Интервю с Александър Захариев (Мак Сим)

Представи се на читателите?

Казвам се Александър Захариев, на 36 години съм, от Пловдив.

Кога започна да се занимаваш активно със спорт и какво те накара да започнеш да тренираш?

Истинското трениране за мен започна на 01.02.1990 година. Тогава започнах с Киокушинкай Карате.

Бях твърдо решил да не давам повече възможност на кварталните гамени да ме бият.

Първата тренировка беше съвсем лека – запознаване с Киокушин етикет, степени, понятия и първия удар с ръка. Викам си, лесно е, ще се тренира.

На втората тренировка издъхнах и си мислех как само ще свърши някога това гърчене и аз повече никога няма да стъпя в зала...

С какво се занимаваш и как съчетаваш спорта с ежедневието си?

Работя като вътрешен контрол в една фирма и работата ми позволява да разполагам с достатъчно свободно време и да свършвам по-рано от обичайното, а вечер водя тренировки, така че спортът си е част от начина ми на живот.

Какви са ти целите и какво си постигнал досега?

Когато започнах да тренирам сериозно, целта ми беше да мога да се противопоставя на тези, които искат да ми вземат 20 стотинки за закуската.

Вече мога да кажа, че успешно съм я постигнал - никой не ми иска насила стотинките...

Сега целта ми е да се чувствам добре, да мога да понасям сериозни натоварвания, независимо какво ще представляват те – тежка тренировка с максове, дълги кросове, максимални бройки със собствено тегло, преход от 30-40 км в планината, товарене и разтоварване, цепене на дърва – въобще каквато и да е тежка работа.

Смятам, че също е постигната и просто остава да съм здрав.

Всичко това, което правиш с тялото си, води ли до истинско здраве или е компромис със здравето?

За да отговоря на такъв въпрос, е редно да изясня какво разбирам аз под истинско здраве – това, което съм посочил като отговор на по-горния въпрос.

Да, тренировките са ме довели до истинско здраве. Чувствам се силен и издръжлив, нямам здравословни проблеми.

Естествено, плащам си за това с неприятните травми, но пък имам приятели, които на моята възраст пият лекарства за вече хронични проблеми, макар и нищо по опорно-двигателния апарат да не ги боли.

Това е и отговорът на втората част от въпроса – пълно щастие няма, правиш някакъв компромис с нещо, за да спечелиш друго. Въпросът е да си в плюс въпреки компромиса.

Кога за пръв път започна да тренираш бойни изкуства и кога за пръв път се захвана с железата?

С бойни изкуства – когато започнах Киокушин. С железата започнах впоследствие – бях много лек, нямах сила.

Въпреки че станах добър в спарингите, всеки по-тежък от мен ме мачкаше. Решението дойде след една травма, която ме спря от тренировките по карате за дълго време и започнах да тренирам силово вкъщи.

Отначало с два правени дъмбела от бетон, с някой на гърба за клекове и лицеви опори, с набирания на лоста пред блока, после в една самоделна зала в мазето на един приятел и след повече от година и половина такива самостоятелни тренировки влезнах в сравнително оборудвана за онези години зала.

Според теб има ли бойни изкуства (БИ), които са по-ефикасни от други за развитието на физиката на човек, и има ли по-ефикасни методи спрямо други, да речем конкретно при спаринг между двама представители на различни бойни изкуства?

Категоричен съм, че има. Борците са най-универсалните и изградени атлети от всички бойни изкуства/спортове!

Дори в модерното ММА основната методика за силова подготовка е борческата.

При спаринга също има качествени разлики между отделните бойни изкуства и тяхната ефикасност в боя, но тук има и голяма доза субективност съобразно това какви са правилата в самия спаринг и какви са личните качества на бойците.

Един мой познат има следната много хубава мисъл: "Каквото тренираш – това можеш. Колкото го тренираш – толкова го можеш!"

Винаги ли си бил така "небрежен" към хранителния си режим, или си спазвал и стриктен такъв?

Ям каквото ми се яде и колкото ми се яде.

Това не означава, че ям само "джънк" или въобще не гледам какво съдържа храната ми, особено при положение, че имам претенции за добър готвач.

Готвя внимателно и здравословно, но когато ми се ядат банички, вафли или дюнери, не се ограничавам, а просто си ги ям.

Спазвал съм много режими на хранене, основно рестриктивни.

Консумирал съм само сложни въглехидрати и протеин, с минимално количество мазнини в храната, бил съм около година вегетарианец, бил съм почти година на строго НВД.

Трябва да кажа, че от никой от тези режими не съм доволен и няма да ги повторя, ако не ми се налага.

Очевидно е, че многоставните упражнения доминират в тренировките ти (а и тези, които правиш с хора, трениращи БИ). Какво мислиш за изолиращите - имат ли те място в програмата на човек, занимаващ се с бойни изкуства?

Разбира се, че имат. С изолиращи упражнения може да се превъзмогне застой, да се подпомогне успешното изпълнение на нещо, което преди това е било неизпълнимо.

Също така, имат ли място коригиращи упражнения (за пример - определени разтягания, изометрии, упражнения за увеличаване на мобилността на определено място в тялото)? Ако да, кои са тези, които най-често използваш и наблюдаваш, че са най-нужни на трениращите?

Разтягането е неразделна част от функционалните тренировки, особено за човек, трениращ БИ.

Подобрява възстановяването, еластичността на мускула, обхвата на движения.

Тук не може да се сложи категорично "това и това са най-най-", но гъвкавият таз, задколянни сухожилия и гръбнак са от голямо значение.

Сподели накратко какви са тренировъчните и хранителните ти принципи?

Тренировъчните накратко мога да ги опиша така :

• На макс и до отказ.
• Ако не можеш повече, не си почивай, а направи още малко.
• Ако си мислиш, че ти е тежко, значи най-вероятно се подценяваш.

Хранителните принципи, доколкото мога да ги нарека така, са :

• Яж каквото ти е вкусно.
• Подбирай си храната.
• Не прекалявай с нищо - бъди краен в ограничаването, но и не бъди лаком.

Как решаваш кое да включиш в комплексите и тренировките, които измисляш?

Според целта, за която са измислени.

Постройката, подреждането и комбинирането на упражненията, бройките и тежестите зависят от търсения ефект.

Смяташ ли, че са по силите на трениращ (без амбиции за професионалист) да ги изпълни?

Някои – да, други – не. Това е въпрос на индивидуални качества.

Има изключително силни и издръжливи хора, които просто обичат, а и са свикнали да се скатават и не знаят къде им е прагът по отношение на сила и издръжливост.

Използваш ли добавки? Какво мислиш за спортните храни и добавки?

Използвам, но съм на моменти. Понякога правя комбинации от витамини, аминокиселини, протеин на прах, природни стимуланти – билкови и пчелни продукти, с която карам по над половин година, понякога просто нищо не приемам.

Ако човек иска просто да тренира, за да каже, че е ходил във фитнеса, на корта, на игрището, то не е необходимо да ползва добавки, макар да би имал по-добър резултат с тях, но ако тренираш сериозно – без тях е изключително трудно.

Ползваш ли стероиди? 

Не. Не виждам никакъв смисъл в приема на стероиди при моето трениране. Достатъчно съм силен, а визията не ме вълнува много.

Имат ли място забранените медикаменти в живота на човек, който не се занимава професионално със спорт?

Освен ако няма истинска медицинска причина и съответното лекарско предписание – не!

Опиши накратко един свой ден?

Ставане рано сутрин, между 4 и 7, според ангажиментите в работата.

До 16-17 ч. на работа, прибиране в къщи, разходка с кучетата, и ако е ден за трениране – на тренировки, ако не – готвене, вечеря, занимавка из къщи.

Лягам малко преди или след полунощ. Обикновено е така.

Коя е мускулната група (ако има такава), която генетично не ти е заложено да върви?

Раменете. Но не бих казал, че нещо ми върви – просто някои съвсем не вървят.

Какви бойни изкуства си тренирал и до каква степен ги владееш?

Киокушин, бокс, свободна борба, граплинг/БДД.

Владея ги до степен да науча добре друг на това, което знам и мога.

Както и да използвам това, което знам, достатъчно успешно.

Занимавал ли си се с друг вид спорт, преди да влезеш в залата? Какво би искал да опиташ?

За първи път започнах да "тренирам" като дете – във втори клас се записах на тенис на корт.

Най-добрият ми приятел тренираше и покрай него тръгнах и аз.

Изкарах някъде около 2 месеца и се отказах, защото обстановката, треньорите и тренировките бяха ужасни и досега още не мога да харесам този спорт, колкото и модерен да е в момента и с колкото и голямо желание да ходех на тренировки тогава.

В четвърти клас ни сложиха нов учител по физическо възпитание, който беше бивш борец и цирков атлет.

Можеше да обиколи салона на училището, ходейки на ръце, можеше да седи в стойка на една ръка 2 минути и то на 3 пръста, а същевременно беше изключително спокоен и имаше подход към учениците си, и затова, когато предложи момчетата да тренираме борба в часовете по физическо, всички бяхме съгласни.

Самите тренировки бяха нещо като игра с елементи на силова подготовка, съобразена с възможностите на 10-11-годишни деца и основни техники от свободната борба.

За съжаление на следващата година имахме друг учител по физическо и тренировките по борба в училище си останаха в историята.

В шести клас ми попадна една книга – първото издание на "Културизъм за всички" от Атанас Джананов.

Беше на брата на мой съученик и с много молби успях да я взема да я прегледам (все още е някъде вкъщи).

Бях поразен от снимките на културистите, изглеждаше ми невъзможно да има човек с такава физика.

Аз бях слаб физически, но пълен, тормозен доста и реших да опитам каквото пише в книгата, купих си две гири по 3 кг и започнах... към 10 тренировки.

Беше невъзможно да тренирам вкъщи само с двете гири и да следвам картинките и упражненията от книгата, пък и да гониш врабци с жилката, да играеш футбол или да се криеш по строежите беше доста по-занимателно тогава.

Правиш ли жертви в името на тренировката? Какво не би пожертвал?

Преди съм правил компромиси с абсолютно всичко и всички, само и само да тренирам редовно.

Сега тренирам за удоволствие и не виждам какво бих жертвал, освен евентуално някое излизане на заведение или пък да не приготвя нещо, което ми се яде, защото съм в залата, а не вкъщи.

Ако една жена тренира със собствено тегло, какви биха били ползите в посока здраве, ако започне да тренира с големи тежести?

Каквито и за един мъж.

Ще стане по-силна, ще изглежда по-добре, а ако знае как да тренира и как да комбинира натоварванията функционално, ще има дългосрочен здравословен, да го наречем "актив".

Къде си получил най много травми - в залата за тежести или по време на спаринг?

Определено при спаринги. В залата за тежести травма можеш да получиш, ако направиш глупост или залитнеш към някаква крайност, докато при спаринг с невнимателен опонент нещата стават съвсем лесно.

След толкова травми и тежки периоди, кои са най-силните ти качества, които са те изправяли отново? С цената на какво?

Търпението. С цената на загубено време за връщане на форма, с цената на постоянни болки тук и там през това време, с цената на пропуснати възможности.

Изброй трите си най-големи порока.

Мързел. Мързел. Мързел.

Какви принципи на хранене спазваш когато сваляш и когато качваш килограми?

По принцип нямам стремеж нито да качвам, нито да свалям килограми.

Почна ли да ям по много и от всичко и да тренирам всекидневно, килограмите се качват и то доста бързо.

Искам ли да сваля – двуразови тренировки и ограничаване на простите въглехидрати, хранене в точни часове или пък цикличното хранене, което опитах скоро – килограмите почват да слизат сравнително бързо.

Кои са елитните спортисти и треньори, с които си тренирал и от които си заимствал идеи, за да изграждаш тренировъчна методика на различни спортисти?

Не мога да кажа, че съм тренирал много с такива хора, но пък че ги познавам и съм научил доста неща от тях – да.

Димитър Стойков – много знаещ и доказан треньор по вдигане на тежести.

Христо Марков и Николай Петров – изключителни треньори по лека атлетика.

Доста неща съм научил и от състезатели, чиито имена няма да говорят нищо на повечето читатели, но пък всеки със своите наблюдения и опит ми е помогнал по някакъв начин.

Лекоатлети, борци, културисти от най-старата генерация в България, гимнастици.

Какво мислиш за явлението ММА, добиващо страхотно развитие и повличащо толкова различни бойци?

Всяко ново е добре забравено старо. На практика древногръцкият Панкратион от античните олимпиади е бил точно това.

Шоринджи Кемпо – също. Почти всяко бойно изкуство е минало от трениране и единоборства с минимални правила към все по-ограничен и спортно пригоден вариант.

Естествено, че това е ставало в доста дълъг период, но постепенно се е стигнало до някакви крайни и осакатени правилници, които не дават реална представа за възможностите и ефективността им в невъоръжен двубой.

Не ми харесва комерсиализацията, както и факта, че всеки почва да се чувства специалист и треньор, но модата в момента диктува доста от правилата в живота.

А какво е твоето мнение за кросфит?

Има повече положителни и по-малко отрицателни страни, отколкото си мислех преди.

Явно целта "универсалност" в любителското трениране увлича доста последователи.

Прилича ми на алтернативата на десетобоя в леката атлетика, във фитнеса, с тази разлика, че е доста по-достъпен за всеки.

Има и неща, които не харесвам – прекалено много работа за време, по-малко за максимална сила, което води до ограничаване на тегловия диапазон на успешните състезатели.

Прекалената комерсиализация и откровените неистини в маркетинга му – също.

Подиумът на победителите - възможно ли е човек да се озове там без непозволени медикаменти, визирайки скоростно силови спортове, както и някои контактни бойни изкуства?

Това са две различни категории спортове.

Скоростно силовите спортове са отдавна компрометирани в тази област.

Там само един наистина изключителен талант може да стане шампион без медикаменти и то при условие, че има много добър треньор, положи огромно количество труд и има известна доза късмет.

Чистите атлети, ако въобще ги има, са на последните места, за съжаление.

В контактните бойни изкуства/спортове "химията" по-скоро пречи, а и не компенсира основните, необходими за победата качества – техника, усет за боя, сърце и дух.

Може да подпомогне някой, който има изброените качества за по-добро представяне, но дори и това невинаги е гарантирано – виждал съм и точно обратния резултат.

Въпреки че много от големите имена в ММА са на стероиди и това е публична тайна, това е проблем, породен от комерсиализацията на този спорт, но такъв проблем със същата причина има и в профи бокса, и в кикбокса.

Защо отричаш билдърските програми? В друг форум си писал, че класическите бодибилдинг схеми не са удачни за покачване на мускулна маса за човек, трениращ бойни изкуства? Защо смяташ така, при положение че най-добрият начин да качиш чиста мускулна маса е точно бодибилдинг сплит?

Защото в бойните изкуства са важни функционалните качества, а не чистата мускулна маса, визията и пропорциите.

Защото дори и да качиш необходимата мускулна маса, ще трябва да работиш доста по-дълго време в посока функционалност след това.

Няма как да сравниш качествата, които притежава Крелин и го правят изключителен борец, с тези, които притежава Кътлър и го правят "Мистър Олимпия".

Смяташ ли, че си добър като треньор - имаш крайни виждания за тренировъчния процес, а в друг форум беше написал нещо от рода на "аз съм по-добър от братята Уайдър" но никъде не си формулирал своите принципи, докато техните са известни на цял свят и то от доста години (и работят)?

Дали съм добър или не съм добър – не мога да кажа. Помогнал съм на доста хора да постигнат това, което са целяли.

Имам крайни виждания, защото и състезателите, които съм готвил, са имали високи цели.

В сферата на физическата подготовка в БИ принципите на братята Уайдър не са удачно решение, а най-лошото е, в повечето случаи се вземат наготово точно защото са популярни и се налагат към нещо, което се нуждае от съвсем друг подход.

Оттам тръгват и легендите "щангите те правят дървен", "силовата те прави бавен", "тежкото ти пречи на издръжливостта".

Моите принципи работят за функционалост в кратко време, за класически фитнес и бодибилдинг не са удачният вариант.

Не съм ги формулирал и огласил, защото не съм в САЩ и няма да изкарам пари от това (шегичка).

Какво не би жертвал в името на спорта?

Много неща – семейство, приятели, хоби.

Май единствените неща, които бих жертвал, са свободното време, цигарите и алкохола.

Какво мислиш за съчетаването на силови тренировки с тренировки по съответен боен спорт?

Мисля, че е задължително, но в границите на разумното според целта и вида на спорта.

По колко пъти тренираш в седмица силово и по колко пъти ММА?

В момента седмично имам 3, максимум 4 тренировки и ако всичко е нормално, тренирам заедно силова и ММА – или съчетани, което е сложно да обясня на какъв принцип и как става, или първо едната тренировка, после другата.

От  колко време пушиш? Според теб съвместими ли са до някаква степен цигарите и щангите и мислиш ли да отказваш пушенето?

От шести клас, но ежедневно и по повече – от 3 години.

Цигарите не са съвместими с нищо, но да кажем, че най-малко ще усетиш негативното им влияние при щангите.

Отказването е лесно, да не започнеш отново е по-трудно, но май скоро ще се разделям с тях.

Как според теб трябва да се променят тренировките с нарастване на относителната сила на атлета (ако целта е относителна сила)? По-често или по рядко трябва да се правят максимални опити?

С нарастването на силата в определени базови движения тренировките трябва да се разнообразяват със сходни на тези движения, както и с подпомагащи такива.

Ползата е много по-голяма, отколкото да се правят максимални опити, които са контролни и не е необходимо да присъстват във всяка тренировка или през тренировка.

Каква е жизнената ти философия и кои ценности са водещи за теб?

Не прави на другите това, което не искаш да правят на теб.

Когато можеш да помогнеш го направи, без да имаш користни мисли.

Уважавай семейството си и приятелите си.

За какво мечтаеш?

Да живея спокойно, без ежедневните грижи.

Какви са най-честите грешки, които допускат начинаещите спортисти и как да се предпазят от тях?

Че се хвърлят с главата напред, без да слушат и да обмислят съветите на опитните и си мислят, че копирайки техните тренировки, бързо ще станат като тях.

Да вземе наготово начина на трениране на напреднал атлет е най-голямата грешка за един начинаещ.

Какво е мястото на треньора в изграждането на един спортист? 

Треньорът е клечката кибрит, която запалва факлата на трениращия.

Треньорът трябва да има план и методика за постигането на целите, както и да успее да мотивира спортиста да положи всички необходими за това усилия.

Вярваш ли на твърдението, че в бойните спортове водещо е духовното и работиш ли в тази посока?

Това е една доста популярна легенда, най-вероятно насадена от филмите и историите.

Ако това, че в бойните изкуства/спортове се учиш как да се противопоставяш на противник, който иска да те нарани и ти ставаш по-дисциплиниран, смел, силен хладнокръвен, можем да наречем духовна страна – да, това е водещото.

По какво се различават "билдърските" мускули от "бойните"?

По начина на трениране. Не съм правил анатомичен и хистологичен анализ, за да мога да отговоря точно.

Любим филм на спортна тематика?

"Ужилването", оригиналното му заглавие е "Diggstown".

Какво хоби имаш?

Кучетата, преходите в планината, тренирането.

Какво мислиш за суровоядството?

Не бих ял всичко само сурово. Много от храните са годни и здравословни за консумиране сурови, но някои са рискови.

Разбира се, че зеленчуци, плодове и ядки ги предпочитам сурови, както и ферментирали меса.

Някои от най-силните хора на времето си са били суровоядци – Георг Хакеншмид например.

Любим спортист?

Нямам. Харесвам много спортисти, в различни спортове, но любим нямам.

Любим спорт?

Също нямам. Харесвам много спортове, освен тези с топка, като изключим баскетбола.

Какво е мнението ти за уличния фитнес?

Много добра алтернатива на компютърните игри за тийнейджърите.

Хиляда пъти по-добре 30 минути на лостовете, отколкото 3 часа на компютъра.

Иначе като единствен начин на трениране и изграждане на комплексен атлет не става.

Участвал ли си на държавни, европейски, световни или олимпийски първенства по някакъв спорт? Какъв е той и как се класира?

Участвал съм на само на държавни първенства и на разни неофициални състезания, на които съм играл по една среща (защото е такъв е бил регламентът), без някакви особени постижения.

Ти си споменавал, че си тренирал борба. Пускал ли си се на селските борби и грабвал ли си коча?

Да, но "коча", в случая телето, го взе един приятел – такава беше договорката.

Успяваш ли да мотивираш хората около теб да тренират и как?

Успявам с личен пример и разумни аргументи. Но ако у един човек няма никакво желание за спорт, чудеса с него не стават.

Какво е мнението ти за фитнес индустрията и здравословния начин на живот у нас?

За годините, в които имам наблюдение – от 1989 г. досега, мога да кажа, че има огромен скок.

Има всякакви зали, пълни с оборудване, на което абсолютен лаик може да направи тренировка, има такъв избор от добавки, какъвто навремето даже не беше и мислим, достъп до информация по най-различни въпроси, които преди са били terra incognita.

За съжаление и тук медалът има обратна страна – стероидите за по-бърз растеж и "тяло за лятото", повторяемостта на грешките, напрегнатият начин на живот и малкото време за какъвто и да е спорт у повечето хора...

Какво би посъветвал младите фитнес ентусиасти, които бързо посягат към "тъмната" страна (стероидите) при минимален стаж в залата?

Да не го правят. Могат да станат силни и добре изглеждащи и без тях.

Вярно, че това ще отнеме доста повече време, но доброто здраве е необходимо цял живот!

Какви съвети би дал на начинаещите?

Да не чакат чудеса от сплитове и схеми, а да тренират умно и съобразно възможностите си, търпеливо и постоянно.

Да не гледат останалите, а да гледат себе си.

По какъв начин се запозна с нашето издание, какво ти допадна, какво би могло да се подобри?

Покрай търсенето на информация за същината на кросфит - заради евентуалната (тогава) подготовка на Славко.

Допадна ми изключително позитивният характер на BB-Team и насочеността към лесна и достъпна и информация и реших да се включа и аз.

Не мисля, че нещо в BB-Team има нужда от промяна.

Пожелай нещо на читателите на BB-Team?

Да са здрави и търпеливи!