Как да определим инсулиновата си чувствителност

Кое изследване е най-подходящо в нашия случай?

Инсулиновата резистентност е сериозно здравно усложнение, което може да бъде провокирано от наследствени фактори, заболявания, заседнал начин на живот, неправилно хранене и затлъстяване. Провеждането на редовни медицински изследвания е изключително важно за своевременна диагностика и профилактика на евентуалните усложнения особено при хора, изложени на висок риск. Кои обаче са възможните методи за диагностика и кой да изберем?

ИнсулинПонижената чувствителност на тъканите към инсулин е относително често срещано явление в наши дни. Развитието му до голяма степен се отдава на наследствени фактори, тъй като децата на родители, страдащи от захарен диабет тип 2, имат висока инсулинова резистентност. Непрекъснато увеличаващата му се честота обаче е свързана в най-голяма степен с неконтролируемия ръст на затлъстяването в световен мащаб. Ако в семейството ви има хора, страдащи от диабет, ако сте с наднормено тегло или със затлъстяване, ако сте над 50-годишна възраст, или ако просто искате да се информирате за степента на чувствителност на вашето тяло към инсулин, добре е да се подлагате на профилактични изследвания поне веднъж годишно. Настоящата статия  ще даде кратко описание на съществуващите методи за определяне на инсулиновата чувствителност, което може да ви бъде от полза, за да направите верния избор.

"Минималистични" методи

При минималистичния подход за определяне на инсулиновата чувствителност се използва интравенозен, или орален (през устата) прием на определено количество глюкоза, след което нивата на кръвна захар се проследяват за период от няколко часа. Тези методи са сравнително лесни за приложение, имат висока прецизност и са най-често използваните в клиничната практика.

Обременяване с глюкоза

Вероятно най-разпространеният метод за определяне на глюкозната толерантност, за диагностициране на захарен диабет тип 2, както и за определяне на инсулиновата чувствителност. Изследването се провежда рано сутрин, като последният прием на храна е бил предишната вечер. След първоначално измерване нивата на кръвна захар на гладно на пациента се дават 75 г глюкоза, разтворена във вода, и нивата на кръвната захар се проследяват за период от 2 часа. Стойности на гладно ≥ 6.1 mmol/L са признак за проблеми с гликемичния контрол и наличие на инсулинова резистентност, а ≥ 7 mmоl/L – за наличие на захарен диабет. Същото се отнася и за стойности съответно ≥ 7.8 mmоl/L и ≥ 11.1 mmоl/L 2 часа след обременяването с глюкоза.

Вливане на глюкоза и взимане на чести проби

Този метод е труден за реализиране и по-скъп от глюкозното обременяване, но за сметка на това е по-информативен. При него 8-10 часа след последния прием на храна, обикновено рано сутрин, се взимат 4 проби за определяне нивата на кръвна захар на гладно. На пациента се прави едноминутно интравенозно вливане на глюкозен разтвор (0.3 g/кg), след което в продължение на 3 часа се взимат множество проби за определяне нивата на кръвна захар и на инсулин. Получените резултати се анализират с помощта на специализиран компютърен алгоритъм и крайните стойности дават представа за промяната на глюкозните нива в кръвта при определена инсулинова концентрация. Методът е с висока прецизност и позволява точно определяне на инсулиновата чувствителност. Инвазивността му обаче го прави трудно приложим в рутинната практика.

Хомеостатични методи за определяне на инсулиновата чувствителност

Тези методи използват инсулиновите нива и нивата на кръвна захар, измерени на гладно, за определяне инсулиновата чувствителност на тялото и функцията на β-клетките на панкреаса. Тези методи са сравнително лесни за прилагане, бързи и евтини. Имат някои слаби страни, но са изключително подходящи за рутинни клинични изследвания.

Инсулин на гладно

При този метод серумните нива на инсулин се определят на гладно, най-често рано сутрин, като последното хранене е било преди лягане. Прието е стойности над 60 pmol/L (10 mU/L) да се считат за признак на инсулинова резистентност.

Съотношение между кръвна захар и инсулин

Този метод, описан още през 1988 г., е изключително популярен, тъй като е лесен за приложение и в същото време дава относително коректна информация за чувствителността на тъканите към инсулин. Използва се отношението на кръвната захар на гладно към серумния инсулин на гладно. Високи стойности на това съотношение са признак за добра инсулинова дейност и съответно за висока тъканна чувствителност към инсулин. Респективно – ниските стойности демонстрират невъзможност на инсулина да изпълнява физиологичните си функции и инсулинова резистентност.

Индексът HOMA

HOMA, или хомеостатичен модел за оценка на инсулиновата чувствителност, е прост индекс за определяне чувствителността на тялото към инсулин, базиран на стойностите на кръвна захар и на инсулин на гладно.
Индексът се изчислява по следната формула: HOMA = (Глюкоза х Инсулин)/22.5, където "Глюкоза" е нивото на кръвна захар на гладно, "Инсулин" – нивото на инсулин в кръвната плазма на гладно, а 22.5 – постоянна величина. HOMA варира от 2 до 15, като по-ниските стойности показват по-добра инсулинова чувствителност. Така например стойности на индекса около 2-2.5 демонстрират висока инсулинова чувствителност и добър гликемичен контрол. Стойности около и над 4 са признак за понижена чувствителност на тъканите към инсулин или инсулинова резистентност. Индекс над 8 обикновено се асоциира с наличието на захарен диабет тип 2.

Динамични функционални тестове

Това са група от изключително сложни тестове за определяне на инсулиновата чувствителност, които намират място главно в изследователската и по-рядко в клиничната практика.  Прилагането на всеки един от тях изисква провеждането на множество предварителни изследвания и подготовка на пациентите. Подобни тестове трябва да се реализират от висококвалифицирани специалисти, защото дори малка грешка би могла да представлява опасност за здравето и дори за живота на изследваното лице.

Тест за инсулинова толерантност

При това изследване се осъществява венозно инжектиране на инсулин в концентрация от 0.1-0.5 U/kg. Непосредствено след това нивата на кръвна захар и инсулин се проследяват неколкократно за период от 15 минути. По този начин се вижда как инсулинът въздейства върху регулацията на кръвната захар и се определя мускулната чувствителност към действието му. Тестът е относително безопасен, защото приложението е еднократно, въпреки това трябва да се провежда само и единствено от добре подготвени специалисти.

Хиперинсулинемичен еугликемичен кламп

Под това сложно има е известен най-точният метод, т.нар. златен стандарт за определяне на инсулиновата чувствителност в момента. Този метод е изключително скъп, а реализирането му изисква наличие на прецизна апаратура и провеждане от професионалисти с дългогодишен стаж. Извършването на едно изследване отнема между 6 и 8 часа. Ето защо клампът се използва почти изцяло в изследователската практика за изучаване въздействието на различни лекарствени препарати, на диетологични интервенции и дори на методики за физическа активност върху инсулиновата чувствителност.

По време на изследването се извършва непрекъснато интравенозно вливане на инсулин, целящо повишаване на инсулиновите нива в кръвта (хиперинсулинемия). Логично провокирането на подобно състояние би понижило драстично нивата на кръвна захар. Затова те се следят непрекъснато и се поддържат в определени граници (еугликемия) чрез постоянно вливане на глюкоза. Количеството глюкоза, използвано за компенсиране на понижените кръвнозахарни нива, определя тъканната чувствителност към инсулин. Казано по-просто, колкото повече глюкоза е необходима за поддържане на кръвната захар в норма, толкова по-висока е чувствителността на изследваното лице към инсулин.

И така... ако попадате в някоя от рисковите групи за развитие на инсулинова резистентност или диабет, или ако просто искате да се информирате за действието на инсулина във вашия организъм, разполагате с богат арсенал от възможности. Повечето изследвания обаче са инвазивни, времеемки и скъпи. В същото време повечето рутинни изследвания са достатъчно информативни за осъществяването на правилна диагностика. Ето защо не е необходимо да хващате вашия личен лекар неподготвен с желанието си да ви направи хиперинсулинемичен еугликемичен кламп. Напълно достатъчно за вас би било провеждането на глюкозно обременяване заедно с изследване на инсулиновите нива на гладно. Това ще ви даде възможност за изчисляване на още два параметъра – индекса HOMA и съотношението глюкоза/инсулин. Ако ви предложат да участвате във високоспециализирано научно изследване, включващо кламп, можете да се възползвате от случая, за да добиете възможно най-точна представа колко чувствителни сте към действието на инсулина.

Използвани източници
  • en.wikipedia.org  
  • Borai A, Livingstone C, Ferns GA. The biochemical assessment of insulin resistance. Ann Clin Biochem. 2007 Jul;44(Pt 4):324-42  
  • Trout KK, Homko C, Tkacs NC. Methods of measuring insulin sensitivity. Biol Res Nurs. 2007 Apr;8(4):305-18

Хареса ли ти?

Сподели с приятели в:

back-arrowbb-hexcalendarcheckoutfacebook-iconforumgoogle+instagramlinkedinlogo-smallmailmessagesmy-bbprofileprogressreadingsearchseparator-carrotseparator-dumbbellseparator-shoeservicestoresubmit-arrowtop-arrowtwitteryoutube1 read-later1