Загуба на мускулна маса

Загубата на мускулна маса се нарича още мускулна атрофия. Най-общо казано, това е намаляване на мускулната тъкан, което може да бъде както частично, така и цялостно и може да бъде предизвикано от различни фактори. Атрофията бива обратима и необратима. Според вида и степента на атрофия се назначават съответните методи за противодействие/забавяне - лекарствени, физически и други.

Същност на атрофията

Атрофията на мускулите е обратното състояние на хипертрофията.

И докато последната е търсена в някои спортни среди, загубата на мускулна маса е нежелана и може да има сериозни последици за човешкото здраве.

При мускулната атрофия се наблюдава намаление на мускулната тъкан.

Това води до слабост и отпадналост, тъй като основната функция на мускулите е да предизвикват движение в отделните части на тялото.

Може да бъде резултат от начина на живот (ниска физическа активност) или вследствие на различни заболявания.

Видове атрофия

Основните видове мускулна атрофия са два.

Първият е неупотребяване на мускулите и е свързан с начина на живот.

Наблюдава се при хора, които имат седяща работа и ниска физическа активност поради медицински състояния, които ограничават движението им.

Заради недостатъчното им използване мускулите губят своя тонус и плътността си.

По-тежкият вид е невралната мускулна атрофия. Появява се, когато има нараняване или болест на нерв, свързан с мускула.

Причини за появата на атрофия

Те могат да бъдат най-разнообразни. Някои са по-безобидни и могат да бъдат лесно предотвратими.

За съжаление има и такива, които могат да застрашат значително живота.

Нека ги разделим на няколко основни групи.

Свързани с начина на живот и недостатъчното използване на мускулите

• Ниска физическа активност – заседнал начин на живот (седяща работа и едновременно с това липса на спорт в ежедневието).
• Медицински състояния – болни на легло, обездвижвания (следоперативни състояния, счупвания, гипсиране на крайници и др.).
• Специфични занимания – астронавти (дори за няколко дни в безтегловност и далеч от земното притегляне те губят значителен мускулен тонус и калций в костите си).
• Недохранване – малко калории, недостатъчен прием на протеин.
• Стареене – естествен биологичен процес, при който имаме анатомични и функционални промени в организма. Клетките, тъканите и органите намаляват жизнените си функции.

Свързани с особености в спортуването

Загуба на мускулна маса може да се наблюдава при кардио дейности. Било то продължителни (на дълги разстояния) или на гладно.

Спецификата на някои спортове изисква поддържане на ниско лично тегло и не е желателно трупането на прекалена мускулна маса.

Ако работите за хипертрофия и не искате мускулни загуби, е хубаво да не прекалявате с времевия обем на кардиото, или да правите интервално такова.

• Мускулната маса може да се регулира – съответно да се увеличава или намалява при тренировъчни стимули, посредством вида на протокола, честотата на тренировките, подбраните тежести и др. (стига консумираните калории в диетата да са над дневния лимит).

Свързани с различни болести

• Артрити – Остеоартрит (заболяване, поразяващо ставите чрез разрушаване на хрущялната тъкан), Ревматоиден артрит (автоимунна болест, която причинява хронично възпаление на ставите).

Неврогенни

• – ("мио" – мускул и "патос" – страдам, от гр.) невро-мускулно заболяване, при което мускулните фибри не функционират по една или друга причини. Това води до мускулна слабост. Има много разновидности:
• Вродени (мускулна дистрофия – прогресивно отслабване на скелетната мускулатура, смърт на клетки и тъкани;  митохондриална – нарушение във функциите на митохондриите, а те имат доминираща роля за превръщането на органичния материал в енергия под формата на АТФ; метаболитна миопатия – засяга мускулите и е свързана с нарушение в преработката на липидите и съхранението на гликоген).
• Придобити (полимиозит – възпалително заболяване на скелетната мускулатура. Наблюдава се мускулна слабост и най-често засяга мускулите около гърба. Разпространява се и при останалите, когато болестта се влоши; дерматомиозит – полимиозит, който засяга и кожата; алкохолна миопатия – злоупотреба с алкохол, която води до мускулни болки, отоци, намалени нива на калий в кръвта).
• Амиотропична латерална склероза или болест на Лу Гериг – прогресивна дегенерация на моторните неврони. Фатално заболяване, което води до парализа. Много от засегнатите умират от дихателни проблеми и пневмония.
• Диабетична невропатия – появява се често при хора, страдащи от диабет. Една от причините е високо съдържание на глюкоза в кръвта, а това води до нарушение в предавателната способност на нервите.
• Синдром на Guillain-Barre – автоимунно заболяване на периферната нервна система.
• Множествена склероза – засяга нервните клетки на главния и гръбначния мозък, те не могат да комуникират помежду си и да изпращат сигнали. Причинява слабост, загуба на координация и баланс, спазми, проблем с говора и много други.
• Атрофия или нараняване на гръбначния мозък – по-сериозните могат да доведат до парализа.

Симптоми и последствия от атрофиране на мускулите

Загубата на мускулна маса може да бъде придружена от симптоми, които засягат други системи на тялото.

• Проблеми, свързани с пазенето на баланс – падания, затруднено ходене.
• Постепенно затрудняване в ходенето.
• Намалена координация.
• Вкочаненост в крайниците.
• Проблеми със зрението.
• Обща умора и депресия.
• Скованост, която продължава повече от час след събуждане сутрин.
• Отоци и наранявания в различни области по тялото.
• Промяна в будното състояние, неспокойствие, притеснение.
• Забавена реч или невъзможност за произнасяне на говор.
• Загуба на паметта.
• Нетърпимо главоболие, често описвано като "най-лошото в живота ви".
• Парализи.

Някои от тези симптоми са животозастрашаващи.

Като цяло мускулната атрофия може да доведе до изключително сериозни заболявания, някои от които са необратими.

Ето защо е необходимо навременно изследване при хора, които забелязват признаци на мускулна загуба.

Форми на предотвратяване и противодействие

При заседнал начин на живот

Хората, които водят заседнал начин на живот, или на които им предстои такъв (например нова работа, която е статична), могат да предотвратят мускулната атрофия чрез допълнителна физическа дейност.

Вариантите са много и зависят от индивидуалните възможности – организирани тренировки (бойни изкуства, танци, различни видове аеробика, пилатес, йога и т.н.), самостоятелни тренировки (в зала, навън, или в домашни условия), повече ходене пеш (изкачване на стълбите, вместо да се вземе асансьора, по-малко използване на превозни средства и др.), активни почивни дни (разходки, преходи в планината, каране на колело и др.).

При обездвижване поради медицински състояния

При следоперативни състояния, дълго лечение на легло или сваляне на гипс противодействието на мускулната атрофия се осъществява с помощта на лекаря/физиотерапевта/рехабилитатора.

Те преценяват вида на лечението и продължителността му и контролират процеса. Зависят от степента на атрофията, общото физическо състояние, засегнатите области.

Някои от методите са: електростимулация (активира нервите и мускулите, засегнати при наранявания на гръбначния стълб и главата, неврологични заболявания и др.), кинезитерапия, лечебна гимнастика (може да се практикува както в зала, така и във вода; използват се различни упражнения – само с личното тегло, с добавена тежест, на уред, с увеличено съпротивление посредством ластици, водното съпротивление и др.).

При неврогенни заболявания

Когато мускулната атрофия е силно напреднала (например при неврогенните заболявания), лечението и противодействието са специфични и изискват точно диагностициране на проблема.

Правят се редица изследвания (проверяване на мускулната сила и рефлекси, кръвни тестове, компютърна томография, електромиография (ЕМГ), магнитен резонанс, мускулна биопсия и др.), за да се определи вида на болестта.

Следващата стъпка е избирането на методите за лечение – лекарства, акупунктура, леки физически упражнения, електростимулации, масажи и др.

Важно е да се знае, че някои атрофии са необратими. Развитието може само да се забави, но не и да се предотврати.

Много добра роля имат физическите упражнения, стимулирането на мускулите, редовното движение – при артритните заболявания може да отложат лекарствената терапия, да намалят болката и подобрят цялостното състояние.

С тях обаче трябва да се подхожда внимателно при болните от множествена склероза, защото може да се влошат симптомите.

Физическата активност трябва да е под контрол на физиотерапевт – тогава е безопасна и има благотворен ефект.

Подобряват се мускулната сила, подвижността, психическото здраве. Видът на движението се преценява внимателно и е строго индивидуално.

При естествени процеси на тялото

Както вече споменахме, стареенето е естествен процес, при който с течение на времето настъпват различни промени в тялото. Клетки, тъкани и органи забавят своите функции.

Стареене се наблюдава в целия организъм. Само по себе си няма как да се предотврати – така сме създадени и такъв е биологичният закон.

Съществуват начини, чрез които да го забавим.

Преждевременно стареене настъпва при тютюнопушене, злоупотреба с алкохол, липса на физическа и умствена дейност.

Съответно, ако искаме да сме здрави и жизнени за по-дълго време, трябва да подредим приоритетите си.

Чрез хранителния режим

Протеинът е нутриентът, който осигурява на организма важните аминокиселини, необходими за изграждането и развитието на мускулите.

Аминокиселините биват незаменими и заменими. Незаменимите не могат да се произвеждат от тялото, а се набавят с храната, спортните и хранителни добавки.

Ако не приемаме достатъчно протеин, а същевременно с това спортуваме редовно, рискуваме лесна загуба на мускулна тъкан.

Другият вариант е при прекалено нисък калориен прием. Тялото ще се опита да се отърве от мускулната си маса, защото тя иска доста енергия, за да функционира.

Затова най-лесният начин (освен спортуването) за противодействие на мускулната атрофия (ако има признаци за такава), е преосмисляне и промяна на хранителните навици.

Повече източници на протеин (месо, риба, яйца, млечни продукти, бобови храни и др.), достатъчно източници на енергия (въглехидрати и мазнини) и цялостен калориен прием, съобразен с физическата ни активност (което ще рече да не е прекалено нисък, дори когато сме на режим за намаляване на телесното тегло).

Други

За противодействие на мускулната атрофия има вариант да се използват анаболни стероиди и инсулинов-растежен фактор 1.

Тези методи обаче могат да донесат повече вреди, отколкото ползи. Не са толкова ефективни, а същевременно – не са и безопасни за организма.

Ето защо молекулярният биолог Андреа Грациани (Andrea Graziani) и негови колеги от Департамент "Клинична и експериментална медицина" (Новара, Италия) правят редица опити да намерят по-добър начин за лечение.

Те изследват форма на грелина (хормон на глада, който се отделя в стомаха и влияе на апетита и усещанията за глад) – des-acyl ghrelin и откриват, че тя стимулира обособяването на клетки, които са прекурсори на скелетно-мускулните такива.

Авторите на това ново изследване все още не знаят точния механизъм на действие, чрез който мускулите са защитени от атрофия, но е различен от анаболните стероиди и инсулиноподобния растежен фактор (IGF-1).

В заключение

Поддържането на тонизирана мускулатура е важно за цялостното здраве на организма.

Загубата на мускулна маса може да бъде обратима – чрез хранителен режим, хранителни добавки и спорт, или необратима – при сериозни нервно-мускулни заболявания.

При появата на симптоми, свързани с мускулна атрофия, които затрудняват начина ни на живот, трябва да се направят необходими изследвания и да се потърси мнението на специалист, за да може да се предотвратят по-сериозните последици.

За да се радваме на по-добро здраве и по-жизнено тяло, трябва да се движим достатъчно и да се храним колкото е възможно по-здравословно.