Интервю с Витан Пейчев

Представяме на вашето внимание интервю с още един от редовните потребители на нашата медия - Витан Пейчев.

Представи се на читателите?

Казвам се Витан Пейчев, на 23 години, родом от Сливен. Висок съм 187 см, 94 кг, тип мезоморф.

Кога започна с фитнеса и какво те накара да започнеш да тренираш?

Бях нормално, сравнително атлетично момче. Близки приятели решиха да ме повикат с тях и аз се съгласих, направих десетина тренировки, но май нещо не беше моят спорт… Началото на пубертета ме накара да дам втори шанс на залата, защото момичетата харесват най-вече "нацепените", нали?

Малко тъжна и клиширана история, но важното бе, че поради една или друга причина се захванах с тренировките и не се отказах. Една константа стои непроменена и до ден-днешен. Единствено майка ми ме подкрепи безрезервно още от момента, в който обявих, че искам да живея здравословно, въпреки откровено глупавите хранителни навици, които се опитвах да наложа тогава.

Още помня тръпката от новото, желанието, мотивацията, просто това е един безкраен път, от който връщане назад няма.

С какво се занимаваш и как съчетаваш спорта с ежедневието си?

В момента съм 4-ти курс "Финанси" в УНСС (напук на всички приказки срещу УНСС, аз го харесвам с добрите и лошите му черти), също имам късмета да работя във финансово-счетоводна фирма и да се "уча" и в прекия смисъл.

Относно съчетаването на спорта с ежедневието, всичко опира до мотивация и желание. През седмицата съм плътно зает с лекции или работа от 9 до 6, налага ми се и вечер да залягам над учебниците заради почти "култовите" финални изпити, но сложа ли раницата на гърба и слушалките в ушите, всичко остава зад гърба ми, отивам почти в алтернативна вселена, настъпила е "моята част" от деня и никой и нищо не може да ми я отнеме.

Какви са ти целите и какво си постигнал досега?

Нека започнем с това какво съм постигнал: самодисциплина и целеустременост. С всеки свой успех човек  осъзнава силата в ръцете, плещите, съзнанието, сърцето. Оттук нататък не съществува крачка назад.

Целите ми се ограничават единствено и само да отведа тялото си до моя личен лимит, а след това поне една крачка отвъд. Човек никога не е достатъчно силен, бърз, експлозивен, гъвкав, издръжлив.

Сподели накратко какви тренировъчни и хранителни принципи следваш и защо?

Направо не мога да повярвам през какви методики и вярвания съм минал през годините тренировки. То не бяха пилешки филета и корнфлейкс, двуразови тренировки, яйчени белтъци, извара, тренировки за бицепс и трицепс, копиране на програмата за гърди на Рони Колман…

В момента се концентрирам над развитие на физическите си качества – сила и експлозивност на първо място, като не забравям за гъвкавост и издръжливост, но всяко нещо с времето си. Тренировките ми варират от 4 до 5 седмично, като самото им съдържание е променлива величина, тъй като едва наскоро започнах да "тренирам" истински по моите критерии. Визията е на заден план, тя напълно ме удовлетворява - ако не се лъжа, май от 8 години не са ми казвали, че съм дебел…

В храненето съм фен на палео, като го обединявам с мини фастинг цикли, заимствани от цикличното хранене. Първото ми хранене за деня е на обяд и се състои от белтъчини и мазнини – целта е ниски инсулинови нива. Вечер, около 9 часа, тренирам на гладно или 2-3 часа след леко хранене. След тренировка следва обилно такова.

Влияеш ли се от чуждото (общото) мнение на форума относно твоя тренировъчен и хранителен режим?

Разбира се! Нямам възможност да съм запознат с всички нови тенденции и да ги сравнявам със стари такива, а това е предназначението на форума – споделянето. Ако го нямаше, съмнява ме какъв би бил прогресът ми днес.

Напоследък чета доста изказвания на хора, че всичко е на база модни тенденции – преди беше на мода високомазнинно хранене, сега е цикличното, при тренировките модерен бил кросфитът… Тук не съм съгласен, хората (или поне тези, които пишат тези неща) не усещат прилива, еволюцията в тренировъчни и хранителни методики.

Все повече трениращи усещат как въглехидратите далеч не са толкова нужни, колкото са описвани, как мазнините не са този "убиец, който неуморно вдига холестерола". Не е необходимо да се храним по 5 до 7 пъти на ден, от глад няма да изгорим мускулите си и да заприличаме на професионален състезател по маратон, а тренировките се ориентират към функционалност. Всяка "мода" оставя своя отпечатък, своята най-добра черта.

Какво ти е отношението към "вредните" сладки неща (торта, шоколад)?

Всичко има място и в умерени количества, но някои определено не бих опитал отново.

Смяташ ли, че такива храни имат място в менюто на един любител трениращ?

Никакъв проблем, с напредването на тренировките и прочетените материали се разбира как всичко има място. Не е нужно човек да се ограничава до такава степен, че сънища за пържени картофи да се редуват със сънища за разходки из шоколадовата фабрика на Чарли. Те имат своите алтернативи като производство (домашни) и време на прием. Не виждам проблем след тежка тренировка на гладно да изям 4-5 парчета домашен сладкиш, в каквато и да е форма.

А как се поместват в твоето меню?

След тренировка и направени лично от мен или по мои инструкции.

Кои храни най-трудно изхвърли от менюто си?

Помня, че бяха шоколади, вафли и подобни, както и бял хляб.

Използваш ли добавки? Какво мислиш за спортните храни и добавки?

Добавките са едва след правилно изграден режим и тренировки. Изключителен фен съм на здравословните хранителни добавки – рибено масло, витамини, минерали и билки. При тежки тренировки и трудно възстановяване на преден план излизат и аминокиселини, протеин, креатин, бета-аланин, кофеин и т.н.

Държа да подчертая, че от спортните добавки за мен най-важни са аминокиселините. Също така съм фен на базовите съставки, много малко от комплексните продукти ми допадат.

Опиши накратко един свой ден?

Типичен делничен ден започва в 8:15 за мен, от 9:30 съм на работа/лекции до около 6 ч. Минавам през магазина и към 6:30 – 7:00 съм у дома. След кратък релакс и събиране на мисли отивам на тренировка към 8:30-9:00 ч. Около 10:30 – 11:00 ч съм вкъщи. Последните 2 часа отделям за книги и приготовления за следващия ден.

Коя е мускулната група (ако има такава), която генетично не ти е заложено да върви?

От кръста нагоре съм сравнително равномерно развит. Гърдите ми изоставаха, но с годините мисля, че наваксвам ефективно.

Занимавал ли си се с друг вид спорт, преди да влезеш в залата? Какво би искал да опиташ?

Тренирал съм активно волейбол около 5 години, като в по-голямата част го съчетавах и с тренировки във фитнеса.

Възхищавам се на източната философия и източните изкуства. Просто начинът, по който съчетават вътрешна хармония с контрол върху тялото, изглежда космически за мен, уникално явление. Неведнъж съм искал да се докосна до тази вселена, но просто бойните спортове не са моя слабост, ентусиазмът се изпарява със започването на тренировката.

Имаш сравнително дълъг тренировъчен стаж. През какви тренировъчни периоди си минал и до какви изводи си стигнал след всичките години тренировки?

Безсмислено помпане на мускулите и часове кардио. Пълна загуба на време, и то с години. Единственото, което получих, бе някаква приемлива визия, но отдавам огромна част от това… хм…, "постижение", на диета и ген. Истинските ми тренировки датират от около 1 година.

Изводът: Визията не е всичко! Нужно е развитие във всички аспекти на тренирането, започвайки със силата, съпроводена с гъвкавост. Нататък прогресията е ясна – бързина, издръжливост, експлозивност. Всичко това трябва да води до вътрешен мир и удовлетворение, в противен случай не лъжем другите, а себе си.

Основна тренировъчна цел в дългосрочен план?

Да доближа развитието на горната си част с това на долната.

Любимо упражнение?

Не мисля, че ще изненадам кой знае колко – тяга. Най-лесното за перчене упражнение и вследствие на това най-предразполагащо за травма.

Предпочиташ ли колективна тренировка (такава с група или приятели) пред самостоятелна, при която може да се съсредоточиш максимално?

Предпочитам колективна тренировка, единствено ако всички са мотивирани да тренират здраво, поставили са си ясни цели, поели са пътя към тях и са оставили всичко останало извън залата. Така всички могат да се съсредоточат и единствено да черпят мотивация един от друг. Говоренето разсейва и пречи на тренирането.

Би ли тренирал с треньор и да следваш напълно всеки негов съвет?

Това си е истинско предизвикателство! Така тренираш не само за себе си, но и оправдаваш усилията на още 1 човек. Тренировката с професионалист е едно стъпало по-високо, а това единствено и само ме мотивира.

Каква би била идеалната тренировъчна зала за теб?

Функционална, с малко уреди, много тежести, халки, лостове, стойки, пудовки, всякакви средства за активация и стречинг, с много свободно пространство, в която тренират сериозни хора. Май описах една професионална кросфит зала.

Какво място заема загрявката в твоята тренировка?

Имам си стандартна 10-минутна загрявка, през която залагам на динамичен стречинг и раздвижване на цялото тяло. Наблягам на дадени места единствено с оглед на конкретната тренировка.

Каква е твоята тайна за масивни крака? Кога пречат силните крака?

Въпреки че при мен голяма роля играят гените, няма как човек да избяга от клековете – просто не става. Много пъти са ме питали какъв спорт тренирам, че имам такива крака. Отговорът винаги е бил един и същ: "Клякам".

Според теб кои са най-често допусканите грешки в залата?

Хората не обичат да четат, не обичат да питат – оттам идват всички грешки. Тренират по едни и същи методики, резултатът така и не се появява и или се примиряват, или идва моментът на Негово Величество "Зобът". Информирайте се, хората навремето са стигали до Константинопол с питане, представете си докъде можем да стигнем ние сега.

А кои са най големите грешки, които ти си правил в залата?

Най-голямата ми грешка, според мен, е неглижирането на загрявка и пренебрегването на гъвкавостта на тялото. Оттам имам доста неприятни контузии.

Кой е най-големият ти успех и най-големият ти неуспех в залата?

Най-големият ми успех е да накарам приятели и близки да обърнат внимание на тялото си. Най-големият ми неуспех бе да загубя отказалите се.

Спортистите експериментират - както по отношение на хранене, така и на тренировки, възстановяване и т.н. Какво може да те накара да направиш определен експеримент (в най-общ план)?

За да постигнеш нещо, което никога не си имал, трябва да направиш нещо, което никога досега не си правил. От друга страна не е нужно да се поправя нещо, което работи, нали? И все пак от самото начало смятах, че съм напипал златната нишка, а изведнъж се оказва, че нещата са далеч по-комплексни. Въпреки всичко, за да направя даден експеримент, трябва да видя някакъв логичен път, т.е.  да има смисъл в това, което правя.

Ако трябва да се посветиш на колективен спорт, кой би избрал и защо?

Ако имах възможността (която нямам поради ред причини), бих се завърнал към волейбола. Там съм оставил сърцето си и за мен е най-красивият спорт. Съчетава мощност, експлозивност, отборен дух, нужна е интелигентност и най-вече спортна злоба, която имам в изобилие. Макар и на трибуната, аз си оставам волейболист.

Има ли връзка между образованието и спортните успехи?

Не само има - тя е двупосочна. Ако искаме да се развиваме като личности, е неизбежно да се образоваме, а с образованието идват успехите, независимо в коя сфера решим да се подвизаваме, включително и спорта.

Има ли условия, при които спортът губи допир с понятието "здраве" (визирам сентенцията "Спортът е здраве")? Ясно е, че колкото по-високо е нивото на спортната дейност, толкова по-висок е рискът от травми. И все пак, къде е границата и има ли такава изобщо?

Сентенцията е вярна напълно, изключенията, които всички ние се досещаме, съм сигурен, че не са взимани предвид в създаването й. Професионалните бодибилдъри, силови трибойци и всякакви професионални спортисти са далечко от тази сентеция, но просто такива са правилата на тяхната игра. "Мамене ли е, ако всички го правят?" – не е, или мамиш и ти, или напускаш.

Колкото до травмите, никой не може да се предпази 100%, просто факторите са неизброими и колкото по-сериозни са тренировките, толкова по-голяма е вероятността. Важното в случая е умното и пълно възстановяване. Щангите, колкото и да не вярваме, няма да избягат.

Ако имаше възможност да върнеш времето поне 10 години назад, би ли започнал да се занимаваш професионално с тежка атлетика?

Категорично не! Както споменах по-горе, волейболът е любимият ми спорт, с радост бих се върнал 10 години назад и бих използвал знанията си, бих подобрил играта си поне неколкократно.

Разкажи ни нещо за другите твои страсти - фотография, готвене, волейбол...?

Обичам да създавам различни неща, оттам произхожда и влечението ми към фотографията и готвенето. Очевидно готвенето е неизбежна част от здравословното хранене. Удоволствие е да се сътворяват вкусотии и после хората да питат: "Ама това наистина ли е приготвено от тези продукти?". Тук някъде трябва май да спомена, че колкото по-добър ставам, толкова е и по-вкусно.

Първоначалният замисъл на фотографията беше: "Дай да се наснимаме и да покажем къде сме били". Още от началото разбрах, че не стават така нещата и трябва да се чете, а до колкото повече информация се докосвах, толкова повече разбирах в какви дълбоки води навлизам, чувството е както при първото браузване на BB-Team. Дори започнах да снимам по дискотеки за електронна медия с единствената цел да се науча още повече. В момента съм нагазил до кокалчетата, но все пак съм във водата и тепърва ще се развивам.

Друго хоби са ми екстремните спортове, в частност тези във въздуха. За сега съм на стадий бънджи. Най-добрата част, когато скачах от Витиня, бе да погледна надолу за няколко секунди, останалото не изисква кой знае каква философия. През лятото мисля да пробвам същото, но от 2 000 метра височина.

Книгите са моя слабост. Казват, че всеки път, когато човек прочете хубава книга, той губи приятел. Какво друго ми остава, освен да потвърдя? Фантастиката е моята избраница. Писал съм психоистория с Хари Селдън, разследвал съм убийства с Данил Оливо, героите са смели, страхливи, влюбени, отчаяни... Никой от тях не е останал, но пък се задават нови.

Хората се суетят около ежедневните си дребни проблеми, които за тях са едва ли не световен крах: един не си е изпил следтренировъчния шейк, втори иска да изкара 3-тия ред плочки, на трети не му харесва върхът на бицепса… а звездите си стоят в небето, непоклатими, красиви, вечни. И защо да не можем да ги докоснем?

Правиш ли жертви в името на тренировката?

На този етап по-скоро не. Какъвто и аганжимент да имам, винаги мога да вместя една тренировка, дали ще е в залата, дали на лостовете до нас, дали за 15 мин вкъщи. Има ли желание, има и начин.

Смяташ ли да се занимаваш професионално с фитнес и хранене?

Страшно много се интересувам от информация на тази тематика, но моето призвание е на друго място. Предпочитам да оставя дълбочината на тази необхватна област на специалистите и да черпя знания от тях.

Успяваш ли да мотивираш хората около теб да тренират и как?

Забелязал съм, че съм почти катализатор за тренировката на околните. Ако реша, мога да изцедя още 10%, за които не са предполагали. Просто нямат спортна злоба, а аз с удоволствие я изливам върху тях.

Какво е мнението ти за фитнес индустрията и здравословния начин на живот у нас?

Развиваме се, малко по малко, стъпка по стъпка, тук-там криволичим, но посоката е ясна. Само трябва разни шарлатани с абсурдни диети да се махнат и всичко ще е страхотно, но такива винаги ще ги има.

Какви съвети би дал на начинаещите във фитнеса?

Надявам се да съм станал достатъчно ясен, че без знания резултатите ще са мираж. Винаги се стремете към актуализация и рационалност.

По какъв начин се запозна с нашето издание, какво ти допадна, какво би могло да се подобри?

Същият мой приятел, който ме въвлече в тренирането, ми каза: "Хей, има един сайт, BB-Team, съдържа много полезна информация за програми". Разглеждайки го, аз веднага разбрах колко са дълбоки нещата и как се разпростират далеч отвъд сгъването за бицепс.

С времето сайтът се разшири неимоверно, срещат се много различни личности с различни мнения, има за всекиго по нещо, потребителите винаги се стремят да помогнат и да бъдат от полза.

Експериментите като "Superhero" са това, което прави сайта наистина интригуващ, те са ключът към подобренията.

Пожелай нещо на читателите на BB-Team?

Никоя мечта не е прекалено дръзка – преследвайте я неуморно, защото какво друго ни остава?