Какво измерва Вега тестът?

Какво измерва Вега тестът?

"120 храни - коя е най-добра за теб?" или поредната масова заблуда?

Електродермалното тестване за "поносимост на храните", по-известно у нас като "Вега тест", e противоречива практика, която обаче влияе силно върху поведението на тестваните хора. Това добре ли е или зле? Преди всичко трябва да се запитаме "какво измерва", "достоверно ли е" и "кой следва да провежда електродермални тестове"?

Свалянето на килограми е сериозен бизнес, опазването на здравето също. Както всяка бизнес област в страната ни и тези два свързани бранша се нуждаят, ако не от известна регулация, то поне от повече достоверна публична информация за дейностите, които извършват работещите там специалисти.

Вега тест - какво е това?

Електродермалните (или електродерматологичните) тествания са широка група изследвания, които се основават на електропроводимостта на кожата и промените в нея при настъпване на заболяване. Казано накратко, те правят "измерване на електродермалната активност" (EDA).

Представляват галаванометър, който включва електрод, държан от пациента, филтър, контактен инструмент (писалка), с която да се подава ток към определени биологично активни точки по тялото му.

Събраната информация минава през филтъра и компютър, който анализира данните, като ги сравнява със своята база данни.

Именно на този принцип работи апаратът "Вега тест". Филтрите за него представляват течни екстракти от храни, а точките, които биват изследвани се различават по няколко методики.

На подобна биоелектрическа основа работят и други известни инструменти - детектор на лъжата, апарат за измерване на телесни мазнини, като всички са "условно точни", а точността им варира от специалист до специалист, от изследван до изследван, от процесорното уравнение и от базата данни, разбира се.

Какво измерва Вега машината?

Вега тест филтрите са концентрирани течни екстракти на храни (каквото и да значи това) и позволяват да се дадат указания относно поносимостта на консумирани храни/напитки.

При полагане на писалката до кожата на пациента през нея преминава ток и се наблюдава пик или спад в параметрите на тока. Съответно операторът на машината регистрира поносимостта на храната.

В края на изследването пациентът получава един списък с храни, които не бива да консумира в следващите три или шест месеца, след което се налага ново измерване.

Ами научната основа?

Коцепциите за работа на Вега устройствата, които открих, са две:

Дермална активност на лимфни центрове под кожата и храни

Това са лимфни възли, а в лимфата има големи количества имуноглобулини. Това са протеини, чрез които тялото маркира "неприятни" вещества и организми за унищожаване от имунната система.

При продължителна консумацията на храни, които не ни понасят, тялото ни реагира чрез натрупване на въпросните имуноглобулини. В един момент тялото реагира с алергия, която може да протече типично или атипично.

Лекарите, използващи Вега тест често цитират концепцията, че апаратът отчита количествата на всеки тип имуноглобулини със съответната честота на тока.

Дермална активност на лимфни центрове под кожата и заболявания

Измерените стойности се сравняват със стандарти и се търси статистически баланс. Тук се въвеждат биометрични данни.

Отклоненията се анализират и помагат на консултанта да насочи вниманието си към едно или друго оплакване на пациента, нещо като стесняване на кръга. Това е по-реалистичен сценарий, но няма връзка с храните. 

Надявам се да прочета повече научни данни, вместо маркетингови лозунги от компаниите-производители на подобна електроника. Би било страхотно - като в Star Trek! "Биип", намръщен поглед и мигновената констатация: "Болен сте от..."

Уви, електродермалните изследвания не са стигнали дотам, че да правят това с фантастична точност. Поне засега. Човечеството тепърва прави карта на протеините в тялото.

Термодинамиката и биофизиката без съмнение ще допринесат още за медицината, но това няма да стане чрез Вега тест по отношение тестването на храни чрез имуноглобулини през кожата. Просто има твърде много променливи.

Дермална активност на виталните точки от китайската традиционна медицина

Много е писано за китайската медицина и акупунктурата. Трудно е да атакуваш с научни аргументи вековно издържана медицинска практика, дори когато има аргументи.

Акупунктурното измерване на електродермална активност и обединяването на резултатите в органен скрийнинг е това, на което се основава съвременната методика за анализ на Vega test.

Така, ако се наложи да атакуваш въпросната практика, се налага да атакуваш цяло течение в човешката алтернативна медицина. Модерните Вега тест устройства предлагат три отделни изследвания:

Начините, по които може да се проведе анализ на ефективността, са два:

  • Сравнение на резултати от едно и също устройство, при един и същ пациент и различни практикуващи. Или с подмяна на контролните филтри.
  • Сравнение на резултати от едно и също устройство, при различни хора с успореден скрининг чрез изследвания, застъпени в конвенционалната медицина.

Сравнението от първи тип е направено от екип разследващи журналисти на BBC през 2003-та година, в Обединеното кралство из различни магазини за здравословни и биохрани, където работят експерти по хранене.

Резултатите са с драстични несъответствия и категорично отхвърлят евентуална полза от тестване на храни.

За втори тип се търсят резултати от изследвания. Преглед през научния канал в Google и специализираните научни библиотеки показва две групи изследвания.

Едните са про-вега тест(5-15), а другите анти (3, 4). Прави впечатление, че от последното изследване на електродермалната активност с "обнадеждаващ" резултат са минали около 22 години, което лично за мен го прави морално остаряло.

"Най-младото" негативно е по отношение на тестването на хранителни алергии, но позитивно по отношение ползите към електродермалните тестове е от миналата година.

Интересно е заключението на Австралийската общност по клинична имунология и алергия. То гласи:

  • "Официалните изпитания на тази техника показват, че е неспособна да направи разлика между здрави и алергични пациенти, между контролна проба (празен филтър) и алергенен екстракт, а получените резултати не корелират с тези, получени от конвенционалните методи (кръвна проба)."

Много ми се иска да прочета официално изявление или публична позиция на някоя уважавана държавна/научна институция или на лекарска организация, която да обяви позицията си про/анти Вега тест и подобни методики. Уви, не попаднах на такива, за да ги цитирам.

Други техники за изследване и диагностика

Съществуват доста популярни и не по-малко противоречиви методи за диагностика на различни заболявания у нас.

Ще дам кратък списък:

  • Минерален анализ на косъма;
  • Ирисова диагностика, Иридиология;
  • Цитотоксично тестване (Браян или Алкат тестване);
  • Вокална провокация и неутрализация (леле!);
  • Кинезиологични тестове;
  • Радионика (псионична медицина);
  • Пулсова диагностика;
  • Гласово анализиране VioceBio;
  • Тестване за дисбиоза;
  • Дихателни техники по Бутейко;
  • Елиминиращи диети.

Причини за широката популярност на Вега тест у нас

Смешно или не, причините са психологически, образователни и икономически.

Психологически и образователни, защото пациентът/човек отива при специалист, за да бъде "изследван", а не просто смъмрен и консултиран. Българинът е недоверчив и не разбира как един лист хартия с указания ще свърши по-добра работа от мегаякото изследване.

Също има нужда да се изплаши, за да свърши нещо за себе си. Да му кажат, че е зле и ще става по-зле, като му размахат изследване. То изследването е мотивиращият фактор. А това, че лекарят отсреща е учил и продължава да учи през целия си живот, не е фактор.

Разбира се, тук просто грубо обобщавам, но това поведение не е нещо ново и не е непременно родно. Просто хората имат нужда от неопровержими доказателства, а не "мнения". Така го чувстват, за да повярват и да променят себе си. Което е глупаво, но работи.

Тук идва пазарният подход. У нас навлезе пазарният принцип в предлагането на здравни услуги и пациентът избира лекарят, така е от 2000-та година, а парите следват пациента.

Тук се намеси руският и американски опит в продажба на здравни услуги и много ендокринолози, диетолози и лекари от други специалности започнаха да купуват "убедителна апаратура" за диагностика.

Въпросната апаратура прави пациента "доволен" от услугата, оставя му чувство, че е получил "реална услуга". А понеже търсенето определя предлагането, или си като всички, или трудно оставаш в практиката.

Това е и причината днес малцина лекари да лекуват чрез хранене, без помощта на някоя машина, която да примамва пациентите.

Това хубаво ли е или лошо за пациентите и отслабващите?

Практически ползи от електродермалната диагностика

  • Плацебо. Запознати сме с ползите от самозаблудата (плацебо ефект). Тук самовнушението работи в полза на пациента.
  • Машината гарантира следващо посещение. Когато кажете на някой, че е редно да се видите след 90 дни за мониторинг на данните и корекция на лечението/диетата, той е по-склонен да дойде. Това е добре и за бизнеса, и за отслабващия/болния. 
  • Покрай сухото гори и суровото. Това означава, че елементарното измерване на мазнини със съпротивление и/или кожни гънки в комбинация с антропометрия, кантар и математика са по-резултатни в свалянето на килограми, но се продават по-лесно като работещи услуги покрай Вега тестване и подобни. Така като отивате за едното, специалистът има поле да си свърши работата.

Недостатъци и опасности на електродермалната диагностика

  • Няма научни данни да е единствено основание за лечение и мониторинг, нито за имунитета, нито за отслабването.
  • Изисква инвестиция от страна на лекаря/специалиста и оскъпява услугите - след изплащане е в полза за специалиста и негатив за клиента/пациента.
  • Има риск да "заслепи" с точността си специалистите без лекарско медицинско образование, които предлагат диагностика на заболявания и лечение. Даже не съм сигурен дали е законно у нас.
  • Подменя нуждата от образователен ценз. Пациентът е там заради препоръка от приятел и/или устройството. При лечение на заболявания това е абсурдно и все пак се случва! Машина, която сякаш отменя въпроса "А вие диетолог ли сте, в смисъл дипломиран лекар със специализация след седем години обучение по "Хранене и диететика?"

Кой и за какво може да използва Вега тест и подобни диагностики?

Както вече изяснихме, това е полезен инструмент за раздвижване пазара на здравни услуги и за следването им от страна на пациенти/клиенти. Редно е да се ползва като мониторинг/диагностика/претекст за лечение на заболявания, каквото е и затлъстяването от трета степен нагоре, само и единствено от лекари.

Диетолозите са лекари, не са фитнес специалисти, не може да се изкара курс за диетолог. Това е публична браншова тайна. Е, вече я знаете. За диетолог се учи основна медицина и се специализира 3-4 семестъра.

Има други специалсти, които се домогват до лечението на отслабването дори сред лекарския бранш. Често ендокринолози без специалност по диетология извършват диетологични услуги. За мен е приемливо, но аз не съм лекар.

А какво не е? Отслабването с диета не изисква непременно диетолог, ако мазнините са във физиологични норми (затлъстяване до 2-ра степен) и липса на текущи/хронични заболявания или при здрави хора с нормален процент телесни мазнини (Мъже 15-25%, Жени 20-30%).

В това поле оперират спортните консултанти по хранене, които не са "спортни диетолози". Неприемливо е да се изземват с маркетингови подходи научната степен и професионалната квалификация на медиците заради липсата на регулация и слабото здравно образование у нас.

Разбира се, това е лична отговорност на всеки колега. Оставям го без коментар. Без съмнение статията ще ядоса доста хора, но по мое мнение ще е за добро. Какво мислите вие?

Използвани източници
  • C H Katelaris et al., Med J Aust 1991; 155: 113-114.
  • allergy.org.au
  • Colbert AP, Spaulding KP, Ahn AC, Cutro JA. Clinical utility of electrodermal 
  • activity at acupuncture points: a narrative review. Acupunct Med. 2011
  • Dec;29(4):270-5. Epub 2011 Oct 14. PubMed PMID: 22002962.
  • Gerez IF, Shek LP, Chng HH, Lee BW. Diagnostic tests for food allergy.
  • Singapore Med J. 2010 Jan;51(1):4-9. Review. PubMed PMID: 20200768.
  • Voll, R. : “Twenty years of electroacupucture diagnosis in Germany,” American Journal of Acupuncture, vol. 3, 7-17, 1975.
  • Fehrenbach, J., Noll, H., Nolte, H.G. & Schimmell, H.: Short Manuel of the VEGATEST method. Vega Grieshaber, 1981.
  • Kenyon, J. : Modern Techniques of Acupuncture, vol. 3, Thorsons, 1985.
  • Lewith, G. & Kenyons, J. : Clinical Ecology, Thorsons, 1985
  • Kenyon, J. : “Diagnostic Techniques of the Future: Bioenergic Regulatory Medicine”, Journal of Alternative Medicine, vol. 12, December 1985.
  • Kenyon, J. : Twentieth Century Medicine, Thorsons, 1986. Ali, M. : “Correlation of IgE antibodies with specificity for pollen and mould allergy with changes in electrodermal skin responses following exposure to allergens”, American Journal of Clinical Pathology, 91:357, 1989.
  • Kiop, J., Swierczek, J., Wood, A. : “Comparison of Ecological Testing with the Vega Test Method in Identifying Sensitivities to
  • Chemicals, Foods and Inhalants”, American Journal of Acupuncture, 13:253-59, 1985.
  • Lam, F., Tsuei, J., : “Case Findings from a Family Practitioners Office Using Electroacupuncture According to Voll”, American Journal of Acupuncture, vol. 11, 23-29, 1983.
  • Lam, F., Tsuei, J., Zhao, Z. : “Bioenergetic Regulatory Measurement Instruments and Devices”, American Journal of Acupuncture, vol. 16, 345-49, 1988.
  • Tsuei, J., et al., “Study on Bioenergy in Diabetes Mellitus Patients”, American Journal of Acupuncture, vol. 17, 31-37, 1989.
  • Lam, F., et al., “Study on the Bioenergetic Measurement of Acupuncture Points for determination of Correct Dosages of Allopathic or Homeopathic Medicines in the treatment of Diabetes Mellitus”, American Journal of Acupuncture, vol. 18, 127-33, 1990.

Хареса ли ти?

Сподели с приятели в:

back-arrowbb-hexcalendarcheckoutfacebook-iconforumgoogle+instagramlinkedinlogo-smallmailmessagesmy-bbprofileprogressreadingsearchseparator-carrotseparator-dumbbellseparator-shoeservicestoresubmit-arrowtop-arrowtwitteryoutube1 read-later1