Лимец

Лимец

Древно жито, спасявало от глад човечеството векове наред

Лимецът представлява жито, с което са се изхранвали хората още по времето на египетските фараони. Богат на протеини, лимецът представлява изключително силен антиоксидант и биопродукт с добри лечебни свойства. Истинска лековита храна, повлияваща се сравнително слабо от климатичните условия, при които се отглежда.

Лимецът (Triticum monococcum L.) представлява най-древният вид от групата на покритите или несъщински пшеници.

Към тази група принадлежат и двузърнестият лимец, както и спелтата.

При процесите на събиране на житото стъблото се начупва, докато самото зрънце остава цяло, съхранено под четирите слоя обвивки.

Класовете на лимеца се подлагат на специална обработка, което допълнително оскъпява процесите на преработка, но пък го превръща в добър биопродукт.

От друга страна, той е култура, която малко зависи от климатичните условия, което прави отглеждането му сравнително лесно.

Гърците наричали лимеца "tiphe", турците "siyez", а руснаците - оркиш или полуполба, за французите и италианците той е просто "малката спелта".

Историята на лимеца започва още в дълбока древност - археолози твърдят, че тази пшеница е била консумирана преди повече от 15 000 години в земите около делтата на река Нил.

Траките пък са използвали еднозърнест лимец - доказателства в подкрепа на това твърдение са открити в тракийските могили.

Неслучайно приемат древната пшеница за една от най-здравословните храни, тъй като покълналите зърна са носители на готови за усвояване витамини, ензими и минерали.

Хранителен състав на лимеца

Хранителен състав (100 гр)
Калории 338
Калории от мазнини 22
Общо мазнини 2.43 г
Холестерол 0 мг
Общо въглехидрати 70.19 г
Фибри 10.7 г
Захари 6.82 г
Белтъчини 14.57 г
Вода 11 мл

*Спелта, сурова

Здравословни ползи от консумацията на лимец

Лимецът е изключително богат на витамините А, В и Е, белтъчини и минерали (цинк, магнезий, манган, фосфор).

Витамин Е играе протективна роля за сърдечно-съдовата система, подпомада функцията на половите жлези, а също така е и сравнително добър антиоксидант - спомага за бързото извеждане от организма на свободните радикали.

Минералите от своя страна също способстват за нормалното физиологично състояние на организма.

Научни изследвания показват, че съдържанието на цинк в лимеца, произведен в България, е с пъти по-голямо от това, произведено в други страни.

Необходими са приблизително 100 г кълнове от лимец, за да задоволят дневните нужди на организма.

Високото съдържание на магнезий прави лимеца изключително полезна храна за спортуващи хора и особено такива, които страдат от мускулни крампи и разтягания.

И не на последно място, този вид пшеница се оказва по-поносим за хора, които проявяват непоносимост към глутена и не могат да консумират бяло брашно. Въпреки че съдържа глутен, изследванията показват ниска токсичност при пациенти с цьолиакия. Предстои това да бъде потвърдено с повече изследвания за дълъг период от време.

Народните лечители препоръчват консумирането на лимец при състояния като колит, неврози, шипове, както и за повишаване на съпротивителните сили на организма.

Здравословен риск при консумацията на лимец

Няма данни, доказващи вредни ефекти вследствие на консумацията на лимец.

Кулинарни идеи с лимец

Смлян, лимецът успешно може да бъде включен в приготвянето на различни видове тесто.

С него лесно и бързо можете да си приготвите вкусни бисквитки, които ще бъдат не само диетични, но и истински имуностимулатори.

Хляб от лимец

Първоначално се приготвя закваска, която включва 1 чаша пълнозърнесто брашно и 1 чаша топла вода, които се смесват и се оставят да престоят 36 часа, като през определени интервали от време получената каша се разбърква.

Приготвя се предварително тесто за хляба, в състава на което влизат 300 г пълнозърнесто брашно и 150 мл вода.

Закваската се разбърква добре с брашното и водата, и се оставя да втасва приблизително 8 часа на стайна температура.

Основно тесто за хляба:

  • 400 г брашно от лимец
  • 2 ч. л. сол
  • 100 мл вода

Брашното от лимец, солта и водата се прибавят към предварително приготвеното тесто и се омесват добре.

Готовото тесто се поставя в намазнена тавичка и се оставя да втаса (около 1 час). Пече се в предварително загрята до 200°С фурна.

Използвани източници
  • zonazdrave.com
  • Pizzuti D, Buda A, D'Odorico A, D'Incà R, Chiarelli S, Curioni A, Martines D. 
    Lack of intestinal mucosal toxicity of Triticum monococcum in celiac disease
    patients. Scand J Gastroenterol. 2006 Nov;41(11):1305-11. PubMed PMID: 17060124.
    
  • Снимка: Wikimedia (СС)

Хареса ли ти?

Сподели с приятели в:

Вземи здравето си в свои ръце. Ето как:

Научи повече
back-arrowbb-hexcalendarcheckoutfacebook-iconforumgoogle+instagramlinkedinlogo-smallmailmessagesmy-bbprofileprogressreadingsearchseparator-carrotseparator-dumbbellseparator-shoeservicestoresubmit-arrowtop-arrowtwitteryoutube1 read-later1