Интервю с Десимир Петров (Десо)

"Едно тяло, макар и добре изглеждащо, може да е изключително слабо, ако и духът е такъв"

Десо е един от най-активните ни кросфитъри. Той е млад и тепърва ще достига зенита на своя атлетизъм. Помолихме го за интервю, в което да отговори на купищата ваши и наши въпроси. Вижте сами какво мисли Десо за спорта, храненето и житейските уроци.

Представи се на читателите?

Здравейте, казвам се Десимир Петров, роден съм на 3 февруари 1988 година. Държа да отбележа датата 3-ти, а не 2-ри, и не, длъжностното лице не се е смилило над мен.

Роден съм в град Сливен, от 4 години живея в София, в момента съм студент по право 4-ти курс в СУ "Св. Климент Охридски".

Какво те накара да започнеш да тренираш и кога и защо започна да се занимаваш именно с кросфит?

Започнах да тренирам точно преди две години и осем месеца. Преди това имах само скромни и периодични занимания на лостове и в домашни условия.

Причината, поради която се заех с фитнес беше фактът, че вече не се чувствах добре в тялото си и визията само ме разочароваше.

Особено тежко стана положението след първата година от студентския ми живот, когато основните ми принципи бяха свързани с алкохола, бездействието по цял ден и крайно нездравословната храна.

Винаги, когато започвам нещо, се раздавам напълно. Така стана и с фитнеса, макар че първите 8 месеца тренирах по образец за плажен билдър, с акцент върху бицепсите, корема и гърдите, а такава част от тялото, наречена крака, не съществуваше.

След това се заех с четеното, тогава беше и първият ми досег с основните методики и в крайна сметка за 2 месеца отбелязах по-голям напредък, отколкото за първите осем месеца.

След година и нещо силово трениране реших да се отдам на кросфит. Още преди година имах едно плашещо желание да се пробвам с "дамите", но все го отлагах във времето.

Появи се Юли и неговата инициатива за седмичните тренировки на открито, и с моя много добър приятел Вито един ден се навихме, отидохме, размазахме и лошото беше, че ни хареса.

Държа да подчертая, че не смея да наричам себе си кросфитър, защото не съм отдаден изцяло на тренировъчните принципи на кросфита, а най-малкото ме отблъсква самата идеология и замисълът, който стои зад цялото течение.

С какво се занимаваш и как съчетаваш спорта с ежедневието си?

Основните ми занимания извън спорта са две. Първото е следването ми в университета, на което отдавам голяма част от времето си и още по-голяма част от усилията си.

Освен това работя в един от основните вносители на хранителни добавки в България, Хелтстор, като работата ми е свързана основно със сайтовете, маркетинг и някои други интелектуални дейности.

Да речем, че спортът е една от приятните и разтоварващи части от ежедневието ми. Общо взето работя пет дни в седмицата, в останалото време или тренирам, или уча.

За година и половина подобен начин на живот тялото ми и най-вече умът са се адаптирали и нищо не ми пречи да тренирам вечер след тежък работен ден.

Най-добрите ми тренировки са ставали именно вечерта след 21:00 часа.

Защо избра да учиш право, а не нещо в спортно-хранителна насока?

За мен спортът винаги е бил приятната част от ежедневието ми, нещо което да ме разтоварва, да ме кара да се чувствам по-добре, да премахва негативните мисли и емоции и натрупания стрес.

Никога не съм мислил, че спортно-хранителната насока е моето бъдеще. Вярно е, че имам интереси в тази сфера, но други фактори ме отблъскват като цяло.

А и винаги съм мечтал да имам офис като по-филмите и сексапилна секретарка. Това, разбира се, беше в кръга на шегата.

Хуманитарните науки са ме привличали още от малък, чувствам се добре като правя това и гледам малко по-сериозно в бъдещето.

Мисля, че начинът ми на мислене подхожда на тази професия, единственото, върху което трябва да поработя е съвестта ми, но това мога да го отложа и за по-нататък във времето.

Какво е общото между правото и кросфита/фитнеса и ако трябва да избираш между едно от двете, кое би избрал и защо?

Общото между правото и кросфита е, че и двете изпиват кръвчицата на хората, но адвокатите го правят, защото по природа са "лоши", а кросфитърите си го причиняват сами.

И в двата случая го правят с някакво садистично удоволствие. Всъщност прилики могат да се намерят много.

И при двете трябва да има повече мислене и тактика, и при двете се изискват определени умения, и при двете е нужна психическа издръжливост, но най-вече общото между един добър адвокат и един добър кросфитър е пълното съзнание, че може да започнеш някаква лудост, но да знаеш, че не трябва да се отказваш и ще дадеш всичко от себе си, за да бъдеш победител накрая.

Какви са ти целите и какво си постигнал досега?

Досега постигнах много. Изградих сила, експлозивност и издръжливост, както и тялото ми се трансформира напълно.

Положителните резултати не са единствено във физически аспект, но да речем и в духовен, макар и с тази дума да се злоупотребява много или да се превъзнася още повече.

Мога да призная, че с тренировките станах по-упорит, дисциплиниран, промени ми се начинът на мислене. Смея да твърдя, че станах и малко по-смирен отпреди, най-вече се научих да слушам нуждите на тялото и съзнанието си.

Това, което целя сега в тренировъчен план е да увелича най-вече силата на основните движения и да развия уменията си в гимнастиката и олимпийските щанги. За това се изисква много време, търпение и, разбира се, помощ от професионалист.

В личен план продължавам да търся своите слабости и това, което бих си пожелал е да постъпвам малко по-разумно с другите, включително и със себе си и тялото си.

Какво успя да постигнеш и какво не през всеки един от тези етапи на тренировъчния ти стаж?

Първото, което постигнах е, че намерих пътя как да се науча. И тайната въобще не се открива трудно, изисква се единствено малко желание за търсене, прочитане, абсорбиране на информацията и практическото й прилагане.

Грешки винаги ще се допускат, но те са начинът да постигаме нещата и всъщнот да се справяме по-добре. Именно това се случи след първите осем месеца, научих се да уча.

Втория етап го свързвам със силовите тренировки, където развих базова сила, а в момента е третият етап от тренировъчния ми стаж, комбинираните силово-кондиционни тренировки.

Имам цял живот пред себе си, а са изминали по-малко от три години.

Кои фактори в живота ти смяташ, че са те изградили като силен, амбициозен и последователен човек?

Първо бих се запитал, дали наистина съм силен, амбициозен и последователен?

Имам още много препятствия и трудности, за да мога да се определя като такъв, но това, което съм постигнал досега го дължа на два фактора - онова, което ми е било писано да се случи, а именно живоът ми досега, и разбира се, моята майка.

Всеки знае какво е било преди 10 години, особено нашите родители, но самият факт, че ме е отгледала самотна жена в най-тежките години след прехода и се е справила успешно с това да ме научи да бъда добър с хората, ученолюбив, отворен към чуждото мнение и различните виждания, да знам, че всяко нещо, което получавам, не трябва да е даденост и всичко се постига с честен труд.

Повярвайте ми, усилията в правилната насока и в правилните количества винаги се награждават.

Не винаги съм следвал тези свои принципи, разочаровал съм, променял съм се, но в крайна сметка, ако държиш здраво волана към това да бъдеш себе си, или ще успееш във всичко, или най-малкото ще бъдеш щастлив.

Ако стана наполовина човек колкото собствената си майка, мога да се смятам за някой, който е постигнал нещо в живота.

Сподели накратко какви са тренировъчните и хранителните ти принципи?

Тренировъчните ми принципи са изключително елементарни за следване. Не променям драстично тренировките си, независимо дали искам да качвам маса, сила или да поизчистя малко мазнините.

Най-много ме привличат силовите тренировки за цяло тяло или двоен сплит с базови многоставни упражнения и протоколи от сорта на 5х5, 3х5, 5х3 или 7х1.

Мисля, че всеки трениращ поне веднъж в годината трябва да пробва нещо по-екстремно като програмите Клек в 20 повторения или Смолов за Клек, съответно вариантите за тяга и лежанка.

Напоследък започнах да експериментирам и с комплексите, било то по-аеробни и дълги или кратки и свръхинтензивни.

Мисля, че това е страхотен начин да подържаш не само издръжливостта си, но и тонус на цялото тяло, както и метаболизъм и сърдечна дейност.

Мога да определя следното от скромния си тренировъчен опит: чисто силовите протоколи изтощават и тялото и душата.

Дългите кондиционни тренировки изтощават само тялото и след тях се чувствам наистина добре, макар че докато протичат, съм готов да си изплюя всичките си вътрешности.

Освен чисто тренировъчните методи, залагам на достатъчно време за възстановяване и минимум 8 часа сън.

Странното е, че  откатко станах "кросфитър" в мен се появи една страст към постоянните тренировки и малко пренебрегвам частта с възстановяването.

Надявам се да си наложа волята това да се промени.

Храненето ми е изключително елементарно. Понася ми високомазнинната диета, като наблягам на яйца, месо, по-рядко млечни, но задължително сметана и масло.

Обаче когато се стопля, високомазнинните храни не ми понасят особено заради жегите, понеже съм и сравнително топлокръвен, тогава изменям режима към равномерно-балансирана диета, която включва горепосочените храни, но вече и по-големи количества плодове и въглехидрати от пълнозърнест хляб и овесени ядки.

Също така съм пристрастен към меда и смятам, че това е една страхотна храна, която не може да попречи на нито един режим.

За момента най-доброто ми предтренировъчно хранене включва точно комбинирането на мед с масло.

Кое ти е любимото кросфит упражнение?

Любимото ми упражнение като цяло е мъртвата тяга.

Няма нищо друго, което да изтощава тялото ми в толкова голяма степен и същевременно да се чувствам като аматьорска версия на Супермен.

Това е възможно най-базовото и подходящо за сила упражнение.

От типичните за кросфита движения изключително много ми допадат блъскането с чук и олимпийските лифтове, като първото влияе и положително на стреса и несподелената агресия.

Как и кога разбра, че високомазнинното хранене е идеалното хранене за теб? Защо ВМ? Какво и кой те накара да пробваш?

ВМ започна да ми понася от първия ден, от който започнах да се храня главно с мазнини. Само за месец установих, че това е перфектният начин за хранене конкретно за мен.

Чувствах се сит, чувствах се постоянно свеж, силата ми се покачваше успешно, имах и издръжливост. По всеки един възможен показател ВМ показваше, че ми действа.

Избрах ВМ, защото исках да пробвам нещо ново, но най-вече исках да видя предимствата на диетата, която беше толкова яростно защитавана от една група във форума.

Да, диетата действа, но абсолютно не одобрявам начина, по който се пропагандираше - нещо от типа на сектанско мислене.

Използваш ли добавки? Какво мислиш за спортните храни и добавки?

Използвам добавки и то не малко, в крайна сметка и настоящата ми професия е свързана с тях.

Добавките, включително и спортните са нещо изключително, дават възможност по един по-здравословен начин да постигнеш много повече, отколкото без тях.

Именно тук е моментът да вметна, че повечето хора тръгват с прекалено големи очаквания към добавките, без да си дават сметка каква роля играят.

Най-малкото цари пълно невежество относно реалното действие на добавките, комбинирането им или правилния начин на употреба.

Личното ми мнение е, че не всички спортни добавки са това, което биват изкарвани, но има и такива, които действат по изключителен начин.

Лично аз съм голям привърженик на бета-аланина, ВСАА на прах и някои форми на креатина.

Каква би била разликата в настоящите ти постижения, ако не беше използвал добавки?

Това може да се установи само по емпиричен път и ако разполагах с машина на времето, като тези по филмите.

Трудно ми е да отговоря, може би поради натовареното ежедневие щях да имам по-малка възможност за възстановяване и следователно резултатите щяха да са ми по-слаби.

Но не мога да твърдя това със сигурност, само от практическото приложение на тази хипотеза може да разберем.

Кои добавки считаш за първостепенни за поддържане на здравословен начин на живот?

Смятам, че трябва да отдаваме повече предпочитанията си на здравословните добавки, защото тяхното действие, макар и да не се усеща на момента, е първостепенно за всички процеси в организма и това би оказало влияние в дългосрочен план.

В интерес на истината в момента пия повече здравословни добавки и те помагат на тялото да се адаптира към честите тренировки, 5 или 6 пъти седмично.

Резултатите са по-добри, отколкото някои тествани спортни стакове.

Ако трябва да подредя здравословните добавки по важност, то задължително бих избрал комбинацията от витаминно-минерален комплекс с рибено масло и ензими.

При възможност бих добавил отделно и цинк и магнезий.

Някои билки адаптогени вършат чудеса и също не трябва да се пренебрегват. Такива са Родиола Розеа, Кордицепс, Жен-Шен, Жизандра, както и много други.

Според теб  трябва ли да има по-строг контрол при продаването на хранителни добавки?

Задължително! Контролът трябва да започва още при процес производство, след това внос и накрая при продажба на дребно.

Също така по-голяма защита трябва да се осигури на екслузивните вносители, защото нелегалният внос на продукти с изтрити LOT-номера крие редица рискове.

Няма гаранция, че този паралелен внос не е свързан с фалшиви продукти, които не са произвеждани под контрол и съобразно стриктни стандарти.

Добавките както могат да бъдат хубаво нещо, така могат да бъдат и опасни, ако не идват от правилното място.

Какво трябва да бъде сторено, за да се популяризират добавките сред населението и да се премахне негативната нагласа спрямо тях?

Повече рекламни кампании, може би и правилно участие на медиите. Всички знаем колко некомпетентно се изказват за добавките.

Другото, което може да се направи, е хората просто да се образоват. В интернет има огромен обем от информация, която е леснодостъпна, но никой не се ангажира да чете.

Затова си е виновен и самият потребител. Мисля, че решението е по-обемна база от данни към официалните сайтове на вносителите.

Това ще е решение за по-мързеливите и недосетливите.

Би ли приел предизвикателството в продължение на 1-2-3 месеца да не използваш никакви хранителни добавки, за да разбереш какво би постигнал без тяхна помощ, а и за да дадеш малко почивка на тялото си?

Това ще е интересен експеримент. Може би тогава ще се съсредоточа повече върху храната, но засега не бих се наел.

По-скоро в близкото бъдеще, когато бих имал повече свободно време и по-малко стрес.

Опиши накратко един свой ден?

Ставам, закусвам, отивам на работа, работя, прибирам се, и в този малък промеждутък до лягането най-вече уча, вися на компютъра, тренирам и понякога излизам.

Уикенда го отдавам съразмерно на учене, почивка, тренировки и повече социални контакти. По време на сесия се ограничавам само да учене, работа и тренировки.

Какво те мотивира в съботно-неделните тренировки: това, че тренираш с други хора, състезанието помежду ви, отборният дух или победата?

Със сигурност и двете. Състезателният елемент е изключително важен фактор за подобряване на постиженията. Когато гониш победа или време, даваш повече от себе си.

Също така, когато се състезаваш с по-силен противник, той те дърпа допълнително. Отборният дух ме кара да се чувствам по-добре, по-спокоен и по-мотивиран.

Самото преживяване е различно, защото правиш нещо с други хора като отбор, всичко е по-забавно и разнообразно.

Освен това на съботно-неделните тренировки в Младост няма нито един човек, който да не се отдава на сто процента и ми е изключително приятно да познавам такива хора и да тренирам с тях.

Сам не бих постигнал толкова добри резултати, колкото при тренировките с колектив.

Единственият проблем е, че гоня хубавите момичета с "нееднозначни погледи", но съотборниците ще ми простят.

Също така понякога прекалявам с шегите по адрес на нашата гордост и всеобща любимка, тя си знае коя е, но съм сигурен, че и тя ще ми прости.

Ако ти се налага да избираш, кое би посочил - здраво тяло или здрав дух?

Все едно да се запитам дали може да съществува едно дърво без корени. Тялото и духът са неразривно свързани.

Едно тяло, макар и добре изглеждащо, може да е изключително слабо, ако и духът е такъв.

Здравият дух изгражда характера, той дава възможност за изграждане на здраво тяло, и разбира се, възможността това тяло да се използва като добре смазана машина за тренировки.

Кое е по-важно за теб - силата или функциалността?

Доколкото си спомням силата е едно много функционално качество на тялото.

Ако се има предвид издръжливост, то тогава предпочитам сила с издръжливост, но приоритет да е силата.

Човек не винаги издържа на бързите обороти: как разпускаш, как си изчистваш съзнанието и почиваш?

Най-добрият начин за разпускане, това е тренировката. Няма нищо по-добро от това да се откъсна от останалата действителност и да разхвърлям тежестите в залата.

Действа ми успокоително, изчиства ми съзнанието, премахва стреса. Понякога съм отивал на тренировка много изморен, напрегнат или пък тъжен, но винаги след това се чувствам по-добре.

Естествено, не може постоянно да се тренира, трябва и да се почива, тогава се отдавам на някоя книга или филм и изключително много обичам разходките, особено в планината и с приятна компания.

Не обичам висенето по кафета, мисля че това е загуба на време и опропастяване на социалните контатки. Има далеч по-хубави места за общуване.

Коя е мускулната група (ако има такава), която генетично не ти е заложено да върви?

В началото не ми вървяха гърдите. С много труд и тренировки и с течение на времето гърдите ми дръпнаха и сега изглеждат много добре.

Единственото, което ми изостава визуално, това е пресата и единствената причина не е процентът подкожни мазнини, а самата структура на корема.

Просто не ми е писано да имам плочки, никога няма да стана плажен билдър, освен ако не използвам фотошоп.

Занимавал ли си се с друг вид спорт, преди да влезеш в залата? Какво би искал да опиташ?

Като малък тренирах лека атлетика. Всичко беше толкова непрофесионално, цялата школа беше трагедия.

Исках да стана спринтьор, те ме тренираха за бягане на средно дълги разстояния, но това не ми беше страст, затова и се отдръпнах от спорта и заложих на ученето.

Със сигурност не съм сгрешил.

Това, което искам да пробвам, е задължително тренировки по олимпийски щанги с професионален треньор, и ако не се объркат плановете, скоро мога да го осъществя.

Правиш ли жертви в името на тренировката? Какво ти дават и какво ти взимат тренировките?

Ако жертвата си заслужава. В името на образованието или отношенията ми с даден човек бих пропуснал една тренировка.

Начинът ми на трениране е такъв, че мога да я направя винаги, по всяко време, когато искам.

Тренировките ми дават много, не искам да изброявам, най-важното е, че ме карат да се чувствам по-добре.

Единственото, което ми отнемат, е повече социални контакти със стари приятели, но за сметка на това откривам нови.

Смяташ ли да се занимаваш професионално с фитнес и хранене?

Не, не мисля, че това е моето призвание. Не ми харесва начинът на мислене в тази сфера, има и изключения.

Не ми харесват и голяма част от хората в този бизнес, повечето са невежи и арогантни. Съвсем други неща ми отвличат вниманието.

Успяваш ли да мотивираш хората около теб да тренират и как?

Понякога с успех, друг път не. С колегите на работа не е толкова трудно, понеже повечето са се занимавали със спорт, докато с колегите в университета е мисията невъзможна.

Повечето са заети с работа и учене и спортът не представлява толкова голям интерес за тях.

Най-големият ми успех е с приятелите от гимназията, някои от които започнаха да се занимават запалено с фитнес.

Дали ще успея да ги привлека към съботно-неделните тренировки, само времето ще покаже.

Би ли насърчил един ден децата си да спортуват активно?

Задължително! Ако е в границите на разумното, спортът е здраве и изграждане на личността.

Най-малкото ще се научат на дисциплина и да се радват на резултатите от положените усилия. Когато изграждаш нещо по себе си, започваш да го цениш много повече.

Спортът те променя, затова най-малкото ще се опитам да ги насърча, но не мисля, че бих се сърдил, ако изберат друга посока в своето развитие.

Кой е най-полезният/ценният съвет, който някога си получавал (от живота, от човек)? Или най-полезният/ценният извод, до който си стигал сам?

Най-ценният съвет, който съм получавал, е от един от най-добрите ми приятели, той сам ще се познае.

Преди няколко месеца ми каза само "Дай време", аз рекох "Ще дам време на нещата", а той тогава ми рече "Дай време на себе си".

Може много от читателите да не разберат изобщо смисъла на тази размяна на думи, но в личен план промених много неща и най-вече начина си на мислене.

Най-полезният извод, до който съм стигал сам е, че всичко лошо и добро рано или късно се връща, затова се стремя да постъпвам правилно.

Само една грешна стъпка в другата посока и винаги съм патил. Не знам дали е резултат от законите на Мърфи или на някаква си висша сила, но опитът ме е научил достатъчно.

Какво е мнението ти за фитнес индустрията и здравословния начин на живот у нас?

Мисля, че изостава много, най-вече като иновативни идеи и подходи. Има няколко изключения, но цялостната картинка говори друго.

Фитнес индустрията е прекалено ограничена във вижданията и методиките си, но най-вече липсва правилният контакт с крайният потребител или по-скоро подходът за предоставяне на информация.

Маркетингът е другата слабост, но съм сигурен, че пътят, по който е поело изданието и някои други сериозни имена във фитнес индустрията ще спомогнат за цялостното й оформяне.

Но засега има още много работа.

Какви съвети би дал на начинаещите във фитнеса?

Побързайте да си купите новият Плажен Протеин!!!

Най-значимият съвет, който бих им дал, е да започнат да четат, защото знанията определят нещата, които правим.

Никога няма да постигнеш нещо, ако искаш да го получиш наготово или ако селектираш информация според гръмки заглавия, а не разумно съдържание.

По какъв начин се запозна с нашето издание, какво ти допадна, какво би могло да се подобри?

Запознах се с BB-Team, както с всяко нещо в съвремието - използвах Googlе! Първо ми направиха впечатления статиите в изданието, а след това започнах да чета във форума и да задавам глупави въпроси.

Това, което ме впечатлява е моделът на организираност на информацията и високото ниво на статиите.

Това, което може да се подобри е малко по-строг контрол и ограничаване на свободата на писане във форума, защото глупавите теми и коментари отблъскват едни от най-ценните потребители, които могат да бъдат полезни за всички.

Пожелай нещо на читателите на BB-Team?

Пожелавам на всички малко повече желание за знания, а в тренировъчен план никога да не се отказват от постигането на целите си, защото рано или късно всичко се постига, независимо от природните дадености.

И тренирайте разумно, тоест не ми четете дневника и не взимайте пример от Десо.

Хареса ли ти?

Сподели с приятели в:

Имейл абонамент

Седмичен бюлетин от BB-Team

100% ново и практично знание. 0% спам.

Абонирай се
back-arrowbb-hexcalendarcheckoutfacebook-iconforumgoogle+instagramlinkedinlogo-smallmailmessagesmy-bbprofileprogressreadingsearchseparator-carrotseparator-dumbbellseparator-shoeservicestoresubmit-arrowtop-arrowtwitteryoutube1 read-later1