдове. Веднъж повредена, тази бариера може да предизвика редица възпалителни процеси, причиняващи натрупване на холестерол в коронарните артерии.

Това от своя страна може да доведе до сърдечен удар. Изследванията на Стийв Султаноф, президент на Американската асоциация за терапевтичен хумор, показват, че при силен смях хормонът серумен кортизол, който се отделя в стресови ситуации, значително намалява. Смехът също увеличава продукцията на антитела в тялото, което може да помогне за доброто здраве на артериите и да намали възможността за сърдечни удари.

Диабет

Проучване в Япония показва, че смехът намалява нивото на кръвната захар след ядене. Кейко Хаяши и неговият екип от Университета Чукуба в Ибараки провели експеримент с 19 души, болни от диабет. В два поредни дни те взимали кръвни проби от участниците преди и два часа след хранене. На първия ден след вечерята всички участници слушали 40-минутна скучна лекция. На втория ден пациентите изгледали 40-минутно комедийно шоу.

И в двата случая след храненето кръвната захар на изследваните била повишена, но пробите след шоуто били значително по-ниски, отколкото тези след лекцията. Проучването било повторено с хора, които не страдат от диабет, и резултатите били същите. Учените правят извода, че смехът е полезен за диабетно болни и хормоните, произвеждани по време на смях, могат да компенсират хормоналния дисбаланс на болестта.

Артрит

Многобройни са изследванията, които потвърждават обезболяващото действие на смеха, особено при артрит, проблеми с гръбначния стълб и неврологични заболявания. Твърди се, че 10 минути смях може да осигури на пациента допълнителни 2 часа сън без болка.

Кръвообращение

Изследване, проведено в Университета в Мериленд над група хора, показва, че след като гледали комедия, кръвоносните им съдове функционирали нормално, докато когато гледали драма - били по-свити, което затруднявало кръвообращението.

Имунна система

Доказано е, че стресът отслабва имунната система. Някои проучвания показват, че смехът увеличава броя на антителата в човешкото тяло и подсилва клетките на имунната система. Когато се смеем, клетките-убийци на тумори и вируси се увеличават заедно с Т-клетките, Б-клетките и протеина гама-интерферон (който се бори с болестите). Освен че намалява кръвното налягане, смехът повишава кислорода в кръвта, което стимулира оздравителните процеси.

Всичко това идва да докаже по неоспорим начин, че хората, които си падат по хумора, по-рядко боледуват. Изследвания даже са доказали, че респираторните заболявания заобикалят децата на весели майки.

Смехът като фитнес

Учени са оценили, че ако се засмеем 100 пъти, това се равнява на физическото натоварване от 10 минути на гребен тренажор или на 15 минути на ергометър (велотренажор). При смеха се упражняват диафрагмата, коремните, дихателните, лицевите мускули, както и мускулите на краката и гърба.

Клинично доказано е, че смехът стяга корема. Джарен Коен, провел много експерименти върху смеха в своята лаборатория в Нюарк, Ню Джърси, твърди, че "смехът не само помага за сърдечната дейност, но и за добрия външен вид на плажа".

Макар че някои хора мислят, че е невъзможно нещо толкова просто и безболезнено като смеха да подсилва коремните мускули, 14 от всеки 15 пациенти на Коен казват, че той е по-добра и по-забавна тренировка от коремните преси. За да може смехът наистина да подейства, трябва да трае най-малко 30 секунди, докато смеещият се не усети лека пареща болка.

Астма

Стюарт Гери, професор по медицина в Медицинския център на Университета в Ню Йорк, съобщава за изследване на пациенти с астма, 2/3 от които твърдят, че получават пристъпи на болестта си вследствие на смях. Те казват, че няма значение дали смехът е просто хихикане или гърлен смях.

Пациентите участвали в 18-месечна програма, целяща да установи различните причинители на астматични кризи. Между хората не се наблюдавали големи разлики във възрастта, продължителността на заболяването или фамилната обремененост.

Въпреки това, пристъпи при физическо натоварване се наблюдавали два пъти по-често у хората, които получавали астматични пристъпи и при смях. Ендрю Райс отбелязва, че "кризата вероятно се дължи едновременно на спазмите в дихателните пътища и на емоционалната реакция.

Видове терапии със смях

Съществуват множество добре документирани и продължаващи и понастоящем изследвания на смеха. Те са довели до нови благотворни терапии с хумор и смях, използвани от лекари, психиатри и други специалисти по душевно здраве, за да помагат на пациенти с различни физически, психически и душевни страдания. Някои от терапиите могат да бъдат практикувани индивидуално или в групова среда. По думите на Волтер, "изкуството на медицината се състои в това да забавляваш пациента докато природата цери болестта му".

Хуморотерапия

Като се използват хумористични материали като книги, шоу-програми, филми или разкази се цели да се окуражи спонтанното обсъждане на забавни случки от живота на пациентите. Терапията се ръководи от медицинско лице и може да е индивидуална или групова, като груповата терапия има този недостатък, че може да се окаже трудно да се намерят материали, които всички пациенти едновременно да намерят за смешни. Много е важно при тази терапия лекарят да проявява такт и да се смее не на пациентите, а заедно с тях.

Клоунотерапия

В някои болници се правят "клоунокръжоци". Клоуните изпълняват различни магически номера, пеят, разсмиват и съчувстват на децата. У хоспитализирани деца клоунотерапията може да повиши кооперативността между пациент и лекар и да намали безпокойството у родители и деца. При някои деца намалява нуждата от седация. Сред другите ползи са намаленото чувство на болка и повишената стимулация на имунната система на децата.

Италианско проучване проведено над деца, на които им предстоят леки операции, показва, че те се чувстват много по-спокойни и сигурни, когато освен медицинският екип и родителите, при тях стои и клоун. Според учените, около 60% от децата пред операция изпитват безпокойство, а по-силното безпокойство повишава риска от следоперативни усложнения. Половината от 40-те наблюдавани деца от 5 до 12 години изчакали операцията, обкръжени само от родителите и лекарите си, а при другата половина присъствал и клоун.

Резултатите показали, че децата от втората група изпитвали по-малко предоперационно неспокойство. Предимствата на клоунотерапията я правят подходяща не само за болници, но и за други места с по-тежки условия на живот като домове за сираци, бежански лагери, зони на военни действия и дори затвори.

Медитация със смях

Съществуват прилики между традиционната медитация и медитацията със смях. Вниманието на човека обаче трябва да се концентрира в момента на смеха. Минава се през три фази - протягане, смях и/или плач и период на мълчаливо медитиране. В първата фаза човек се напряга максимално да раздвижи всеки свой мускул, без да се разсмее. Втората част започва с лека усмивка, която после бавно прераства в целенасочен силен смях или плач, което от двете дойде първо.

В последната фаза човекът рязко спира да се смее, или плаче, и със затворени очи диша дълбоко, без да се издава звук, фокусирайки се върху мига. Цялото упражнение трае приблизително 15 минути. Тази терапия може да изглежда странна на някои хора, защото смехът при нея не идва спонтанно. Затова и тя се практикува индивидуално.

Йога със смях и клубове на смеха

Близка до традиционната йога, йогата със смях, създадена от Д-р Мадан Катария през 1995 година в Бомбай, е практика, която включва включва дихателни упражнения, йога, техники за разтягане, и всичко това съпроводено със смях. Форматът включва няколко упражнения със смях с времетраене от 30 до 45 минути, които могат да имат допълващ други терапии или самостоятелен превантивен характер.

Йогата със смях може да бъде практикувана в група или клуб. Не е задължително да се използват хумористични материали. През последните години растящата популярност на терапията със смях довежда до подробни лексикони със стилове на смеене.

Съвети как да превърнем смеха в наш постоянен спътник

  • Постарайте се дори и в най-неприятна ситуация да откриете нещо смешно. Представете си как тази ситуация ще ви я разкаже някой комик или се опитайте вие да я предадете на приятелите си с чувство за хумор.
  • Ако имате възможност да гледате комедия или екшън - изберете комедията.
  • Поставете в дома си забавни вещи или такива, които ви навяват смешни спомени, така че като ги погледнете, да ви накарат да се усмихнете.
  • Дори и да не ви е до смях, опитайте да се насилите и да се усмихнете. Дори това само по себе си ще ви накара да се почувствате по-добре.
  • Срещайте се колкото може по-често с хора, които имат силно чувство за хумор и ви карат да се отпуснете.
  • Опитвайте се, когато слушате някой виц или забавна история, да вкарате въображение и да си представите колкото се може по-реално случката като действителна - това обезателно ще ви накара да се смеете повече.

Хареса ли ти?

Сподели с приятели в:

Имейл абонамент

Седмичен бюлетин от BB-Team

100% ново и практично знание. 0% спам.

Абонирай се
back-arrowbb-hexcalendarcheckoutfacebook-iconforumgoogle+instagramlinkedinlogo-smallmailmessagesmy-bbprofileprogressreadingsearchseparator-carrotseparator-dumbbellseparator-shoeservicestoresubmit-arrowtop-arrowtwitteryoutube1 read-later1