Цистит

Най-разпространеното урологично заболяване сред жените през зимния сезон

Няма съмнение, че циститът е изключително неприятно заболяване. Характеризира се със силно изразена болка в долната част на корема, която се усилва с напълването на пикочния мехур, а много често се появява и парене в областта на половите органи.

ЦиститЦиститът представлява възпаление на лигавицата на пикочния мехур. Той е едно най-разпространените заболявания на отделителната система, като по-засегнати се оказват дамите, особено през есенно-зимния период. Макар че симптомите на заболяването не са тежки, те могат да бъдат причина за сериозен дискомфорт. Клиничната картина се характеризира с болки в кръста и долната част на корема, зачестени позиви за уриниране (понякога те са на всеки 15-20 минути), като процесът е болезнен, а количеството отделена урина е незначително. Събирането дори и на малко количество урина в пикочния мехур предизвиква императивни позиви за уриниране, като е абсолютно невъзможно те да бъдат отложени за по-късно. Освен това в урината се наблюдава наличие на кръв и бактерии.

В медицината са познати два вида цистит:

  • Първичен остър цистит - наблюдават се следните симптоми: смущение при уриниране, чести позиви, а отделената урина е мътна и с неприятна миризма. Началото е остро и внезапно, пациентите усещат силно парене и болки в областта на пикочния мехур. Обикновено това състояние трае от 3 до 5 дни, но трябва да се има предвид, че възпаленията на пикочния мехур са доста коварни заболявания, като неприятните симптоми могат отново да се появят.
  • Вторичен цистит - обикновено това е формата, при която заболяването вече е хронифицирало. Вторичният цистит е последица от други заболявания, като аденом на простатната жлеза, стеснение на пикочния канал или при камъни в пикочния мехур, в резултат на неговото непълно освобождаване. При задържането на урина могат да възникнат процеси на утаяване и кристализация, които създават благоприятна почва за развитие на различни възпаления.

Причини за развитие на неприятното заболяване

Уролози твърдят, че в 80% от случаите циститът е предизвикан от семейството на чревните бактерии (E. coli в 50 до 80%, B. proteos, Pseudomonas aeruginosa, Aerobacter, Klebsiella, а понякога е възможно причинителите да бъдат и стафилококи, стрептококи и др.), които попадат в пикочния канал по възходящ път през уретрата. Това е т. нар. инфекциозен цистит, който по принцип може да бъде на бактериална, вирусна или гъбична основа. Установено е, че дамите страдат три пъти по-често от цистит от мъжете, като обяснението се крие в анатомията на отделителната система при жените:

  • къса (2-5 см) и широка уретра, която е добър проводник на микроорганизми;
  • микроби, които могат да попаднат и по низходящ път от бъбреците;
  • в непосредствена близост до уретрата се намира дебелото черво, място с изключителна концентрация на микроорганизми, което означава, че личната хигиена има първостепенна рола в превенцията срещу цистит;
  • освен това микроорганизми могат да попаднат в пикочния мехур и чрез кръв или лимфа от огнища с хронично възпаление. Например, заболявания като грип, тонзилит и хемороиди се усложняват с развитие на цистит, когато бактерии проникнат в пикочния мехур по кръвен път.

Неинфекциозната форма на заболяването може да бъде причинена от прекомерно охлаждане на организма, задържане на урина в пикочния мехур, запек, преумора, катеризация, дефлорация, тежък аборт или бременност. От друга страна, вродени деформации на отделителната система (и по-специално пикочните пътища при мъжете) могат да генерират цистит, вследствие на проблеми в изпразването на пикочния мехур. Изключително рядко се наблюдават и цистити на алергична основа, а също и такива, предизвикани от токсични реагенти.

Диагностициране и лечение на заболяването

Правилното диагностициране и навременното лечение на цистит със сигурност биха спестили доста негативни последствия за общото здравословно състояние на организма. Диагностицирането на заболяването се осъществява с помощта на цистоскопия и анализ на урината, в която се наблюдава наличие на белтък, левкоцити, еротроцити и бактерии. Общите методи за изследване включват: клиничен и биохимичен анализ на кръвта, както и общ анализ на урината. А специфичните методи за изследване включват: посявка на урина (с цел изследване на причинителя на възпалението), урофлоуметрия (представлява динамично изследване на акта на уриниране), ехография на бъбреци и пикочен мехур, както и гинекологичен преглед.

Трябва да се има предвид, че консултацията със специалист има първостепенна роля и всякакви методи за самолечение биха усложнили заболяването. А неправилното и несвоевременно лечение на цистит може да доведе до хронифициране на заболяването. Лечението на цистит се състои в терапия с антибактериални, противовъзпалителни и обезболяващи средства, медикаменти, които нормализират микроциркулацията на кръвта в стените на пикочния мехур. Важно е от дневното меню да бъдат изключени пикантните храни и значително да се увеличи приемът на течности.

Профилактика на цистит

Тя включва:

  • редовно освобождаване на пикочния мехур;
  • поддържане на висока лична хигиена, както и хигиена на сексуалния живот;
  • предпазване от простуда, както и отстраняване на запека. Важно е да бъдат отстранени и заболяванията и болестните състояния, които генерират вторичен цистит.
  • увеличен прием на течности;
  • промяна в режима на хранене - изисква се увеличена консумация на плодове и зеленчуци, както и редуциране на пържените и пикантните храни. Защото съществува реална възможност някои от съставките им при отделянето с урината да предизвикат дразнене на лигавицата на пикочния мехур.
  • важно е да се ограничи стресът, недоспиването и преохлаждането на организма.

В статията са използвани източници - виж списъка.

Хареса ли ти?

Сподели с приятели в:

back-arrowbb-hexcalendarcheckoutfacebook-iconforumgoogle+instagramlinkedinlogo-smallmailmessagesmy-bbprofileprogressreadingsearchseparator-carrotseparator-dumbbellseparator-shoeservicestoresubmit-arrowtop-arrowtwitteryoutube1 read-later1