Скално катерене

Скалното катерене е вид екстремен спорт, представляващ катерене по скални образувания. Има различни дисциплини с различна степен на опасност и различни изисквания към занимаващите се с този спорт.

История на скалното катерене

Преди да прерасне в самостоятелен спорт, скалното катерене е намирало отражение в алпинизма по време на Викторианската епоха.

За рожден ден на професионалния спорт "скално катерене" се считат годините от последната четвърт на XIX век.

За родни места се приемат три местности: Пясъчниковите планини в долината на Елба в Саксония, Езерната област (езереото Дистрикт) в Англия и Доломитовите Алпи в Италия.

Катеренето е приветствано като спорт в края на 1880-те в Англия. Тогава е първото свободно катерене по планитата Грейт Гейбъл, извършено от бащата на скалното катерене Уолтър Пери Хескът Смит. 

В Германия първородникът на идеята се е казвал Оскар Шустер. Това се случва в края на ХІХ в., като до 1903 г. той вече има 500 последователи, които се катерят по Пясъчниковите планини в долината на Елба.

През 1887 г. 17-годишният гимназист Джордж Винклер насърчава развитието на спорта в Доломитовите Алпи, Италия.

С напредване на времето се създават и отделните дисциплини в спорта:

• Боулдъринг: Представлява невисоко катерене без въже, обичайно по по-големи камъни или по ниски скали. За основател се смята Джон Гил. За предотврятяване на болезнено падане се използва т. нар. crash pad (нещо като малък матрак) и spotter (човек, който следи катерача).
• Билдъринг: Катеренето по различни сгради, най-вече по техните фасади. На моменти напомня и на паркур.
• Състезателно катерене: Традиционният начин за състезание е на изкуствени стени, но напоследък все по-често се провеждат състезанията на скали.
• Ледено катерене: Катерене по лед и в заледени условия.
• Голяма стена: Катерене на големи стени (обичайно 457 метра). Нужна е стабилна екипировка дори за преспиване по средата на стената.

Катеренето е спорт, който натоварва цялото тяло. Развива изчистени и издръжливи мускули.

Натоварването върху сърцето е огромно, защото се изисква непрестанно снабдяване на мускулите с кръв.

В същото време пулсът се повишава, за да съхрани кислорода в кръвта.

Всичко това води до извода, че катеренето е едно от най-добрите кардио упражнения.

Мнозина твърят, че само маратонците и балетистите имат по-изтощителни кардио тренировки спрямо катерачите.

Спортът позволява успешното му практикуване от момчета и момичета. Специалистите сочат, че голяма част от правилното катерене се дължи не толкова на силна мускулатура, колкото на правилната техника.

Нашата задача сега е да проследим как преминава процеса в тялото и с кои мускули е свързан.

Участващи мускули

В катеренето участва абсолютно цялото тяло – от пръстите на ръцете до тези на краката.

Въпреки това голяма част от мускулите играят само подпомагаща роля.

Основните мускулни групи, които са отговорни за движенията ни, по време на катерене, са четири.

Предмишници

Всичките пет основни мускула на предмишницата (брахиорадиалис, пронатор терес, флексор карпи, радиалис и палмарис лонгус) трябва да бъдат добре тренирани за успешното преодоляване на трасето, тъй като на катерача често се налага да се провисне под повърхността над него.

Повечето катерачи повишават силата на предмишниците с допълнителни специализирани упражнения.

Рамене

Горната част на ръката и раменете подпомагат действието, с което катерачът се изкачва нагоре.

Делтоидните мускули, бицепсите и трицепсите придават част от силата, която е нужна тялото на катерача да бъде изтеглено нагоре.

Обикновено хората, които се занимават с този спорт, избират набиранията за помощно упражнение.

Бедрени мускули

Същинската част от силата, която е нужна за придвижването на тялото нагоре обаче идва от краката, и по-точно от четириглавия бедрен мускул.

Силните и тренирани квадрицепси позволяват на опитния катерач да ползва за опора дори и по-несигурните повърхностти.

Упражнението, което повечето използват за повишаване на силата на бедрата, е клекове.

Прасци

Прасците участват в по-малка степен при избутването на тялото. Тяхната роля се усеща когато кракът се поставя върху по-малък процеп.

Тялото остава на пръсти и прасците са тези, които служат за стабилизатор на стойката на тялото.

Най-доброто упражнение, което може да помогне, е и най-простото – повдигане на пръсти.

Общ кинезиологичен анализ