Лари Скот
Първият Мистър Олимпия, превърнал се в легендарна фигура в бодибилдинга

Чете се за 12 мин.
Легендарният Лари Скот е следващата личност от поредицата ни, с която можете да се запознаете. Той е единственият състезател, който не е губил участие на Мистър Олимпия, както и сред първите културисти, преминали границата от 20 инча (~51см) обиколка на ръката. Известен е с феноменално развитите си ръце и упражнението за бицепс 'скотово сгъване'. Защо е заслужил да бъде в аналите на бодибилдинга, както и дали той е измислил скотовото сгъване, ще разберете от настоящата статия.
Какво ще научиш?
Детство и първи досег с бодибилдинга
Лари Скот е роден на 12 октомври 1938 г. в Блекфут, щата Айдахо.
Тъй като е най-слабото и ниско момче сред връстниците си, Лари е отхвърлен от училищните отбори по футбол и баскетбол, и затова се записва в гимнастическия клас.
Там той става доста добър на трамплина и салтата, което води до включването му в турнето на гимнастическия отбор на щата Айдахо.
Но това не повлиява кой знае колко на външния му вид и Лари Скот продължава да бъде най-слабото момче в класа.
Изправен до съучениците си той изглежда като техен доста по-малък брат: тежи едва 54 кг при 173 см ръст.
Всичко това се променя през 1956 година, когато Лари е в последния клас на гимназията. Както и Рег Парк, Лари Скот попада случайно на бодибилдинг списание в боклука.
"На корицата имаше снимка на един бодибилдър, наречен Джордж Пейн, стягащ трицепса си," – спомня си Лари, "и вътре имаше програма за трениране на трицепсите."
Бъдещият световноизвестен бодибилдър е толкова впечатлен от физиката на Джордж Пейн, че намира една стара ос от трактор и започва да тренира своите трицепси.
Така се ражда една от легендарните личности в бодибилдинг залата на славата.
Тренировки по пътя към славата
Лятото завършва и Лари Скот се записва в местната зала към YMCA.
Първият му треньор е голямото момче в залата – бивш боксьор, който казва на останалите момчета как да тренират.
Неговият съвет е да се тренира кръгово цялото тяло три пъти седмично с по три кръга от избраните упражнения.
Дотук добре, но нека погледнем частта за ръце от кръговата тренировка:
- Сгъване с щанга от стоеж – 3 серии по 10 повторения;
- Концентрирано сгъване – 3х10;
- Зотман сгъване – 3х10;
- Трицепсови преси в подхват от лег – 3х10;
- Кик-бек с дъмбели – 3х10;
- Кик-бек с щанга – 3х10.
"Това, което тогава правех с моята бодибилдинг програма за начинаещи, не бих го препоръчал на никой новак сега" – казва Лари години по-късно.
През 1958 година Лари Скот отива в Калифорния да учи електроника и в свободното си време продължава да тренира в залата на Бърт Гудридж.
Там той среща Марк Форест – един от най-добрите бодибилдъри по това време с няколко участия във филми зад гърба си, от когото Лари научава много неща за тренирането.
Едно от нещата, които променя в тренировките си е намаляването на броя на повторенията, като всяка серия тежестта се увеличава и след завършване на всички серии от даденото упражнение се преминава към следващото.
Ето и как е изглежда частта му за бицепс от тренировките за цяло тяло, към които той продължава да се придържа:
- Сгъване с щанга от стоеж – 3 x 6-8;
- Концентрично сгъване с щанга от наклон – 3 x 6-8;
- Сгъване с дъмбели от стоеж – 3 x 6-8.
Лари и останалите момчета в залата забелязват, че тренирането на цялото тяло по тази методика не дава желания ефект.
По това време Стив Рийвс посещава залата им и те го питат какво смята за начина, по който тренират.
Стийв казва: "Това е лудост!" и им обяснява как да тренират по точно противоположен начин на досегашния им: намалявайки тежестите всяка следваща серия.
Всичко това се случва в края на 50-те години на миналия век, когато сплит системата още не е придобила известност.
Лари Скот продължава да тренира цялото си тяло в един ден, като набляга основно на трицепса си.
Но при приближаването на новото десетилетие от Солт Лейк Сити се появява Дейв Фитцен с революционната идея да се раздели тялото на две части, които да се тренират в отделни дни.
Лари си спомня: "Това беше изцяло нов начин да тренираме мускулите си по-интензивно и да им дадем достатъчно време за възстановяване. Никой не се бе сетил за това преди. Винаги бяхме тренирали цялото си тяло в един ден и това бе крайно изтощително".
Година и половина по-късно, тренирайки по сплит системата, Лари Скот печели титлата Мистър Айдахо с тегло от 70 кг и обиколка на ръката 38,7 см.
След победата си Лари се премества в Лос Анжелис, като продължава да набляга на трицепсите в тренировките си.
Но един ден негов земляк го кара да стегне ръцете си с думите "Твоите ръце изглеждат прекалено добре, нека ги видя".
Лари веднага стяга трицепсите си, но чува "Трицепсът ти не е твоята най-добра част; бицепсът е".
Това кара Лари Скот да обърне основно внимание на бицепсите си, с които десетилетия по-късно е все така известен на бодибилдинг аудиторията.
Лари Скот и Залата на Винс
Бидейки в Лос Анжелис Лари Скот, както и всички много други бодибилдъри от този период, започва да тренира при Железния Гуру Винс Жиронда.
С течение на годините между тях се завързва приятелство, доколкото това е възможно с конфликтната личност на Жиронда.
Но първата им среща минава в типичния стил на Железния Гуру. Ето какво си спомня Лари:
"Всичко започна като една голяма грешка. Аз казах: "Казвам се Лари Скот". Винс отвърна: "Е, и?" В този момент се вкамених от арогантността, с която бях посрещнат, и останах безмълвен пред него."
С помощта на Винс Жиронда Лари Скот доразвива физиката си, добивайки невероятните за онова време размери на раменния пояс и ръцете.
Лари има нужда от доста работа по физиката си, но Винс му открива тайните на бодибилдинга.
Например от ‘надарен‘ с тесни рамене Лари се превръща в човека с масивния раменен пояс, след като научава от Жиронда техниката на ‘бягане по раклата‘, т.е. започва с по-тежки дъмбели и всяка следваща серия ги сменя с по-леки, почти без почивка.
Освен това Лари Скот става най-обичаният и известен сред почитателите на бодибилдинга. Тъй като това е по времето, когато Винс Жиронда, Джипси Буут и други светила започват да говорят за важността на храненето за бодибилдърите, Лари Скот също започва да пропагандира важността му.
Но неговата известност и физика са тези, които карат трениращите да се вслушат в думите за храненето и да започнат да търсят повече информация по темата.
Макар да не е първият, който го е казал, именно Лари Скот е запомнен от всички с фразата "Успехът в бодибилдинга се дължи между 75 и 80% на храненето".
Хранителните добавки са на пазара от години, но хората изведнъж разбират, че издигнатият от тях в култ Лари приема протеин на прах, и започва възходът на използването на суплементите в бодибилдинга.
Лари Скот е не само пропагандатор на хранителните добавки, но и на храненето и тренировъчните програми. Той пише различни тренировъчни курсове, които добиват небивал успех.
Списанията, които пускат статии за тренировъчните програми на Лари също бележат огромни продажби.
Разбира се, някои от тях нямат нищо общо с използваните от него, докато други са били част от тренировъчните му стратегии през един или друг период от развитието на невероятната му физика.
Може би най-доброто място, където са събрани, е авторската му книга "Loaded Guns".
Лари Скот е известен и до днес с едно от най-добрите упражнения за бицепс, което можете да срещнете не само в неговите програми, но и при почти всеки трениращ по бодибилдинг методиките.
Това е скотовото сгъване. Всеки в залата ще ви каже, че то носи името на Лари Скот, но дали това е така? Нека оставим самият Лари да ни разкаже:
"Винс (Жиронда) ми показа пейка за това сгъване. Никога не бях чувал преди това за нея. Тя беше един смешно изглеждащ уред в залата, а освен това аз не бях фен на тренирането на бицепсите, а на трицепсите си. Винс ме заведе до пейката и ми показа как да я използвам. Аз започнах да я използвам толкова много, че тя бе спомената и в статията, която направихме с Джо Уидър статията за тренирането на ръцете. Джо имаше остър бизнес нюх и затова я нарече "Скотовата пейка", като тя се появи с това си название и в статията в списанието му. Винс изряза статията и я залепи на дъската в залата, като написа с голяма червена линия през нея "Глупости!". Аз му казах, че не съм нарекъл пейката така, на което Винс ми отговори, че много добре знае. Всъщност оригиналната пейка бе създадена в Ийстън Брадърс Джим (Easton BrothersGym)."
Лари Скот и Голямата сцена
След като прекарва няколко години в залата на Винс, тренирайки под ръководството му, Лари Скот е записан от Железния Гуру в различни състезания по бодибилдинг в Калифорния.
Въпреки титлата Мистър Айдахо Лари не смята, че е готов за голямата сцена. Но все пак той става трети на Мистър Лос Анжелис и се класира за Мистър Калифорния.
Под прожекторите, докато чака съдийските решения Лари се надява на 5-то място в най-добрия случай, но остава изненадан, когато не чува името си чак докато не е обявен победителят.
Това не само му отваря пътя към мечтаната титла Мистър Америка, но освен това вече влиза и в свитата на Джо Уидър – започват поредици от снимки, интервюта, статии... Двамата стават много добри приятели, каквито са и до днес.
През 1962 година Лари Скот осъществява една от най-големите си мечти, като бива коронован с титлата Мистър Америка.
Година по-късно е и Мистър Вселена в средната категория, но не печели абсолютната титла.
Което поправя още на следващата година (1964) – този път печели не само в своята категория, но е и абсолютен шампион на турнира.
Годината е 1965. Лари Скот е спечелил най-значимите бодибилдинг състезания.
Идол е на милиони трениращи, които вдъхновява със своята невероятна физика и особено с формата и размерите на ръцете си. Какво му остава?
Същото нещо се пита и той, но надареният с невероятен бизнес нюх Джо Уидър има готов отговор – Мистър Олимпия.
Това е състезанието, което с течение на годините се превръща за най-важното в света на бодибилдинга.
И още с първото си издание предизвиква небивал интерес в Бруклинската Музикална Академия Ню Йорк, където се провежда.
Там са всички светила в бодибилдинга, и, естествено, сред участниците е и Лари Скот.
Правейки последните повторения, с които напомпва своите мускули преди да излезе под прожекторите в препълнената зала, той си мисли: "Никога няма да успееш, Лари. Прекалено малък си. Пробвай нещо друго".
Въпреки че сцената му е позната от други състезания, на които е излизал, Лари Скот е притеснен.
Това, че публиката винаги досега го е приемала с въодушевление не може да премахне мрачните му пораженчески мисли. Дали ще успее?
Говорителят Бъд Паркър започва "И сега, дами и господа, от Калифорния невероятн...", но е заглушен от изправената на крака публика, която започва да скандира "Ларииии, Лариии...!" Никой друг от представените преди това състезатели не е получил такова посрещане.
Но... следващата реплика на водещият шоуто е... "Къде е Скот?"
"Къде, по дяволите, е Скот?" продължава да пита сред невъобразимата шумотевица Бъд Паркър.
Сред присъстващите назрява паника. Нима Лари се е отказал? Въодушевлението преминава в истерия. Да не би да е избягал?
Нищо подобно! Лари Скот – напомпан и намазан с масло, е само на крачка от светлината на прожекторите.
И се появява с цялото си величие – сцена, която взривява Бруклинската Музикална Академия и всеки режисьор може само да мечтае да предизвика такава реакция у зрителите.
Лари пристъпва напред и застава точно под главния прожектор. По този начин сякаш магически се прибавят сантиметри към и без това огромните му рамене, ръце и гръден кош. И застава в първата от любимите си пози...
Останалите състезатели остават безмълвни, наблюдавайки зад кулисите позинга на Лари.
Със своята хармонична фигура, тънки китки, които подчертават още повече огромните бицепси, масивните рамене, той не оставя абсолютно никакво съмнение в публиката, съдиите и останалите състезатели кой е Шампионът.
В края на състезанието анонсирането на победителя е просто формалност, защото всички вече са разбрали, че Лари Скот е първият Мистър Олимпия.
На следващата година той повтаря успеха си, след което се оттегля. Тринадесет години по-късно се завръща на сцената за две състезания в Канада, като на едното става 9-ти, а на другото не се класира.
Всъщност ето и всичките му значими участия и победи на официални бодибилдинг състезания:
Бодибилдинг участия
- 1959 Мистър Айдахо, първо място;
- 1960 Мистър Калифорния - AAU, победител;
- 1960 Мистър Калифорния - AAU, най-мускулест, първо място;
- 1960 Мистър Лос Анжелис - AAU, най-мускулест, трето място;
- 1960 Мистър Лос Анжелис - AAU, трето място;
- 1961 Мистър Пасифик Коуст - AAU, най-мускулест, първо място;
- 1961 Мистър Пасифик Коуст - AAU, победител;
- 1962 Мистър Америка, Medium, второ място;
- 1963 Мистър Вселена, Medium, първо място;
- 1964 Мистър Вселена, Medium, първо място;
- 1965 Мистър Олимпия, първо място;
- 1966 Мистър Олимпия, първо място;
- 1979 Канада Даймънд Про Къп, девето място;
- 1979 Гран При Ванкувър, не се класира.
Тренировъчни програми от Лари Скот
Една от любимите му програми за ръце, по които е тренирал:
- Бицепс
1а. Сгъване на скотова пейка с дъмбели 6х6, в суперсерия със
1б. Сгъване на скотова пейка с щанга 6х6;
2. Сгъване на скотова пейка с EZ лост в надхват 4х8.
- Трицепс
1а. Преса от лег 6х8, в суперсерия с
1б. Разгъване на скрипец от колене 6х8;
2. Кик-бек с една ръка 4-6х8-10.
Ако тренировката ви изглежда прекалено лесна, то не забравяйте, че Лари Скот е тренирал с висока интензивност, като винаги е казвал: "Всяко повторение е серия и всяка серия е повторение".
Всеки присъствал на негова тренировка се е убеждавал в това, гледайки как Лари прави повторение след повторение плавно и под пълен контрол, следвайки перфектната форма без никакво клатене и чийтинг.
А ето и 4 програми за ръце, които Лари препоръчва в своята книга и статии.
Те се различават по това доколко са развити ръцете на трениращия и къде е залавното място на бицепса му.
Както Скот казва, "Някои имат хубави бедра, други са с естествено широки рамене, а трети са благословени с добри ръце".
Затова той съветва да стегнем изнесената настрани ръка с изпъната нагоре длан и видим колко голямо е мястото на залавяне на бицепса ни до предмишницата.
Ако то е по-голямо от 2-3 пръста, то не можем да имаме хубави издължени бицепси като него, но можем да направим невероятен връх.
В обратния случай ще ни е трудно да направим запомнящ се връх и е по-добре да не отделяме основното си внимание при трениране на бицепса върху върха му.
Програма №1
Тя е за тези, които имат добре развита долна част на бицепсите си и искат да работят върху върха им.
Или, според Лари, тя е за тези, които могат да поставят не повече от 2 пръста според вече посочения критерий.
- Бицепс
1а. Сгъване на скотова пейка с дъмбели с пълен обхват за 6 повторения + 4-5 "изгарящи" (частични);
1б. Сгъване на скотова пейка с щанга за 6 повторения + 4 "изгарящи" (частични);
1в. Сгъване на скотова пейка с EZ лост в надхват 6 повторения + 4 "изгарящи" (частични).
Починете, докато партньорът ви направи трисета, след което започнете отново, докато направите между 3 и 5 трисета. Завършете с 3 серии от:
2. Сгъване легнал по корем и с ръце, висящи от края на лежанката с щанга 6 цели повторения, 6 само в горната половина, след което 6 в долната с максимално разтягане.
- Трицепс
1а. Преса от лег с EZ лост за 8 повторения + 4 "изгарящи" (частични), в суперсерия с
1б. Разгъване на скрипец с V-образна дръжка за 8 повторения + 4 "изгарящи" (частични).
Повторете суперсерията между 4 и 6 пъти.
Програма №2
Лари казва, че ако можете да поставите 3 или повече пръста, то няма смисъл да си губите времето с долната част на бицепса.
Затова и тази програма е ориентирана към билдърите с ‘висок‘ бицепс.
- Бицепс
1а. Сгъване с дъмбели от седеж на наклонена пейка за 6 повторения + 4 "изгарящи" (частични). Без почивка преминете към
1б. Същото, но с чифт по-леки дъмбели за 6 повторения + 4 "изгарящи" (частични). Направете 3 серии от двете.
2. Сгъване на скотова пейка с 90-градусов наклон с щанга за 6 повторения + 4 "изгарящи" (частични).
3. Сгъване легнал по корем и с ръце висящи от края на лежанката с щанга за 3-4 серии по 20 повторения.
- Трицепс
1а. Разгъване на скрипец за 6-8 повторения + 4-5 "изгарящи" (частични), в суперсерия с
1б. Кофи с тежест за 6-8 повторения + 4-5 "изгарящи" (частични).
Повторете суперсерията 6 пъти.
Програма №3
Тази програма е предимно за дефиниция на ръцете и не толкова за размери, каквито са предните 2.
Тя е главно за по-масивните, които искат да придобият по-хубаво оформени ръце.
- Бицепс
1а. Сгъване с дъмбели от седеж на наклонена пейка за 6 повторения + 4 "изгарящи" (частични). Без почивка преминете към
1б. Скотово сгъване с щанга за 6 повторения + 4 "изгарящи" (частични). И отново без почивка:
1в. Сгъване легнал по корем и с ръце, висящи от края на лежанката с щанга 6 цели повторения, 4 само в горната половина, след което 4 в долната с максимално разтягане.
Направете 3-4 серии от трисета.
- Трицепс
1а. Разгъване на скрипец за 8 повторения, в суперсерия с
1б. Разгъване на скрипец с една ръка за 8 повторения.
Повторете суперсерията 4 пъти и завършете тренировката с за 6 повторения + 6 "изгарящи" (частични) разгъвания на скрипец за максимално напомпване.
Програма №4
Тази рутина е за максимални размери на ръцете, без оглед на тяхната форма.
Тези, на които ръцете им изостават от останалите мускулни групи, могат да се възползват от нея.
- Бицепс и трицепс
1а. Сгъване с щанга от стоеж за 6 повторения. Без почивка преминете към
1б. Скотово сгъване с дъмбели за 6 повторения + 4 "изгарящи" (частични). И отново без почивка:
1в. Преса-разгъване с щанга с тесен хват от лег за 8 повторения + 4 "изгарящи" (частични). И отново без почивка
1в. Разгъване на скрипец с ръце, облегнати на лежанка за 8 повторения + 4 "изгарящи" (частични) разгъвания на скрипец за максимално напомпване.
Цялата тази гигантска серия повторете 4-5 пъти с кратки почивки.
Използвани източници
- Larry Scott "The Legend" by Alan Palmieri
- Larry Scott on Biceps by David Prokop